Р Е Ш Е Н И Е

14/8.1.2019г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на седми януари 2019 година

в публично заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Й.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2743/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени алтернативно съединени искове, с правно основание чл. 62, ал. 2, чл. 62д, ал. 2 от ЗЗП и чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Искова молба от М.К.К., ЕГН : **********, с адрес *** срещу „***“ ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, с посочено правно основание чл. 62, ал. 2, чл. 62д, ал. 2 от ЗЗП и чл. 55 ЗЗД и цена от 89,06 лева главница.

Ищецът сочи, че по договор с ответника получавал съобщителни услуги за абонатен номер – 0879336855, за сумата от 14,90 месечно. От началото на 2018г. ответникът започнал да му начислява суми в месечните фактури за услуги, които не бил искал да му се доставят и не желаел да ползва – интернет 1500 МВ и SMS с добавена стойност. Въпреки че липсвало основание, заплатил на ответника сумата от 89,06 лева, за период от девет месеца, поради което иска осъждането му да му ги върне, без значение на кое от посочените основания и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Признава получаването на сумата, но твърди, че няма задължение за връщането и, защото ищецът с изпращане на СМС активирал допълнителните услуги. Иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, не изпращат представители.

Така предявения иск е допустим и основателен, по следните съображения:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното :

Няма спор между страните, че между тях съществува договор за далекосъобщителна услуга, по силата на който ищецът следвало да заплаща сумата от 14,90 лева месечно като цена на услугите. За периода 05.01.2018г. – 05.09.2018г., ответникът издал осем фактури, в които начислил общо сумата от 89,06 лева, над уговорената месечна такса, за СМС с добавена стойност и Интернет 1500 МБ. Признава, че получил сумата от ищеца, който му я заплатил. Според представени разпечатки от компютърни бази данни, поддържани от ответника, ищецът изпратил СМС, с които се „абонирал“ за две от интерактивните познавателни услуги на ответника, съответно на 31.12.2017г. и на 26.01.2018г.. Не се подкрепя даже и с доказателства като посочените ответното твърдение, че ищецът изпратил СМС на 10.01.2018г., с който „е активирана екстрата допълнителен интернет 1500 МБ с месечна абонаментна такса в размер на 8,90 лева“. Независимо от указанията по доказателствената тежест в производството ответникът, не е посочил и представил доказателствата установяващи получено изрично съгласие от ищеца за допълнителни плащания надвишаващи основното му задължение по договора, и то преди сключването му.

Така приетото за установено доведе до следните изводи :

Предвид използвания от ищеца способ за ОСИ, съдът счита, че ответникът му дължи връщане на получената сума, като основанието за това е специалната норма на чл. 62д, ал. 2 от ЗЗП. Както се посочи, няма данни за конкретното съдържание на договора между страните, но е прието, че такъв съществува, единствено поради липсата на спор за този факт. Няма доказателства обаче, че той, или отделен документ съдържа съгласие, постигнато преди сключването му, ответникът да предлага, съответно да получава допълнителни плащания за услуги извън цената по основното задължение. Доказателствената тежест за този факт е законово определена – ал. 3 на чл. 62д от ЗЗП и е указана на ответника, както в предварителния, така и в доклада в открито заседание. Даже и споменатите СМС да са изпратени от ищеца, при използваната от ответника агресивна търговска практика/чл. 68к, т.3 ЗЗП/, и да могат да бъдат приети като съгласие, то следва сключването на основния договор, поради което получените суми подлежат на връщане.

Претенцията е основателна и на другото заявено основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД – Налични са всички предпоставки за уважаването му – ответникът е получил от ищеца сумата от 89,06 лева, съответстващи на исковата сума и дължи връщането и. Непосочването от ответника и неустановяването по делото на основание за получаване на сумата от него, сочи начална липса на такова/Р № 148/06.02.2017г. на ВКС, IIт.о./.

Изложеното налага уважаване иска в предявения размер, като се присъди и законната лихва върху подлежащата на връщане сума от предявяването му до окончателното плащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 400 лева разноски в производството.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на М.К.К., ЕГН : **********, с адрес ***, на основание чл. чл. 62д, ал. 2 от ЗЗП, сумата от 89,06 лева, в едно със законната лихва върху нея от 28.09.2018г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на М.К.К., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 400 лева, разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: