Р Е Ш Е Н И
Е
335/10.4.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно
заседание проведено на единадесети март, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Районен съдия: Д. Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа
докладваното от съдията ГД № 2803/2018
г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А.И.А.,
Н.Х.Х., З.Х.Б. и Ш.Ю.А., чрез пълномощника адв. М. ***, против А.М.В., Н.М.А., А.М.Щ.
и Ф.Х.А., с която в условията на кумулативно субективно съединение са предявени
четири вещни искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, първоначално обективно
съединени с три инцидентни установителни искове, с
правно основание чл. 52 ЗН вр. чл. 100 ЗС, вр. чл. 44, вр. чл. 26, ал. 2, хип. посл. ЗЗД.
Ищците обосновават правен интерес от провеждане на
настоящото производство твърдейки, че с ответниците
са сънаследници на конкретно индивидуализирани в
исковата молба четири ниви, находящи се в землището
на село Д., Община Шумен, наследени след смъртта на А.Ю. М. М., бивш жител ***,
починал на 27.07.1968 г. и възстановени по ЗСПЗЗ с Решение № 18-2/04.02.1999 г.
на ПК Шумен, по преписка № 3269А/29.12.1991 г.. Твърдят, че тъй като ищците А.И.А.
и Ш.Ю.А., както и наследодателят на ищците Н.Х.Х. и З.Х.Б.
– З. А. И., след като чрез конкулдентни действия,
показващи по недвусмислен начин воля за приемане на наследството оставено след
смъртта на общият им наследодател А.Ю. М. М., са направили нищожни откази
вписани по надлежния ред в особената книга при ШРС, молят съдът да прогласи
тяхната нищожност, след което да бъде признато са установено по отношение на ответниците, че ищецът А.И.А. е собственик на 1/4 ид. ч.; ищецът Н.Х.Х. е
собственик на 1/12 ид. ч.; ищецът З.Х.Б. е собственик
на 1/12 ид. ч и ищецът Ш.Ю.А. е собственик на 1/8 ид. ч., от въпросните земеделски земи.
В предоставените, по реда на чл. 131 ГПК срокове, ответниците Н.М.А. и А.М.Щ., не подават писмен отговор, не
изразяват становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по
обстоятелствата, на които се основават същите; не излагат възражения срещу
исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се
основават, както и не сочат доказателствата и конкретните обстоятелства, които
ще доказват с тях и не представят писмени доказателства, с които евентуално
разполагат, поради което на основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по
делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла
на цитирания текст, съдът е приел, че тези ответници
са загубили възможността да упражнят тези си права при разглеждането на спора.
Ответникът А.М.В., подава писмен отговор на исковата
молба, в който счита исковите претенции за допустими и основателни. Не
претендира разноски.
Ответникът Ф.Х.А., подава писмен отговор на исковата
молба, в който счита исковите претенции, както за недопустими, така и за неоснователни,
като излага подробни мотиви в двете насоки. Относно възражението за
недопустимост на исковате съдът се е произнесъл с
определение № 3430/05.12.2018 г., като го е оставил без уважение поради
неоснователност.
В открито съдебно заседание ищците, през процесуалният
си представител, поддържат исковите претенции. Ответниците
Н.М.А. и А.М.Щ., не се явяват в съдебно заседание, не се представляват и не
излагат становище. Ответницата А.М.В. поддържа, както отговора си за
основателност на исковете, така и изразеното становище от процесуалния
представител на ищците в съдебно заседание. Ответницата Ф.Х.А., лично и чрез процесуалният
си представител, поддържа позицията за неоснователност на исковете изложена в
отговора на исковата молба, като относно инцидентните установителни
искове, с правно основание чл. 52 ЗН вр. чл. 100 ЗС, вр. чл. 44, вр. чл. 26, ал. 2, хип. посл. ЗЗД прави възражение
за недопустимост обосновано с твърдението, че с молба от 26.03.1972 г. Д.А. Х.а,
Х.А. Х., С. А. Х. и З. А. Х., са заявили отказ от наследството оставено от А. ХЮ.М.
М., вписан в съответната книга на съда по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН, с което
счита, че извършените след тези откази действия по приемане на наследството са
действия на трети лица.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено от фактическа следното:
С Решение № 18-2/04.02.1999 г. /л. 16/ по описа на ПК
гр. Шумен, на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ и влезлият в сила План за земеразделяне,
е възстановено право на собственост на наследниците на А. Х.Х.,
върху земеделски земи, в землището на с. Д., общ. Шумен, обл.
Шумен, както следва: нива, с площ от 10.601 дка., в местността „***“, шеста категория, имот № 010022 по Плана за
земеразделяне в землището на село Д., ЕКАТТЕ 23813, Община Шумен; нива, с площ
от 20 000 дка., в местността „***“, трета
категория, имот № 057034 по Плана за земеразделяне в землището на село Д.,
ЕКАТТЕ 23813, Община Шумен; нива, с площ от 7.021 дка., в местността „***“, пета категория, имот № 063042 по Плана за
земеразделяне в землището на село Д., ЕКАТТЕ 23813, Община Шумен и лозе, с площ
от 6.980 дка., в местността „***“, трета
категория, имот № 095010 по Плана за земеразделяне в землището на село Д.,
ЕКАТТЕ 23813, Община Шумен.
От Удостоверение за идентичност на имена /л. 45/
издадено от Кметство село Д. се установява че А. ХЮ.Х.М., роден на *** г. и
имената А. Ю. М. М. и А.Ю. М. М.
са на едно и също лице.
От Удостоверение за наследници № 279/29.03.1972 г. /л.
73/, се установява, че А.Ю. М. М. е починал на 27.07.1968 г., като е оставил законни
наследници: Д.А. Х.а– съпруга, С. А. Х. – дъщеря, З. А. Х.– дъщеря, Х.А.Х.– син
и Х.А. ХЮ.– син.
От Удостоверение за идентичност на лице с различни
имена /л. 71/ се установява, че Х.А. Х.ов и А.И.А. са
едно и също лице.
С Молба от 26.03.1972 г. до РС Шумен /л. 72/, от Д.А.
Х., Х.А. Х., С. А. Х. и З. А. Х. заявяват отказ от
наследството оставено от покойният им съпруг и баща А. Х.М. М., бивш жител ***,
който отказ да бъде вписан в съответната книга на съда по реда на чл. 49, ал. 1
ЗН.
От Удостоверение за наследници изх. №
ГРС-02-1420/02.05.2018 г., по описа на Кметство село Д. /л. 27/ се установява,
че от наследниците на А.Ю. М.М. само синът А.И.А. – ищец в настоящото производство,
е жив. Съпругата Д.М. Ю. е починала на 09.03.1976 г.. Дъщерята С. А. Е. е починала на 12.011976 г., като е оставила за наследници
ответниците: 1.А.М.Щ. – дъщеря; 2.А.М.В. – дъщеря; 3.Н.М.А.
– дъщеря, както и неконституирания в настоящото производство син М. Б.. Синът Х.А.Х., е починал на 17.02.1993 г., като е оставил за наследници:
З. А. Х.– съпруга, починала на 29.01.2007 г., ищецът Ш.Ю. А. –
син и ответницата Ф.Х.А. –дъщеря. Дъщерята З. А. И. е починала на 13.11.2015
г., като оставила за наследници ищците: З.Х.Б. – дъщеря; Н.Х.Х. – дъщеря, както и Е. Х. И. - дъщеря, починала на 10.12.2002 г., която е оставила
наследници: И. И. И. – съпруг; Г. И. Е. – дъщеря и Н. И. И.-Д. – дъщеря, които не са конституирани в настоящото
производство.
С Удостоверение от 28.08.2018 г. /л. 22/ ищецът А.И.А.
удостоверява, че на 15.10.2011 г. е получил от ответницата А.М.В. сумата 4 400
лв., за 1/4 ид. ч. от наследствените земи на баща му Х.
М.М.. От Заключението на приетата по делото СГЕ се
установява, че почеркът, с който е положен подписа срещу „С уважение“ в
Удостоверение от 28.08.2018 г. и този представен като сравнителен материал от
името на лицето А.И.А. принадлежи на едно и също лице.
С Удостоверение от 15.06.2018 г. /л. 20/ З.Х.Б. и Н.Х.Х., като наследници удостоверяват, че на 15.10.2011 г., наследодателката им З. А. И. е получила от ответницата А.М.В.
сумата 4 400 лв., платени за 1/4 ид. ч. от
наследствените земи.
С Удостоверение от 24.08.2018 г. /л. 21/ ищецът Ш. Х. А.
- брат на ответницата Ф.Х.А., удостоверява, че на 15.10.2011 г., е получил от ответницата
А.М.В., като наследник на Х.А.Х., сумата от 2 200 лв., която се полага за 1/8 ид. част при направена доброволна делба на наследствените
земи. От Заключението на приетата по делото СГЕ се установява, че почеркът с
който е положен подписа срещу „С уважение“ в Удостоверение от 24.08.2018 г. и
този представен като сравнителен материал от името на лицето Ш. Х. А.
принадлежи на едно и също лице.
От Удостоверение издадено от РС Шумен /л. 43/, се
установява, че на 20.10.2011 г. в особената книга на съда има вписан отказ на А.И.А.
от наследство оставено след смъртта на А. Ю. М. М..
От Удостоверение издадено от РС Шумен /л. 42/, се
установява, че на 20.10.2011 г. в особената книга на съда има вписан отказ на З.
А. И. от наследството оставено след смъртта на А. Ю. М. М..
От Удостоверение издадено от РС Шумен /л. 44/, се
установява, че на 07.11.2011 г. в особената книга на съда има вписан отказ на Ш.Ю. А. от
наследство оставено след смъртта на А. Ю. М. М..
С Договор от 07.12.2011 г., вписан в Служба по
вписвания гр. Шумен, акт ***/2011 г. /л. 17/, съделителите:
А.М.Щ.,
А.М.В., Н.М.А. и М. М. И. /М. Б./, представляван от адв. И. В. В., извършват доброволна делба на процесните
четири земеделски земи, като: на Н.М.А. и А.М.Щ. се дава и те се съгласява да получат,
в общ дял, нива, с площ от 20 000 дка., в местността „***“, трета категория, имот № 057034 с идентификатор -
23813.57.34 по Плана за земеразделяне землището на село Д., ЕКАТТЕ 23813,
Община Шумен; на А.М.В. се дава и тя се съгласява да получи: нива, с площ от 7.021 дка., в местността „***“, пета категория, имот № 063042, с
идентификатор - 23813.63.42 по Плана за
земеразделяне в землището на село Д., ЕКАТТЕ 23813, Община Шумен; нива, с площ
от 10.601 дка., в местността „***“, шеста
категория, имот № 010022, с идентификатор 23813.10.22 по Плана за земеразделяне
в землището на село Д., ЕКАТТЕ 23813, Община Шумен и лозе, с площ от 6.979 дка, в местността „***“, трета категория, имот № 095010 с
идентификатор – 23813.95.10 по Плана за
земеразделяне в землището на село Д., ЕКАТТЕ 23813, Община Шумен. М. М. И. /М. Б./, е заявил, че е съгласие с извършената делба и не
желае реален дял от земеделските земи, тъй като предварително е получил сумата
2,000 /две хиляди/ лева.
От Договор № *** г. /л. 114/, за доброволна делба на
недвижим имот, с идентификатор - 23813.57.34 и площ от 20 000 дка., трета
категория в местността „***“, между А.М.Щ. и Н.М. А., се установява, че в дял на
А.М.Щ. се дава нива, с площ от 9.999 дка, с идентификатор 23813.57.732 по КК на
село Д., а в дял на Н.М.А. - нива с площ от 9.999 дка, с идентификатор
23813.57.733 по КК на село Д.. С НА № *** г. /л. 115/, за дарение на недвижим
имот Н.М.А. дарява на Е. И. В. нива с идентификационен № 23813.57.733 по КК на
село Д.. С НА № 111, том 1, рег. № 2385, дело № 94/23.04.2018 г. /л. 116/, за
дарение на недвижим имот А.М.Щ. дарява на Е. Л. Щ. нива с идентификатор
23813.57.732 по КК на село Д..
В обяснения дадени по реда на чл. 176 ГПК ответницата А.М.
потвърждава, че е платила на първия ищец А.И.А. - лично и на четвъртия ищец Ш.Ю.
А. - лично, както и на майката на Н.Х.Х. и З.Х.Б. - З.
А. И., сумите посочени в писмените доказателства на л. 20, л. 21 и л. 22, при
посочените в исковата молба обстоятелства /място и свидетели/, като пояснява,
че тези плащания са осъществени преди отказите от наследство приложени на л.
42, л. 43 и л. 44, както и че преди тези плащания страните постигнали съгласие
за доброволна делба на процесните земи.
Свидетелят Ф.А.А., съпругата на ищеца
Ш.Ю., твърди, че след като наследниците на А.Ю. М.М. се
разбрали как да поделят наследствените земи и ответницата Ф.Х.А. получила от А.М.В.
парите за дела на баща си Х.А.Х., отказала да предаде полагащата се ½
част от сумата на брат си, поради което към края на октомври, началото на
ноември 2011 г., А. и свидетелят И.А.В. платили
втори път сумата полагаща се Ш.Ю. за 1/8 ид. ч. от
земите.
Свидетелят И.А.В., съпруг на ищцата А.М.В., твърди че през месец
октомври 2011 г. наследниците на дядо А., по съвет на адвокат, се разбрали да
поделят наследените земи. Той със съпругата си се съгласил да изкупят от нейно име
дяловете на останалите, като сънаследниците се
договорили на всяко коляно да се плати по 4 400 лв.. По този ред свидетелят И.В. и А. платили на ответницата Ф.Х.А. 2000 евро, полагащи
се за дела на баща и Х.А.Х., която при получаване на сумата казала: „Ние с брат
ми ще се разберем“, но през месец декември 2011 г. брата - Ш.Ю. му казал, че
сестра му не му дала пари от дела на баща им и свидетелят заедно със съпругата
си му платили втори път за 1/8 идеална част – 2 200 лева. Свидетелят твърди, че
преди това, през месец октомври 2011 г., в дома му в село Д. платили дела
полагащ се на З. А. И., като по време на плащането присъствали дъщерята на З. -
ищцата З.Х.Б. и свидетелят Д.М..
Свидетелят Д.М.М., потвърждава, че е
присъствал при даването на парите от свидетелят И.В. и А.В. на З. А. И., за да се откаже от дяловете от наследствените земи на
баща си.
Представени са и други неотносими
към предмета на правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК,
съдът намира за установено от правна страна следното:
Относно предявените инцидентни установителни
искове, с правно основание чл. 52 ЗН вр. чл. 100 ЗС, вр. чл. 44, вр. чл. 26, ал. 2, хип. посл. ЗЗД
Допустимостта на тези искове е предпоставена
от наличието на специфични предпоставки като процесуалната легитимация на
ищците и правен интерес от предявяване на такива искове като инцидентни установителни. Исковете са за признаване, че ищците А.А. и Ш.А., както и наследодателят на ищците Н.Х. и З.Б. – З.
А. И., са направили нищожни откази от наследството оставено след смъртта на
общият им наследодател А.Ю. М. М., вписани по надлежния ред в особената книга
при ШРС, като молят съдът да прогласи тяхната недействителност. Предвид, че на
такава недействителност могат да се позоват, както трети заинтересовани лица,
така и самият наследник, който се е отказал от наследството, след като го е
приел, следва, че както ищците А.А. и Ш.А., така и
наследниците на З. А. И. – ищците Н.Х. и З.Б., са процесуално легитимирани да
предявят такива искове. От друга страна за ищците е налице правен интерес от
предявяване на тези искове като инцидентни установителни,
тъй като предявяват и първоначални установителни
искове за признаване като установено по отношение на ответниците,
че са собственици на ид. ч. от процесните
земеделски земи, съобразена с наследствените им права, като от изхода от
инцидентните установителни искове зависи изхода на
предявените главни установителни искове, което цели да
доведе до промяна в крайния резултат по първоначалните искове.
Отнодсно възражението за недопустимост на тези искове от Ф.Х.А..
Това възражение е обосновано на установеното по делото, че с молба от
26.03.1972 г. Д.А. Х., Х.А. Х., С. А. Х. и З. А. Х., са
заявили отказ от наследството оставено от А. Х. М. М., вписан в съответната
книга на съда по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН, с което се счита, че извършените
след тези откази действия по приемане на наследството са действия на трети лица.
Действително задължителната практика на върховната съдебна инстанция е в
смисъл, че когато наследникът се откаже от наследството, се счита че не е имал
никога право върху него и не може вече да го приема – т. е. той не може да
оттегля своя отказ, но следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на
чл. 91а ЗН при наследство, в което влизат имоти включени в трудовокооперативни
земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански
организации, собствеността върху които се възстановява, както е в процесния случай, отказът от наследство извършен след
включването на тези имоти няма действие по отношение на същите. В този смисъл
такива имоти се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 ЗН, поради
което възражението е неоснователно.
При предявен иск за признаване нищожност на извършен
отказ от наследство, в тежест на ищцовата страна е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, фактите, които сочат на предхождащо
осъществяване приемане на наследството, било изрично, било мълчаливо. Между
страните не е спорно, че изрично приемане на наследството оставено след смъртта
на А. Ю. М. М. по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН от никой от наследниците не е
направено. Твърди се извършване на конклудентни действия,
които съобразно разпоредбата на чл. 49, ал. 2 ЗН също могат да водят до
реалното приемане на наследството. Ищците обосновават исковете си претенции
твърдейки, че преди извършените отказите от А.И.А. /отказ вписан в особената
книга на съда на 20.10.2011 г./, З. А. И., /отказ вписан в особената книга на
съда на 20.10.2011 г./ и Ш.Ю. А., /отказ вписан в особената книга на съда на
07.11.2011 г./, всеки един лично е извършил актове на разпореждане с дялове от
наследствените ниви, които конклудентни действия също
водят до приемане на наследството т. е. твърди се нищожност на едностранните
сделки с наследството поради привидност.
От приетото по делото писмено доказателство - Удостоверение
от 28.08.2018 г., събраните гласни доказателства - обясненията на ответницата А.М.
дадени по реда на чл. 176 ГПК, както и от Заключението на приетата по делото
СГЕ, от което се установява, че почеркът, с който е положен подписа срещу „С
уважение“ и този представен като сравнителен материал от името на А.И.А.
принадлежи на едно и също лице, съдът приема за доказано, че на 15.10.2011 г. ищецът
А.И.А. е получил от ответницата А.М.В. сумата 4 400 лв., за 1/4 ид. ч. от наследствените земи, компенсираща отказа му от
наследството на баща му А. Х. Х. вписан в особената книга на съда на 20.10.2011
г..
От приетото по делото писмено доказателство - Удостоверение
от 15.06.2018 г., събраните гласни доказателства - обясненията на ответницата А.М.
дадени по реда на чл. 176 ГПК, както и от показанията на разпитаните по искане
на ищцовата страна свидетели И.А.В. и Д.М.М., в частта в която твърдят, че първият, заедно с ответницата А.М.В., в присъствието на вторият, през месец октомври 2011 г., в село Д. платили дела
полагащ се на З. А. И., съдът приема за доказано, че на 15.10.2011 г., наследодателката на ищците З.Х.Б. и Н.Х.Х.
- З. А. И., е получила парична сумата в размер на 4 400 лв., за 1/4 ид. ч. от наследствените земи, компенсираща отказа и от
наследството на баща и А. Х. Х., вписан в особената книга на съда на 20.10.2011
г.
От приетото по делото писмено доказателство - Удостоверение
от 24.08.2018 г., събраните гласни доказателства - обясненията на ответницата А.М.
дадени по реда на чл. 176 ГПК, както и от Заключението на приетата по делото
СГЕ, от което се установява, че почеркът, с който е положен подписа срещу „С
уважение“ и този представен като сравнителен материал от името на Ш. Х. А.
принадлежи на едно и също лице, съдът приема за доказано, че на 15.10.2011 г.
ищецът Ш. Х. А. е получил от ответницата А.М.В. сумата от 2 200 лв., за 1/8 ид. ч. от наследствените земи, компенсираща отказа му от
наследството на баща му Х.А.Х. – син на А. Х. Х., вписан в особената книга на
съда на 20.10.2011 г.
Поради изложеното, доколкото наследствената маса е
неделима, а ползването, разпореждането или други действия по смисъла чл. 49,
ал. 2 ЗН дори и само с един имот, водят до приемане на цялото наследство, съдът
намира, че направените откази от наследството се явяват нищожни едностранни
сделки поради привидност – от една страна недействителен е отказ от наследство,
което вече е прието, а от друга страна отказите са нищожни защото са направени
при условие, че преди това лицата са получила насрещна престация
за това действие, от което следва, че предявените искове с правно основание чл.
52 ЗН вр. чл. 100 ЗС, вр.
чл. 44, вр. чл. 26, ал. 2, хип.
посл. ЗЗД, се явяват изцяло основателни.
Основателността на инцидентните установителни
искове обуславят произнасяне и по исковете, с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, за признаване като установено по отношение на ответниците:
А.М.В., Н.М.А., А.М.Щ. и Ф.Х. А., че ищецът А.И.А. е
собственик на 1/4 ид. ч.; ищецът Н.Х.Х. е собственик на 1/12 ид. ч.;
ищецът З.Х.Б. е собственик на 1/12 ид. ч и ищецът Ш.Ю.
А. е собственик на 1/8 ид. ч., от въпросните
земеделски земи..
Така предявени тези искове са в условията на
кумулативно субективно съединение. Предвид установеното от доказателствата по
делото, че не всички наследници на общия наследодател А.Ю. М.М. като синът на С. А. Е. /починала на 12.011976 г./ - М. Б. и наследниците на дъщерята на З. А. И. –
Е. Х. И. /починала на 10.12.2002 г./: И. И. И. – съпруг; Г. И. Е. – дъщеря и Н.
И. И.-Д. – дъщеря, са конституирани като страни в процеса, предполага
изследване на вида другарство – обикновено или необходимо, тъй като отговора на
този въпрос обуславя допустимостта на тези искове.
В Р. № 221/05.06.2012 г., ГД № 1190/2011 г., I г. о.,
е прието, че в хипотезата, когато иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
собственост върху идеална част от имот, е предявен от един съсобственик срещу
друг съсобственик останалите съсобственици на имота, които не са конституирани
като страни по делото, не са необходими другари на спорещи съсобствениците -
страни по делото. По предявен установителен иск за
собственост пасивно легитимиран ответник по делото е лицето, което оспорва
правото на собственост на ищеца върху имота. Съсобственикът не би имал правен
интерес да предяви иск срещу съсобственик, който не оспорва правата му в
съсобствеността. В този смисъл е възможна хипотезата на предявяване на установителен иск за собственост само срещу един от
съсобствениците - този, който оспорва правата на ищеца-съсобственик и спрямо
когото ищецът-съсобственик има правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо правата си в съсобствеността. По тези искове
съсобствениците не са необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, тъй
като нито с оглед естеството на спорното правоотношение, нито по разпореждане
на закона е нужно решението на съда да бъде еднакво спрямо всички
съсобственици. В тази хипотеза съсобствениците са обикновени другари, тъй като
извън общите факти те могат да имат различно материално правно положение /с
оглед възможността съсобствеността да произтича от различни юридически факти/,
което обуславя тяхната процесуална самостоятелност. Тоест, правоотношението
между съсобствениците не е неделимо, поради което и не е необходимо съдебното
решение да е еднакво по отношение на всеки съсобственик. Напротив, то може да е
различно. При обикновеното другарство
участие на всички другари не се свързва с допустимостта на процеса тъй като
обикновеното другарство не е процесуална предпоставка за допустимост. В този смисъл съдът
намира, че в настоящото производство предявените искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, са в субективното съединение под формата на обикновено другарство,
което е винаги факултативно, защото единствено от волята на ищеца зависи
съединяването на исковете срещу всички ответници,
поради което същите се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предвид установеното, че по реда на ЗСПЗЗ, с Решение №
18-2/04.02.1999 г. на ПК Шумен, по преписка № 3269А/29.12.1991 г., е било
възстановено правото на собственост върху процесните
ниви на наследниците на А.Ю. М. М., бивш жител ***, починал на 27.07.1968 г.,
следва че това ршение е възпроизвело правното
действие на окончателно възстановяване правото на собственост върху точно
индивидуализирани по местоположение, площ и съседи недвижими имоти и
представлява годен титул за собственост, легитимиращ наследниците на
собственика на земите отпреди образуването на ТКЗС, към момента на
възстановяване на собствеността.
От посоченото по-горе Удостоверение за наследници изх.
№ ГРС-02-1420/02.05.2018 г., по описа на Кметство село Д., е видно, че
наследодателят А. Х.Х. е оставил като низходящи
наследници деца: А. И.А., С. А. Е., З. А. И. и Х. А.Х., които съобразно
правилата за наследяване на основание чл. 5 ЗН, наследяват по ¼ ид. ч. от наследството - правото на собственост върху земеделските
земи, възстановени на общия за страните наследодател.
По този ред ищецът А. И.А. наследява 1/4 идеална част.
Общия дял от 1/4 идеална част, полагащ се на С. А. Е.,
починала на 12.011976 г., по общото правило на цитираната разпоредба следва да
се раздели поравно между ответниците: А. М. Щ., А. М.
В., Н. М. А., както и неконституирания в настоящото производство М. Б., всеки
от които наследява по 1/12 идеална част.
Общия дял от 1/4 идеална част, полагащ се на З. А. И.,
починала на 13.11.2015 г., по общото правило на цитираната разпоредба, следва
да се раздели поравно между ищците: З. Х.Б., Н.Х.Х.и
в общ дял на неконституираните в настоящото производство наследници на Е. Х.И.,
починала на 10.12.2002 г. – И. И. И.; Г. И. Е. и Н. И. И.-Д., всеки от които
наследява по 1/12 идеална час.
Общия дял от 1/4 идеална част, полагащ се на Х. А.Х.,
починал на 17.02.1993 г., по общото правило на цитираната разпоредба, следва да
се раздели поравно между ищецът Ш. Ю. А. и ответницата Ф.Х. А., всеки от които
наследява по 1/8 идеална част.
Предвид изложеното съдът намира, че исковете с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК се явяват изцяло основателни и следва да бъдат
уважени в претендирените квоти в съсобствеността,
като бъде признато за установено по отношение на ответниците:
А. М.В., Н.М.А., А.М.Щ.и Ф.Х. А., че ищецът А. И.А. е
собственик на 1/4 ид. ч.; ищецът Н.Х.Х.е собственик на 1/12 ид. ч.;
ищецът З. Х.Б. е собственик на 1/12 ид. ч и ищецът Ш.
Ю. А. е собственик на 1/8 ид. ч., от земеделски земи
в землището на с. Д., общ. Шумен, обл. Шумен, както
следва: нива, с площ от 10.600 кв.м., в местността „***“, шеста категория, имот
с идентификатор 23813.10.22, по Кадарстралната карта
и кадастралните регистри на АГКК Шумен; нива, с площ от 19 997 кв.м., в
местността „***“, трета категория, имот с идентификатор № 23813.57.34, по Кадарстралната карта и кадастралните регистри на АГКК
Шумен; нива, с площ от 7 020 кв.м., в местността „***“, пета категория, имот с
идентификатор № 23813.63.42, по Кадарстралната карта
и кадастралните регистри на АГКК Шумен и лозе, с площ от 6 978 кв.м., в
местността „***“, трета категория, имот с идентификатор № 23813.95.10 по Кадарстралната карта и кадастралните регистри на АГКК
Шумен, възстановени на наследниците на А.Х. Х., на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ и
влезлият в сила План за земеразделяне.
Относно разноските:
При този изход на спора, предвид, че ответниците с поведението си са дали повод за завеждане на
делото, право на разноски имат ищците, които ги претендират своевременно, като
представят списък по чл. 80 ГПК, както следва: Адвокатски хонорар – 500 лв.; Държавна
такса в производството – 950 лв.; Държавна такса за призоваване на свидетели –
45 лв.; Депозит за вещо лице – 100 лв., както и сумата 25 лв. за издаване на
съдебни удостоверения и вписване на исковата молба, която сума не се явява
съдебно - деловодни разноски. Ето защо съдът приема, че на ищците се дължат разноски
в общ размер на 1 595 лв., която сума следва да се присъди солидарно в тежест
на ответниците, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, Шуменски районен съд
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение А. И.А., с ЕГН ********** ***, че
направеният от него отказ от наследството на А.Ю. М. М., /починал на 27.07.1968
г./, вписан в специалната книга при ШРС под № 70/20.10.2011 г., е привидна
сделка, поради което е нищожен, на основание чл. 52 ЗН, вр.
чл. 100 ЗС, вр. чл.44, вр. чл.26,
ал. 2, хип.посл. ЗЗД.
Признава за установено по отношение Н.Х.Х., с ЕГН **********
*** и З. Х.Б., с ЕГН ********** ***, че направеният от наследодателят им З. А.И.,
с ЕГН ********** /починала на 13.11.2015 г./, отказ от наследството на А.Ю. М.
М., /починал на 27.07.1968 г./, вписан в специалната книга при ШРС под № 71/20.10.2011
г., е привидна сделка, поради което е нищожен, на основание чл. 52 ЗН, вр. чл. 100 ЗС, вр. чл. 44, вр. чл. 26, ал. 2, хип. посл. ЗЗД.
Признава за установено по отношение Ш. Ю. А., с ЕГН ********** и постянен адрес: ***, че направеният от него отказ от
наследството на А.Ю. М. М., /починал на 27.07.1968 г./, вписан в специалната
книга при ШРС под № 82/07.11.2011г. е привидна сделка, поради което е нищожен,
на основание чл. 52 ЗН, вр. чл. 100 ЗС, вр. чл. 44, вр. чл. 26, ал. 2, хип. посл. ЗЗД.
Признава за установено, по отношение на А. М.В., с ЕГН
********** ***; Н.М.А., с ЕГН ********** и постянен
адрес: ***; А.М.Щ., с ЕГН ********** *** и Ф.Х. А., с ЕГН ********** и постянен адрес: ***, че А. И.А., с ЕГН ********** ***, е собственик
на 1/4 /една четвърт/ идеална част от следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Д., обл.
Шумен: нива, с площ от 10.600 кв.м., в местността „***“, шеста категория, имот с
идентификатор 23813.10.22, по Кадарстралната карта и
кадастралните регистри на АГКК Шумен; нива, с площ от 19 997 кв.м., в местността
„***“, трета категория, имот с идентификатор № 23813.57.34, по Кадарстралната карта и кадастралните регистри на АГКК Шумен;
нива, с площ от 7 020 кв.м., в местността „***“, пета категория, имот с
идентификатор № 23813.63.42, по Кадарстралната карта
и кадастралните регистри на АГКК Шумен и лозе, с площ от 6 978 кв.м., в
местността „***“, трета категория, имот с идентификатор № 23813.95.10 по Кадастралната
карта и кадастралните регистри на АГКК Шумен, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Признава за установено, по отношение на А. М.В., с ЕГН
********** ***; Н.М.А., с ЕГН ********** и постянен
адрес: ***; А.М.Щ., с ЕГН ********** *** и Ф.Х. А., с ЕГН ********** и постянен адрес: ***, че Н.Х.Х., с
ЕГН ********** ***, е собственик, на основание наследствено правоприемство,
на 1/12 /една дванадесета/ идеална част от следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Д., обл.
Шумен: нива, с площ от 10.600 кв.м., в местността „***“, шеста категория, имот
с идентификатор 23813.10.22, по Кадарстралната карта
и кадастралните регистри на АГКК Шумен; нива, с площ от 19 997 кв.м., в
местността „***“, трета категория, имот с идентификатор № 23813.57.34, по Кадарстралната карта и кадастралните регистри на АГКК Шумен;
нива, с площ от 7 020 кв.м., в местността „***“, пета категория, имот с
идентификатор № 23813.63.42, по Кадарстралната карта
и кадастралните регистри на АГКК Шумен и лозе, с площ от 6 978 кв.м., в
местността „***“, трета категория, имот с идентификатор № 23813.95.10 по Кадарстралната карта и кадастралните регистри на АГКК Шумен,
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Признава за установено, по отношение на А. М.В., с ЕГН
********** ***; Н.М.А., с ЕГН ********** и постянен
адрес: ***; А.М.Щ., с ЕГН ********** *** и Ф.Х. А., с ЕГН ********** и постянен адрес: ***, че З. Х.Б., с ЕГН ********** ***, е
собственик, на основание наследствено правоприемство,
на 1/12 /една дванадесета/ идеална част от следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Д., обл.
Шумен: нива, с площ от 10.600 кв.м., в местността „***“, шеста категория, имот
с идентификатор 23813.10.22, по Кадарстралната карта
и кадастралните регистри на АГКК Шумен; нива, с площ от 19 997 кв.м., в
местността „***“, трета категория, имот с идентификатор № 23813.57.34, по Кадарстралната карта и кадастралните регистри на АГКК
Шумен; нива, с площ от 7 020 кв.м., в местността „***“, пета категория,
имот с идентификатор № 23813.63.42, по Кадарстралната
карта и кадастралните регистри на АГКК Шумен и лозе, с площ от 6 978
кв.м., в местността „***“, трета категория, имот с идентификатор № 23813.95.10
по Кадарстралната карта и кадастралните регистри на
АГКК Шумен, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Признава за установено, по отношение на А. М.В., с ЕГН
********** ***; Н.М.А., с ЕГН ********** и постянен
адрес: ***; А.М.Щ., с ЕГН ********** *** и Ф.Х. А., с ЕГН ********** и постянен адрес: ***, че Ш. Ю. А., с ЕГН ********** ***, е собственик,
на основание наследствено правоприемство, на 1/8
/една осма/ идеална част от следните недвижими имоти, находящи
се в землището на с. Д., обл. Шумен: нива, с площ от
10.600 кв.м., в местността „***“, шеста категория, имот с идентификатор
23813.10.22, по Кадарстралната карта и кадастралните
регистри на АГКК Шумен; нива, с площ от 19 997 кв.м., в местността „***“, трета
категория, имот с идентификатор № 23813.57.34, по Кадарстралната
карта и кадастралните регистри на АГКК Шумен; нива, с площ от 7 020 кв.м.,
в местността „***“, пета категория, имот с идентификатор № 23813.63.42, по Кадарстралната карта и кадастралните регистри на АГКК Шумен
и лозе, с площ от 6 978 кв.м., в местността „***“, трета категория, имот с
идентификатор № 23813.95.10 по Кадарстралната карта и
кадастралните регистри на АГКК Шумен.
Осъжда А. М.В., с ЕГН ********** ***; Н.М.А., с ЕГН **********
и постянен адрес: ***; А.М.Щ., с ЕГН ********** *** и
Ф.Х. А., с ЕГН ********** и постянен адрес: ***, да
заплатят солидарно на А. И.А., с ЕГН **********, Н.Х.Х.,
с ЕГН **********, З. Х.Б., с ЕГН ********** и Ш. Ю. А., с ЕГН **********,
разноски по производството в размер на 1 595.00 лв. (хиляда петстотин
деветдесет и пет лева), на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Шумен с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: