Р Е Ш Е Н И Е

350/15.4.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: П. Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2841 по описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.51, ал.4 от СК във връзка с чл.59, ал.9 от СК.

Производството по делото е образувано по искова молба от М.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. И.Д.Й.от ШАК със съдебен адрес *** срещу Х.Ф. Б. с ЕГН ********** с адрес ***. С исковата молба се моли да бъде взето съдебно решение, с което да бъдат изменени постановените с решение по гр.д.№ 1842/2018г. на ШРС мерки относно упражняването на родителските права над малолетния Ф.М.Д. с ЕГН **********, местоживеенето на детето, личните отношения на детето с майката, както и неговата издръжка. В молбата се излага, че страните имали сключен граждански брак от 09.03.2003г., като имат родени две деца – Х., роден на ***г. и Ф., роден на ***г. Гражданският брак между тях бил прекратен с решение по гр.д. № 1842/2018г. на ШРС, с което упражняването на родителските права над Ф. били дадени на майката, като било определено местоживеенето му да бъде на нейния адрес, бил определен режим на лични контакти на детето с бащата, както и издръжка в размер на 130 лв., считано от 06.07.2018г., дължима до 5 – то число на текущия месец. Упражняването на родителските права над Х. били предоставени на бащата, като бил определен режим на лични контакти с майката и осъждането ѝ за издръжка в размер на 130 лв. След утвърждаване на споразумението обаче между страните, настъпили изменения в обстоятелствата, като според ищеца, разделянето на децата изиграло крайно негативно влияние върху Ф. и скоро след това Ф. напуснал семейното жилище и заживял при баща си и брат си. Излага се, че майката не подобрила отношенията между нея и детето, а го заплашвала и използвала нецензурни думи спрямо него, което още повече усложнило ситуацията. Имало подадена жалба в ШРП относно инцидент между майката и детето, която била на етап предварителна проверка. От своя страна бащата давал необходимата сигурност и спокойствие на сина си. Това пораждало правния интерес от водене на настоящото производство, като се моли съда да постанови решение, с което да измени мерките постановени по предходното гражданско производство, както следва: да му бъде предоставено упражняването на родителските права над малолетното дете, като бъде определено местоживеене на детето на неговия адрес. Моли се да бъде определен режим на лични контакти между майката и детето, както следва – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както и тридесет дена, когато майката не е в платен годишен отпуск. Моли се за присъждане на месечна издръжка в размер на 130 лева, считано от влизане в сила на съдебното решение, както и присъждане на съдебните разноски.

В законоустановения месечен срок от страна на ответницата бил депозиран писмен отговор, в който се оспорват изцяло твърденията, изложени в исковата молба. Излага се, че не е налице трайно изменение на обстоятелствата, водещи до основателност на иска, тъй като децата живеели разделено от преди седем години. Сочи се, че основната причина за влошаване на отношенията между майката и детето е поведението на бащата, който се опитва да я унизи и погази авторитета ѝ на родител. Сочи се, че безспорно настоящото производство има негативно влияние върху психиката на детето. В заключение се моли съда да не уважава предявения иск, като недоказан и неоснователен.

С исковата молба е направено изрично искане за производство по привременни мерки, като съдът с Протоколно определение от 13.11.2018г. е предоставил упражняването на родителските права над Ф. на бащата, определил е разширен режим на контакти на детето с майката, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване; всяка четна година на Коледните празници от 18.00 ч. на 24 декември до 14.00 часа на 26 декември, с преспиване; всяка нечетна година от 18.00 ч. на 30 декември до 18.00 ч. на 01 януари; три дена през зимната ваканция и два дена през пролетната ваканция, както и десет дена през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Определил е издръжка от 130 лв. да бъде заплащана от майката, считано от 13.11.2018г. до 25 – то число на месеца по банков път чрез бащата. Тези мерки са постановени до влизане в сила на решението по делото.

В съдебно заседание ищеца се явява лично, заедно с адв. И.Й.от ШАК. Поддържа се изложеното в исковата молба, като в пренията и в представените по делото бележки се счита, че иска е доказан, като основния аргумент е желанието на Ф. да живее заедно със своя баща и брат, като промяната в режима на упражняване на родителски права би бил в негов най-голям интерес.

В съдебното заседание ответницата се явява лично, заедно с адв. С.Т.от ШАК. Поддържа се писмения отговор и се излагат доводи във връзка с неоснователността на искането, които са свързани с липсата на изменение на обстоятелствата, както и констатираните отчуждаващи практики спрямо майката, които биха довели до формиране на синдром на родителско отчуждение.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните били законни съпрузи, като от брака си имали родени две деца – Х. М. Д., роден на ***г. и Ф.М.Д., роден на ***г. Страните били във фактическа раздяла от началото на 2012г., когато майката заедно с двете деца напуснала семейното жилище и заживяла в дома на родителите си, който бил през няколко улици. След няколко седмици по-голямото дете – Х., тогава на 8 години се преместил да живее при баща си, където живее и към момента, въз основа на утвърденото от съда споразумение между страните. Ф., тогава на 4 години останал при майката. В този период от време децата гостували на своите родители и прекарвали време заедно, отношенията между родителите също били сравнително добри. По данни в делото майката имала друга връзка, което довело до обтягане на отношенията между съпрузите. Сключения между страните граждански брак бил прекратен по взаимното им съгласие с Решение № 672 от 06.07.2018г. по гр. д. № 1842/2018г. по описа на ШРС. Упражняването на родителските права върху Ф. били предоставени на майката, като на бащата бил определен режим на лични контакти всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване; всяка нечетна година на Коледните празници от 18 ч. на 24 декември до 18.00 ч. на 26 декември; всяка четна година от 18.00 ч. на 30 декември до 18.00 ч. на 01 януари, тридесет дни през лятото, както и по всяко едно време по устна уговорка между родителите. Бащата заплащал 130 лв. месечна издръжка на малолетното дете. Съответно Х. останал да живее с баща си, на когото били предоставени родителските права, като бил определен идентичен режим на лични отношения с майката, която заплащала и издръжка от 130 лв.. След прекратяване на брака отношенията между страните се влошили драстично. Видно от приложена по делото преписка Вх.№ 1896/2018г. по описа на Районна прокуратура – Шумен ищецът подал жалба срещу ответницата, която приключила с отказ за образуване на наказателно производство, тъй като не били установени данни за извършено престъпление от общ характер. През месец юли 2018г., няколко дена след постановяване на бракоразводното решение, Ф. излязъл от вкъщи с велосипеда си, обяснявайки на своята леля, че отива при брат си, след което заживял при баща си и своя брат. Оттогава децата спрели да комуникират с майка си, спрели контактите и с нейното семейство и близко обкръжение. Към момента Ф. продължава да отказва контакти с майка си.

От показанията на свид. Д.П.М.– близка на бащата, се изясни, че са приятелски семейства и същата често общува с децата и бащата. Свидетелката не знае за проблем между родителите относно Ф. и контактите с майката. Свидетелства, че бащата работи като автопатрул и дава нощни смени. Разказва за грижите, които бащата полагал за сина си, включително и посещения при лекар относно проблеми с краката. Свид. И.Д.Д. – племенник на бащата, казва в показанията си, че се грижи за децата, когато чичо му дава нощни смени и че е осъждан за „наркотици миналата или по-миналата година“. Разказва за голямата близост между децата, както и за грижите на баща им към тях. Твърди, че в разговор с Ф. детето му споделило, че майка му ограничавала контактите с брат му и баща му. Свид. К.И.Т.– приятел на бащата, сочи в показанията си, че когато бащата има нощни смени за децата се грижи възрастен човек. Свидетелят няма наблюдения за отношенията между родителите или майката и Ф.. Свидетелства за ежедневните грижи, които бащата полага за децата.

Свид. С.Ф.Ч.– сестра на ответницата, разказва, че Ф. е живял заедно с тях в дома на родителите им от 2012г. до средата на 2018г., като бил едно щастливо дете, отглеждано с много любов. На 5 юли 2018г. излязъл с велосипеда си, за да види брат си и оттогава живее при баща си. В разговор с майката казвал, че не иска да се върне обратно. Разказва, че от този момент престанало да поздравява майка си и нейните роднини и приятели. Веднъж се засекли в неговото училище, като тя го повикала по име, но той не се обърнал. Престанал да общува и с братовчедите си, с които отраснал. След постановяване на привременните мерки от съда, децата не са посетили нито веднъж майка си. Свид. Д.П.М.а – приятелка на майката, разказва, че емоционалната връзка между майката и Ф. била много силна, докато той живеел с нея. След развода на родителите видяла Ф. с баща му и го поздравила, като детето първо махнало с ръка, но после след като баща му казал нещо, повече не я погледнал. Ф. прекъснал и връзката с нейната дъщеря, с която били в приятелски отношения дотогава. Свидетелката разказва за случай, при който с ответницата открили две найлонови торби, хвърлени в двора на кооперацията, в която било шивашкото ателие на майката, като в последствие се оказало, че в тях са нахвърляни момчешките дрехи на децата. При този случай майката много се разстроила. По време на коледните празници, децата трябвало да посетят майката, но те отказали. Майката ги търсила по телефона, но не ѝ било отговаряно. Свид. И.Т.И.– съсед на майката, свидетелства за обстоятелството, че след развода Х. станала по-нервна, постоянно плачела, като това се дължало на факта, че Ф. не останал при нея. И. я придружил при посещението ѝ до дома на бащата, като децата излезли и започнали да я обиждат, че не била добра майка и не се грижила за тях, нищо не им купувала. Не може да уточни причината за раздялата и в последствие развода на страните.

Съдът кредитира показанията и на двете групи свидетели, отчитайки обстоятелството, че свид. Ч.и свид. Д. са близки роднини на страните, но те в най-пълна степен могат да свидетелстват за грижите, които са полагани за децата. Свид. М.а и свид. И. изясняват емоционалното и психично състояние на майката след раздялата с детето, като са очевидци и на конкретни ситуации, свързани с поведението на детето спрямо нея. Свид. М. и свид. Т. са очевидци на ежедневните грижи полагани от бащата спрямо децата и конкретно спрямо Ф.. Свидетелските показания на всички кореспондират с останалите доказателства по делото, като не си противоречат взаимно.

По делото от страна на ищеца е представена медицинска документация (стр.8 и 9), видно от която детето има диагноза плоско стъпало, а в обективното състояние е описано, че към датата на прегледа – 14.08.2018г. изпитва болки в двете коленни стави, палпаторна болезненост и плоскостъпие. Същевременно видно от медицинско заключение от 14.09.2017г., издадено от Очна клиника „С.П.“ – Варна на детето е предписано като лечение нова оптична корекция, като при последващия преглед с № 1679/19.07.2018г. е оставена същата корекция.

По хода на производството са изготвени два социални доклада – единия по привременните мерки с рег. № 15942/12.10.2018г., а другия в основното производство с рег. № 1078 от 18.01.2019г. В първия доклад се излага, че и двамата родители разполагат с добри хигиенно-битови условия за живот. Майката има шивашко ателие и по нейни данни дохода ѝ е 1000 лв. месечно. Бащата е собственик на фирма „Х.Ф.“ ЕООД и е управител на магазин. Същевременно работи и в „Телепол СОТ“, като декларира също доход от 1000 лв. Към момента на изготвяне на доклада Ф. е отказвал контакти със своята майка и роднините си по майчина линия, като по данни на майката контактите ѝ с децата са прекъснати. Ф. бил ученик 4 клас в СОУ“С.Д.“ в гр.Шумен, паралелка „Рисуване“. При разговор с Ф., то споделило, че не желае да контактува с майка си, а иска да живее с баща си и брат си. Бащата декларирал пред социалните служители готовността си да съдейства за възстановяване и подобряване на взаимоотношенията между майката и децата и разширения им семеен кръг. В социалния доклад от 18.01.2019г. бащата посочва, че детето не контактува с роднините си по майчина линия, защото те не го търсят. По данни на майката пък се забелязвала сериозна промяна в поведението на детето спрямо нея и нейните роднини. Към момента на изготвяне на социалния доклад детето вече е преместено в друго училище – ОУ „П.В.“ в кв. Дивдядово, гр.Шумен. Детето разказало, че не желае да контактува с майка си, защото през 2018г. „изневерила на баща му“. В Дирекция „Социално подпомагане“ имало отворени случаи и за двете деца, като в процеса на работа бил изведен риск от синдром на родителското отчуждение, като членовете на семейството били насочени да ползват социална услуга в тази връзка. Децата посетили специалистите само веднъж, като в последствие постъпило Заявление от бащата, че децата не желаят да посещават центъра и ползват услугата на този етап.

Предвид задължителното изслушване на детето в производството, съдът е постановил да бъде изготвена оценка на дете, участник в правни процедури. В изготвената от „Детски център за застъпничество и подкрепа“ към Института по социални дейности и практики - „Зона закрила“ обстоятелствена и компетентна оценка, се посочва, че се наблюдава силно дефиринциране на емоциите спрямо двамата родители – към майката изцяло отрицателни, а към бащата силно положителни. Ф. е споделил, че иска да стане добър архитект и много обича да рисува и смята да постигне мечтата си. В следващ момент казва, че иска да смени училището си, дори и да няма рисуване, „с тати говорихме, но нищо, може и да не стана архитект“. Извода в тази връзка, който правят специалистите е, че детето е склонно да следва насоките и съображенията на баща си, дори и да са в разрез с неговите желания. Забелязва се податливост на влияние. Разказва подробно за живота на семейството, преди родителите му да се разделят, което не е реалистично предвид, че е бил тригодишен тогава. Детето показало негативно отношение към майката и нейния кръг, като фаворизирало личността на бащата, показало липса на всякаква критичност, пълна идентификация и готовност на абсолютно подчинение. При оценката е използван арт терапевтичен метод, при който Ф. нарисувал рисунка „Моето семейство“, в която майката не присъства, а бащата е нарисуван като „супер герой“. В заключителните изводи са изведени няколко основни такива – прогнозиране на риск от настройване от страна на бащата към детето, вменяване на чувство за вина, ако решението на съда е в полза на майката и основния – въвличане на детето в конфликтите между родителите, което води до повишаване на тревожността и влошаване на емоционалното му състояние. Специалистите заключават, че е реален рискът от подкопаване авторитета на майката и повишаване на родителското отчуждение за което има индикации. Специалистите дават насоки при евентуалното изслушване на детето и използването на видеозапис, с оглед съхраняване на психоемоционалното му състояние.

По делото е назначена съдебно-психологична експертиза на основание чл.59, ал.6 от СК, като психологът заключава, че са налице влошени отношения между родителите, като към момента поведението на Ф. не покрива критериите за наличие на синдром на родителско отчуждение. В съдебно заседание при изслушването на вещото лице, същото заявява, че към момента не е формиран PAS синдром, поради краткия период от време, в който детето не контактува с майката. Същевременно са налице отчуждителни практики, които ако продължат да се задълбочават след определен период ще формират такъв синдром. Вещото лице сочи, че не е в интерес на детето промяна в режима на лични контакти. Ф. изпитва привързаност към брат си и баща си, като те са модел на подражание и идентификация. Изпитва спокойствие и щастие когато общува с баща си, но би се приспособило безпроблемно към новия живот с майка си и не би изпитал тежък и непреодолим стрес.

По делото са изслушани и двамата родители, на основание чл.59, ал.6 от СК. Съдът се е произнесъл с определение в съдебно заседание, с което е мотивирал отказа си да изслуша детето в съдебно заседание.

Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени и гласни доказателства по делото и обосновава следните правни изводи по основателността на иска:

Спора е относно промяна в постановените с предходно съдебно решение мерки относно упражняване на родителските права, режим на лични контакти, местоживеене и издръжка, поради изменение в обстоятелствата. При действието на отменения Семеен кодекс от Пленума на Върховния съд е прието Постановление № 1 от 12.11.1974г., с което в точка V на същото, са дадени задължителни указания на съдилищата кои са критериите, от които трябва да изхожда съда при изменение на мерките относно упражняване на родителските права. Изброени са няколко групи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда, като тяхното изброяване е примерно, а не изчерпателно. Така във всеки конкретен случай съдът може да вземе предвид и да мотивира решението си и с други, непосочени обстоятелства. Съдебната практика трайно приема, че указанията на Постановлението на Пленума на ВС запазват силата си и към момента, при действието на новия Семеен кодекс (СК). В Решение № 291 от 09.10.2012г. на ВКС по гр.д. № 115/2012г., III г.о. се сочи, че под "изменение на обстоятелствата" се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. При всички случаи новите „изменени“ обстоятелства следва да се отразяват на положението на детето. В решението си съдът следва да мотивира защо дава превес на една група обстоятелства пред друга и то ръководейки се основно от интереса на детето. В конкретния случай, като новонастъпило обстоятелство се сочи желанието на детето да живее с баща си и своя брат, както и негативния резултат от разделянето на децата след прекратяване на брака.

Така в случая съдът констатира, че и двамата родители имат желанието да отглеждат и възпитават Ф., като го обичат и разполагат с подходящите жилищно-битови и материални условия за живот. И двамата се ползват с подкрепата на своя разширен семеен кръг, който ги подпомага активно в грижите за детето. Ф. е момче към момента на 11 години, който навлиза в една важна за формирането му като личност възраст, в която активна роля в живота му следва да имат и двамата родители. Вината за разстройството на брака освен, че е без правно значение, не следва да се изследва в случая, доколкото страните са във фактическа раздяла повече от шест години преди развода им, като очевидно брака им е бил лишен от даваното му от обществото и закона съдържание. От друга страна се констатира, че и двамата родители, между които отношенията са силно влошени, са намесили Ф. (както и другия си син) в своя междуличностен конфликт. И двамата са използвали детето за предаване на съобщения и послания помежду си, неосъзнавайки, че ролята на родителите е да отдалечават децата от проблемите между мъжа и жена, като съпрузи и партньори, а не да ги въвличат настоявайки да вземат страна. Това поставя Ф. в една изключително уязвима позиция, както и формира у детето една погрешна представа за отношенията между членовете на едно семейство, представата за сигурност, привързаност и взаимна подкрепа е изчезнала. Раздялата на родителите, като съпрузи не е следвало да води до пълния разпад на семейството, както се е получило в случая. В тази връзка е предоставена и социална услуга за подпомагане на семейството в този период.

По отношение на конкретните причини, довели до искането за изменение на мерките: При обсъждането на съотносимите към делото факти и обстоятелства, съдът следва да мотивира, защо не зачита желанието на детето да живее при единия родител, тъй като това е основанието за промяната в предходните обстоятелства. В настоящия случай желанието на детето да живее с баща си е заявявано многократно и еднозначно в хода на делото - при изготвянето на социалните доклади, при даването на оценката за дете, участник в правни процедури, както и при срещите със психолога. В Решение № 217 от 27.05.2015г. по гр.д. № 6851/2014г. IV г.о. се сочи, че желанието на родителите и децата по въпроса за упражняването на родителските права и режим на лични контакти не са задължителни за съда. Те следва да се преценяват на общо основание и се вземат предвид при оценката на всички обстоятелства, като основното е интереса на детето. В този смисъл е и Решение № 243 от 08.07.2014г. на ВКС по гр.д. № 7289/2013г. IV г.о. Основното, което мотивира съда при несъобразяване с желанието на детето да живее с баща си, са данните за отчуждителните практики спрямо майката и съществуващ риск от синдром на родителско отчуждение спрямо нея, което не е в интерес на детето. Доказателство за това, че бащата е изиграл съществена роля за подкопаването авторитета на майката пред децата, се намират по делото. В показанията си свид. Ч.и свид. М.а разказват за използвани от бащата изрази и действия (като изхвърлянето на дрехите на момчетата пред шивашкото ателие на майката), които сочат за отрицателното отношение на бащата към майката, който обаче го привнася и в поведението на Ф. спрямо нея. Констатирано бе по делото, че при срещите си със специалисти Ф. използва нетипични за възрастта си изрази, с които охарактеризира майката, както и разказва спомени за семейството, когато е бил на 2-3 години, които съдът намира също за пренесени от бащата върху детето, копирайки отрицателното мнение и отношение на бащата спрямо майката. Именно тези проблеми в семейството и влошените отношения между неговите членове са довели до предоставянето на социалната услуга, която да помогне за превъзмогване на риска от формиране на синдром на родителско отчуждение спрямо майката. Бащата обаче по данни на социалните работници не съдейства за това, като само след една проведена среща подал заявление от името на децата за отказ от предлаганата социална услуга. В съдебно заседание същия обясни, че се е съобразил със желанието на момчетата, които категорично отказали да използват услугата, като той не искал да им се противопоставя. Горното съдът не възприема за отговорно поведение на родител, който следва да осъзнае сериозността на проблема, като съумее да привлече децата в решаването му, а не да играе „ролята“ на пасивен наблюдател. В мотивите на Решение № 111 от 28.05.2018г. на ВКС по гр.д. № 4185/2017г. IV г.о. се сочи, че неосъзнаването на родителя на вредните последици за детето от родителското отчуждение (за което има явни индикации, че би настъпило), несъдействието за преодоляването, както и отсъствието на готовност за продължаване на работата за преодоляването му, са показателни за отсъствието на родителски и възпитателски качества у съответния родител. В този смисъл са и Решение № 222 от 24.06.2015г. на ВКС по гр.д. № 6894/2014г. IV г.о. Полагането на ежедневни грижи за детето не замества осъзнаването, че част от възпитанието на едно дете е показване на уважение към другия родител и зачитането на авторитета му на такъв. На практика контактите на майката с децата са сведени до краткотрайни срещи в Дирекция "Социално подпомагане" в присъствие на бащата и социален работник или във връзка с извършването на експертизата.

В заключението на вещото лице се сочи, че обрата в поведението на детето (настъпило с голям интензитет и за кратко време) ако доведе до формиране на PAS – синдром е вреден за развитието на детето – за изграждането му като пълноценна личност. В настоящия случай има голяма вероятност да настъпи такъв синдром, тъй като той се формира от две предпоставки – отчуждаване от родителя и изминаването на определен период от време. В случая е налице първата предпоставка – отчуждаващите практики спрямо майката, като PAS – синдрома не е наличен, само защото изминалото време е недостатъчно за формирането му – изминали са само няколко месеца откакто Ф. не живее с майката. Вещото лице заключава, че е необходимо за в бъдеще цялото семейство, включително и брата Х. да ползват услугите на социалната медиация на „Зона Закрила“ без възможност за неизпълнение. Така също посочва, че при завръщането си при майката не би имал проблем с адаптацията и не би изживял непреодолим стрес при извеждането му от досегашната среда.

Ищецът наведе твърдения за грубо и обидно отношение на майката спрямо Ф., за което беше ангажирано веществено доказателство – флашка, на която е записан телефонен разговор от бащата проведен в негово присъствие между Ф. и майка му. Въведоха се и твърдения за честа употреба на алкохол от нейна страна. Съдът намира обаче, че дори и част от твърденията да са доказани по делото, те не влияят върху наличието на необходимите възпитателни качества и капацитета на майката да отглежда детето. Следва да се отбележи, че щом няколко месеца преди депозиране на исковата молба, бащата е подписал споразумение, с което се е съгласил майката да се грижи за Ф. и да упражнява родителските права над него, следователно е имал доверие в капацитета ѝ на родител, който да полага правилни и адекватни грижи за Ф..

В случая за целта и с оглед благополучието на детето, на всички членове на семейството следва да бъдат предложени подходящите услуги и индивидуална работа със специалистите от Дирекция „Социално подпомагане“, като следва да бъде разпоредено и на двамата родители и на техните близки да оказват съдействие на социалните служители при осъществяване на горните мерки.

Поради всичко изложеното дотук, следва да се направи извода, че съдът не намира изменение на обстоятелства, което да налага изменение на споразумението между страните в частта му относно упражняването на родителските права.

От друга страна се налага изменение в режима на лични контакти в споразумението, тъй като определения на двете деца режим съвпада и при изпълнението се предполага децата никога да не осъществят контакт. В действителност обаче децата не са прекъсвали контакта си и към момента са налице безспорни доказателства за силна емоционална връзка между тях. Ф. е преместен в училището на брат си, като свободното си време децата прекарват почти изцяло заедно. Двамата посещават и една и съща спортна школа, като им предстоят и състезания. Това изгражда една сигурна среда за Ф. и той се чувства щастлив. Това налага определяне на по-разширен режим на контакти, с бащата, за което благоприятства и близостта на жилищата на двамата родители, като контакта ще е полезен за детето, с оглед възрастта, в която навлиза, както и с формираната с баща му и брат му връзка. Така съдът намира, че следва да бъде определен следния режим: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя (с преспиване); първите два дена през зимната и пролетната ваканции на детето; всяка четна година на Коледните празници от 18.00 часа на 24 декември до 18.00 часа на 26 декември (с преспиване); всяка нечетна година от 18.00 часа на 30 декември до 18.00 часа на 01 януари (с преспиване); един ден през Великденските празници от 10.00 сутринта до 18.00 часа; 30 дена през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; три часа на рождения ден на Ф. - 15 февруари; на рождения ден на брат му Х. - 07 април, от 10 сутринта до 19 часа, ако е неучебен ден, а когато денят е учебен – три часа; Разбира се по изрично споразумение между родителите в интерес на детето е да има контакти с бащата и извън тези в определения по-горе режим, като се съобразява обаче неговия учебен процес. За в бъдеще единствено от действията на неговите родители зависи дали тези отношения биха се запазили и дали децата биха прекарвали достатъчно време заедно. За това и двамата родители следва да дадат своя принос и нито работата на социалните работници, нито постановеното съдебно решение, би могло да замести тази родителска отговорност. Откритите, искрени и честни отношения между родителите, преодоляването на противоречията им и съществуващата неприязън е особено важно за децата в семейството.

И двете страни следва да бъдат осъдени за заплатят по 126 лв., представляващо заплатено на вещото лице възнаграждение за извършената психологична експертиза, с оглед характера на производството.

По отношение на разноските ответницата следва да бъде осъдена да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК претендираните и направените от него разноски в размер на 250 лв., съразмерно с уважените искове и представен списък за разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца, което съдът не приема за основателно, предвид общо четирите проведени по делото съдебни заседания, както и фактическата и правна сложност в конкретния казус. Предвид крайния изход на делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК и чл.81 от ГПК ищеца следва да заплати на ответницата претендираните и направени от нея разноски в размер на 133.33 лв., представляващо адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ИЗМЕНЯ на основание чл.59, ал.9, предл. трето от СК утвърденото с Решение № 672 от 06.07.2018г. по гр.д. № 1842/2018г. на Шуменски районен съд споразумение по чл.50 от СК, в частта относно режима на лични отношения на бащата М.Д.Д. с ЕГН ********** с адрес *** с малолетното дете Ф.М.Д. с ЕГН **********, като ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между тях: Всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя (с преспиване); първите два дена през зимната и пролетната ваканции на детето от 10.00 часа сутринта на първия ден до 18.00 часа в последния ден (с преспиване); всяка четна година на Коледните празници от 18.00 часа на 24 декември до 18.00 часа на 26 декември (с преспиване); всяка нечетна година от 18.00 часа на 30 декември до 18.00 часа на 01 януари (с преспиване); един ден през Великденските празници от 10.00 сутринта до 18.00 часа; 30 дена през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; три часа на рождения ден на Ф. - 15 февруари; на рождения ден на брат му Х. - 07 април от 10.00 часа до 19 часа, ако е неучебен ден или три часа, ако денят е учебен;

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.Д. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК в останалата му част, а именно за изменение на утвърденото с Решение № 672 от 06.07.2018г. по гр.д. № 1842/2018г. на Шуменски районен съд споразумение по чл.50 от СК, в частта относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и присъждане на издръжка.

ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК М.Д.Д. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменски районен съд сумата от 126 лв.(сто двадесет и шест лева), представляваща половината от заплатеното на вещото лице възнаграждение за извършване на съдебно-психологична експертиза, както и 5 лв.(пет лева), в случай на евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК Х.Ф. Б. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменски районен съд сумата от 126 лв.(сто двадесет и шест лева), представляваща половината от заплатеното на вещото лице възнаграждение за извършване на съдебно-психологична експертиза, както и 5 лв.(пет лева), в случай на евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Х.Ф. Б. с ЕГН ********** да заплати на М.Д.Д. с ЕГН ********** сумата от 250 лв.(двеста и петдесет лева), представляваща заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска и съгласно списък за разноски по чл.80 от ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М.Д.Д. с ЕГН ********** да заплати на Х.Ф. Б. с ЕГН ********** сумата от 133.33лв.(сто тридесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляваща заплатено от ответницата адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска и съгласно списък за разноски по чл.80 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: