Р Е Ш Е Н И Е

 

529/31.5.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, единадесети състав

На осми май през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                               Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2779 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Предявени са два обективно съединени осъдителни иска с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Р.П.К., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез пълномощника адв.Д. Д.от ШАК срещу С.С.Х., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***. Ищецът твърди, че е собственик на апартамент №3, намиращ се на първи етаж във вход втори на жилищен блок, намиращ се на адрес: гр.Шумен, ж.к.***, блок №5, както и че жилището се обитава от нея, съпруга й Р. В. В. и малолетното й дете И. М. И.. Твърди, че ответницата е наемателка и живуща в апартамент №9 във същия вход, който е разположен над нейния апартамент. В исковата молба излага, че на 26.05.2018 год. била уведомена от своята  майка, която по това време се намирала в жилището, че в апартамента се чува шум от течаща вода от тавана на спалнята. Веднага се прибрала и констатирала, че от тавана и по стените на една от баните в жилището тече вода, която впоследствие засегнала спалнята и вътрешното стълбище в жилището. Водата в сградата била спряна, но отичането на водата в апартамента продължило до 24.00 часа на 26.05.2018 год. Твърди, че вследствие наводнението й били нанесени множество вреди, които направили жилището трудно за обитаване и ползване и които наложили спешни ремонтни работи. В исковата молба излага, че вследствие теч били намокрени няколко от помещенията в мезонета – тоалетна на първи етаж с размери 0.90х1.70 м /измокрен таван от ПВЦ плоскости, като плоскостите следвало да бъдат подменени/, спалня с размери 3.65х3.40 м / част от гипсокартона и стените са били измокрени, на западната стена на стаята е имало нарисувана картина с надпис, която била повредена и следвало да бъде възстановена; 6 кв.метра от гипсокартона бил за подмяна, а стените за спалнята следвало да бъдат пребоядисани/; била измокрена и стената на стълбището от първия към втория етаж, като същото следвало да бъде пребоядисано.

Тъй като ищцата имала сключена застраховка, за което била издадена застрахователна полица №1116016301941 от 12.08.2016 год. завела щета пред горепосочения застраховател, като във връзка със същата й било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 340.92 лева. Стойността на извършените от нея ремонтни работи била 1054 лева, като същата е конкретизирана по пера в исковата молба.

Твърди, че поради обстоятелството, че към момента на нанасяне на щетите е била бременна, а в жилището живее и малолетната й дъщеря, която страда от детска церебрална парализа и е във влошено здравословно състояние, е изпитала редица неудобства, дискомфорт да използва собственото си жилище, изпитвала напрегнатост, чувство на подтиснатост, често избухвала по незначителни поводи. Наложило се да посети психиатър, като й била поставена диагноза Разстройство в адаптацията и й било назначено медикаментозно лечение.

С настоящата искова молба моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответницата да й заплати обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди в резултат на причинено от нея наводнение на 26.05.2018 год. в общ размер на 2714 лева, от които 714 лева – причинени имуществени вреди на собственото на ищцата жилище и 2000 лева – причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деянието - 26.05.2018 год. до окончателното й изплащане, както и да й бъдат заплатени направените по делото разноски. 

В съдебно заседание ищецът не се явява лично. За него се явява упълномощен представител – адв.Д. Д.от ШАК, който поддържа изцяло предявените искове, като в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага конкретни мотиви в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответницата. От нейно име е депозиран писмен отговор, в който излага, че оспорва изцяло претенциите на ищцата, като счита, че същите са неоснователни. Не отрича факта, че по силата на сключен договор за наем действително е наемател на апартамент №9, находящ се на адрес: гр.Шумен, ж.к.***, бл.5, ет.3. Твърди, че на посочената в исковата молба дата – 26.05.2018 год. се намирала в гр.Варна, когато около 18.00 часа  й се обадила секретарката на собственика на сградата и й съобщила, че във хода на блока има теч и тъй като не може да бъде локализиран са спрели водозахранването в сградата. Прибрала се в апартамента около 21.00 часа, при което установила, че в банята и входния коридор има следи от вода, от което разбрала, че най-вероятно причината за теча е в нейния апартамент. След като извикала техника, поддържащ общите части на сградата, последният установил, че причина за теча е спукана глава на смесителя на душа. След около 20 минути посочената част била заменена с нова и водоподаването в блока било възстановено. С оглед на изложеното счита, че не следва да носи вина за нанесените на ищцата щети и моли предявения иск да бъде отхвърлен. В условията на евентуалност оспорва претендирания от ищцата размер на щетите, като счита, че същият е неоснователен.

В съдебно заседание ответницата не се явява лично. За нея се явява  упълномощен представител - адв.Г.Г.от ШАК, като поддържа отговора и направените с него искания. В съдебно заседание моли иска да бъде отхвърлен, като излага конкретни мотиви в тази насока. 

            ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба №94, том VI, рег. №7968, дело №791 от 2016 год. ищцата Р.П.К., заедно със своя съпруг  Р. В. В. са собственици на апартамент №3, намиращ се на първи етаж във вход втори на жилищен блок, намиращ се на адрес: гр.Шумен, ж.к.***, блок №5. Ответницата С.С.Х., видно от приложения по делото Договор за наем от 12.05.2018 год., считано от 15.05.2019 год. е наемателка и живуща в апартамент №9 в същия вход, който е разположен над апартамента на ищцата. На 26.05.2018 год. ищцата била уведомена от своята  майка, която по това време се намирала в жилището, че в апартамента се чува шум от течаща вода от тавана на спалнята. След като се  прибрала констатирала, че от тавана и по стените на една от баните в жилището тече вода, която впоследствие засегнала спалнята и вътрешното стълбище в жилището.

По този повод бил уведомен свидетелят С.А.Н.,*** ЕООД на длъжност „поддръжка“, който спрял водозахранването в сградата. Последният посетил апартамента, нает от  ответницата Х., след като последната го уведомила, че в жилището й има вода. След оглед на апартамента установил,  че батерията на крана в банята е спукана и е станала причина за теча от апартамента. След като сменил батерията възстановил водозахранването в сградата.

Вследствие възникналия теч в апартамента на ищцата били намокрени няколко от помещенията в мезонета – тоалетна на първи етаж с размери 0.90х1.70 м /измокрен таван от ПВЦ плоскости, като плоскостите следвало да бъдат подменени/, спалня с размери 3.65х3.40 м /част от гипсокартона и стените са били измокрени, на западната стена на стаята е имало нарисувана картина с надпис, която била повредена и следвало да бъде възстановена; 6 кв.метра от гипсокартона бил за подмяна, а стените за спалнята следвало да бъдат пребоядисани/; била измокрена и стената на стълбището от първия към втория етаж, като същото следвало да бъде пребоядисано.

Ищцата и съпругът й извършили ремонта със собствени средства и собствен труд.

По отношение на притежавания от ищцата имот същата имала сключена имуществена застраховка, обективирана в Застрахователна полица №1116016301941 със застрахователна сума за недвижимото имущество в размер на 20000 лева и 2000 лева – за движимото имущество и неопределен срок. Във връзка с подадено уведомление за настъпила щета от страна на застрахователното дружество бил изготвен оглед и опис на щетите и на ищцата било заплатено застрахователно обезщетение в размер на 340.92 лева.

Вследствие наводнението на апартамента ищцата преживяла психически стрес, по повод на който била консултирана от психиатър. Резултатите от прегледа са били документирани в Амбулаторен лист №2341/21.08.2018 год. и Медицинско направление изх. №357/21.08.2018 год.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално от: разпита в съдебно заседание на свидетеля С.А.Н., на приетите като писмени доказателства по делото: Нотариален акт за покупко-продажба №94, том VI, рег.№7968, дело №791 от 2016 год., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека за обезпечаване на банков кредит №95, том VI, рег. №7968, дело 792 от 2016 год.,  Оценка на щети, Стойностна сметка да ремонт на апартамент в гр.Шумен, ж.к.***, бл.5, вх.Б, ап.3, Амбулаторен лист №2341/21.08.2018 год., Медицинско направление, Експертно решение №1305/084/18.05.2016 год., Застрахователна полица №1116016301941, Платежно нареждане, ОУ за застраховка „Домашно имущество“, Констативен протокол от оглед по щета №210337472/29.05.2018 год., Опис по щета, Информация за плащане, Карта за профилактика на бременността от 29.08.2018 год., Договор за предоставяне на социална услуга №212/18.12.2017 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Вносна бележка за заплатена държавна такса, Договор за наем от 12.05.2018 год.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от назначената и изготвена в хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че по време на проведения оглед на 20.04.2019 год. щети от наводнението почти не се забелязват, освен тези на стената над стълбището към второто ниво на апартамента, тъй като същите са били възстановени от собствениците; че вероятният източник на процесните вреди е повреда в смесителната батерия на душа в санитарния възел на апартамент №9, намиращ се на ет.3, както и че стойността на възстановителните работи съвпада със стойността, определена от наетото от ищцата вещо лице, чийто опис е представен ведно с исковата молба.

По отношение на показанията на свидетеля С.А.Н. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло. Както става ясно от материалите по делото свидетелят работи в „***“ ЕООД на длъжност „поддръжка“,  има преки наблюдения над техническото състояние на обектите и съображенията в жилищната сграда и лично е извършил подмяната на смесителната батерия на душа в санитарния възел на апартамент №9. В същото време показанията на същия са непредубедени, последователни и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал  и по-конкретно от заключението на изготвената и приета от съда съдебно-техническа експертиза.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, който обхваща следните елементи: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина. Основният състав на чл.45 от ЗЗД е изграден върху общата забрана да не се вреди другиму. За да се уважи иск за деликтна отговорност, трябва да са налице всички елементи от фактическия състав на текста, а именно: ответникът с деянието си, действие или бездействие, виновно да е причинил вреда на ищеца. Трябва да е налице и причинна връзка между вредата и виновното деяние на ответника. Елемент от състава е виновността на поведението на ответника. Съгласно ал.2 на чл. 45 от ЗЗД, тя се предполага по отношение причинителя до доказване на противното. Вината представлява психическото отношение, изразено в умисъл или непредпазливост, което извършителят на неправомерното действие или бездействие има към своето противоправно поведение и произтичащия от него резултат. Задължение на дееца е да обори това твърдение като докаже липсата на вина, като само доказана липса на вина го освобождава от отговорност.

В настоящия случай по делото е безпорно доказано, а и този факт не се спори между страните, че ищцата е собственик на апартамент /мезонет/, намиращ се на първи и втори жилищен етаж от процесната жилищна сграда, а ответницата е наемател на апартамента, намиращ се над него. Не се спори и относно факта, че вследствие наводнение, станало на 26.05.2018 год. в сградата е било наводнено жилището на ищцата, като са и били причинени сочените от нея имуществени вреди.

В същото време обаче от материалите по делото не се установява по безспорен начин, че тези вреди се дължат на неправомерно поведение на ответницата, за което последната има вина, респективно за което следва да носи отговорност. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че от материалите по делото и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на свидетеля С.А.Н. се установява, че причина за възникналия теч в сградата е спукано уплътнение, причинило повреда в смесителната батерия на душа в санитарния възел на апартамент №9. В същата насока е и заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че вероятният източник на процесните вреди е повреда в смесителната батерия на душа в санитарния възел на апартамент №9, намиращ се на ет.3.

С оглед на изложеното, ответникът,   чиято е доказателствената тежест да обори презумцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД с ангажираните от него  доказателства установява, че причинените на ищцата вреди не са резултат от негово направомерно поведение, а от повреда във вещта, за която той не носи отговорност. В тази връзка съдът съобрази и разясненията, дадени в т.3. на Постановление №4 от 30.10.1975 год. на Пленум на ВС, съгласно които  когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите  е по чл.45 от ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл.50 от ЗЗД. В този смисъл собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира тя носят отговорност по чл.50 от ЗЗД пред увредения и тогава, когато вещта им е предадена от производителя като напълно обезопасена технически, а също така и когато не съществува техническа възможност за нейното обезопасяване.

В настоящия случай обаче искът е предявен по чл.45 от ЗЗД, поради което с оглед на обстоятелството, че ответникът е оборил презумпцията за виновност, следва да се приемем, че не са налице задължителните кумулативно предвидени елементи от отговорността по този законов текст. Въпреки, че от материалите по делото се установява, а и не се спори между страните, че на ищцата са били причинени сочените от нея вреди, поради липсата на вина в поведението на ответницата не може да се установи причинната връзка между нейното поведение и нанесените на ищцата вреди.

При преценка на въпроса за вината съдът съобрази фактите по делото и по-конкретно обстоятелството, че видно от представения като писмено доказателство по делото Договор за наем от 12.05.2018 год., ответницата е наемателка на посочения апартамент, считано от 15.05.2018 год., а наводнението в апартамента на ищцата е било причинено няколко дни по-късно - на 26.05.2018 год. Следователно не може да се направи извод, че ответницата по някакъв начин е могла да предвиди, че няколко дни след наемане на апартамента кранът в банята би се повредил, а от там да предвиди и настъпването на вредоносните последици от евентуалното спукване на крана и изтичането на определено количество вода от него.

В тази насока е и константната съдебна практика и по-конкретно Постановление №4 от 30.10.1975 год. на Пленум на ВС, Решение №1110 от 30.10.2008 год. на ВКС по гр.д. №4937/2007 год., II г.о. и др.

С оглед на изложеното съдът намира, че и двата обективно съединени осъдителни иска с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъде отхвърлени.

Както бе посочено по-горе в настоящия случай следва да се приеме, че вредите на ищцата са причинени от спукано уплътнение, причинило повреда в смесителната батерия на душа в санитарния възел на апартамент №9, в резултат на което е възникнал теч, т.е. вредите са причинени от вещта, но доколкото от страна на ищцата не е предявен иск по чл.50 от ЗЗД не може да бъде ангажирана отговорността на собственика на вещта или на ответницата в качеството й на ползвател на същата.

С оглед изхода на делото ищцата на основание разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъдена да заплати на ответницата направените от нея разноски в настоящото производство в общ размер на 430 лева, включващи адвокатско възнаграждение и такса за призоваване на свидетел.  

Водим от горното, съдът  

РЕШИ

  

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.П.К., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез пълномощника адв.Д. Д.от ШАК срещу С.С.Х., с ЕГН**********, с постоянен адрес: *** обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата от 2714.00 лева /две хиляди седемстотин и четиринадесет лева и нула стотинки/, от които  714.00 лева /седемстотин и четиринадесет лева и нула стотинки/ – причинени имуществени вреди на собственото на ищцата жилище, вследствие наводнение, станало на 26.05.2018 год. и 2000.00 лева /две хиляди лева и нула стотинки/ – причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деянието - 26.05.2018 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Р.П.К., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез пълномощника адв.Д. Д.от ШАК да заплати на С.С.Х., с ЕГН**********, с постоянен адрес: *** сумата от 430.00 лева /четиристотин и тридесет лева и нула стотинки/, представляваща направените от нея деловодни разноски в настоящото производство, включващи адвокатско възнаграждение и такса за призоваване на свидетел.

            Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.            

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: