Р Е Ш Е Н И Е
470/17.5.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 18 (осемнадесети) април Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т.
Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2869 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК
исковата молба ищецът „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД гр. София твърди, че на 30.03.2017 г. „Микро
кредит“ АД сключило с ответника Е.Е.И. договор за потребителски заем, по силата
на който дружеството предоставило на последния сума в размер на 1800,00 лева.
Страните по договора се договорили общата дължима сума от И. да възлиза на 2165,75
лв., разсрочена на 48 седмични вноски съобразно уговорен погасителен план..
Общият размер на неплатените вноски по договора възлизал на 1510,07 лева.
Заемателят дължал и надбавка (договорна лихва) в размер на 236,19 лева за
периода 13.06.2017 г. – 06.03.2018 година. Освен това, И. дължал и обезщетение
за забава в размер на 66,92 лева. На 30.03.2017 г. между същите страни, по
искане на Е.И. бил сключен и договор за допълнителни услуги, по силата на който
„Микро кредит“ АД се задължило да предостави на заемополучателя пакет от
услуги, срещу което последният поел задължение за плащане на пакетна цена в
размер на 518,40 лв., платима също на 48 седмични вноски. По силата на същия
договор, акционерното дружество, в качеството му на застрахователен посредник,
осигурило на ответника финансиране и разсрочване на сключен договор за
застраховка, като от своя страна И. се задължил да върне платената от
дружеството застрахователна премия в размер на
1425,60 лв. на длъжника била начислена и лихва за забава в размер на
60,53 лв. Ответникът платил общо 784,00 лв. от дължимите суми по двата
договора. На 16.01.2015 г. между „Микро
кредит“ АД и ищеца /с организационна форма към този момент – ООД/ бил сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания, като по силата на подписано
Приложение № 1 към договора от 10.10.2017 г., акционерното дружество
прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземанията си по цитирания
договор за кредит срещу И.. В съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД, последният бил уведомен за извършеното прехвърляне. Поради това, ищецът
депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 1958/2018
г. по описа на съда. Заповедта била връчена на И. по реда на чл. 417, ал. 5 от
ГПК. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на
страните да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на
ищцовото дружество срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1958/2018
г. по описа на ШРС: в размер на 1510,07
лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от
30.03.2017 г., сключен между „Микро кредит“ АД и ответника, прехвърлено на
ищеца чрез сключен договор за цесия от 10.10.2017 г., в размер на 236,19 лв., представляващо задължение за
плащане на лихва за периода за периода 13.06.2017 г. – 06.03.2018 г. върху
заета сума по договор
за кредит от 30.03.2017 г., сключен между „Микро кредит“ АД и ответника,
прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 10.10.2017 г., в
размер на 66,92 лв., представляващо
обезщетение за неплатени в срок, главни
парични задължения по договор
за кредит от 30.03.2017 г., сключен между „Микро кредит“ АД и ответника, прехвърлено
на ищеца чрез сключен договор за цесия от 10.10.2017 г. за периода от
14.06.2017 г. до 03.07.2018 г., в размер на 421,20 лв., представляващо задължение за плащане на
уговорени допълнителни услуги по
договор за
допълнителни услуги от 30.03.2017 г., сключен между „Микро кредит“ АД и
ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 10.10.2017 г.,
за периода от 13.06.2017 г. до 06.03.2018 г., в размер на 1158,30 лв., представляващо
задължение за плащане на застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги от 30.03.2017 г., сключен между „Микро кредит“ АД и
ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 10.10.2017 г.,
за периода от 13.06.2017 г. до 06.03.2018 г. и в размер на 60,53 лв., представляващо обезщетение за неплатени в срок, главни парични задължения
по договор за
допълнителни услуги от 30.03.2017 г., сключен между „Микро кредит“ АД и
ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 10.10.2017 г.
за периода от 14.06.2017 г. до 03.07.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното плащане,
като претендира и разноските по настоящото исково производство и по заповедното
производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от
ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба. Назначеният му особен
представител подава отговор на исковата молба, в който оспорва претенциите като
неоснователни. Оспорва активната легитимация на ищеца. Твърди, че вземането на
„Микро кредит“ АД по договора за допълнителни услуги не е цедирано на ищеца.
Освен това, се позовава на нищожност на двата договора поради неравноправност,
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Моли, претенциите да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното:
Видно от приложения по делото договор за заем № ***г.
е, че „Микро кредит“ АД гр. София предоставило на Е. Е. И. сума в размер на 1800,00
лева. В чл. 2 от договора е предвидено, че срокът на същия е 48 седмици, като
размера на седмичната погасителна вноска възлиза на 45,12 лв., като е посочен и
размер на лихвения процент. Според чл. 19 от Общите условия на заемодателя /с
които ответникът е запознат/, при забава на дължима седмична вноска,
заемополучателят дължи лихва за забава. В чл. 23 от ОУ е предвидено, че всички
съобщения и изявления на заемодателя, отправени към заемополучателя се считат
за получени и узнати от последния, ако бъдат изпратени на който и да е от
адресите, посочени в искането за заем. По делото е представен договор за
допълнителни услуги към заем № ***г., сключен между същите страни, по силата на
който дружеството се задължило да предостави на клиента пакет от допълнителни
услуги и финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро
кредит“ АД застраховка. Съдът констатира от представения рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015
г., че „Микро кредит“ АД прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ООД
свои вземания, произтичащи от сключени договори за кредит, към който на
10.10.2017 г. е подписано приложение № 1 към договора, в което като прехвърлено
вземане е описано „договор за кредит *** с длъжник Е.Е.И.“. Видно от
приложените уведомително писмо изх. № УПЦ-П-МКР/1181-10164405/16.10.2017 г. и
изх. № УПЦ-П-МКР/1181-10164405/12.09.2018 г. до И. били изпратени уведомления
за сключения договор. Съдът констатира от известие за доставяне на регистрирана
пощенска пратка, че адресираната до ответника на адрес гр. Шумен, ул.***
пратка, съдържаща описаните по-горе писма не било доставено, като е отбелязано,
че не е потърсена.
Съгласно заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на сключения между договор за кредит,
на 30.03.2017 г. И. усвоил сума в размер на 675,04 лв., а сума в размер на
1124,96 лв. била използвана за рефинансиране на предходен заем. По счетоводни
данни на ищцовото дружество е налице отразяване на задължения на ответника към
ищеца, както следва: по договора за кредит: главница – 1510,07 лв., договорна
лихва – 236,19 лв., по договора за допълнителни услуги – такси пакет
допълнителни услуги – 421,20 лв., застраховки – 1158,30 лв. и лихва за забава –
общо 141,90 лв.. Вещото лице сочи, че не са налице плащания от страна на
ответника, като е отразило всички падежни дати на задълженията на последния. Вещото
лице заключава, че договорения годишен процент на разходите по процесния
договор за кредит съответства на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като
възлиза на 49,92%.
От приложеното ч.гр.д. № 1958/2018 по описа на ШРС се
установява, че „Агенция за събиране на вземания” ЕАД подало по реда на чл. 410
от ГПК заявление на 03.07.2018 г., по което била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 941/04.07.2018 г. срещу ответника за сумите, предмет
на предявените в настоящото исково производство искове, законната лихва, считано от 03.07.2018 г. до окончателното плащане и за разноски в
общ размер 119,06 лв., направени по заповедното производство. Заповедта е
връчена на И. по реда на чл. 46, ал. 5 от ГПК.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца, в качеството му
на кредитор срещу ответника Е. Е.И. в
качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 941/04.07.2018 г. по ч.гр.д. № 1958/2018 г. на ШРС, и след връчване
на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Претендира се установяване на
вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето
защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното
производство, приема, че исковете са допустими.
По
основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни
установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в
полза на ищеца срещу ответника, произтичащи от договор за потребителски кредит от 30.03.2017 г. и договор за
допълнителни услуги от същата дата.
Предявяването
на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на
посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от
ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са
материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 1958/2018 г. на
ШРС, представените писмени документи в настоящото исково производство и
заключението по изготвената ССЕ.
По
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД:
Доказа се, че на 30.03.2017 г. между „Микро кредит“ АД
и ответникът Е.Е.И. бил сключен договор за потребителски кредит, като бил
уговорен срок за погасяване на кредита – 48 седмици. По делото се установи, че
след 31.07.2017 г. не са извършвани плащания по договора, поради което следва
да се приеме, че И. не изпълнил задължението си да върне заетата сума. Установи
се по делото, че „Микро кредит“ АД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сключили валиден договор за прехвърляне
на вземания, между които и вземането срещу ответника по процесния договор за
заем. Съдът намира възражението в тази насока на особения представител на И.,
че не било доказано включването на процесния договор за кредит в пакета
цедирани вземания, за неоснователно. Представено е извлечение от приложение №
1/10.10.2017 г., в което са описани договора за кредит и длъжника.
Цедентът упълномощил цесионера да
уведоми от негово име длъжника за
извършената цесия. Доказа се, че ищецът изпратил уведомление до ответника,
което, обаче, не било получено. Съобразно предвиденото в Общите условия на
„Микро кредит“ АД, следва да се приеме, че И. бил надлежно уведомен за
сключения договор за цесия и същият има действие спрямо него.
Доказа се, че И. не изпълнил задълженията си по
договора, като не плащал дължимите от нея седмични вноски. Чрез заключението на
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че дължимата
от ответника главница по договора за заем възлиза на 1510,07 лв., както и че до
настоящия момент не е налице плащане на суми от страна на същия.
По отношение на възражението на особения представител
на ответника за нищожност на договора за заем, като противоречащ на нормата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК: същото е неоснователно, тъй като чрез заключението по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че уговореният между
страните размер на ГПР е в по-нисък размер от петкратния размер на законната
лихва.
При направеното възражение от особения представител на
ответника и извършената служебна проверка на договора за потребителски кредит,
настоящият състав не намира противоречие в клаузите на договора с изискванията
на ЗПК, поради което и не са налице неравно правни, респ. нищожни клаузи от
същия.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че
искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо, по
отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София от Е.Е.И. за парична
сума в размер на 1510,07 лв., представляващо задължение за връщане на заета
сума по договор за кредит от 30.03.2017 г.,
сключен между „Микро кредит“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен
договор за цесия от 10.10.2017 г.; ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 03.07.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
Досежно претенцията
с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД:
В конкретния случай, страните по валидно сключения договор за заем
свободно уговорили размера на т. нар. възнаградителна лихва – чл. 240, ал. 2 от
ЗЗД. Доказа се настъпването на изискуемостта на уговорената договорна лихва за
претендирания период. И по отношение на този иска важат изводите за надлежното
прехвърляне на вземането от страна на заемодателя на ищеца и относно
възражението за нищожност на договора. От заключението на вещото лице се
установи, че за периода 13.06.2017 г. – 06.03.2018 г. размерът на същата възлиза
на 236,19 лв.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че
искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо, по
отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София от Е.Е.И. за парична сума в
размер на 236,19 лв., представляваща договорна лихва за периода 13.06.2017
г. – 06.03.2018 г.
Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД:
Относимата разпоредба на
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва,
считано от деня на забавата. В процесния случай се установи, че страните
уговорили такова обезщетение при неизпълнение, именно в размер на законната
лихва, както и че Е.И. не
изпълнил в срок задължението си да върне на ищцовата страна дължимата сума по
главното си парично задължение. Ето защо, съобразявайки и
заключението по извършената експертиза, съдът приема, че искът следва да бъде
уважен, като по отношение на страните бъде признато за установено, че в полза
на ищцовото дружество съществува вземане от ответника за парична сума в размер
на 66,92 лв., представляващо
обезщетение за неплатени в срок, главни
парични задължения по договор за кредит от 30.03.2017 г., сключен между „Микро
кредит“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 10.10.2017
г. за периода от 14.06.2017 г. до 03.07.2018 г.
Досежно
претенциите с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, основани на сключен договор
за допълнителни услуги от 30.03.2017 г.:
Доказа се, че на посочената дата между „Микро кредит“
АД и ответникът бил сключен договор за допълнителни услуги. Установи се по делото, че „Микро кредит“ АД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕАД сключили
валиден договор за прехвърляне на вземания. По делото, обаче, липсват
доказателства, че в предмета на този договор, вкл. и на анексите към него е
включен този, отделен от договора за заем от 30.03.2017 г. договор между
страните. В представеното извлечение от Приложение № 1/10.10.2017 г. фигурира
единствено договора за заем, но не и договора за допълнителни услуги. Ето защо,
съдът намира за недоказано, че не е налице сключен договор за прехвърляне на
вземането на „Микро кредит“ АД срещу Е.И. по договор за допълнителни услуги от
30.03.2017 г. и ищецът по настоящото производство не притежава
материалноправното качество кредитор на ответника.
Предвид
обстоятелството, че твърденията на ищеца в исковата молба са, че той е носител
на материалното право, засегнато от правния спор, то следва, че ищцовото
дружество притежава активна процесуална легитимация в настоящото производство.
Това е така, тъй като принадлежността на правото на иск произтича от
фактическите твърдения в исковата молба. Поради това и поради установеното
по-горе, че поради липса на валидно сключен договор за цесия, „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕАД не е носител на вземания срещу Е.И., то
предявените искове срещу последния, основани на договора за допълнителни
услуги, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не следва да бъдат
обсъждани останалите възражения на особения представител на ответника касателно
действителността на сделката.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност,
извършена по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при
осъществяване на процесуално представителство, съдът приема, че при направеното
искане, в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски
в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт,
в размер на 120,00 лв.
При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД гр. София направените
разноски по настоящото исково производство, съобразно уважената част от
исковете в размер на 752,37 лв. и по заповедното производство в размер на 59,53
лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал.
1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Е.И. с
ЕГН **********,*** и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ***, със
седалище: гр. София, адрес на управление: гр. София 1335, обл. София, район
Люлин, ж.к. „***, представлявано от Н.Т.С. и М. Д. Д., че съществува вземане на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД от Е.Е.И. в размер на 1510,07 лв. (хиляда петстотин и десет лева
и 07 стотинки), представляващо парично задължение за връщане на заета сума
по договор за кредит от 30.03.2017 г.,
сключен между „Микро кредит“ АД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен
договор за цесия от 10.10.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 03.07.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 941/04.07.2018
г. по ч.гр.д. № 1958/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен.
На
основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Е.И. с ЕГН ********** и
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София с ЕИК *** че съществува
вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД от Е.Е.И. в размер на 236,19 лв. (двеста тридесет и шест лева и 19
стотинки), представляваща договорна лихва за периода 13.06.2017
г. – 06.03.2018 г. върху заета сума по договор за кредит от 30.03.2017 г., сключен между „Микро кредит“ АД и ответника,
прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 10.10.2017 г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
941/04.07.2018 г. по ч.гр.д. № 1958/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен.
На основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Е.И. с ЕГН ********** и
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София с ЕИК *** че съществува
вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД от Е.Е.И. в размер на 66,92 лв. (шестдесет и шест лева и 92
стотинки), представляваща обезщетение за периода 14.06.2017
г. – 03.07.2018 г. за неплатени в срок, главни парични задължения по договор за кредит от
30.03.2017 г., сключен между „Микро кредит“ АД и ответника, прехвърлено на
ищеца чрез сключен договор за цесия от 10.10.2017 г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
941/04.07.2018 г. по ч.гр.д. № 1958/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София
с ЕИК *** против Е.Е.И. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за
признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 421,20 лв. (четиристотин двадесет и
един лева и 20 стотинки), представляващо задължение за плащане на уговорени
допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги от 30.03.2017 г., сключен между „Микро кредит“ АД и
ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 10.10.2017 г.,
за периода от 13.06.2017 г. до 06.03.2018 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 941/04.07.2018 г. по
ч.гр.д. № 1958/2018 г. по описа на ШРС,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София
с ЕИК *** против Е.Е.И. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за
признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 1581,30 лв. (хиляда петстотин осемдесет
и един лева и 30 стотинки), представляващо задължение за плащане на
застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги от 30.03.2017 г., сключен между „Микро кредит“ АД и
ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 10.10.2017 г.,
за периода от 13.06.2017 г. до 06.03.2018 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 941/04.07.2018 г. по
ч.гр.д. № 1958/2018 г. по описа на ШРС,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София
с ЕИК *** против Е.Е.И. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 60,53 лв. (шестдесет лева и 53
стотинки), представляващо задължение за плащане на обезщетение
за периода 14.06.2017 г. – 03.07.2018 г. за неплатени в срок, главни парични
задължения по договор за допълнителни
услуги от 30.03.2017 г., сключен между „Микро кредит“ АД и ответника,
прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 10.10.2017 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 941/04.07.2018 г. по
ч.гр.д. № 1958/2018 г. по описа на ШРС,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД гр. София, разноски в настоящото производство – възнаграждение за
пълномощника-юрисконсулт, в размер на 120,00 лв. (сто и двадесет лева).
ОСЪЖДА Е.Е.И. да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД гр. София направените в настоящото исково производство деловодни
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 752,37 лв. (седемстотин
петдесет и два лева и 37 стотинки).
ОСЪЖДА Е.Е.И. да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, направените деловодни разноски по
ч.гр.д. № 1958/2018 г. на ШРС съразмерно с уважената част от исковете в размер
на 59,53 лв. (петдесет и девет лева и 53 стотинки).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Районен съдия: