248/21.3.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми състав
На
21 (двадесет и първи) февруари Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор. . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2706 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба ищцата С.С.У.
твърди, че съжителствала на съпружески начала с ответника Н.А.К., като се
установили в гр. Смолян. През 2013 г. последният поискал от ищцата да му
предостави заем в размер на 10 000 лв., за да закупи МПС и да осъществява
транспортна дейност. За целта У. сключила договор за кредит с „Първа
инвестиционна банка“ АД за сума в размер на 7000,00 лв., които предоставила в
заем на ответника. Освен това, ищцата му предала 3000,00 лв., които притежавала
като лични спестявания. За удостоверяване на плащането на сумата 10000,00 лв.,
на 02.07.2013 г. К. подписал запис на заповед, като се задължил да върне сумата
в срок до 02.07.2015 г. След като получил парите, ответникът напуснал страната
и преустановил всякакви контакти с У.. Същият не върнал сумата нито на падежа,
а и понастоящем. Поради това, ищцата депозирала пред ШРС заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по
ч.гр.д. № 2075/2018 г. по описа на съда. Заповедта била връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, по силата на
което по отношение на ответника да бъде признато за установено, че съществуват следните
вземания на ищцата срещу ответника: в размер на 10000,00 лева, представляващо
задължение за връщане на заета сума по договор за заем от 02.07.2013 г.,
сключен между страните по делото, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане на сумата; в размер на 3096,15 лева, представляващо
задължение за плащане на обезщетение за забава за периода от 02.07.2015 г. до
19.07.2018 г. върху заета сума в размер на 10000,00 лв. по договор за заем от
02.07.2013 г., сключен между страните по делото, като претендира и разноските
по настоящото исково производство и по заповедното производство.
В
съдебно заседание, по искане на ищцата е допуснато изменение на предявения иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата 3048,65 лева и за периода
19.07.2015 г. – 19.07.2018 г.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба.
В същия срок, назначеният му особен представител подава отговор на исковата
молба. Същият оспорва изцяло претенциите, като сочи, че не е доказано
предаването на парична сума от ищцата на ответника. Освен това, оспорва
представения запис на заповед, като се позовава и на изтекла погасителна
давност. Моли, исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа страна следното: видно от приложения запис на заповед от
02.07.2013 г. е, че Н.А.К. се задължил безусловно да заплати на С.С.У. сума в
размер на 10000,00 лв. на падежа – 02.07.2015 г. в гр. Смолян. По делото е
представен договор за банков кредит от 28.06.2013 г., сключен между ищцата и
„Първа инвестиционна банка“ АД, по силата на който У. получила в заем сума в
размер на 7000,00 лв. за закупуване на лек автомобил.
Съгласно
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът
на обезщетението за забава върху главница в размер на 10000,00 лв. за периода
02.07.2015 г. – 19.07.2018 г. възлиза на 3096,15 лева.
От приложеното
ч.гр.д. № 2075/2018 по описа на ШРС се установява, че С.У. подала на 20.07.2018
г. по реда на чл. 410 от ГПК заявление, по което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 990/20.07.2018 г. за сумите,
предмет на предявените в настоящото исково производство искове, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане и за разноски в размер на 861,93 лв. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Исковете
са предявени от С.У. по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по нейно заявление в качеството ѝ на
кредитор срещу ответника Н.К. в качеството му на длъжник, на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 990/20.07.2018 г. по
ч.гр.д. № 2075/2018 г. на ШРС, и след връчване на заповедта на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания,
съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че
съществуват следните вземания в полза на ищцата срещу ответника: за сума в
размер на 10000,00 лева, представляваща задължение за връщане на заета сума по
договор за заем от 02.07.2013 г., сключен между страните по делото, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата и за сума в размер
на 3048,65 лева, представляваща задължение за плащане на обезщетение за забава
за периода от 19.07.2015 г. до 19.07.2018 г. върху заета сума в размер на
10000,00 лв. по договор за заем от 02.07.2013 г., сключен между страните по
делото.
Предявяването
на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посоченото
в исковата молба вземане по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест,
на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените
средства на ищцата са представените запис на заповед и договор за кредит.
По отношение на претенцията с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
В
настоящото производство, ищцата следва да докаже, че страните по делото са
насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, създадено
чрез сключване на неформален договор за заем на парична сума. С. У. твърди, че предоставила на К. сума в размер на 10000,00 лева,
която последният от своя страна се задължил да я върне до 02.07.2015 г. Ищцата,
обаче, не ангажира никакви годни доказателства в подкрепа на твърденията си. В
тази насока, същата се позовава на представения запис на заповед от 02.07.2013
г., подписан от ответника. Записът на заповед е абстрактна сделка, по силата на
която издателят обещава безусловно да плати на поемателя или на негова заповед
определена сума, като основанието за задължаване не е елемент от фактическия
състав на абстрактната сделка. Предвидените в чл. 535 от ТЗ изисквания към
формата и съдържанието на записа на заповед изключват възможността той да служи
като доказателство за предхождащи или съпътстващи издаването му каузални
правоотношения между издателя и поемателя. Редовният от външна страна запис на
заповед не може да изпълни ролята на разписка, удостоверяваща предаване на
отразената в него парична сума, тъй като материализира единствено безусловно
обещание да се плати , но не и удостоверително изявление, че е получил пари от
поемателя. В настоящият случай, представеният от ищцата редовен запис на
заповед е единственото доказателство, на което тя се позовава, обосновавайки
твърдения от нея факт, че предала на К. сума в размер на 10000,00 лв. Предвид
горните съображения, обаче, и липсата на други доказателства, следва да се
приеме за недоказано предаването от ищцата на ответника на твърдяната парична
сума в заем.
Поради
това, съдът намира, че предявения иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
се явява неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен.
Касателно
претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Претендира
се обезщетение за забава върху претендираната главница. Предвид отхвърлянето на
претенцията за последната, то и този иск се явява неоснователен, и следва да
бъде отхвърлен.
Предвид
отхвърлянето на исковите претенции, в полза на ищеца не следва да бъдат
присъждани направените деловодни разноски по заповедното производство и по
настоящото исково производство.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.У. с ЕГН **********,***
против Н.А.К. с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД,
за признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в
размер на 10000,00 (десет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 20.07.2018 г. до окончателното плащане, представляваща задължение за
връщане на заета сума по договор за заем от 02.07.2013 г., за което вземане е
издадена заповед № 990/20.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2075/2018 г. по описа на Районен
съд – Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.У.
с ЕГН ********** против Н.А.К. с ЕГН
********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
за признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в
размер на 3048,65 лв. (три хиляди четиридесет и осем лева и 65 стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 19.07.2015 г. до 19.07.2018
г. върху заета сума в размер на 10000,00 лв. по договор за заем от 02.07.2013
г., сключен между страните по делото, за което вземане е издадена заповед №
990/20.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2075/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд – Шумен.
Районен съдия: