Р Е Ш Е Н И Е

205/8.3.2019г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав,

на пети март, през две хиляди и деветнадесета година,

в публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2854 по описа на ШРС за 2018 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

В исковата си молба ищецът твърди, че страните живели на семейни начала около една година и половина, първоначално в гр. В., по-късно в Д., Г.. През това време им се родило дете А. В. Б., ЕГН **********. Прибрали се в България и сключили граждански брак на ***г., за което бил издаден Акт за сключен граждански брак № ***/***г., от длъжностното лице при Община В.. След сключването на брака, ищецът заминал за Г.. Месец по – късно, ответницата дошла при него в Г., поседяла около седмица и заминала с детето за Х., в Р., при нейната майка. Заявява, че от този момент страните са във фактическа раздяла.По-късно разбрал, че ответницата заживяла с друг мъж. Заявява, че ответницата и детето пребивават в Х. и към момента.

Моли бракът между страните бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината на двамата съпрузи; да се присъдят родителските права върху детето А. В. Б., ЕГН **********, на майката Н.М.А., с ЕГН **********; да се определи местоживеенето на детето при майката Н.М.А.; да се определи режим на контакти на бащата В.Б.А., с ЕГН ********** с детето А. В. Б., ЕГН ********** – всяка първа и и трета събота и неделя от месеца с преспиване, половината от Коледните и Великденските празници и ваканции, като се редуват – първата половина - през нечетна година, втората половина - през четна година, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; на В.Б.А., ЕГН ********** да се определи да заплаща месечна издръжка за детето А. В. Б., ЕГН **********, в размер на 130 лв. до 5 - то число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на съдебното решение. Прилага писмени доказателства.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответницата депозира писмен отговор на исковата молба. В отговора се заявява, че искът е допустим и вероятно основателен. Не прави искане съдът да се произнесе относно вината за разстройството на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Страните са родители на дете А. В. Б., с ЕГН **********, родена в Г., Д.-Н.. Страните са съпрузи от ***г., когато с Акт за граждански брак № ***/***г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при Община В., обл. Шумен, сключват граждански брак. Установи се, че от август 2017г. страните са разделени. Установи се безспорно по делото, че обичайното местопребиваване на малолетното дете А. В. Б., към момента на сезирането на съда, е в Х., при майката.

Следва да се отбележи, че българският съд разполага с международна компетентност да разгледа и да се произнесе по иск за развод между български граждани, един от които е с обичайно местопребиваване в чужбина, но ако от брака си те имат непълнолетно дете, чието обичайно местопребиваване е на територията на друга държава членка, той не е компетентен по споровете за родителска отговорност и издръжка на детето, ако не са налице условията по чл. 9, 10, 12 или 15 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г., съотв. чл. 3, б. „г“ или чл. 5 от Регламент (ЕО) № 4/2009 г. на Съвета от 18.12.2008г.

Съгласно чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., по споровете за родителска отговорност е компетентен съдът на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето, а съгласно чл. 3, б. „а“ и б. „б“ от Регламент (ЕО) № 4/2009 г., спорът за издръжката е подведомствен на съда по обичайното местопребиваване на взискателя или на ответника. В Определение на Съда на Европейския съюз от 16.01.2018 г. по дело № С-604/2017г. е прието, че Съд на държава членка, който е компетентен да се произнесе по молба за развод, съгласно чл. 3, § 1, б. „б“, не е компетентен да се произнесе относно правото на лични отношения с детето на съпрузите, ако същото има към момента на сезирането му обичайно местопребиваване в друга държава - членка и не са изпълнени условията за предоставяне на компетентност по чл. 9, 10, 12 или 15 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. Този съд не е компетентен и по иска за издръжка, съгласно Регламент (ЕО) № 4/2009г. на Съвета от 18.12.2008г. С оглед разпоредбата на чл. 267, § 1, б. „б“ от ДФЕС, по този въпрос не може да бъде дадено тълкуване, различно от това на Съда на Европейския съюз. Освен това, регламентите са актове с общо приложение във всички държави – членки и разпоредбите им имат приоритет пред нормите от българското законодателство, които задължават съда при иск за развод и наличие на ненавършили пълнолетие деца, служебно да се произнесе по родителските права, мерките на лични отношения и издръжката. Поради изложеното, не може да се обоснове компетентност на настоящия съд да разреши споровете за родителска отговорност "по силата на привличането" и с аргументи от разпоредби, съдържащи се в СК и ГПК. В този смисъл са Определение № 61 от 07.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5026/2017 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 53 от 31.01.2018 г. по ч. гр. д. № 3801/2017 г. на ВКС, IV г. о. и др.

В настоящия случай не се спори, а и от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че детето А. В. Б., ЕГН ********** има обичайно местопребиваване в Х. и българският съд не е компетентен по въпросите за родителска отговорност и издръжка му. Поради изложените съображения, съдът не следва служебно да се произнася по упражняването на родителските права над детето А. В. Б., мерките за лични отношения и неговата издръжка.

Съгласно чл. 49, ал. 1 от СК, всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. В настоящия случай не се спори, а и от събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява съществуването на факти и обстоятелства, обуславящи състоянието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните. Между тях е налице фактическа раздяла oт повече от година. Разпитаната в съдебно заседание, свидетелка З.Касабова-баба на ищеца, потвърждава изложено от него в молбата. Свидетелят Мустафов казва, че познава страните и че е чул, че ответницата е оставила съпруга си и заживяла с друг мъж.

Предвид установеното чрез събраните безпротиворечиви гласни и писмени доказателства, съдът счита, че се доказа липсата на разбирателство, взаимно уважение, привързаност и другарски отношения между съпрузите. Между страните по делото не се поддържат каквито и да е брачни отношения. Очевидно е, че към настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на свидетелката Касабова. От изложеното може да се направи категоричния извод, че общността между съпрузите е разкъсана, имайки предвид, че между тях е изчезнала взаимната любов, доверието, уважението и разбирателството. Брачната връзка е продължила да съществува само формално и същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което запазването на брака противоречи на принципите на морала и не създава нормални условия за семеен живот. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения.

Поради изложеното, съдът намира, че запазването на този брак не е в интерес на страните и следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.

Доколкото никоя от страните по делото не е поискала съдът да се произнесе по въпроса за вината, то на основание разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

По отношение на фамилното име на ответницата и с оглед липсата на изрично искане в тази насока, съдът не следва да се произнася.По отношение на семейното жилище се установява, че страните всъщност нямат такова по смисъла на § 1 от СК, поради което съдът не дължи произнасяне и по този въпрос.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за решаване на делото в размер на 50,00 лв., която следва да се поеме поравно и от двете страни, с оглед неговия изход и по аргумент от чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между В.Б.А., с ЕГН **********,*** и Н.М.А., с ЕГН **********,***, сключен с Акт за граждански брак № ***/***г. от длъжностното лице при Община В., обл. Шумен, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, без да изследва въпроса за вината.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 50,00лв. /петдесет/ лева.

ОСЪЖДА В.Б.А., ЕГН **********,***, да заплати в полза на държавата, по сметка на ШРС, сумата от 25,00лв. /двадесет и пет/ лева, представляваща половината от окончателна държавна такса.

ОСЪЖДА Н.М.А., ЕГН **********,***, да заплати в полза на държавата, по сметка на ШРС, сумата от 25,00лв. /двадесет и пет/ лева, представляваща половината от окончателна държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: