Р Е Ш Е Н И Е
415/7.5.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Шумен, девети състав, в
публично съдебно заседание проведено на осми април, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т. като разгледа
докладваното от съдията-докладчик ГД №
2768/2018 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от БНП “Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, против И.К.И., с
която по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, са предявени, в
условията на първоначално обективно кумулативно съединение, положителни
установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца - финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
съществува предсрочно изискуемо парично вземане, произтичащо от Договор за
потребителски заем, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, клон България“ гр. София и ответника
- потребител, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 1915/2018
г., по описа на РС Шумен, като по реда на чл. 410 ГПК против длъжника има
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, с правно основание, както
следва: по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 376.24 лева – главница по Договор за
потребителски заем с номер CREX-12811450/21.02.2016
г.; по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 2.80 лева - възнаградителни лихви върху
главницата за периода от 20.04.2017 г. до 20.06.2017 г.; по чл. 86 ЗЗД и цена 40.61 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 20.05.2017 г. до 11.06.2018 г.,
ведно с искане за присъждане на законна лихва върху вземането, от датата на
заявлението – 27.06.2018 г. до окончателно плащане, както и възражения от
ответника, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за нищожност на
клаузи по т. 2 и т. 3 от Условията по договора.
Ищецът обосновава исковата си претенция
твърдейки, че с Договор за потребителски заем № СREX-12811450/21.02.2016
г. на ответника е отпуснал паричен кредит в размер на 1 933.77 лв., която сума
била усвоена по начина, уговорен в чл. 1 от договора, което ответникът
удостоверил с полагането на подпис в поле „Удостоверение на изпълнението“. Така
за ответника възникнало задължението да погаси заема на 16 месечни вноски -
всяка по 142.37 лв., които съставлявали изплащане на главницата, ведно с
оскъпяване на кредита, съгласно годишния процент на разходите – 26.88% и
годишния лихвен процент – 24.04 %, посочени в параметрите на договора. Твърди
се, че длъжникът преустановил плащането на вноските по кредита на 20.04.2017
г., като към тази дата били погасени 13 месечни вноски. Счита, че на основание
чл. 3 от договора, поради просрочие на две месечни вноски, вземането станало
изискуемо в пълен размер, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска. По този начин ответникът е следвало да плати остатъка по заема
в размер на 379.04 лв., представляваща оставащите 3 броя погасителни вноски към
20.05.2017 г., към която дата кредита станал предсрочно изискуем в целия
остатъчен размер. Твърди се, че ищецът изпратил Покана за доброволно изпълнение
на посочения в договора от ответника адрес, в която изрично обявил вземането си
за изискуемо. Въз основа на Заявление, по
реда на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 1915/2018 г., по описа на РС Шумен,
като на ищеца била издадена Заповед за изпълнение. Моли да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите,
както следва: 376.24 лв. - главница; 2.80 лв. - възнаградителна лихва върху главницата за
периода от 20.04.2017 г. до 20.06.2017 г.; 40.61 лв. - мораторна лихва върху
главницата, за периода от 20.05.2017 г. до 11.06.2018 г., както и искане за присъждане на законна лихва върху
претендираните суми от момента на подаване на заявлението до окончателното
плащане. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.
Ответникът не е намерен на своя постоянен и настоящ
адрес и не е подал възражение в срока по чл. 412, ал. 2 ГПК. От справка на НАП
се е установило, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е
успял да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен
интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена
издадената заповед.
В срока по чл. 131 ГПК назначеният особен
представител на ответник, е подал писмен отговор. Намира исковите
претенции за допустими, но неоснователни. Твърди, че са налице неравноправни клаузи,
които нарушават изискванията за добросъвестност и по този начин водят до
неравновесие в правата и задълженията на страните по договора в ущърб на
потребителя, като излага подробни доводи в тази насока.
В проведените по делото съдебни заседания
ищецът поддържа исковата молба, а особения представител на ответника оспорва
исковете, като поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното ЧГД № 1915/2018 г., по
описа на РС Шумен, се установява, че по Заявление от 27.06.2018 г. в полза на
ищеца срещу ответника е издадена Заповед № 903/28.06.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, за следните суми: 376.24 лв. - главница по
договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.06.2018 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане; 2.80 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.04.2017
г. до 20.06.2017 г.; 40.61 лв. - мораторна лихва за периода от 20.05.2017 г. до
11.06.2018 г., както и 75.00
лв. - разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя
е дадена възможност да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок, съобщението, за което му е връчено на 03.09.2018 г.. На
28.09.2018 г. с писмо рег. № 15008/28.09.2018 г., по описа на ШРС, ищецът е
уведомил заповедният съд за настоящата искова молба.
От представения от ищеца и приет по
делото Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-12811450/21.02.2016 г. /л. 14 по делото/, се
установява, че кредиторът - ищец е предоставил на длъжника - ответник парична
сума в общ размер 1 933.77 лв., от която 1 739 лв. – за закупуване на смартфон
марка „Apple“ модел „iphone“ и
194.77 лв. – възнаграждение за услуга „Сигурност на плащанията“, при годишен
процент на разходите 26.88% и лихвен процент 24.04%., както и при срок за
връщане - 16 месеца, на равни месечни погасителни вноски, платими не по-късно от
двадесето число на съответния месец, всяка
по 142.37 лв., първата дължима на 20.03.2016
г., а последната - 20.06.2017 г., съгласно Погасителен план обективиран в Договора.
С Уведомително писмо от 21.02.2016 г.
/л. 27 по делото/ ищецът е уведомил продавача - магазин „Технополис България“
ЕАД, за сключения договор и предоставената на купувача сума за закупуване на
стока, като от магазина е издаден касов бон за сумата от 1 739 лв. /л. 28 по
делото/.
От приетото Извлечение от сметка се
установява, че по счетоводни записвания при ищеца по кредит № CREX-12811450 /л. 30-31 по делото/ са внесени общо 1 850.81
лева, които са разнесени за погасяване на месечни вноски, първата от които е – 20.03.2016
г., а последната – 20.03.2017 г.
С „Последна покана“ с Обратна разписка от
12.12.2017 г. /л. 32 по делото/ ищецът уведомява длъжника, че поради
преустановени на 20.04.2017 г. плащания на вноски по Договора за кредит № CREX-12811450/22.02.2016 г., вземането е обявено за
предсрочно изискуемо, както и за размера на дължимите към тази дата суми. Съгласно
отбелязаното в Товарителница 8201712130240 /л. 33 по делото/, пратката е
получена на 20.12.2017 г. от Р. Т. К. – майка. Въз връзка с открито производство по оспорване
положения подпис на „получател“ в Товарителница № 8201712130240 е приета Съдебно-графична
експертиза от заключението, на която се установява, че подписът за получател е
положен от Р. К. – майка на ответника.
От приетата по делото Съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че по Договор за кредит СREX-12811450 ответникът е
усвоил сума в размер на 1 933.77 лв., от която сумата 1 739 лв. е платена от
ищеца на търговеца и в размер на 194.77 лв. е плетена застрахователна премия за
„Кардиф Животозастраховане клон България“. Размерът на задължението на
ответника към датата на подаване на Заявление по реда на чл. 410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение е в размер на 421.18 лв., от която 376.24 лв.
главница; 2.80 лв. възнаградителна лихва и 42.14 лв. законна лихва.
От приложения Сертификат № CREX-12811450 /л. 19-26/ се установява, че между ответника
И.К.И. и „Кардиф Животозастраховане клон България“, в полза на ищеца БНП
“Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, е сключена застраховка на стока
смартфон марка „Apple“, модел „iphone“, със застрахователни покрития „Защита на плащанията“
в размер на 1 739 лв., на застрахователни рискове: смърт или инвалидност 70 на
сто в резултат на злополука или заболяване или продължителен болнични над 60
дни в резултат на злополука или заболяване или нежелана безработица над 60 дни.
Представени са и други неотносими към
предмета на правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:
По допустимостта на производството.
Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземане срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната Заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. Правният интерес в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Следователно в производството по чл. 422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска, като специални положителни предпоставки за допустимост, обосноваващи правния интерес от предявяване на този иск, са: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК или връчване на заповедта за изпълнение по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК; 3/спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането. В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът доказва с приложените по ЧГД № 1915/2018 г., по описа на ШРС, документи, от които се установява, че издадената Заповед № 903/28.06.2018 г., за изпълнение на парично зъдалжение, е връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепване на уведомление/, а искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. С предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК иск се цели установяване съществуване в полза на ищеца на вземане по издадена Заповед за изпълнение. В случая предметът на делото е обусловен от издадената по ЧГД 1915/2018 г., по описа на ШРС, Заповед за изпълнение № 903/28.06.2018 г.. Като особен иск, протичащ след като се е развило друго, „проверовъчно” производство, искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се характеризира, освен със специфичните изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно от протеклото заповедно производство и като специален установителен иск е необходимо наличието на допълнителни специални положителни предпоставки за допустимост, една от които е да има идентичност между заповедното и исковото производство, като съвпадение е нужно, както от обективна, така и от субективна страна. Съдът извърши служебна проверка по ЧГД 1915/2018 г., по описа на ШРС, като намира, че е налице пълен идентитет от обективна и субективна страна между предявения иск и вземането по заповедното производство, с оглед на което искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК е допустим.
По основателността на предявените
искове.
Ищецът обосновава исковите си претенции
позовавайки се на Договор № СREX-12811450/21.02.2016 г., с който на ответника е отпуснат потребителски заем за покупка на стоки и услуги, в размер
на 1 933.77 лв., като за длъжника е възникнало задължението да го погаси при
условията на договора. По общо правило с договора
за заем, съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, заемодателят предава в
собственост пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемът е неформален
и реален договор. Като реален договор, заемът се счита сключен не в момента,
когато между страните е постигнато съгласие /едната да заеме, а другата да
получи в заем пари или заместими вещи/, а когато въз основа на това
споразумение заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, изправният кредитор има право да иска изпълнение, заедно с
обезщетение за забавата. Относно характера на сключения договор, съдът намира
за необходимо да изложи, че по своята същност е търговски, по смисъла на чл.
286, ал. 1 ТЗ, тъй като едната от страните е търговец и сделката е сключена с
оглед упражняване на търговската му дейност, но има характеристиката на
потребителски, по смисъла на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ, бр.
18/5.03.2010 г., в сила от 12.5.2010 г./, който урежда особени изисквания при
предоставяне на паричен заем, като към момента на сключване е действал и Закон
за защита на потребителите /обн. ДВ, бр. 99/9.12.2005 г., в сила от 10.06.2010
г./, който урежда защита на особена категория длъжници. Следователно процесния
договор попада в обхвата на регулация на тези два закона, при което и всички
техни предписания го обвързват. В този смисъл този договор подлежи на служебна
преценка за нищожност поради противоречие на закона или нарушение на добрите
нрави.
Противоречие със закона, като основание
за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, е противоречие не със закона изобщо, а с
конкретна и нещо повече - императивна правна норма. От своя страна не всяко
противоречие със закона е основание за нищожност, а само случаите, в които
предметът на сделката е незаконен или когато основанието й противоречи на
закона. Противоречие със закона е налице и когато има противоречие с правен
принцип, който макар и да не e изрично формулиран, е въплътен в много отделни
правни норми и е част от действащата правна система. Относно изискванията към
договора за потребителски кредит намират приложение разпоредбите на чл. 22 и
чл. 24 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 - т. 12 и т. 20, ал. 2 и чл.
12, ал. 1 т. 7 - т. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. От
съдържанието на представения по делото Договор СREX-12811450, съдът прави
извода, че е налице Договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.
При детайлното изследване съдът не установи нарушение, на който и да било от
законовите текстове, при които договорът би бил недействителен: процесният
договор е сключен в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК - писмена
форма, на разбираем език и съдържа всички изискуеми от закона уговорки, а
съдържанието на неговите клаузи, с които ответникът е запознат, са съобразени
със специалната уредба на този вид договори.
Нищожност поради нарушение на добрите нрави следва да се
преценява с оглед разпоредбата на чл. 24 ЗПК, изрично препраща към разпоредбите
на чл. 143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които също
водят до тяхната нищожност. Неравноправните клаузи не са обвързващи за
потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО.
Неравноправният характер на клаузи в потребителски договор, които обосновават
тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно, доколкото принципът на
законността в българското гражданско процесуално право, прогласен в чл. 5 ГПК,
доминира над останалите принципи в гражданския процес, в случая над
диспозитивното начало по чл. 6 ГПК, а предвид, че императивните процесуални
норми, свързани с валидността и допустимостта на съдебното решение, са толкова
съществени, то съдът е длъжен да следи служебно за спазването им във всяка фаза
от развитието на делото – в този смисъл е т. 1 от ТР № 1/2009 г., на ОСГТК на
ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл. 146,
ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени са тези клаузи, които не са били изготвени предварително и
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Съгласно
разпоредбата на чл. 146, ал. 4 ЗЗП, тежестта за установяване, че договорна
клауза е индивидуално уговорена, е върху кредитора.
В процесният случай, от ангажираните от ищеца в тази
посока доказателства съдът намира, че не се установи наличието на основание за
недействителност, в частност – нищожност, поради противоречие със закона или в
нарушение на добрите нрави, като неравноправност на клаузи в Договор № CREX-12811450/21.02.2016 г. за покупка на стоки или услуги,
сключен между ищеца и ответника, на което и да било от основанията изброени в
ЗПК, респективно, че по някакъв начин са били нарушени правата на ответника, в
качеството му на потребител по този договор.
Относно основателността на иска, с
правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр.
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 376.24 лева.
Искът за присъждане в тежест на
ответника на непогасената главница по Договора CREX-12811450/21.02.2016
г., за кредит за покупка на стоки и услуги, е с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, тъй като е за реално изпъление. При искове по договори за реално
изпълнение, съществуването на процесното притезателно материално право, е
обусловено от наличието на следните елементи от фактическия състав, подлежащи
на установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, които, в
случай на Договор за заем по смисъла на чл. 240 и сл. ЗЗД, са както следва:
1/съществуване между страните по делото на валидно облигационно правоотношение;
2/дадена и получена от ответника въз основа на Договор за заем парична сума и
3/изискуемост на поетото насрещно задължение от ответника да върне
предоставената сума в уговорен срок. В тежест на ответника е да проведе пълно и
главно насрещно доказване, че задължението му е погасено – в случая чрез
установяване на плащане в уговорените срокове на дължими месечни вноски, ведно
с надбавките, респ. наличието на основания, изключващи претенцията на ищеца.
На първо място, както бе посочено,
настоящият състав приема, че между ищеца и ответника е сключен валиден Договор
за паричен заем CREX-12811450/21.02.2016
г., с приложени Условия по договора, които са неразделна част от него, с цел покупка
на стоки и плащане на услуги.
На второ място, относно предаването на
сумата, в самия Договор между страните заемателят е удостоверил с подпис, че при
подписването от ответника му е предоставен заем в размер на 1 933.77 лв., от
които 1 739 лв. за плащане цената на стоката - смартфон марка „Apple“ модел „iphone“ и
194.77 лв. за плащане цена на услугата – застраховка „Сигурност на плащанията“.
От Уведомително писмо от 21.02.2016 г., се установява, че продавачът на стоката
- магазин „Технополис България“ ЕАД, е получил от ищеца сумата от 1 739 лв., а
от Сертификат № CREX-12811450, че
между ответника и „Кардиф Животозастраховане клон България“, е сключена
застраховка, със застрахователни покрития „Защита на плащанията“ по
застрахователни рискове: смърт или инвалидност 70 на сто в резултат на
злополука или заболяване или продължителен болнични над 60 дни в резултат на
злополука или заболяване или нежелана безработица над 60 дни. Процесният
Договор за заем не е оспорен като неавтентичен, в частта относно подписа на заемателя,
поради което, макар и частен диспозитивен документ, има материална доказателствена
сила спрямо ответника относно отразените в него неизгодни факти. Предвид
изложеното настоящият съдебен състав приема за доказано, че заемодателят е
изпълнил задължението си по договора за заем като намира, че ищецът е доказал съществуването
на твърдяното правоотношение превърнало се в задължение на ответника за връщане
на заетата сума.
На трето място, предвид, че предмет на Заявлението
по чл. 410 ГПК трябва да бъде падежирано вземане, основателността на искова
претенция за главница е предпоставено и от установяване на изискуемост, което
означава падежът да е настъпил преди подаване на Заявлението в съда.
Изискуемостта на вземането, по смисъла на чл. 415, ал. 1 ГПК, по договор за
заем може да се изведе или от настъпила предсрочна изискуемост или от изтичане
на срока за връщане на заетата сума. В процесния случай ищецът се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост. Предсрочната изискуемост на вземането по договор за
заем, уредена в нормите на чл. 71 ЗЗД, представлява преобразуващо
право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до
насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако
са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени
в договора или предвидени в закона. Договорът
се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на
предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При
настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния
план, ако страните са уговорили заемът да се връща на вноски. Съгласно клаузата на чл. 3, изр. 2 от Условия
по договора, представляващи неразделна част от процесния Договор
СREX-12811450/21.02.2016 г., и приети от заемателя, при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този Договор надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост.
Съдът намира, че с посочената клауза е
предвидена хипотеза на предсрочна изискуемост, а предвид приетото и неоспорено
от ответната страна Извлечение от сметка, съгласно което от заемателя са
внесени общо 1 850.81 лева, които са разнесени за погасяване на месечни вноски,
първата от които е - 20.03.2016 г., а последната – 20.03.2017 г., счита за установено
по делото забава в плащането на задълженията по заема (неплащане на две месечни
вноски, считано от падеждата дата на втората непогасена месечна вноска –
20.04.2017 г.), поради което се е сбъднал обективния факт на условието
предвидено в чл. 3 от Условията по договора. По въпроса за предпоставките, при
които настъпва предсрочна изискуемост на вземане по смисъла на чл. 415, ал. 1
ГПК, ВКС е постановил редица определения и решения /Опр. № 166/17.02.2012 г.,
ЧТД № 109/2012 г., I т. о.; Опр. № 264/07.05.09 г., ЧТД № 210/09 г., I т. о.;
Опр. № 118/24.02.09 г., ЧТД № 25/09 г., II т. о.; Опр. № 693/16.11.09 г., ЧТД №
731/09 г. II т. о.; Опр. № 697/19.11.09 г., ЧТД № 618/09 г. на II т. о.; Опр. №
533/8.07.11 г., ЧТД № 307/11 г., II т. о. и Р. № 58/15.04.2009 г., ТД №
584/2008 г., II т. о. и Р. № 92/16.06.2009 г., ТД № 467/2008 г., II т. о./, в
които еднозначно се приема, че предсрочната изискуемост на договора за кредит
не настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а с
упражняване на правомощието на кредитора да направи кредита предсрочно
изискуем. Наличието на обективната предпоставка е необходимо, но не е
достатъчно, условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем и е
нужно нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока по
договора, като субективно право, установено в полза на кредитора, освен ако в
договора не съществува уговорка в противния смисъл. Разяснено е и, че
настъпилата предсрочната изискуемост може да се изведе от клаузите на договора
за кредит, каквото тълкуване в случая не може да се направи. Това е така, тъй
като във всички клаузи от договорния регламент, касаещи правото на заемодателя
да обяви кредита за предсрочно изискуем, липсва клауза за автоматизъм и така
уговорената клауза в чл. 3 от Условия по договора има диспозитивен характер,
поради което предсрочната изискуемост може да настъпи при осъществяване на
фактическия състав на клаузата, не автоматично, а е необходимо отделно
изявление на заемодателя. В този смисъл, за да настъпи предсрочната изискуемост
следва, заемодателят, като страна, в чиято полза е договорено едностранното
потестативно право, да преоформи задълженията в предсрочно изискуеми, като
прояви активно поведение и доведе до знанието на длъжника упражненото от него
право и едва след това да упражни процесуалните си права, следващи от чл. 410
ГПК.
В процесния случай това право е надлежно
удостоверено с „Последна покана“, връчена на заемателя, чрез неговата майка – Р. Т. К., на 20.12.2017 г., съгласно която длъжникът е
уведомен, че поради преустановени плащания на вноски по Договора за кредит № CREX-12811450/22.02.2016 г., вземането е обявено за
предсрочно изискуемо, както и за размера на дължимите суми. От съдържанието на
изложеното в Заявлението по чл. 410 ГПК се установява, че заявителят е
претендирал издаване на Заповед за изпълнение основавайки се на настъпила на
20.05.2017 г. предсрочна изискуемост на вземането, което води до извода, че
изискуемостта е настъпил на посочената дата, поради което следва да се приеме
за установено, че вземането е с настъпил падеж преди подаване на Заявлението по
чл. 410 ГПК - 27.06.2018 г., при което ответникът дължи остатъка от главницата по
Договора потребителски кредит СREX-12811450/21.02.2016 г., за която е издадена
Заповед за изпълнение по ЧГД 1915/2018 г., по описа на ШРС.
Съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК, ищецът
следва да установи, освен посочените релевантни факти, въз основа на които
претендира изпълнение, така и вземането си по размер. Съдът приема за
установено и доказано по делото, че по Договор СREX-12811450/21.02.2016 г., заемателят
е получил сумата от 1 933.77 лв. и е платил в срок 13 погасителни вноски в
размер на 1 934.88 лв. Ответникът не е доказал, че е изпълнил задълженията си
по договора изцяло и в срок, а от неоспореното Заключение на приетата по делото
Съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към датата на подаване на
Заявление за издаване на заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 ГПК,
остатъкът от задължението по главницата е в размер на 376.24 лв., поради което
искът с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр.
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 376.24 лева, следва да се
уважи в претендирания размер.
Относно искът с основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр.
чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и
цена 2.80 лева.
Този иск е за присъждане в тежест на
ответника - заемател неплатени възнаградителни лихви върху
главницата, за периода от 20.04.2017 г. до 20.06.2017 г.. По общо правило уговорената в договора за
заем лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за
срока на договора и се дължи наред с главното задължение, ако не противоречи на
закона. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем води до изменение на
акцесорното задължение за възнаградителни лихви върху
главницата Предсрочната изискуемост съгласно чл. 71 ЗЗД има гаранционно -
обезпечителна функция, независимо, че съдържа и елемент на санкция. Изменението
на договора поради неизправност на заемателя има за последица загуба на
преимуществото на срока при погасяване на задължението. Упражненият избор от
кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок, поради
съществуващия за него риск, преустановява добросъвестното ползване на паричната
сума от длъжника, поради което след настъпване на предсрочната изискуемост уговореното
възнаграждение за ползване за последващ период не се дължи. Този извод се извежда от уредбата на
предсрочната изискуемост по договора за банков кредит: разпоредбата на чл. 432,
ал. 1 ТЗ е изрична относно размера на вземането на кредитора – „предсрочно
връщане на сумата по кредита” и изключва плащането на възнаграждение в размер
на уговорените за срока на договора лихви.
Разграничение между предоставената сума по кредита и дължимите възнаградителни
лихви при предсрочна изискуемост на вземането е направено и в разпоредбите на
чл. 60, ал. 2 ЗКИ и чл. 46, ал. 3 от Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребители /ДВ, бр. 59/2016 г./.
С волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска
изпълнение веднага на основното задължение по договора - за връщане на заетата
парична сума и поставя длъжника в забава, поради което по правилото на чл. 79,
ал. 1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за
забавата. Изпълнението на длъжника след
настъпване на падежа на безсрочното задължение е забавено и за периода от
настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на кредитора от
неизпълнението подлежат на обезщетяване. След получаване на волеизявлението за
изменение на договора с обявяване на предсрочната изискуемост на вземането
страните могат да предоговорят условията по договора. Законодателно е
предвидена възможност за договаряне между кредитора и потребителя, преди
пристъпване към принудително изпълнение в нормата на чл. 46, ал. 4 ЗКНИП, чрез
предприемане на различни мерки, включително промяна на сроковете и условията на
договора за кредит. В Р. на Съда на ЕС от 26.01.2017 г. по дело С-421/14 (т. 3
от диспозитива) и Р. на Съда на ЕС от от 14.03.2013 г., по дело С-415/11 (т. 73
от мотивите) по тълкуването на Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в
потребителските договори е посочено, че клаузата за предсрочна изискуемост
следва да се преценява, наред с другите посочени критерии и с оглед на
предоставените от националното право възможности на потребителя да преустанови
действието на предсрочната изискуемост на кредита. По изложените съображения, поради валидно
настъпилата предсрочна изискуемост по Договор СREX-12811450/21.02.2016 г., размерът
на вземането за възнаградителна лихва за периода до настъпване на предсрочна
изискуемост се определя по действалия до този момент погасителен план,
съответно според клаузите на договора преди изменението му, а за периода след
настъпване на предсрочната изискуемост - не се дължи. Ето защо искът за
възнаградителна лихва, с основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл.
79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 2.80 лева, за периода от 20.04.2017 г. до датата
на последната погасителна вноска – 20.06.2017 г., следва да се остави без
уважение, като неоснователен.
Относно искът, с правно основание чл. 86 ЗЗД и цена 40.61 лева –
мораторна лихва върху главницата, за периода от 20.05.2017 до 11.06.2018.
Ищецът претендира лихва върху главницата
по Договор за заем СREX-12811450/21.02.2016 г., за периода от 20.05.2017 г. /датата
на предсрочната изискуемост на кредита/ до 11.06.2018 г. /дата преди подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК/, като се позовава на забава на ответника в
изпълнението на конкретно задължение – връщане в цялост и в срок на заетата
сума. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. По правната си природа претендиратната лихва е обезщетение за вредите
от забава поради неизпълнение на парично задължение, тъй нар. „мораторна лихва“.
Следователно по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД на кредитора се дължи
обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в договора мораторно
обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено друго. В общия случай мораторни лихви по правилото
на чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължат, при забава в изпълнението на парични задължения,
наред с главното задължение, не само върху главния дълг, но при забава в
изпълнението на всички акцесорни вземания - както договорни лихви, неустойка,
така и върху други обезщетения. В процесния случай съгласно разпоредбата на чл.
33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Мораторната лихва по чл.
86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при
неизпълнение на парично задължение - при нормално развитие на облигационното
отношение /при срочно изпълнение на парично задължение/ обезщетителната
/мораторната/ лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се дължи. Това задължение възниква
не от договора или от закона, с предписание да се възнагради кредитора за
извършената от него работа, а само при поискване - чрез самостоятелен иск за
обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за
главницата – т. е. обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си,
произтичащи от забавата. Следователно при забавено изпълнение на целия дълг,
кредиторът следва да реализира по съдебен ред вземането си за лихва по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. В този смисъл, законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД представлява
базата, върху която се определя обезщетението за забава при неизпълнение на
парично задължение, същата се дължи само при поискване и няма характер на лихва
като възнаграждение за изпълнение на договорни задължения. Искът за мораторна
лихва е акцесорен спрямо искът за главницата. Признатото вземане за обезщетение
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е еднородно по своя характер с главницата и от момента на
неговото определяне, то не се идентифицира със законната лихва, чрез която е изчислено.
Предпоставките за уважаването на иска за мораторна лихва са: основателност на
иска за главницата и ищецът да посочи периода, за който се претендира лихвата,
чийто размер се свързва с възникване на главното парично задължение, като
началният момент е деня на забавата на длъжника, а крайният момент - датата на
предявяване на исковата молба в съда, както и размера на претенцията. Денят на
забавата се определя съобразно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, според която при
срочно задължение длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а ако
задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от
кредитора. Следователно ищецът доказва, освен основанието, от което произтича
вземането му за лихва, т. е. договора, така и забавата. Доказването на забавата
се извършва с установяване момента на изискуемост на главното вземане, като,
ако главното вземане е с определен срок, то доказването се осъществява с
договора /арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД/. В процесния случай главното задължение е, на
първо място, периодично, по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД –
страните по Договор за заем СREX-12811450 от 21.02.2016 г., са договорили, че
връщането на заема е на месечни вноски, всяка с падеж 20 число на месеца, от
който момент става изискуема, като датата на първото плащане е 20.03.2016 г., и
на второ място срочно - има договорен краен срок за връщане на цялата заета
сума – 20.06.2017 г., на която дата е настъпила изискуемост на целия остатък от
заема, чийто размер възлиза на 376.24 лева. Остатъкът по заема е обявен за
предсрочно изискуем, следователно началният момент на забавата на длъжника е
денят на предсрочната изискуемост – 20.05.2017 г., а крайният момент е
11.06.2018г. /по искова молба/, т. е. преди подаване на заявление по чл. 410
ГПК в съд, което в процесния случай е 27.06.2018 г., когато е образувано ЧГД № 1915/2018
г., по описа на РС Шумен. От неоспореното Заключение на приетата по делото Съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че към датата на подаване на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК размерът на обезщетението в размер
законната лихва върху главницата за периода от 20.05.2017 г. до 11.06.2018 г.
възлиза на 42.14 лв.. Предвид изложеното искът, с правно основание чл. 86 ЗЗД и цена 40.61 лева –
мораторна лихва върху главницата, се явява основателен и следва да бъде уважен
в претендирания размер.
Ищецът претендира присъждане в тежест на
ответника законна лихва върху главницата до окончателно плащане на задължението
като е посочена начална дата - 27.06.2018 г.. Предвид диспозитивното начало в
гражданския процес искането следва да бъде уважен считано от този начален
момент.
Относно възражението на особения представител
на ответника, че не ставало ясно в чия полза е застрахователната премия по
сключения застрахователен договор и дали застрахователят е поел и изпълнил
остатъка от задължението на ответника – т. е. дали застраховката е ползвана от
ищеца.
Възражението е неоснователно. От Сертификат
№ CREX-12811450 еднозначно се установява, че
застрахователната премия по сключения застрахователен договор е в полза на
ищеца, но застрахователните рискове са смърт или инвалидност 70 на сто в
резултат на злополука или заболяване или продължителен болнични над 60 дни в
резултат на злополука или заболяване или нежелана безработица над 60 дни, като
по делото не бяха представени доказателства те да са настъпили, както и това да
е дало основание на ищеца да предяви претенции спрямо застрахователя.
Относно разноските.
Ищецът претендира разноски в общ размер
700.00 лв., от които 75 лева разноски в заповедното производство: 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. - държавна такса и 625 лева разноски в
исковото производство: 125 лв. - държавна такса; 100 лв. - възнаграждение за
вещо лице; 300 лв. за особен представител на ответника и 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, като за последните има представен списък по чл.
80 ГПК. При този изход на спора, предвид основателността на част от исковите
претенции, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата 600 лева, от
които: 100 лв. - възнаграждение за вещо лице; 300 лв. - за особен представител
на ответника 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 100 лв. - държавна такса,
съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК.
По искане на процесуалния представител
на ответника, който е особен представител на разноски на ищеца, е допусната и
приета СГЕ, като предвид, че не е страна по делото, то възнаграждението на
вещото лице в размер на 150 лева е платено от бюджета на съда, поради което следва
да бъде възложено в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено, по искова молба
предявена по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, по отношение на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж рег. № ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България“, ЕИК/Булстат ***, с адрес
Област СОФИЯ (Столична) Община Столична, гр. София ЖК Младост № 4 Блок 14, че И.К.И.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца сумата от 376.24 лв. /триста
седемдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/ - непогасена главница по Договор за потребителски заем
CREX-12811450/21.02.2016 г., ведно с искане за присъждане на законна лихва
върху вземането, от 27.06.2018 г. до окончателно плащане, платима по банкова
сметка: ***: ***, BIC/***: CITIBGSF, Ситибанк Европа АД, клон България, за което вземане по реда на чл. 410 ГПК е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 903/28.06.2018 г., по ЧГД №
1915/2018 г., по описа на РС Шумен, на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1,
вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД.
Приема за установено, по искова молба
предявена по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, по отношение на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж рег. № ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България“, ЕИК/Булстат ***, с адрес
Област СОФИЯ (Столична) Община Столична, гр. София ЖК Младост № 4 Блок 14, че И.К.И.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, не дължи на ищеца сумата 2.80 лв. /два лева и
осемдесет стотинки/ - възнаградителни лихви върху
главницата, за периода от 20.04.2017 г. до 20.06.2017 г., за което вземане по реда на чл. 410 ГПК е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 903/28.06.2018г., по ЧГД №
1915/2018 г., по описа на РС Шумен, на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2,
вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД.
Признава за установено, по искова молба
предявена по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, по отношение на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж рег. № ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България“, ЕИК/Булстат ***, с адрес
Област СОФИЯ (Столична) Община Столична, гр. София ЖК Младост № 4 Блок 14, че И.К.И.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца сумата от 40.61 лв. /четиридесет
лева и шестдесет и една стотинки/ – мораторна лихва върху главницата за периода
от 20.05.2017 г. до 11.06.2018 г., платима по банкова сметка: ***: ***, BIC/***:
CITIBGSF, Ситибанк Европа АД, клон България, за което вземане по реда на чл.
410 ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
903/28.06.2018г., по ЧГД № 1915/2018 г., по описа на РС Шумен, на основание чл. 86 ЗЗД.
Осъжда И.К.И., с ЕГН ********** и адрес:
***, да плати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж рег. № ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България“, ЕИК/Булстат ***, с адрес
Област СОФИЯ (Столична) Община Столична, гр. София ЖК Младост № 4 Блок 14, сумата
от 600.00 (шестстотин) лева, от които: 100 лв. - възнаграждение за вещо лице; 300
лв. - за особен представител на ответника 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение и 100 лв. – внесени държавни такси, съобразно уважената част от
исковете, платима по банкова сметка ***: ***, BIC/***: CITIBGSF, Ситибанк
Европа АД, клон България, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда И.К.И., с ЕГН ********** и адрес:
***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка
на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен сумата 150.00 (сто
и петдесет) лева представляваща платено възнаграждение за вещо лице, на
основание чл. 77 ГПК, както и и 5.00 /пет/ лева такса, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване от
страните пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение,
на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 1915/2018 г., по описа на ШРС да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен съдия: