Р Е Ш Е Н И Е

466/16.5.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На седми май две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2792 описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителен установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК за сумата от 62.69 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и осъдителен иск по чл.342, ал.1 от ТЗ за сумата от 81.77 лв., представляваща сбора от дължими и незаплатени лизингови вноски.

Производството е образувано по искова молба от “Теленор България” ЕАД с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в гр.София, чрез адв. В.Г.от АК – София, със съдебен адрес *** срещу С.Р.Х. с ЕГН ********** с адрес ***. В исковата молба се сочи, че на 29.02.2016г. между страните по делото бил сключен Договор за мобилни услуги за мобилен номер 0892 327988 по програма „Стандарт 20.99“ за срок от 24 месеца или до 28.02.2018г. Абонатът взел на изплащане и мобилно устройство Alcatel модел One touch pop star посредством месечни лизингови вноски от 6.29 лв. Услугите били фактурирани от оператора по клиентски номер за абоната № 001600169. За периода от 10.10.2016г. – 09.02.2017г. ищецът издал следните фактури: Фактура № 7248465398/10.11.2016г. за период на потребление 10.10.2016г. – 09.11.2016г. със сума за плащане 35.67 лв. платима до 25.11.2016г. и фактура № 7249797792/10.12.2016г. за период на потребление 10.11.2016г. – 09.12.2016г. със сума за плащане 21.89 лв., 6.29 лв. лизингови вноски и 35.67 лв. дължима от предходния период, платима до 25.12.2016г. След корекция с кредитно известие № 721165704/10.01.2017г. сумата дължима от ответницата била в размер на 62.69 лв. Поради неплащането на услугите за два последователни отчетни периода ищецът упражнил правото си предсрочно да прекрати договора между страните, като ответницата останала задължена за такси потребени услуги за 62.69 лв., незаплатени лизингови вноски за 81.77 лв. и била начислена неустойка при прекратяване на договора в размер на 247.74 лв. Предвид неизпълнението на задължението от страна на ответницата, по инициатива на ищеца било учредено заповедно производство и образувано ч.гр.д. № 2014/2018г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 958/10.07.2018г. Поради ненамирането на длъжника и връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, то на ищеца били дадени указания да предяви установителни искове, като същия депозирал исковата молба в срок. В заключение моли за уважаване на установителния иск по отношение на незаплатените мобилни услуги и осъдителния иск по отношение на незаплатените лизингови вноски. Претендира се възнаграждение.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, чрез назначения му особен представител в производството с Определение № 442/11.02.2019г., като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор. В писмения отговор се оспорва допустимостта на осъдителния иск, като се оспорват по основателност и двата иска. Счита се, че не са представени доказателства относно размерите на исковете и тяхната дължимост. В заключение се моли да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание за ищецът не се явява представител, депозира се становище по хода на делото, с което се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие и исковете да бъдат изцяло уважени, като се излагат доводи за това.

В съдебно заседание особения представител моли да се постанови решение, с което да се приеме, че ответницата не дължи претендираната сума на ищеца.

Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 958 от 10.07.2018г. по ч.гр.д. № 2014/2018г. на ШРС било разпоредено ответника да заплати на ищеца сума в размер на 144.46 лв., представляваща главница по фактура № 7252614718 от 10.02.2017г. и мораторна лихва от 8.38 лв. за периода от 26.02.2017г. до 22.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в заповедното производство в размер на 205 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Поради връчването на заповедта при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, заповедния съд указал на ищеца – заявител, че следва да предяви иск, поради което за ищеца възникнал правен интерес от провеждане на избраните форми на искова защита. Заповедта била частично обезсилена за вземането за мораторна лихва, поради непредявяване на иск за тази сума.

Видно от представения по делото Договор за мобилни услуги, сключен на 29.02.2016г. за предпочетен мобилен номер 359892327988 се установява, че страните уговорили абонаментен план „Стандарт 20.99“ с месечен абонамент от 20.99 лв. за срок от 24 месеца. При сключването на договора на абоната бил предоставен на лизинг телефон марка Alcatel модел Onetouch pop star със сим карта № 89359050000520035893, като бил сключен Договор за лизинг от 29.02.2016г., с включен в него погасителен план. Съгласно плана месечната лизингова вноска била 6.29 лв. за срок от 23 месеца, като общата цена била 184.67 лв. с включен ДДС. Клиента-абонат подписал и получил и Ценови листи за абонаменти планове за частни лица и действащите към тогава Общи условия на „Теленор България“ ЕАД. На 10.11.2016г. била издадена фактура № 7248465398 за отчетен период 10.10.2016г. – 09.11.2016г. на стойност 35.67лв., а на 10.12.2016г. била издадена фактура № 7249797792 за отчетен период от 10.11.2016г. – 09.12.2016г. на стойност 21.89 лв. и вноска за лизинг от 6.29 лв., като поради натрупване на неплатената предходна сума задължението възлизало общо на 63.85 лв. с ДДС. След направена корекция на дълга ответницата останала задължена за сума от 62.69 лв., произтичаща от ползвани и незаплатени услуги. Падежната дата на плащане по фактурите била посочена, както във фактурите (до 25-то число на текущия месец), така в Общите условия на мобилния оператор, където максимално определения срок за заплащане на сумата по фактурата бил определен на не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Поради неплащане на дължимите суми оператора приложил чл.75 във връзка с чл.19б, т.в от Общите условия, а именно прекратил едностранно договора с потребителя, поради неплащане на дължимите суми след изтичане на сроковете. Съгласно клауза включена в индивидуалните договори с потребителя, в случай на прекратяване на договора по вина на клиента, оператора има право на пълния размер на дължимите лизингови вноски.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на иска: Предявения установителен иск е допустим. Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, в което е депозирано възражение от длъжника. Съдът намира, че са изпълнени и предпоставките за допустимост на осъдителния иск.

По основателността на установителния иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение между „Теленор България“ ЕАД и ответника; изправността си по договорите; наличие на задължения от ответника към мобилния оператор и техния размер.

В конкретния случай не се спори от страните по делото, че са съществували валидни договори за мобилни услуги сключени на 29.02.2016г. По силата на договореното между страните оператора предоставял мобилни услуги за предпочетен мобилен номер, като абонаментните такси за тази услуга били съответно в размер на 20.99 лв. Срокът на действие на договора изтичал на 29.02.2018г. Съгласно чл.27 от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД (лист 16 от делото) плащането на посочената във фактурата цена се извършва в срока, указан в самата фактура (в случая второ число на следващия месец), но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й ( в случая издаване на фактурата е 18-то число всеки месец). Видно от доказателствата по делото плащане от страна на ответницата на дължимите суми няма и към момента направено. Поради това и съдът намира, че предявения установителен иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

По основателността на иска по чл. 342, ал.1 от ТЗ: За успешното провеждане на този иск ищецът следва да установи наличието на действително правоотношение по договор за лизинг, по силата на което лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя лизинговата вещ за временно ползване срещу уговореното лизингово възнаграждение и лизингодателят да е предоставил държането на мобилното устройство в състояние, годно за обичайното или уговореното потребление. В разглеждания случай от доказателствата се установява, че между страните е сключен договор за лизинг от 29.02.2016 г., съгласно който ищецът, в качеството му на лизингодател, е предоставил на ответника, в качеството му на лизингополучател, за временно и възмездно ползване мобилно устройство срещу заплащане от страна лизингополучателя на обща лизингова цена в размер на 184.67 лв. Договорът бил със срок 23 месеца, като е приложен погасителен план, съгласно който лизингополучателят всеки месец се е задължил да заплаща лизингова вноска в размер на 6.29 лв. Съгласно чл. 4 от договора с подписването му лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба. Доколкото се установява, че ищецът е предоставил за ползване на ответника мобилното устройство във вид, годен за употреба, и е изтекъл срокът на лизинговия договор, то съдът намира, че ответникът е следвало да заплати цената на остатъка от лизинговите вноски в размер на 81.77 лв. за периода след месец февруари 2017г. до месец януари 2018г. Ответната страна не доказа изпълнение на задължението си за заплащане на лизингови вноски през процесния период, поради което предявения осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на възражението на особения представител на ответника, че липсват доказателства за размера на ползваните услуги, то съдът намира същото за неоснователно. Видно от представените по делото доказателства, а именно фактури, издадени от мобилния оператор, то същите съдържат данни за действително потребените от ответницата мобилни услуги. Предвид, че същата не е заплатила дължимото от нея, дори и частично, то е въпрос на математическо изчисление на дължимия от нея сбор от абонаменти такси и съответно лизингови вноски.

По отношение на разноските в заповедното и в настоящото производство: Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото, то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника. В исковото са направени такива в общ размер от 555 лв., от които 75 лв. заплатена държавна такса, 180 лв. адвокатско възнаграждение и 300 лв. възнаграждение за особен представител. Предвид уважаването на предявите искове изцяло, то ответницата дължи и направените от ищеца разноски в цялост. Разноските в заповедното производство обаче следва да се определят в размер на общо 84.08 лв., предвид частичното обезсилване на заповедта.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че С.Р.Х. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283, чрез адв. В.Г.от АК – гр.София, със съдебен адрес *** сумата от 62.69 лв. (шестдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща потребени и незаплатени мобилни услуги за периода от 10.10.2016г. до 09.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 09.07.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 958/10.07.2018г. по ч.гр.д. № 2014/2018г. на ШРС.

ОСЪЖДА на основание чл.342 и сл. от ТЗ С.Р.Х. с ЕГН ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283 по банкова сметка *** ***, сумата от 81.77 лв. (осемдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща сбора от незаплатените лизингови вноски за периода от месец февруари 2017г. до месец януари 2018г. по Договор за лизинг от 29.02.2016г. за предоставено устройство Alcatel Onetouch pop star Color на обща лизингова цена 184.67 лв. с включено ДДС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.Р.Х. с ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК 130460283 сторените в исковото производство разноски в размер на общо 555 лв. (петстотин петдесет и пет лева), както и тези направени от ищеца в заповедното производство общо в размер на 84.08 лв.(осемдесет и четири лева и осем стотинки).

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: