Р Е Ш Е Н И Е

902/7.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2731 описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.430 и сл. от ТЗ по отношение на главния иск, доколкото се претендира присъждане на вземания по банков кредит, прехвърлени с договор за цесия и по чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на лихвите.

Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от “ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от И.Д.-М.(правоприемник на „ОТП Факторинг България“ ЕООД с ЕИК 201058040), чрез юрисконсулт М.В., съдебен адрес *** срещу Б.Д.Ш. с ЕГН ********** с адрес ***. В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за текущо потребление от 03.04.2012г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Б.Д.Ш. на ответника бил отпуснат кредит от 8000 лв. с лихвен процент 13.95%, при ГПР 15.74 %, обезпечен със залог върху парични вземания. Задължението било преструктурирано и на 12.08.2015г. било подписано Допълнително споразумение, със срок за издължаване 120 месеца, при 13.95%, при ГПР 15.24 %. Предвид неизпълнението на задълженията банката приела, че вземането било предсрочно изискуемо, като за горното ответникът получил лично уведомление на 16.06.2016г., връчено чрез нотариална покана от кмета на селото. Предсрочната изискуемост настъпила на 04.07.2016г., като към тази дата имало непогасени и падежирали 9 месечни вноски, а дните забава били 286. По инициатива на банката било учредено заповедно производство и образувано ч.гр.д. № 1891/2016г. ШРС, по което била издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1039/03.08.2016г. и изпълнителен лист. На 09.12.2016г. „Банка ДСК“ ЕАД прехвърлило вземането си към ответника на ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД, които след указания предявили положителни установителни искове за вземанията си с правно основание чл.422 от ГПК, както и в условията на евентуалност осъдителни искове срещу длъжника - ответник. Производството първоначално се развило като продължение на заповедното производство по ч.гр.д.№ 1891/2016г. на ШРС, като били предявени положителни установителни искове за вземанията по изпълнителния лист. Съдът с Определение № 2935/26.10.2018г. прекратил производството в частта на предявените установителни искове, поради липсата на активна процесуална легитимация на ищеца, като издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителния лист били обезсилени. Производството продължило в останалата си част, а именно предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, по които ищецът претендира сума в размер на 6 918.58 лв., представляваща вноски с настъпил падеж от вноска № 3 до № 11 включително и предсрочно изискуеми вноски от № 12 до № 120 по Договор за потребителски кредит от 03.04.2012г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 826.62 лв., представляваща неплатена редовна лихва за периода от 20.09.2015г. до 02.08.2016г., сума в размер на 62.25 лв., представляваща неплатена лихвена надбавка за забава от 30.12.2015г. до 02.08.2016г., сума в размер на 120 лв. за неплатени заемни такси до 02.08.2016г., както и се иска присъждането на сторените в производството разноски.

Исковата молба, ведно с представените към нея доказателства били редовно връчени на ответника, който чрез адв. Д.С.от ВАК депозирал в срок писмен отговор. Вземането се оспорва по основание и размер. Уведомлението за предсрочна изискуемост било подписано от лице, без да е ясно дали е служител на банката и дали има пълномощия да подписва документа. В тази връзка документа се оспорва на основание чл.193 от ГПК. Оспорва се и обратната разписка за получаване на уведомлението. Иска се представянето на оригинала на договора за цесия за откриване на производство по оспорване на съдържанието му. Параграф 2, т.2.3 от него е неравноправна клауза по смисъла на чл.146 от ЗЗП. Иска се прогласяване на нищожност на договора за цесия, на уведомлението за предсрочна изискуемост, на обратната разписка към него, както и на пълномощно от Банка ДСК. По отношение само на последния документ се оспорва автентичността му и подписите. Иска се откриване на производство по чл.193 от ГПК по отношение на всички изброени документи. Прави се искане за да бъде прогласена нищожност на договор за цесия на основание чл.146 от ЗЗП и чл.26 от ЗЗД.

В съдебно заседание за ищеца се явява юрисконсулт М.В., която моли съда да уважи предявените искове, излагайки подробна аргументация на тезата на ищеца. Претендират се разноски и се оспорва адвокатското възнаграждение на адвоката на противната страна.

В съдено заседание за ответника се явява адв. Д.С., който поддържа писмения отговор и моли изцяло за отхвърлянето на исковете, въвеждайки в хода на пренията и други възражения. Претендират се разноските в производството.

Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото Договор за кредит за текущо потребление от 03.04.2012г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Б.Д.Ш., в качеството му на кредитополучател, възникнало облигационно правоотношение, по силата на което банката отпуснала заем на Ш. в размер на 8000 лв. за срок 120 месеца при лихва от 13.95 % годишно или 0.04 % на ден. Годишния процент на разходите по кредита е в размер на 15.74%. Договора бил обезпечен със залог върху парични вземания в лева от 03.04.2012г. (лист 166 от делото). Поради забава в погасяване на задълженията по кредита, същия е обявен за предсрочно изискуем, като непогасения размер на главницата, ведно с начислените върху нея лихви са станали дължими. Това уведомление е връчено лично на Б.Д. на 22.07.2015г.

На 12.08.2015г. е подписано Допълнително споразумение към Договора за кредит, с което е преструктуриран кредита, като между страните е уговорено, че остатъкът по кредита е 7 033 лв., включващ главница и дължимата текущо начислена лихва, като срокът за връщане бил 120 месеца. Кредита се олихвявал от 13.95 % годишна лихва, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.986 % и надбавка в размер на 12.964% п.п.. По делото са представени и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, както и подписана от кредитополучателя Тарифа на банката. Приложен е и Погасителен план (находящ се на лист 47 от делото). На длъжника лично била връчена на 16.06.2016г. Нотариална покана рег. № 5511 от 08.06.2016г., с която отново бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита.

На 02.08.2016г. по заявление подадено от „Банка ДСК“ ЕАД било образувано ч.гр.д. № 1891/2016г. по описа на ШРС срещу ответника-кредитополучател, по което била издадена Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. Заповедта и изпълнителния лист били обезсилени в хода на настоящото производство.

Видно от представено заверено копие от Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 09.12.2016г. между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг“ ЕАД, към който е приложен и Приемо – предавателен протокол, вземането от Б.Д., фигуриращо под № 2707 било прехвърлено на ищеца. Видно от представено по делото Писмо до ответника (лист 20 от делото), то цесионера уведомил за настъпилата цесия длъжника, съгласно упълномощаванията извършени в негова полза от цесионера, като писмото било получено лично от Ш. на 27.12.2016г.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е прието, като пълно и обосновано дадено. Вещото лице заключава, че сумата по кредита в размер на 8 000 лв. е постъпила по сметката на Б.Д. на 03.04.2012г., с което кредита бил усвоен в пълен размер. Към 12.08.2015г. (когато е преструктурирано задължението) дължимите вземания били както следва: главница 6 671.42 лв., редовна лихва 334.02 лв., наказателна лихва с натрупване от 99.40 лв. до 10.03.2015г. и наказателна лихва до 10.03.2015г. – 4.31 лв. След тази дата имало плащания, както следва – на 24.09.2015г. постъпили 108.78 лв., на 23.10.2015г. постъпили 109.99 лв. и на 29.12.2015г. постъпили 1.30 лв., като на 04.07.2016г. се падежирало цялото вземане. Към датата на подаване на исковата молба сумите били 6 918.58 лв. дължима главница по кредита, неплатена редовна лихва в размер на 807.71 лв. за периода 20.09.2015г. до 02.08.2016г. (датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК), неплатена лихвена надбавка в размер на 18.62 лв. за периода от 30.12.2015г. до 02.08.2016г. и неплатени заемни такси в размер на 120 лв. за периода до 02.08.2016г. Допълнителното заключение по експертизата сочи, че при проверка в банковия софтуер има запис, че банката е цедирала вземането си на ищеца. Кредита на ответника е осчетоводен в задбалансовите пасиви на дружеството, тъй като тези суми е имало малка вероятност да бъдат събрани, затова не участват в баланса на дружеството. В съдебно заседание вещото лице отбелязва, че ако ищецът включи тези суми в баланса си, то той дължи данък върху тях и ДДС. При хипотеза, че не биха могли да се съберат в пълен размер, то при плащането на данъците разходите може да надвишават това, което са получили от длъжника. Заключенията по експертизите се кредитират от съда, като обосновани, компетентно дадени и отговарящи на всички поставени към вещото лице въпроси.

При така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: С Определение № 2935/26.10.2018г.(лист 81 от делото) настоящия съдебен състав е прекратил производството по установителните искове, намирайки, че ищеца не е активно легитимиран да води производството, като производството останало по предявените в условията на евентуалност осъдителни искове. Налице са положителните предпоставки за предявяване на исковете, като надлежен ответник по делото е именно кредитополучателя – ответник.

По основателността на иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.430 от ТЗ, във връзка с чл.99 от ЗЗД:

В тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване, факта на съществуване на валидна облигационна връзка между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника, усвояването на кредита и факта на настъпила изискуемост на вземането, както и размера на претендираното вземане по неговите отделни пера. Ищецът следва да установи и че между цедента и цесионера е сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са били прехвърлени вземанията по договор за кредит с ответника, заедно с привилегиите и обезпеченията, както и че цесията е била съобщена на длъжника – кредитополучател от надлежна страна.

В конкретния случай страните не спорят относно валидността на Договора за кредит за текущо потребление, а и от доказателствата по делото се установява, че на 03.04.2012г. е възникнало валидно облигационно отношение между „Банка ДСК“ЕАД от една страна и ответника, като кредитополучател, от друга. По силата на този договор кредитополучателя се е задължил да издължи взетата в заем сума от 8 000 лв. за срок от 120 месеца, съгласно приложен погасителен план (лист 174 от делото), като общо дължимата лихва била 6 518.84лв., таксите 220 лв. или общо дължимата сума по кредита, която следвало да се върне била в размер на 14 738.84 лв. Безспорно по делото е установено, че усвояването на кредита от страна на кредитополучателя е реализирано с постъпването на сумата по заема по банковата му сметка на 03.04.2012г. Безспорно е, също, че кредита е преструктуриран на 12.08.2015г., като с допълнително споразумение не е изменен съществен елемент било на съдържанието, било на основанието на първоначалния договор, а е бил продължен срокът на същия, както и променен размера на отделните вноски и падежа.

В случая ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост на кредита настъпваща с получаване на преписа от исковата молба, тъй като доказателствата представени в заповедното производство относно надлежното уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост извършено от банката не могат да се ползват от ищеца. Предсрочната изискуемост, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и настъпва с волеизявление само от една от страните. Волеизявлението трябва да стигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за настъпването ѝ, уговорени в договора или предвидени в закона. Съобразявайки горното следва да се отбележи, че в настоящия случай договорът между страните препраща към Общите условия, действащи в периода. В чл.19.2 от Общите условия, подписани и връчени надлежно на длъжника е уговорено, че при допусната забава при плащане на главницата над 90 дни, целия остатък от кредита става предсрочно изискуем. Последиците за това настъпвали автоматично, а когато законът го изисква след уведомяване на длъжника. В случая с връчване на исковата молба лично на ответника на 28.01.2019г. (лист 130 от делото), ищецът валидно е упражнил правото си да обяви остатъка от кредита за предсрочно изискуем. В решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о. е прието, че релевантен по съществото на спора по осъдителен иск за вземане въз основа на договор за банков кредит, поради упражнено от страна на банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, е фактът на съобщаване на длъжника от страна на банката на това нейно изявление, като същото може да се обективира в самата искова молба и поражда правни последици с връчването на препис от нея на ответника по иска. Безпротиворечива е съдебната практика, че съдът следва да съобразява всички факти от значение за спорното право, независимо дали са се осъществили преди или след подаване на исковата молба в съда, но преди приключване на устните състезания - Решение № 105 от 20.07.2015г. на ВКС по т.д. 815/1014г. I т.о., Решение № 61 от 30.04.2010г. по т.д. № 741/2009г. I т.о., Решение № 253 от 18.01.2013г. на ВКС по г.д. № 295/2012г. I г.о. и др. Или в настоящия случай и при приложение на чл.235 от ГПК, то съдът прави извода, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с връчването на ответника на исковата молба на 28.01.2019г.. В мотивите на точка втора на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 3/2017г. се сочи, че при настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили кредитът да се връща на вноски (както в случая). Предсрочното връщане на сумата по кредита изключва заплащането на възнаграждение в размер на уговорените за срока на договора лихви. По изложените съображения размерът на вземането при предсрочна изискуемост до договор за кредит се определя в размер на непогасения остатък от предоставената по договора сума и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Въз основа на гореизложеното и след изчисление, съобразно Приложение № 2 към първоначалната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, то се установи дължимостта на следните суми - 234.08 лв., представляваща сбора от главници по падежираните девет вноски по кредита от № 3 до № 11 за периода от 20.08.2015г. до 02.08.2016г., като сумата е формирана след приспадането на платената от длъжника сума от 114.42 лв., сумата от 807.71 лв., представляваща договорна лихва дължима за периода от 20.09.2015г. до 02.08.2016г. (като сумата е формирана също след приспадане на заплатеното от ответника в размер на 103.58 лв.), сума от 18.62 лв., представляваща лихвена надбавка от 30.12.2015г. до 02.08.2016г., сума в размер на 120 лв. за неплатени такси до 02.08.2016г. Основателно е и искането за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.09.2018г. до окончателното заплащане на вземането. Следва да бъде отхвърлена претендираната договорна лихва от 18.91 лв., представляваща разликата между уважената част и пълния предявен размер от 826.62 лв., като неоснователна и недоказана. Основателна е претенцията за заплащане на сумата от 6 684.50 лв., представляваща главница по договор за кредит, дължима на основание настъпила предсрочна изискуемост на вземането, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяване на ответника – 28.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането.

По отношение на възраженията на ответника: Основното възражение на ответника, въведено с писмения отговор е, че договора за цесия е нищожен и не би могъл да произведе действие, както и че длъжника не е уведомен надлежно за настъпилата цесия и предстрочна изискуемост на кредита. По отношение на възражението, че длъжника не е уведомен за извършената цесия, съдът намира, че в случая намира приложение хипотезата, при която с изрично пълномощно цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия. Съдебната практика е безпротиворечива при приложението на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. В този смисъл са Решение № 156/30.11.2015г. на ВКС по т.д. № 2639/2014г. II т.о. и Решение № 114 от 07.09.2016г. на ВКС по т.д. № 362/2015г. II т.о. Дори да приемем, че в настоящото производство е липсвало надлежно уведомяване, то уведомлението за извършената цесия може да се извърши с връчването на препис на исковата молба. В този смисъл са Решение № 3 от 16.04.2014г. на ВКС по т.д. № 1711/2013г. I т.о. Не се доказаха и твърденията за нищожност на договора за цесия.

Съдът не възприема и довода на ответника, че договорът за цесия е симулативен, предвид липсата на безспорни доказателства, че вземането е прехвърлено реално на ищеца, чийто едноличен собственик на капитала е цедента „Банка ДСК“ЕАД. Цитираното в подкрепа на този правен извод Решение № 240 от 29.03.2018г. на ВКС по т.д.№ 1102/2017г. I т.о. касае различна фактическа обстановка – кредита е ипотечен, обезпечен с недвижим имот. В него се сочи, че абсолютната симулативност на договора за цесия е изведена от няколко кумулативно дадени предпоставки – ищецът е продължил да води счетоводно задълженията за кредит и да дава информация в качеството си на кредитор; цесионерът никога не е завеждал счетоводно бъдещите си вземания; вземането не е вписано съобразно чл.17, ал.1 б.“а“ от Правилника за вписванията, доколкото кредита е обезпечен с ипотека и други. В настоящия случай допълнителната съдебно-счетоводна експертиза изясни, че вземането фигурира в счетоводството на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, като ирелевантно е дали е отразено в баланса или задбалансовите пасиви на дружеството, тъй като това зависи от преценката на служители на ищцовото дружество и е в изпълнение на фирмена политика. Отделно от това е налице запис в софтуера на банката, че вземането е цедирано на ищеца. Или твърдението на ответника не е подкрепено с убедителни правни доводи. Довода, че представляващия банката, подписал пълномощното за упълномощаване на цесионера да съобщи за цесията, е починал преди реално уведомяването да достигне до ответника, е направено за първи път в хода на съдебните прения и е преклудирано във времето, като не следва да се обсъжда.

Съобразно изхода на делото ответника следва да заплати направените от ищеца разноски в общ размер на 1065.18 лв., представляващи държавна такса за завеждане на делото, разноски за юрисконсулско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, които са изчислени съобразно уважената част от исковете. На ответника следва да бъде заплатена сума в размер на 2.33 лв., представляваща заплатено от ответника адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на иска. Предвид изхода на делото, то не следва да се обсъжда възражението за прекомерност на адвокатския хонорар заплатен от ответника.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.430 от ТЗ, във връзка с чл.99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД ответника Б.Д.Ш. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 202317122 (правоприемник на „ОТП Факторинг България“ ЕООД с ЕИК 201058040), със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от И.Г.Д.-М. и Е.К.сумата от 234.08 лв. (двеста тридесет и четири лева и осем стотинки), представляваща сбора от главници по падежираните девет вноски от № 3 до № 11 включително по Договор за потребителски кредит от 03.04.2012г. и Допълнително споразумение към него от 12.08.2015г., сключени между „Банка ДСК“ ЕАД и Б.Д.Ш. за периода от 20.08.2015г. до 02.08.2016г., сумата от 807.71 лв. (осемстотин и седем лева и седемдесет и една стотинки), представляваща договорна лихва върху падежиралата главница за периода от 20.09.2015г. до 02.08.2016г., сумата от 18.62 лв. (осемнадесет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 30.12.2015г. до 02.08.2016г. и сумата от 120 лв.(сто и двадесет лева), представляваща неплатени заемни такси до 02.08.2016г., които вземания са цедирани от банката с Договор за покупко-продажба на вземания от 09.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва над 807.71лв. до пълния му предявен размер от 826.62 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.430 от ТЗ, във връзка с чл.99 от ЗЗД Б.Д.Ш. с ЕГН ********** да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 202317122 (правоприемник на „ОТП Факторинг България“ ЕООД с ЕИК 201058040) сумата от 6 684.50 лв. (шест хиляди шестстотин осемдесет и четири лева и петдесет стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 03.04.2012г. и Допълнително споразумение към него от 12.08.2015г., сключени между „Банка ДСК“ ЕАД и Б.Д.Ш., ведно със законната лихва върху сумата, считано 28.01.2019г. - датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б.Д.Ш. с ЕГН ********** да заплати на ОТП Факторинг България“ ЕАД ЕИК 202317122 разноски по настоящото производство общо в размер на 1065.18 лв. (хиляда шестдесет и пет лева и осемнадесет стотинки), представляващи държавна такса за завеждане на делото, разноски за юрисконсулско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, които са изчислени съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ОТП Факторинг България“ ЕАД ЕИК 202317122 да заплати на Б.Д.Ш. с ЕГН ********** сумата от 2.33 лв.(два лева и тридесет и три стотинки), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: