Р Е Ш Е Н И Е

1031/30.10.2019г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание на тридесети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т. като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 2791/2018 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от “Теленор България“ ЕАД против Г.К.Р., с която са предявени, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединениe, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, положителни установителни искове, с обща цена 1 449.48 лева и с правно основание, както следва: по чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД – възнаграждение в размер на 33,95 лв. за ползвани мобилни телефонни услуги по Договор № 605272801 от 25.10.2012 г., изм. със Сертификат за пакетни услуги Combo + № 611016523 от 18.08.2014 г. /за номер 0893473320/; по чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД - възнаграждение в размер на 33.95 лв. за ползвани мобилни телефонни услуги по Договор № 611016347 от 18.08.2014 г., изм. със Сертификат за пакетни услуги Combo + № 611016523 от 18.08.2014 г. /за номер 0895465745/; по чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД - възнаграждение в размер на 38.37 лв. за ползвани мобилни телефонни услуги по Договор № 600722096 от 13.05.2011г., изм. със Сертификат за пакетни услуги Combo + № 611016523 от 18.08.2014 г. /за номер 0892917061/; по чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД - възнаграждение в размер на 38,57 лв. за ползвани мобилни телефонни услуги по Договор № 613932269 от 09.09.2015 г. /за номер 0894526129/; по чл. 342, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД - лизингови вноски в общ размер 46,80 лв., по Договор от 18.08.2014 г. за лизинг на мобилно устройство – таблет Rcvopad ММ781 3G 7, от които: 15,60 лв. - дължими четири неплатени, начислени заедно с месечните сметки за номер 0895465745 и 31,20 лв. - осем предсрочно изискуеми; по чл. 342, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД - лизингови вноски в общ размер 82,08 лв., по Договор от 18.08.2014 г. за лизинг на мобилно устройство - Huawei Ascend Y511 White, от които: 27,36 лв. - дължими четири неплатени, начислени заедно с месечните сметки за номер 0893473320 и 54,72 лв. - осем предсрочно изискуеми; по чл. 342, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД - лизингови вноски в общ размер 1 175,76 лв., по Договор от 09.09.2015 г. за лизинг на мобилно устройство - Samsung Galaxy S6 32GB Black, от които 146.97 – дължими три неплатени начислени заедно с месечните сметки за номер 0894526129 и 1028,79 лв. - двадесет и една предсрочно изискуеми, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК – 19.07.2018 г. до окончателното плащане.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на ответника били предоставени множество услуги, както следва:

С Договор за мобилни услуги № 600722096/13.05.2011 г. - мобилен телефонен номер 0892917061 и мобилен телефонен апарат Samsung Е 2550 Monte Slider;

С Договор зa мобилни услуги № 605272801/25.10.2012 г. - мобилен телефонен номер 0893473320 и мобилен телефонен апарат Nokia 113;

С Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към Договор за мобилни услуги № 005631582/13.05.2011 г., към мобилен номер 0892917061 - нов абонаментен план и мобилен телефонен апарат Samsung E 1190;

С Договор за мобилни услуги № 611016347/18.08.2014 г. - мобилен телефонен номер 0895465745 и с Договор за лизинг от 18.08.2014 г. - мобилно устройство Tablet Revopad ММ781 3G 7, като общата цена на лизинговата вещ била 89,70 лв., с ДДС, разпределена за плащане на 23 месечни вноски, всяка в размер на 3,90 лв., с ДДС, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки през отчетните периоди за мобилните услуги;

С Допълнително споразумение № 007460318/18.08.2014 г. по програма „Заедно“ към Договор за мобилни услуги, за мобилен номер 0893473320 - нов абонаментен план и с Договор за лизинг от 18.08.2014 г. - мобилен телефонен апарат Нuawei Ascend V511 White, на цена 157,32 лв., с ДДС, разпределена за плащане на 23 месечни вноски, всяка в размер на 6,84 лв., с ДДС, като всяка вноска била фактурирана към сметките за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги;

Със Сертификат от 18.08.2014 г. за пакетни услуги Globul Combo + № 611016523, мобилните номера 0892917061, 0893473320, 0895465745, били включени в пакет, спрямо който се прилагали търговски отстъпки от абонаментните такси.

С Договор за мобилни услуги № 613932269/09.09.2015 г. - мобилен телефонен номер 0894526129 и с Договор за лизинг от 09.09.2015 г. - мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy S6 32GB Black, на цена 1126,77 лв., с ДДС, разпределена за плащане на 23 месечни вноски, всяка в размер на 48,99 лв., с ДДС, като всяка вноска била фактурирана заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги.

В периода от м. септември 2015 г. до м. януари 2016 г., ищецът издал 5 бр. фактури, във всяка от които били начислени вземанията на оператора, произтичащи от горепосочените договори.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил начислените му задълженията. Поради изпадане в забава, ищецът прекратил договорите за мобилни услуги и издал Фактура № 7235215625/05.01.2016 г., за сума в общ размер на 2 153.24 лева, която включвала цени на задължения от предходен период - 334.77 лева и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски - 1 114.71 лева., както и неустойки за предсрочното прекратяване - 703.76 лева.

Въз основа на Заявление, по реда на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 2065/2018 г., по описа на РС Шумен и срещу ответника била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в общ размер на 1 449.48 лв., от които 334.77 лв. – цени на предоставени услуги и падежирани неплатени лизингови вноски, както и 1 114.71 лв. – предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски. Начислените неустойки не се претендират. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено наличието на вземане по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

Претендира разноски по заповедното и исковото производства.

Ответникът не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От справка на НАП е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

В срока по чл. 131 ГПК назначения на ответника особен представител подава писмен отговор, с който намира исковете за допустими и основателни, като изрично заявява, че следва да бъдат уважени в предявените размери.

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът депозира молба рег. № 16982/27.09.2019 г., с която поддържа исковете като основателни. Прави искане да бъде постановено решение при признание на иска, което с протоколно определение от 30.09.2019 г. е оставено без уважение.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.05.2011 г. между ищцовото дружество и ответника е сключен Договор за мобилни услуги № 600722096/13.05.2011 г. /л. 5/, за срок от 24 месеца, с приложена Декларация за съгласие за абониране на непълнолетно лице /л. 6/, като на ответника са предоставени мобилен телефонен номер 0892917061 и мобилен телефонен апарат Samsung Е 2550 Monte Slider. Договорената месечна абонаментна такса е в размер на 12.90 лева /л. 8/. На 13.05.2013 г. между ищцовото дружество и ответника е сключено Допълнително споразумение № 005631582/13.05.2013 г. /л. 11/ по програма „Заедно“ към Договор за мобилни/фиксирани услуги, с което към мобилен номер 0892917061 е предоставен нов абонаментен план и мобилен телефонен апарат Samsung El 190. Срокът на договора е 24 месеца, а месечната абонаментна такса в размер на 13.90 лева.

На 25.10.2012 г. между ищцовото дружество и ответника е сключен Договор зa мобилни услуги № 605272801/25.10.2012 г. /л. 9/, за срок от 24 месеца, с който са били предоставени мобилен телефонен номер 0893473320 и мобилен телефонен апарат Nokia 113. Договорената месечна абонаментна такса е в размер на 9.90 лева, при промоционални Общи условия /л. 10/.

На 18.08.2014 г. между ищцовото дружество и ответника е сключен Договор за мобилни услуги № 611016347 /л. 12/, съгласно който на ответника били предоставени мобилен телефонен номер 0895465745, с месечната абонаментна такса в размер на 13.90 лева и Договор за лизинг /л. 14/, при Общи условия /л. 15/ на мобилно устройство Tablet Revopad ММ781 3G 7, на цена 89,70 лева, с ДДС, разсрочена на 23 месечни лизингови вноски в размер на 3,90 лева, с ДДС, всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки през отчетните периоди за мобилни услуги чрез номера. Срокът и на двата договора бил 24 месеца. На същата дата от ответника е издадена Запис на заповед с падеж 18.08.2014 г. за сумата от 89.70 лева /л. 15а/.

На 18.08.2014 г. е сключено Допълнително споразумение № 007460318 /л. 18/ по програма „Заедно“ към Договор за мобилни/фиксирани услуги като за мобилен номер 0893473320 бил предоставен нов абонаментен план с месечна такса в размер на 10.99 лв., за срок от 24 месеца и Договор за лизинг /л. 20/, при Общи условия /л. 21/ на мобилен телефонен апарат Нuawei Ascend V511 White, с цена 157,32 лева, с ДДС, разсрочена на 23 месечни вноски в размер на 6,84 лева, с ДДС, като всяка вноска била фактурирана към сметките за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. На 18.08.2014 г. от ответника е издадена Запис на заповед /л. 20а/ за сумата 157.32 лева и падеж 18.07.2016 г. На същата дата ответникът е запознат със Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № 611016523/18.08.2014 г. /л. 23/, съгласно който мобилни номера 0893473320, 0895465745, 0892917061, се включват в пакет, спрямо който се прилагали търговски отстъпки от абонаментните такси.

На 09.09.2015 г. се сключва Договор за мобилни услуги № 613932269 /л. 26/, с който на ответника е предоставен мобилен телефонен номер 0894526129, за срок 24 месеца, с месечна абонаментна такса в размер на 14.99 лв. и Договор за лизинг на мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy S6 32GB Black, на цена 1126,77 лева, с ДДС, разсрочена на 23 месечни вноски в размер в размер на 48,99 лева, с ДДС, като всяка се фактурирала заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги. От ответника е издадена Запис на заповед /л. 28а/ за сумата 1 126.77 лева, с падеж 09.09.2015 г.

От Фактура № 7229862230/05.09.2015 г. /л. 31/ издадена за отчетния период 05.08.2015 г. - 04.09.2015 г., се установява, че като задължение на ответника, след приспадане на 0,34 лева надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, е начислена сума в размер на 47,19 лева.

От Фактура № 7231165534/05.10.2015 г. /л. 33/, издадена за отчетния период 05.09.2015 г. – 04.10.2015 г., се установява, че като задължение на ответника е начислена сума в размер на 182.04 лева.

От Фактура № 7232488064/05.11.2015 г. /л. 35/ издадена за отчетния период 05.10.2015 г. - 04.11.2015 г., се установява, че като задължение на ответника е начислена сума в размер на 291.65 лева;

От Фактура № 7233900932/05.12.2015 г. /л. 37/ издадена за отчетния период 05.11.2015 г. - 04.12.2015 г., се установява, че като задължение на ответника е начислена сума в размер на 334.77 лева.

От Фактура № 7235215625/05.01.2016 г. /л. 39/ се установява, че като задължение на ответника е начислена сума в общ размер на 2 153.24 лв., от която: 334.77 лева - задължения от предходен период от 05.08.2015 г. – до 04.12.2015 г.; 1 114.71 лева - вноски лизинг; 703.76 лева - неустойки за предсрочно прекратяване на Договори за услуги;

С Писмо от 27.09.2019 г. /л. 123/ ищецът отправил Покана до ответника за доброволно плащане на общо 2 153.24 лв., от които: 334.77 лв. – цена на предоставени услуги; 1 114.71 лв. – неплатени лизингови вноски; 703.76 лв. – неустойка по договорите.

От приобщеното ЧГД № 2065/2018 г., по описа на РС Шумен, се установява, че по Заявление рег. № 11695/19.07.2018 г., по описа на ШРС, в полза на заявителя-ищец срещу длъжника – ответник е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 988/20.07.2018 г. за сумата от 1 449.48 лева, по Договори за далекосъобщителни услуги и неплатени вноски по Договори за лизинг на мобилни устройства, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата 388.99 лева – разноски по делото, от която 28.99 лева – държавна такса и сумата от 360 лева – адвокатско възнаграждение, като сумата от 703.76 лв. – неустойка по договорите, не попада в обхвата на претенцията на заявителя.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта на производството.

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск за установяване на вземане на кредитора срещу длъжника, за което е издадена Заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. В производството по чл. 422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е недопустим. В този смисъл специални положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепване на уведомление/; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.

В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с приложени по заповедното производство /ЧГД № 2065/2018 г., по описа на РС Шумен/, документи. Съдът извърши служебна проверка като констатира, че по издадената Заповед № 988/20.07.2019 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение, длъжникът не е подал възражение, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, тъй като не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес. От справка на НАП е установено, че няма регистриран валиден трудов договор и заповедният съд не е успял да му връчи книжата по месторабота, поради което е дал възможност на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. С предявеният иск се цели установяване съществуване в полза на ищеца на паричното вземане, като предметът на настоящото исково производство е обусловен от издадената Заповед № 988/20.07.2019 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение. Като особен иск, протичащ след като се е развило друго, „проверовъчно” производство, искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се характеризира, освен със специфичните изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно от протеклото заповедно производство и като специален установителен иск е необходимо наличието на допълнителни специални абсолютни положителни предпоставки за допустимост. Една от тези предпоставки е да има идентичност между заповедното и исковото производство, като съвпадение е нужно, както от субективна, така и от обективна страна, при което цената на иска, следва да съответства на размера на „вземането“ по смисъла на чл. 410 ГПК, за което заявителят – ищец е получил Заповед за изпълнение.

В процесният случай съдът установява, че е налице пълен идентитет, както субективен, така и от обективна страна между цената на предявеният иск, която е за общата сума от 1 449.48 лв. и размерът на вземането, за което в заповедното производство заявителят - ищец е получил Заповед № 988/20.07.2019 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение, което е за сумата от 1 449.48 лева, по Договори за далекосъобщителни услуги и по Договори за лизинг. Ето защо установителният иск по реда на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, е допустим.

Основателността на претенциите, по исковете за реално изпълнение, с правно основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД, за непогасени суми по Договори за предоставени четири мобилни телефонни номера, е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца: че с ответника са се намирали във валидни облигационни правоотношения; че действително е извършил за сметка на доверителя възложените му от същия действия; изискуемост на претендираните вземания за възнаграждения, както и уведомяване за предсрочно прекратяване на договорите. В тежест на ответника е да установи, че задължението му е погасено - пълно и главно.

От представените и приети по делото: Договор за мобилни услуги № 600722096 от 13.05.2011г. изм. със Сертификат за пакетни услуги Combo + № 611016523 от 18.08.2014 г. /за номер 0892917061/; Договор за мобилни услуги № 605272801 от 25.10.2012 г., изм. със Сертификат за пакетни услуги Combo + № 611016523 от 18.08.2014 г. /за номер 0893473320/; Договор за мобилни услуги № 611016347 от 18.08.2014 г., изм. със Сертификат за пакетни услуги Combo + № 611016523 от 18.08.2014 г. /за номер 0895465745/ и Договор за мобилни услуги № 613932269 от 09.09.2015 г. /за номер 0894526129/, еднозначно се установява наличието на възникнали договорни правоотношения между “Теленор България“ ЕАД - доставчик и Г.К.Р. - абонат и потребител, по силата на които ищецът е поел задължение да предоставя на ответника мобилни телефонни услуги за определен срок. Предвид създадената между страните облигационна обвързаност по ненаименовани Договори за услуги съдът счита, че ищецът е предприятие предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, по смисъла на ЗЕС, а ответникът притежава качеството, както на „абонат на електронни съобщителни услуги” по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на ЗЕС, така и на „потребител” по смисъла на § 13, т. 1 ДП ЗЗП, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Следователно на ответника в качеството на физическо лице от предприятие предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги са предоставени далекосъобщителни услуги. В този смисъл основателността на предявените искове е предпоставено от установяване от ищеца, освен наличието на валидни договори и наличието на обстоятелства допускащи неравноправност на договорените клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП, в това число, че тези клаузи са били индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146 ЗЗП.

В настоящия случай е налице хипотезата на сключване на договор при предварително установени от едната страна Общи условия, които съгласно чл. 226, ал. 3 ЗЕС са неразделна част от индивидуалния договор между предприятието и крайния потребител. Съгласно разпоредбата на чл. 298 ТЗ търговски договор е възможно да се сключи при предварително установени от едната страна общи условия, които на практика съдържат клаузите на договора. Предпоставка за валидност на Договор при предварително установени от едната страна Общи условия е приемане на същите от насрещната страна по договора, тъй като установените от търговеца, предлагащ стоки или услуги, общи условия стават задължителни за другата страна, само ако тя заяви писмено, че ги приема. В разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ТЗ законодателят е предвидил допълнително изискване - за предаване на общите условия на насрещната страна по договора, когато за действителността на договора има изискване за писмена форма, тъй като в противен случай те няма да имат действие за нея. Възможно е законодателно предвиждане и на допълнителни изисквания за валидност на договор при общи условия, поради което при произнасяне по такива спорове следва да се съобразява не само предвидените в ТЗ общи правила относно сключването на такива търговски сделки, но и специфичните правила за регулиране на определени отношения между търговци - доставчици на стоки или услуги и потребителите /както е в настоящия случай/, като се вземе предвид съответните специални норми на Закона за защита на потребителите. От приложените към процесните индивидуални договори Общи условия на дружеството - ищец, представляващи неразделна част от съответния договор и приложими спрямо абонати и потребители се установява, че абонатът - ответник е декларирала, че е запозната с тях. Срещу предоставените услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, задължение на потребителя е да плаща възнаграждение. С подписите си в Договорите и Общите условия на оператора, които не са оспорени, ответницата е удостоверила, че ги приема и се задължава да спазва. От тях се установява, че дружеството има право да получава абонаментна цена, заплащаща се от абонатите всеки месец, както и дължимата цена на всички използвани от него услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна база. Съгласно Договорите дружеството-оператор издава ежемесечно фактура на определена дата за ползваните услуги и неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията да я плати съгласно определения в срок. Претендираните в настоящото производство суми, за потребени мобилни телефонни услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, е следвало да бъдат платени от ответницата в уговорения, съгласно общите условия, срок. По делото от ответницата не се твърди и не са ангажирани доказателства за плащане, поради което предявените искове за потребени услуги, чрез обществена далекосъобщителна мрежа, за периода от 05.08.2015 г. – до 04.12.2015 г., се явяват основателни в претендираните размери, както следва: 33,95 лв. за ползвани мобилни телефонни услуги по Договор № 605272801 от 25.10.2012 г., изм. със Сертификат за пакетни услуги Combo + № 611016523 от 18.08.2014 г. /за номер 0893473320/; 33.95 лв. за ползвани мобилни телефонни услуги по Договор № 611016347 от 18.08.2014 г., изм. със Сертификат за пакетни услуги Combo + № 611016523 от 18.08.2014 г. /за номер 0895465745/; 38.37 лв. за ползвани мобилни телефонни услуги по Договор № 600722096 от 13.05.2011г., изм. със Сертификат за пакетни услуги Combo + № 611016523 от 18.08.2014 г. /за номер 0892917061/; 38,57 лв. за ползвани мобилни телефонни услуги по Договор № 613932269 от 09.09.2015 г. /за номер 0894526129/.

Относно претенциите, по исковете, с правно основание чл. 342, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, за неплатени вноски /падежирани и предсрочно изискуеми/ за предоставени мобилни устройства по сключени: Договор от 09.09.2015 г. за лизинг на телефон Samsung Galaxy S6 32GB Black; Договор от 18.08.2014 г. за лизинг на телефон Huawei Ascend Y511 White и Договор от 18.08.2014 г. за лизинг на таблет Rcvopad ММ781 3G 7.

Съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 2 ТЗ с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. От тази легална дефиниция следва, че финансовият лизинг представлява специфична финансова инвестиционна операция за предоставяне на кредит във веществена форма, по избор на лизингополучателя. Във фактическия състав на финансовия лизинг се включват както поръчката на лизингополучателя /мандатен елемент/, така и придобиването на вещта от лизингодателя от трето лице, с негови средства /финансово-кредитен елемент/ и предоставянето й за ползване на лизингополучателя срещу заплащане на съответните лизингови вноски. Или, при финансовия лизинг освен лизинговия договор, лизингодателят трябва да сключи и договор за продажба с трето лице, което обикновено е производител на съответните машини или съоръжения, необходими за осъществяваната от лизингополучателя производствена или търговска дейност. При този вид лизинг лизингодателят има ролята на посредник между производителя на обекта, предмет на договора, като е възможно, по нареждане на лизингодателя /купувач/, третото лице - доставчик/продавач да реализира действията по фактическото предаване на вещта на лизингополучателя. При такива искове разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже, при условие на пълно главно доказване, освен възникването на спорното право, т. е както наличието с ответника на валиден Договор за финансов лизинг и предаване на обекта на лизинга, свързано със задължението за предоставяне свободното ползване в рамките на договорения срок, настъпването на предпоставките за плащане и размер на пратендираните лизинговите вноски, така и че законосъобразно е прекратил договорите предсрочно, както и упражнено от лизингополучателя право по чл. 342, ал. 3 ТЗ да изкупи вещта. Съответно в тежест на ответника е да установи, при условие на пълно главно доказване, че задължението му за плащане на цените за ползването на вещите /в случая лизинговите вноски/ е погасено, както и всички евентуално наведени положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т. ч. или връщане на вещите след преустановяване на договорната връзка – арг. чл. 345, ал. 1 ТЗ или законосъобразно упражнено право да изкупи вещите – арг. чл. 342, ал. 3 ТЗ.

В процесния случай от доказателствата по делото се установява, а и ответната страна признава, че между страните е възникнало валидно правоотношение, по силата на което ответницата е получила по Договор за лизинг от 09.09.2015 г. - телефон Samsung Galaxy S6 32GB Black; по Договор за лизинг от 18.08.2014 г. - таблет Rcvopad ММ781 3G 7 и по Договор за лизинг от 18.08.2014 г. - телефон Huawei Ascend Y511 White, като се е задължила да плати цената им на равни вноски за срок от по 23 месеца. Неразделна част от този договор са Общите условия на договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър, телефонен апарат или друго устройство. С подписване на Договорите и Общите условия към тях ответницата е удостоверила, че е получила лизинговите вещи, че е съгласна да ги ползва при предложените от лизингодателя условия, както и да придобие собствеността като подпише с него Договори за изкупуване на устройствата или да ги върне, след изпълнение на условията предвидени в чл. 7 Общите условия

По делото от ответницата не се твърди и не са ангажирани доказателства за плащане на претендираните в настоящото производство суми за лизингови вноски, поради което предявените искове за падежирани през периода от 05.08.2015 г. – до 04.12.2015 г. и предсрочно изискуеми лизингови вноски се явяват основателни в претендираните размери, както следва: 46,80 лв., по Договор от 18.08.2014 г. за лизинг на мобилно устройство – таблет Rcvopad ММ781 3G 7, от които: 15,60 лв. - четири неплатени, начислени заедно с месечните сметки за номер 0895465745 и 31,20 лв. - осем предсрочно изискуеми; 82,08 лв., по Договор от 18.08.2014 г. за лизинг на мобилно устройство - Huawei Ascend Y511 White, от които: 27,36 лв. - четири неплатени, начислени заедно с месечните сметки за номер 0893473320 и 54,72 лв. - осем предсрочно изискуеми; 1 175,76 лв., по Договор от 09.09.2015 г. за лизинг на мобилно устройство - Samsung Galaxy S6 32GB Black, от които 146.97 –три неплатени начислени заедно с месечните сметки за номер 0894526129 и 1028,79 лв. - двадесет и една предсрочно изискуеми.

Относно разноските.

Предвид изхода на спора и съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014 г., т. 12, ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в заповедното производство. Ищецът е представил доказателства /платежни нареждания и списъци/ и е направил искане за присъждане на сторените разноски в заповедното производство в размер на 28.99 лева - държавна такса и 360 лева - адвокатски хонорар и в исковото производство в размер на 28.99 лева - държавна такса, 397.75 лева - адвокатски хонорар, 331.46 лв.- възнаграждение за особен представител на ответника, като за внесените 292.02 лв. – държавна такса от ищеца не е направено искане за присъждане. Ищецът има право на разноски съобразно уважената част от предявените искове в размер на 388.99 лв. по заповедното и 758.20 лв. по исковото производства, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Признава за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по отношение на „Теленор България“, ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление: област София, (Столична), Община Столична, гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, че Г.К.Р., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца, сумата 33,95 лв. – възнаграждение за ползвани мобилни телефонни услуги по Договор за мобилни услуги № 605272801 от 25.10.2012 г., изм. със Сертификат за пакетни услуги Combo + № 611016523 от 18.08.2014 г. (за номер 0893473320), на основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 19.07.2018 г. до окончателното плащане, платима по банкова сметка ***: Ситибанк Европа – Клон България, BIC: ***, IBAN: ***, за което парично вземане въз основа на Заявление рег. № 11695/19.07.2018 г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 2065/2018 г., по описа на РС – Шумен и срещу ответника и е издадена Заповед № 988/20.07.2018 г., за изпълнение на парично задължение.

Признава за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по отношение на „Теленор България“, ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление: област София, (Столична), Община Столична, гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, че Г.К.Р., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца, сумата 33.95 лв. - възнаграждение за ползвани мобилни телефонни услуги но Договор за мобилни услуги № 611016347 от 18.08.2014 г., изм. със Сертификат за пакетни услуги Combo + № 611016523 от 18.08.2014 г. (за номер 0895465745), на основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 19.07.2018 г. до окончателното плащане, платима по банкова сметка ***: Ситибанк Европа – Клон България, BIC: ***, IBAN: ***, за което парично вземане въз основа на Заявление рег. № 11695/19.07.2018г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 2065/2018 г., по описа на РС – Шумен и срещу ответника и е издадена Заповед № 988/20.07.2018 г., за изпълнение на парично задължение.

Признава за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по отношение на „Теленор България“, ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление: област София, (Столична), Община Столична, гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, че Г.К.Р., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца, сумата 38.37 лв. - възнаграждение за ползвани мобилни телефонни услуги по Договор за мобилни услуги № 600722096 от 13.05.2011г. изм. със Сертификат за пакетни услуги Combo + № 611016523 от 18.08.2014 г. (за номер 0892917061), на основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 19.07.2018г. до окончателното плащане, платима по банкова сметка ***: Ситибанк Европа – Клон България, BIC: ***, IBAN: ***, за което парично вземане въз основа на Заявление рег. № 11695/19.07.2018г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 2065/2018 г., по описа на РС – Шумен и срещу ответника и е издадена Заповед № 988/20.07.2018 г., за изпълнение на парично задължение.

Признава за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по отношение на „Теленор България“, ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление: област София, (Столична), Община Столична, гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, че Г.К.Р., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца, сумата 38,57 лв. - възнаграждение за ползвани мобилни телефонни услуги по Договор за мобилни услуги № 613932269 от 09.09.2015 г. (за номер 0894526129), на основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД, ведно със законната лихва за забава върху глвницата, считано от 19.07.2018г. до окончателното плащане, платима по банкова сметка ***: Ситибанк Европа – Клон България, BIC: ***, IBAN: ***, за което парично вземане въз основа на Заявление рег. № 11695/19.07.2018 г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 2065/2018 г., по описа на РС – Шумен и срещу ответника и е издадена Заповед № 988/20.07.2018 г., за изпълнение на парично задължение.

Признава за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по отношение на „Теленор България“, ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление: област София, (Столична), Община Столична, гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, че Г.К.Р., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца, сумата 46,80 лв., от която: 15,60 лв. - четири неплатени лизингови вноски, начислени заедно с месечните сметки за номер 0895465745 и 31,20 лв. - осем предсрочно изискуеми лизингови вноски по Договор от 18.08.2014 г., за лизинг на мобилно устройство – таблет Rcvopad ММ781 3G 7, на основание чл. 342, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 19.07.2018 г. до окончателното плащане, платима по банкова сметка ***: Ситибанк Европа – Клон България, BIC: ***, IBAN: ***, за което парично вземане въз основа на Заявление рег. № 11695/19.07.2018 г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 2065/2018 г., по описа на РС – Шумен и срещу ответника и е издадена Заповед № 988/20.07.2018 г., за изпълнение на парично задължение.

Признава за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по отношение на „Теленор България“, ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление: област София, (Столична), Община Столична, гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, че Г.К.Р., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца, сумата 82,08 лв., от която: 27,36 лв. - четири неплатени лизингови вноски, начислени заедно с месечните сметки за номер 0893473320 и 54,72 лв. - осем предсрочно изискуеми лизингови вноски, по Договор от 18.08.2014 г. за лизинг на мобилно устройство - Huawei Ascend Y511 White, на основание чл. 342, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 19.07.2018 г. до окончателното плащане, платима по банкова сметка ***: Ситибанк Европа – Клон България, BIC: ***, IBAN: ***, за което парично вземане въз основа на Заявление рег. № 11695/19.07.2018 г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 2065/2018 г., по описа на РС – Шумен и срещу ответника и е издадена Заповед № 988/20.07.2018 г., за изпълнение на парично задължение.

Признава за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по отношение на „Теленор България“, ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление: област София, (Столична), Община Столична, гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, че Г.К.Р., с ЕГН ********** ***, дължи на ищеца, сумата 1175,76 лв., от която 146.97 – дължими три неплатени лизингови вноски начислени заедно с месечните сметки за номер 0894526129 и 1028,79 лв. - двадесет и една предсрочно изискуеми лизингови вноски, по Договор от 09.09.2015 г. за лизинг на мобилно устройство - Samsung Galaxy S6 32GB Black, на основание чл. 342, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 19.07.2018 г. до окончателното плащане, платима по банкова сметка ***: Ситибанк Европа – Клон България, BIC: ***, IBAN: ***, за което парично вземане въз основа на Заявление рег. № 11695/19.07.2018 г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 2065/2018 г., по описа на РС – Шумен и срещу ответника и е издадена Заповед № 988/20.07.2018 г., за изпълнение на парично задължение.

Осъжда Г.К.Р., с ЕГН ********** ***, да плати на „Теленор България“, ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: област София, (Столична), Община Столична, гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 1147.19 лв. разноски, от които 388.99 лв. по заповедното и 758.20 лв. по исковото производства, съразмерно уважената част от исковете, платима по банкова сметка ***: Ситибанк Европа – Клон България, BIC: ***, IBAN: ***, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 3631/2017 г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.

Районен съдия: