Р Е Ш Е Н И Е
781/1.8.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на
първи юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията ГД № 2870/2018 г., по описа на ШРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, против Е.Е.И., за признаване, като установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане,
произтичащо от Договор за паричен заем № 5337020/15.02.2017 г., сключен между
„Вива кредит“ ООД и ответника, прехвърлен с Договор за цесия, Приложение № 1 от
02.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
22.01.2013 г. между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД,
за което вземане има образувано заповедно производство - ЧГД № 2216/2018 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена
Заповед № 1087/03.08.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Предявени са, в условията на първоначално обективно
кумулативно съединение, по реда на чл. 422 вр. 415 ГПК, положителни искове,
както следва: с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99,
ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 665,98 (шестстотин шестдесет и
пет лева и деветдесет и осем стотинки) лева - непогасена главница по Договор за
паричен заем № 5337020/15.02.2017 г., ведно с искане за присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
01.08.2018 г. до окончателно плащане; с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр.
чл. 240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 96,64
(деветдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки) лева - неплатена
договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че
на 15.02.2017 г. между „Вива кредит“ ООД, като Заемодател и ответника като
Заемател, въз основа на Предложение от последния, е сключен Договор за заем №
5337020/15.02.2017 г.,, при Общи условия към договорите за паричен заем
сключвани от Заемодателя - VivaPlanPlusl4, в сила към тази дата, съгласно който
Заемодателят се задължил да предаде на Заемателя сума в размер на 700,00 лв.. Твърди
се, че с подписването на Договора Заемателят удостоверил, че е получил от
Заемодателя изцяло сумата по заема, като договорът имал силата на разписка за
предаване – получаване.
Била договорена лихва в размер на 107.48 лв., като по
този начин общия договорен размер на плащанията възлизал на 807,48 лв., а
Заемателят се задължил да върне същата на 18 равни двуседмични погасителни
вноски, всяка в размер на 44,86 лв., като падежът на първата погасителна вноска
бил 1.03.2017 г., а падежа на последната погасителна вноска бил 25.10.2017 г..
С Договора за заем Заемателят заявил, че е избрал
доброволно да се ползва от допълнителна услуга предоставяна от кредитора по
експресно разглеждане на документите за одобрение на заема, което обстоятелство
било декларирано от Заемателя и попълненото от него ППЗ или форма за онлайн
кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние. За извършената
от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за
паричен заем на заемателят била начислена сума в размер на 288,54 лв., която
страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 18 равни вноски, всяка в
размер на 16,03 лв., включени в размера на всяка погасителната вноска и се
дължала на падежните дати на погасителните вноски.
С Договора за заем, Заемателят се задължил в 3-дневен
срок от подписване да предостави на Заемодателя алтернативно два вида
обезпечение – 1/поръчител физическо лице, което да представи на Заемателя
бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни в деня на представяне
и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да
работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящ
работодател 6 м. и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лв.; през
последните 5 г.; да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със
статус не по-лош от 401 „Редовен“; да не е поръчител по друг договор за паричен
заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или
2/валидна банкова гаранция издадена след усвояване на паричния заем в размер на
цялото задължение на Заемателя, която да е валидна за целия срок на договора.
Предвид обстоятелството, че Заемателят не бил представил нито едно от
договорените обезпечения Заемодателят начислил неустойка за неизпълнение, в
размер на 288,54 лв., която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена
на 18 равни вноски, всяка в размер на 16.03 лв., дължими на падежните дати на
погасителните вноски по Договора за заем.
По този ред погасителната вноска, която следвало да
заплати Заемателят била, в общ размер на 76,92 лв., която включвала: вноската
по кредита, в размер на 44,86 лв.; вноската по неустойката, в размер на 16,03
лв. и вноска по таксата за експресно разглеждане на искането за отпускане на
кредит, в размер на 16,03 лв..
С Договора за заем страните постигнали съгласие, че
при забава на плащанията Заемателят дължи законна лихва върху всяка отделна
падежирана и неплатена вноска за всеки ден забава. Твърди се, че считано от
16.03.2017 г. длъжникът изпаднал в забава, поради което за периода до датата на
подаване на заявлението в съда била начислена законна лихва за всеки ден
забава, в общ размер на 50,30 лв., който сума била съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Съгласно Договора и Тарифата на „Вива кредит” ООД, при
забава на плащането на погасителна вноска, на четвъртия и осемнадесетия ден
забава Заемателят дължал на Кредитора плащането на разходи в размер на 10,00
лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден забава - 15.00 лв., като
максималният размер на начислените разходи за заемни суми от 500,00 лв. до 1
500,00 лв. не можел да превишава 175,00 лв. Сумите се начислявали, за да
покрият направените разходи от страна на Заемодателя за провеждане на телефонни
разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на
просрочените вземания. По този ред на длъжника била начислена такса разходи за
събиране на просрочени вземания в размер на 175,00 лв.
Също така, страните договорили, че при забава на
плащането на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна
лихва по заема, с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава
Заемателят дължал на Заемодателя плащането на еднократна сума в размер на 70,00
лева, представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания,
включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането. На това основание на длъжника
е начислена такса разходи за дейност на служител в общ размер на 70.00 лв.
Твърди се, че въпреки отправени покани за доброволно
изпълнение и разсрочване на задължението длъжникът не платил изцяло дължимия
паричен заем към Заемодателя.
На 02.11.2017 г. било подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г..
между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на
което вземането на Заемодателя - „Вива кредит“ ООД към длъжника - ответник било
прехвърлено на ищеца. Твърди се, че цедентът „Вива Кредит“ ООД упълномощил
ищеца в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
22.01.2013 г.. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжницка за
извършената цесия. На това основание, по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, на
06.11.2017 г., на посочения в Договора за заем постоянен адрес, до ответника,
чрез Български пощи, с Известие за доставяне, било изпратено Писмо за станалата
продажба на вземания съдържащо Уведомително писмо от страна на „Вива кредит“
ООД, ведно с Покана за доброволно изпълнение от ищеца - „Агенция за събиране на
вземания“ ООД. Писмото се върнало в цялост е отбелязване върху обратната
разписка „Пратката не е потърсена от получателя“. На 12.09.2018 г. ищецът
повторно изпратил писмо до длъжника, съдържащо Уведомително писмо от страна на
„Вива кредит“ ООД, ведно с Покана за доброволно изпълнение от ищеца, чрез
куриер, на същия адрес на длъжника. Писмото се върнало в цялост с отбелязване върху
товарителницата, че получателят отсъства от страната.
Поради
неплащане на дължимите суми ищецът подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника, за което обстоятелство е образувано ЧГД № 2216/2018
г., по описа на РС Шумен. Съдът е уважил претенция и е издал Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Ищецът моли да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи, както следва: 665,98 лв. - главница по Договор за заем №
5337020/
Ответникът не е намерен на своя постоянен и настоящ
адрес и не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От справка на НАП
е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял
да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес
от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената
заповед.
В срока по чл. 131 ГПК назначеният особен представител
на ответника е подал писмен отговор. Намира исковете за недопустими, тъй като
била подадена от лице, което няма правен интерес от завеждане на делото - оспорва
твърдението на ищеца, че уведомяването за цесията било извършено надлежно и
съгласно изискванията на чл. 99 ЗЗД, като счита че цесията не е произвела
действие към посочения от ищеца момент. По отношение основателността намира
исковете за неоснователни по основание и размер. Твърди, че от представените от
ищеца писмени доказателства не се установява на ответника да е връчено
уведомително писмо, че кредитът е станал предсрочно изискуем, поради което
възразява, че ищецът валидно е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Прави възражение за нищожност на клаузи от Договора за
заем. Предендира разноските.
В проведените по делото съдебни заседания ищецът не се
явява, като подава молби, с които поддържа предявените исковете. Ответникът,
чрез назначения му особен представител поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложеното ЧГД № 2216/02.08.2018 г., по описа на
РС Шумен, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед №
1087/03.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която
ответникът е осъден да плати на ищеца следните суми: 665,98 (шестстотин
шестдесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки) лева - непогасена главница
по Договор за паричен заем № 5337020/15.02.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
01.08.2018 г. до окончателно плащане; 96,64 (деветдесет и шест лева и шестдесет
и четири стотинки) лева - неплатена договорна възнаградителна лихва върху
главницата за периода от
От приетия по делото Договор за паричен заем №
5337020/15.02.2017 г., /л. 3/, се установява, че кредиторът - „Вива кредит“ ООД
е предоставил на длъжника - ответник в настоящото производство кредит при Общи
условия към договорите за паричен заем сключвани от Заемодателя -
VivaPlanPlusl4, в размер на 700 лв., ведно с договорен фиксиран годишен процент
по заема – 40.27 % и такса за експресно разглеждане – общо 1096.02 лева, а
Заемателят да върне същата на 18 равни двуседмични погасителни вноски, всяка в
размер на 60.89 лева, като падежът на първата погасителна вноска бил 1.03.2017
г., а падежа на последната погасителна вноска бил 25.10.2017 г..
С подписването на Договора, както и с РКО №
90/15.02.2017 г. /л. 6/, за който, след оспорване по реда на чл. 193 ГПК
и с оглед приетото Заключение на допуснатата по делото СГЕ, е установено, че е на
подписалия го Заемател, последният е
удостоверил, че е получил от Заемодателя изцяло сумата по заема.
С чл. 4, ал. 1 от Договора за заем, Заемателят се
задължил в 3-дневен срок от подписване да предостави на Заемодателя
алтернативно два вида обезпечение: 1/поръчител физическо лице, което да
представи на Заемателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни
в деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21
годишна възраст; да работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж
при настоящ работодател 6 м. и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00
лв.; през последните 5 г.; да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна
история със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да не е поръчител по друг
договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството
си на заемател или 2/валидна банкова гаранция издадена след усвояване на
паричния заем в размер на цялото задължение на Заемателя, която да е валидна за
целия срок на договора. Съгласно договореното в ал. 2 в случай на неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение по ал. 1 Заемателят дължи
неустойка в размер на 288,54 лв., която страните постигнали споразумение да
бъде разсрочена на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този
случай дължимата месечна вноска е в размер на 76.92 лева, а общото задължение
по Договора става 1384.56 лева.
С чл. 8, ал. 2 от Договора за заем страните постигнали
съгласие, че при забава на плащанията Заемателят дължи законна лихва върху
всяка отделна падежирана и неплатена вноска за всеки ден забава.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от Договора при забава за
изпълнение на просрочени задължения с повече от 90 (деветдесет) дни
заемодателят може да обяви за предсрочно изискуемо цялото задължение,
включително по отношение на пълния размер на договорената възнаградителна
лихва. Обявяването на предсрочната изискуемост на задължението може да бъде
извършено чрез изпращането на Уведомление на електронната поща на Заемателя
посочена oт него като негов личен email или на посочения от Заемателя адрес в
преамбюла на този Договор под формата на писмо с обратна разписка.
С чл. 12 от Договора заемателят заявил, че е запознат
и съгласен с Тарифа на „Вива кредит“ ООД /л. 7/ актуална към датата на
сключване на договора, която се намира на видно място във всеки търговски обект
от клоновата мрежа и партньорската мрежа на Заемодателя, подробно изброени на
Интернет-страницата на Заемодателя - www.vivacredit.bg
и на интернет страницата: www.vivacrcdit.bg. Съгласно тази тарифа за
договори за паричен заем със срок за погасяване на двуседмична погасителна
вноска: т. 1 - при забава плащането на погасителна вноска, на четвъртия ден
Заемателят дължи на Кредитора по 10,00 лв., а на единадесетия ден забава -
15.00 лв., като максималният размер на начислените разходи за заемни суми от
500,00 лв. до 1 500,00 лв. не може да превишава 175,00 лв.; т. 2 при забава на
плащането на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна
лихва по заема, с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава
Заемателят дължал на Заемодателя плащането на еднократна сума в размер на 70,00
лева, представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания,
включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането.
От приложените по делото Приложение 3 /л. 12/, Потвърждение /л. 13/ и Приложение № 1 /л. 14/, към Рамков договор за продажба и рехвърляне на
вземания /цесия/ от 22.01.2013 г. /л. 9/, се установява, че на 02.11.2017 г. „Вива кредит“ ООД /в качеството на цедент/ и „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, /в качеството на цесионер/, са сключили договор, с
който цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземания, произтичащи от договори
за заем, описани в Приложение № 1 към договора съдържащо списък на длъжниците и прехвърлените вземания, от които е
видно, че вземането на цедента по процесния договор за кредит, е включено в
предмета на договора за цесия от 22.01.2013 г. Прехвърленото задължение е сума
в размер на 1 552.56 лева, представляваща: главница в размер на 665.98 лева;
договорна лихва в размер на 96.64 лева; неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 272.43 лева; такса разходи за събиране на просрочени
вземания в размер на 175.00 лева; такса разходи за дейност на служител сума в
размер на 70.00 лева и такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на
кредит сума в размер на 272.51 лева
Съгласно чл. 4.5 от Договора за цесия купувачът се задължава
от името на продавача и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до
длъжниците за сключен договор за цесия в рамките на един календарен месец,
считано от подписване на съответното Приложение № 1, като формата и
съдържанието на уведомлението до длъжник се съгласува между страните и
представлява Приложение № 4 (бланка) към този Рамков Договор. Към исковата
молба са приложени две Уведомителни писма за извършеното прехвърляне на
вземания от „Вива кредит“ ООД на ищеца - „Агенция за събиране на вземания“ ООД,
ведно с две Покани за доброволно изпълнение от 06.11.2017 г. /л. 18/ и от
12.09.2018 г. /л. 20/ изпратени до адреса на длъжник посочен в Договора за заем.
Върху Обратната разписка за доставяне на първото писмо /л. 19/ е отбелязано
„Пратката не е потърсена от получателя“, а върху товарителницата на второто
писмо /л. 21/, че „Получателят отсъства от страната.
От приетото Заключение по допуснатата ССчЕ се
установява, че общия размер на дължимата сума по сключения между страните договор
е 807.48 лева, дължима на 18 броя равни двуседмични вноски всяка в размер на
44.86 лева, включваща: главница 700.00 лева и договорна лихва в размер на
107.48 лева. Падежа на първата погасителна вноска е на 01.03.2017 г., а падежа
на последната погасителна вноска е на 25.10.2017 г. След прехвърлянето на
вземането с Договора за цесия плащания не са правени. Остатъкът по главницата е
в размер на 665.98 лева; остатъкът по договорната лихва - в размер на 96.64
лева и остатъкът по неустойката за неизпълнение на договорно задължение - в размер
на 272.43 лева, а лихвата за забава от падежна дата 16.03.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда 02.08.2018 г. - в размер на 71.82 лева.
От ответника не са ангажирани доказателства за
погасяване на дълга, както и не са направени твърдения в посочения смисъл.
Представени са и други неотносими към
правния спор писмени доказателства.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал.
2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, ШРС –
девети състав намира за установено от правна страна следното:
Относно възражението на особения представител на
ответника, че длъжникът не е редовно уведомен за цесията, обосновано, както с
твърдението, че фактически Уведомление от цедента не е връчвано на длъжника,
така и, че липсва законова възможност такова съобщаване да бъде извършено от
цесионера, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД, кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството
на вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което цедираният длъжник
не участва, тъй като при този договор промяната в облигационното правоотношение
се отнася само до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е
прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или договора за това и естеството на
вземането го позволява/. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, предишният
кредитор /цедентът/ е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето на
вземането. Съобразно съдебната практика обаче изходящото от цедента уведомление
действащ чрез пълномощник и достигнало до длъжника съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД /в този смисъл са Р. № 123/24.06.2009 г. ТД № 12/2009 г., II т. о.;
Р. № 78/09.07.2014 г., ТД № 2352/2013 г., II т. о.; Р. № 3/16.04.2014 г., ТД №
1711/2013 г., I т. о./. По делото са представени две Уведомления за извършеното
прехвърляне на вземането от ищцовото дружество до длъжника с едно и също
съдържание от различно дати. Макар по делото да не е представено изрично
пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера да уведомява длъжниците за
сключения Договор за цесия, предвид че по силата на чл. 4.5 от Договора за
цесия, съгласно който купувачът се задължава от името на продавача и за своя
сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключен договор за цесия
в рамките на един календарен месец, считано от подписване на съответното
Приложение № 1, като формата и съдържанието на уведомлението до длъжник се
съгласува между страните и представлява Приложение № 4 (бланка) към този Рамков
Договор, съдът намира, че цесионерът е надлежно упълномощен да уведомява всички
длъжници от негово име, в съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, за
прехвърлянето на вземанията по договорите за кредит. Този извод на съда не се
променят и от факта, че страните не са уговорили за целта съставянето на
изрично пълномощно, тъй като законът не поставя допълнителни изисквания към
формата на упълномощаването. В този смисъл липсата на представено по делото
изрично пълномощно не може да дерогира волята на цедента, изразена от него в
сключения Договор за цесия и не се отразява на действителността на
упълномощаването. Първото Уведомление от ищцовото дружество за извършеното
прехвърляне на вземането е изпратено на 06.11.2017 г. - преди завеждане на
делото, в рамките на едномесечния срок, считано от подписване на процесното
Приложение № 1 от 02.11.2017 г, към Рамковия договор за цесия, но не е получено
от длъжника. Съобразно посочената по – горе съдебна практика обаче цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента Уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане. Второто Уведомление от ищцовото дружество за извършеното прехвърляне
на вземането е от 12.09.2017 г. и също не е получено лично от длъжника, но
заедно с първото Уведомление от 06.11.2017 г. са получени от назначения от съда
особен представител като приложение към исковата молба. В настоящия случай
съдът споделя съдебната практика, според която този начин на връчване на
уведомлението за цесията поражда правни последици за длъжника със следните
съображения: Процесуалният закон предвижда ясни и изчерпателно изброени
правила, приложими при връчване на съдебни книжа на ответника, а именно търсене
на ответника от съответните длъжностни лица на отразения в НБД “Население“
постоянен и настоящ адрес или на посочения от ищеца адрес за призоваване, респ.
по отразена в съответните регистри месторабота на ответника/длъжника/ или място
на осъществявана от последния място на стопанска дейност. Разпоредбата на чл.
47, ал. 5 ГПК, тълкувана във взаимна и логическа връзка с останалите текстове
от чл. 47 ГПК, гласи, че съобщението, адресирано до ответника, връчено по реда
на цитирания текст, се смята за връчено с изтичането на срока за получаването
му от канцеларията на съда или общината, т. е. в случая прилагането на
призовката или съобщението в цялост е приравнено от законодателя на връчване. В
тези случаи с оглед допълнителна гаранции за защита правата на ответниците
законодателят задължава съдът да им назначи особен представител /чл. 47, ал. 6
ГПК/, който следва да защити правата и интересите им в процеса. Водейки се от
текстовете на процесуалния закон, съдът стига до извода, че особеният
представител е процесуален представител на ответника в образуваното срещу него
гражданско производство, който има право свободно да упражнява, респ. изпълнява
всички права и задължения на ответника в процеса, с изключение на тези, за
които се изисква изрично пълномощно, т. е има т. нар. общо пълномощие /арг. от
чл. 29, ал. 5 ГПК/. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ГПК, общото
пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия,
включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване, като
съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ГПК, за сключване на спогодба, за
намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата
страна, за получаване на пари или на други ценности, както и за действия,
представляващи разпореждане с предмета на делото, е необходимо изрично
пълномощно. В случая действието по формалното получаване на книжата по делото,
респ. на уведомлението за прехвърляне на вземанията на ищеца, не представлява
действие, за което законодателят предвижда изрично овластяване /изрично
пълномощно/. Както бе посочено по-горе, длъжникът е търсен на отразените в
регистрите адреси и не е открит нито от заповедния съд, нито от настоящия,
водещ исковото производство, съд. Да се отрече възможността на цесионера да
търси вземанията си, поради неоткриване на длъжника дори и в образувано срещу
последния исково производство, би лишило кредитора от възможността да търси
защита на нарушеното си право, което би противоречало на основни принципи на
гражданското съдопроизводство. В процесния случай препис от исковата молба и
приложенията към нея в това число двете Уведомления за извърщената цесия са
надлежно връчени на особения представител на ответника. Предвид изрично предвидената
клауза в сключения Договор за цесия и Уведомяването на ответника, чрез
назначения му особен представител, в качеството му на цедиран длъжник, съдът
приема, че по отношение на последния е настъпил прехвърлителния ефект на
цесията, като в този смисъл носител на вземанията по процесния договор за
кредит е ищецът. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на Уведомление, макар и като
приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда
при решаване на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК,
което налага извода, че законовите изисквания, залегнали в разпоредбата на чл.
99, ал. 3 ЗЗД, са спазени и длъжникът - настоящ ответник е уведомен редовно за
извършената цесия, а възражението е неоснователно.
Относно възражението на особения представител на
ответника, че длъжникът не е редовно уведомен за валидно упражнено право на предсрочната
изискуемост на вземането.
Твърдението на ищеца, че след като длъжникът
преустановил плащанията и поради забава с повече от 90 (деветдесет) дни, е
обявил цялото задължение за предсрочно изискуемо, не се подкрепя от
представените по делото доказателства – не са представени доказателства за
изпращане на Уведомление за упражнено право на предсрочна изискуемост нито на
електронната поща на Заемателя посочена oт него като негов личен email нито на
посочения от Заемателя адрес в преамбюла на Договора под формата на писмо с
обратна разписка, както е предвидено в клаузата на чл. 8, ал. 3 от Договора. В
този смисъл възражението на особения представител на ответника е основателно,
но предвид, че крайният срок за изпълнение на договора е настъпил преди подаване
на Заявление по чл. 410 ГПК - 25.10.2017 г., то от този момент целият
неизплатен остатък от кредита е станал изискуем на общо основание, при което са
настъпили последиците на изискуемостта.
Основателността на претенцията за непогасена главница
с цена 665,98, е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно
доказване, от ищеца: че по силата на сключен Договор за заем са се намирали във
валидни облигационни правоотношения с ответника; че действително е предал
договорената по кредита сума, както и че срокът за изпълнение на насрещната
страна е изтекъл.
От приетия по делото Договор за паричен заем №
5337020/15.02.2017 г., при Общи условия към договорите за паричен заем
сключвани от Заемодателя - VivaPlanPlusl4, се установи, че на посочената дата -
15.02.2017 г., „Вива кредит“ ООД и ответника са постигнали съглашение, по
силата на което дружеството се е задължило да предостави на ответника паричен
заем в размер на 700.00 лева, при насрещното задължение сумата да бъде върната
на 18 равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 38.88 лева, като
падежът на първата погасителна вноска бил 1.03.2017 г., а падежа на последната
погасителна вноска бил 25.10.2017 г.. С подписването на Договора заемателят е
удостоверил, че е получил от Заемодателя изцяло сумата по заема - по арг. от
чл. 2, ал. 2 от подписания договор, според който ответникът е декларирал, че с
подписването е получил сумата по кредита. Самият договор има характер на
разписка за предаване на средствата и други доказателства не са необходими, но
ищецът е представил и РКО № 90/15.02.2017 г., за който по реда на чл. 193 ГПК е
установено, че е подписан от длъжника, поради което следва да се приеме, че е удостоверил
получаването на заемната сума в пълен размер. Постигането на съгласие между
страните относно предмета на заема и поемането на задължение за неговото
връщане, както и предаването на сумата в държане на ответника по делото се
установяват по несъмнен и категоричен начин. Ответната страна не е представила
доказателства за изпълнение на задължението в пълен размер. От приетото по
делото Заключение по допуснатата ССчЕ се установява, че на 15.02.2017 г. длъжникът
е извършил едно плащане по заема в размер на 77.00 лева, с която сума е
погасена предсрочно изцяло първата погасителна вноска с падеж 01.03.2017 г. и
частично втората погасителна вноска с падеж 15.03.2017 г. - със сума в размер
на 0.08 лева. Други плащания не са правени. От същото Заключение се установява,
че остатъчното задължение за главницата е в размер на 665.98 лева, поради което
искът следва да бъде уважен в претендирания размер.
Основателността на претенцията за неплатени договорни
лихви върху главницата, за периода от
По своята правна същност лихвата по банковия кредит
представлява, цената или възнаграждението, което заемателят е длъжен да плати
на заемодетеля за ползването на предоставените му парични средства. Това е
цената на капитала, който се отчуждава за временно ползване. В процесния случай
съгласно клаузата на чл. 2, ал. 1, т. 5 от Договор за паричен заем №
5337020/15.02.2017 г., за предоставената сума от 700 лева длъжникът се съгласил
да плати фиксиран годишен лихвен процент от 40.27 %, който не надвишава размера
на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 ЗПК или така фиксирания
размер на договорената лихва е 107.48 лева. По този начин
задължението по Договора се увеличава от 700 лева на 807.48 лева разпределено
за плащане на 18 двуседмични вноски, като част от всяка такава вноска, в размер
5.97 лева, е за погасяване на възнаградителната лихва. От приетото по делото
Заключение по допуснатата ССчЕ се установява, че след като плащанията на
вноските са преустановени на
Основателността на претенцията за договорено
възнаграждение за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит, с
цена 272,51 лева, е предпоставено от установяване, при условията на пълно и
главно доказване, от ищеца: основанието, от което произтича претендираното
вземание /наличие на валиден договор /клауза от договор//; размера на
претенцията и настъпването на предпоставките за плащане.
Както бе посочено с подписването на Договора за
паричен заем № 5337020/15.02.2017 г., заедно със задължението за погасяване на
заетата сума в размер на 700 лв. и договорната лихва в размер на 107.48 лева, на
18 равни двуседмични погасителни вноски, всяка в общ размер на 44.86 лева, заемателят
се задължил да плати такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на
кредит в общ размер на 288.54, разсрочена за плащане към всяка двуседмична
вноска в размер на 16.03 лева, като по този начин задължението по Договора се
увеличава от 807.48 лева на 1096.02 лева, а размерът на вноската от 44.86 лева се
увеличава на фиксирания в договора размер от 60.89 лева. Така договорена
клаузата за плащане на възнаграждение /такса/ за експресно разглеждане на
документите за отпускане на кредита подлежи на служебна преценка за неравноправност.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Предвид разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК,
съгласно която видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит и доколкото в процесния договор това не се установява, а доказателства
за извършени конкретни действия от заемодателя по експресно разглеждане на
документите за отпускане на кредита не са представени, както и че договореното
плащане е пряко свързано с усвояването на заема следва, че клаузата е
неравнопрана, а искът неоснователен.
Основателността на претенцията за неустойка с цена
272,43 лева, е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно
доказване, от ищеца: че съществува главно задължение, което е правно – т. е да
установи основанието, от което произтича вземането за неустойка /наличие на
валиден договор /клауза от договор/ за неустойка/; че претендирания размер
неустойка е предварително установен в договор, както и настъпването на
предпоставките за плащане на неустойка.
По дефиниция на закона неустойката обезпечава
изпълнението на едно задължение и определя размера на вредите, които без да
доказва, кредиторът може да претендира при неизпълнението му – т. е. неустойката
е договорно съглашение или нормативно предварително определена отговорност, за
обезпечение на вредите от неизпълнение на главно задължение, без да е нужно те
да се доказват. Както бе посочено по – горе съгласно чл. 4 от Договора за заем,
Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване да предостави на Заемодателя
алтернативно два вида обезпечение, като в случай на неизпълнение дължи
неустойка в размер на 288,54 лв., която страните постигнали споразумение да
бъде разсрочена на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този
случай дължимата месечна вноска като сума за главница, възнаградителна лихва и
такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит от 60.89 лева
се увеличава на 76.92 лева, а общото задължение по Договора се увеличава от 1096.02
лева на 1384.56 лева. От приетото по делото Заключение по допуснатата ССчЕ се
установява, че остатъчното задължение на претенцията по това договорно
задължение е в размер на 272.43 лева. В този смисъл следва да се приеме, че
неустойката е предварително установена в договора. Както бе посочено обаче съглашението
за неустойка обезпечава вредите от неизпълнение на главно задължение – т. е.
има акцесорен характер, като тази акцесорност произтича от съществуването на
главно задължение, което следва да е правно и не може да е естествено, но може
да няма договорен източник. С оглед акцесорния характер на неустойката,
неустоечната клауза би била действителна само при действителност на главното
задължение, чието изпълнение е обезпечено. Последиците от акцесорността на
съглашението за неустойка от една страна са, че недействително ли е главното
задължение, няма и неустойка, но ако главното задължение възникне, ще се дължи
и неустойка, поради което основателността на иска за неустойка е предпоставено
от основателността на обуславящият иск по главното задължение, а от друга
страна е производно от неизпълнението на главното задължение. Следователно се
налага извода, че по общо правило съглашението за неустойка не може да обезпечава
вредите от неизпълнение на друго задължение различно от главното. В процесния случай
главното задължение на заемателя по Договора за паричен заем №
5337020/15.02.2017 г., сключен между „Вива кредит“ ООД, е да ползва сумата по
кредита съобразно уговорената цел и да я върне след изтичане на срока, както и
да плати договорената лихва. С клаузата на чл. 4 от Договора за заем,
Заемателят се задължил за нещо допълнително и различно от главното задължение: в
3-дневен срок от подписване на договора да предостави на Заемодателя
алтернативно два вида обезпечение, което допълнително задължение е в косвена
връзка с главното, като съдът намира, че предпоставките за неговата валидност са
индивидуално и предварително уговаряне на условията, като срок за изпълнение от
страна на заемателя, размер на възнаграждението и т. н., каквито доказателства
заемодателят не е представил. Съгласно задължителните указания в ТР №
1/15.06.2010 г., ТД № 1/2009 г., т. 3 ОСТК, където е посочено, че преценката за
нищожност на клаузата за неустойка следва да се извършва към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент и по-конкретно - след
настъпилото неизпълнение и с оглед вредите от същото, както и, че неустоечната
клауза би могла да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена излиза извън присъщите й функции - обезпечителна, обезщетителна и
санкционна, съдът намира, че липсата на пряка връзка на обусловеност /акцесорност/
между съглашението за неустойка по чл. 4 от Договора за заем и главното
задължение, както и липсата на доказателства тази клауза да е индивидуално
уговорена води до нищожност на същата на основание чл. 146, ал. 4, вр. ал. 1
ЗЗПотр., пораки което предявения иск се явява неоснователен.
Съгласно т. 1 от Тарифа на „Вива кредит“ ООД за
договори за паричен заем със срок за погасяване на двуседмична погасителна
вноска, за която заемателят с чл. 12, т. 1 от Договора между страните заявил,
че е запознат и съгласен, при забава плащането на погасителна вноска, на
четвъртия ден Заемателят дължи на Кредитора разходи за събиране на просрочени
вземания по 10,00 лв., а на единадесетия ден забава - 15.00 лв., като
максималният размер на начислените разходи за заемни суми от 500,00 лв. до 1
500,00 лв. не може да превишава 175,00 лв. По този ред на длъжника била
начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 175,00 лв..
Съгласно т. 2 от същата тарифа при забава на плащането на която и да е
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от
57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава Заемателят дължал на
Заемодателя плащането на еднократна сума в размер на 70,00 лева, представляваща
възнаграждение за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по събиране на вземането. На това основание на длъжника е начислена
такса разходи за дейност на служител в общ размер на 70.00 лв. Двете суми са
предявени, както със заявлението по чл. 410, така и с исковата молба. Както бе
посочено по – горе съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. В разглежданата хипотеза между страните са
уговорени такива допълнителните услуги, които кредиторът е поел ангажимента да
предоставя на длъжника /да събира просрочени вноски, както и да ангажира
лице/служител, което да осъществи и администрира дейността по събиране на
вземането/, при насрещния ангажимент длъжникът да заплати разноски и
възнаграждения, поради което тези клаузи са действителни, респ. пораждат
предвидените права и задължения за страните. Основателността на тези искови
претенции обаче е предпоставено от установяване, при условията на пълно и
главно доказване, от ищеца, както основанието, от което произтича всяко едно от
претендираните вземания /наличие на валиден договор /клауза от договор// и размера
на всяка от претенциите, така и настъпването на предпоставките за плащане на
всяка от претенциите. Основанието, от които произтичат претендираните вземания
са посочените по - горе договорни клаузи. Относно наличието на предпоставките
за плащане на всяка от претенциите следва да бъдат представени доказателства за
извършени конкретни фактически действия за изпълнение на поетите насрещни
задължения, като: че кредиторът е направил конкретни разходи по събиране на
просрочени вноски или, че е ангажирал конкретно лице/служител, който да е осъществил
и администрирал с конкретни действия дейността по събиране на вземането, каквито
от ищеца не са представени, поради което претенциите се явяват недоказани, а исковете
следва да бъдат отхвърлени като и неосноветелни.
Основателността на обуславящата искова претенция за
непогасена главница, предпоставя основателност и на обусловената претенция за
обезщетение за забава в размер законната лихва /мораторна лихва/, върху
претендираната сума по заема, за периода от
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 ЗЗП. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда
възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от
100 до 300 лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи
възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа.
Предвид изложеното, съдът като съобрази, че делото е с малък материален интерес
и не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че в полза на ищцовото
дружество, следва да се определи разноски за юрисконсултско възнаграждение в
общ размер на 150,00 лева, от които: 50,00 лева - за заповедното производство и
100,00 лева - за исковото производство. Към така определеното юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде прибавена и платената от ищеца държавна такса в
заповедното и исковото производство в общ размер на 350 лева, 150 лева –
възнаграждение за вещо лице, както и 342.20 лева – възнаграждение за особен представител
на ответника, като с оглед уважената част от исковете ответникът следва да бъде
осъден да плати на ищцовото дружество сума в размер на 503.06 лева, разноски в
заповедното и исковото производства. Сумата от 100 лева - възнаграждение за
вещо лице по изготвената съдебно-графична експертиза, платена от бюджета на
съда, следва да бъде възложена в тежест на ответника, на основание чл. 77 ГПК. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски, каквото
искане не е направено, поради което съдът не дължи произнасяне.Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
София, 1335, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2,
офис 4, че ответникът Е.Е.И., с ЕГН ********** и
адрес ***, дължи на ищеца сумата 665,98
(шестстотин шестдесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки) лева -
непогасена главница по Договор за паричен заем № 5337020/15.02.2017 г., платима
по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, ТБ „Обединена Българска Банка“ АД, клон
България, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.08.2018 г. /датата на подаване на Заявление по чл.
410 ГПК/ до окончателно плащане, за която въз
основа на Заявление от ищецът рег. №
12371/02.08.2019 г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 2216/2018 г.,
по описа на РС – Шумен и срещу ответника е издадена Заповед № 1087/03.08.2019
г., за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД.
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
София, 1335, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2,
офис 4, че ответникът Е.Е.И., с ЕГН ********** и адрес
***, дължи на ищеца сумата 96,64
(деветдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки) лева - неплатена
възнаградителна лихва върху главницата за периода от
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
София, 1335,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, че ответникът Е.Е.И., с ЕГН ********** и адрес
***, сумата 50.30 лв. (петдесет лева и
тридесет стотинки) - обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за периода от
Отхвърля предявения, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, иск от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
София, 1335, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2,
офис 4, срещу Е.Е.И., с ЕГН ********** и адрес:
***, за признаване като установено между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата 272,43 (двеста
седемдесет и два лева и четиридесет и три стотинки) лева - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр.
99, ал. 4, вр. чл. 92, вр. чл. 71 ЗЗД, като неоснователен.
Отхвърля предявения, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, иск от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
София, 1335, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2,
офис 4, срещу Е.Е.И., с ЕГН ********** и адрес
***, за признаване като установено между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата 175.00 (сто
седемдесет и пет) лева – договорени разходи за събиране на просрочени вземания,
с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286 вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, като неоснователен.
Отхвърля предявения, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, иск от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, срещу Е.Е.И., с
ЕГН ********** и адрес ***, за признаване като
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата 70,00 (седемдесет) лева – възнаграждение за
дейност на служител, с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286 вр. 99,
ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, като неоснователен.
Отхвърля предявения, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, иск от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
София, 1335, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2,
офис 4, срещу Е.Е.И., с ЕГН ********** и адрес
***, за признаване като установено между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата 272,51 (двеста
седемдесет и два лева и петдесет и една стотинки) лева – възнаграждение за
експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит, с правно основание чл.
11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286 вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД,
като неоснователен.
Осъжда Е.Е.И., с ЕГН ********** и адрес ***, да плати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. София, 1335, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, сумата 503.06
лева, разноски в заповедното и исковото производства, съразмерно уважената част от исковете, платима по банкова
сметка: ***: ***, BIC: ***, „Обединена
Българска Банка“ АД, клон България, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда Е.Е.И., с ЕГН ********** и адрес ***, да плати в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата
100.00 /сто/ лева, разноски в производството, на основание чл. 77 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението,
приложеното ЧГД № № 2216/2018 г., по
описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен съдия: