Р Е Ш Е Н И Е

181/22.2.2019г.

Шуменският районен съд, в публичното заседание, на тридесет и първи януари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

СЪДИЯ : З. Иванова

при секретаря А. П., като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №2724 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл.240 , ал.1 и 2 от ЗЗД .

Депозирана е искова молба от “Кредитреформ България“ ЕООД , ЕИК ***, седалище и адрес на управление : гр.София , бул.*** , п.к.***, представлявано от Р. В. срещу В.С.Н. , ЕГН ********** , адрес *** , в която посочва , че на 26.08.2015г. между .,4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус" и ответникът бил сключен Договор за кредит № ***, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на „4финанс" ЕООД. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 25.09.2015г. , в размер на 200 лева . Сумата била отпусната и усвоена чрез „Изи Пей“ на съшия ден - 26.08.2015г. Ответникът заявил искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на 100,00 лева, като съгласно т. 8.2 от ОУ, кредитополучателят имал право да кандидатства за допълнителен кредит, преди да е върнал първоначално отпуснатия. При отпускане на допълнителен кредит, съществуващият Договор за кредит се изменял чрез подписване на нов, като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми, оставали непроменени. Договорът бил изменен на дата 09.09.2015г., като на същата дата кредитодателят отпуснал исканата сума на името на кредитополучателя в „Изи Пей“. С тегленето на допълнителната сума и при точно спазване на уговорените срокове ответникът се задължил да върне на кредитодателя сума в размер на 300,00 лева. С настъпването на падежа на договора - 25.09.2015г. кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава, като започнали да му начисляват наказателни лихви съгласно договора за кредит. На 01 02.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с „Кредитреформ България“ ЕООД в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № ***., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № ***. По силата на сключения договор за цесия и приложенията към него, цесионерът изрично е упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. „Кредитреформ България" ЕООД изпратил уведомление за цесията, чрез препоръчана пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която е върната с отметка „Непотърсено“. Ищецът претендира заплащане от страна на ответника на сума в общ размер 371,62 лева, от която: 300.00 лева главница; 71,62 лихва за периода 26.09.2015г до 31.01.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането. Претендира заплащане от страна на ответника на направените съдебни разноски по настоящото производство в обща размер на 250 лева , от които 100 лева – държавна такса и 150 лева - юрисконсултско възнаграждение .

В срока по чл.131 от ГПК , ответникът не представя отговор , явява се в съдебно заседание и заявява , че е предал сумата получена като заем на свой приятел .

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства , прие за установено от фактическа и правна страна следното :

По делото не е спорно , а се доказва и от събраните писмени доказателства, че между ответника „4финанс“ ЕООД е бил сключен Договор за кредит № ***/26.08.2015г. , по силата на който било договорено , че ответникът ще получи в заем сумата от 200 лева . По късно бил сключен Договор за кредит № ***/09.09.2015 г. с който на ответника е отпусната допълнителна сума от 100 лева , в резултат на което общата сума за връщане е в размер на 300 лева . От представените и неоспорени Разписка за извършено плащане № ***. и Разписка за извършено плащане № *** се доказва , че ответникът е получил договорените суми , поради което за него е възникнало задължение на уговорената падежна дата 25.09.2015г да ги върне . Ответникът не оспорва обстоятелството , че не е изпълнил задължението да върне сумите , твърди , че са усвоени от трето лице . Възражението е ирелевантно , ответникът е титуляр по договора за кредит , не е оспорил автентичността на документите удостоверяващи получаването на сумите от него , поради което дължи връщането им. От друга страна , съгласно Договор за прехвърляне на вземания № *** приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземания № ***. – 3 бр.; Потвърждение за прехвърляне на вземания , Приложени № 5 към Договор за прехвърляне на вземания № *** Уведомление за прехвърляне на вземания ищецът е придобил вземането на „4финанс“ ЕООД , цесията е валидна , което прави ищеца кредитор на посочените вземания , включително и уговорената между ответника и „4финанс“ ЕООД възнаградителна лихва . Предвид изложеното по-горе съдът намира , че исковете се явяват изцяло основателни .

На основание чл.78,ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищеца извършените деловодни разноски в размер на 250 лева , от които 100 лева – държавна такса и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение .

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА В.С.Н. , ЕГН ********** , адрес *** да заплати на “Кредитреформ България“ ЕООД , ЕИК ***, седалище и адрес на управление : гр.София , бул.*** , п.к.*** , представлявано от Р. В., в качеството му в качеството му на частен правоприемник (цесионер) на „4финанс“ ЕООД , ЕИК *** , обща сума от 371,62 ( триста седемдесет и един лева и шестдесет и две ст.)лева , от която 300 лева – главница по Договор за кредит № ***/09.09.2015 г. и 71,62 лева – наказателна лихва , за периода 26.09.2015г. до 31.01.2018г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2018г. , до окончателното и изплащане .

ОСЪЖДА В.С.Н. , ЕГН ********** да заплати на “Кредитреформ България“ ЕООД , ЕИК ***, деловодни разноски в размер на 250 (двеста) лева , от които 150 лева – юрисконсултско възнаграждение .

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните , пред ШОС.

СЪДИЯ: