Р Е Ш Е Н И Е
267/27.3.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил. Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2881 по описа на ШРС за 2018 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два обективно
съединени положителни установителни иска, от които първия с правно основание
чл.422 от ГПК с цена на иска 579.21 лева – дължима и непогасена главница по
споразумение от 26.04.2013 год. за признаване и разсрочване на задължение по
договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE“ от 07.07.2005
год., сключен с *** АД /ново наименование „***“ АД/, с ЕИК***, цедирано на „***“
АДСИЦ, с ЕИК*** /с ново наименование „***“ АДСИЦ/, с ЕИК***, съгласно Договор
за прехвърляне на вземания от 15.11.2007 год. и Приложение №1 към него и втория
с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.86 от ЗЗД с цена на иска 176.58
лева - мораторна лихва, начислена за
периода от 22.05.2015 год. до 22.05.2018 год.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от “***” АДСИЦ /с предишно наименование „***“ АДСИЦ/, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“ №43, представлявано от Г.
А. Г. , чрез упълномощен представител – юрисконсулт Д.
К. срещу Н.М.Й., с ЕГН**********,***. Ищцовото дружество твърди, че на
07.07.2005 год. между ответницата Н.М.Й. и *** АД /с ново наименование „***“
АД/, с ЕИК*** бил сключен Договор за издаване и използване на кредитна карта
„EUROLINE“, по силата на който на Й. била издадена кредитна карта и й била
отпусната определена парична сума, а ответницата се е задължила да върне
усвоената сума, заедно с начислените договорни лихви разсрочено, на месечни
вноски с установен минимален размер. Последната не изпълнявала задълженията си
по договора, като с Договор за прехвърляне на вземания №001/15.11.2007 год. „***“
АД, с ЕИК*** прехвърлило на „***“ АДСИЦ, с ЕИК*** /с ново наименование „***“
АДСИЦ/ вземания по договори за кредит, изброени в Приложение №1 към Договора с
всички обезпечения, привилегии и други принадлежности към тях, включително с
начислената до датата на прехвърлянето лихва срещу посочената в договора цена,
която цесионерът е заплатил в цялост на цедента. Твърдят, че в срока на
действие на договора ответницата не е изпълнила коректно задължението си за
заплащане на дължимите вноски, поради което към 15.11.2007 год. – датата на
прехвърляне на вземането дължимата от Й. сума била в размер на 579.21 лева. В
исковата молба излагат, че длъжникът е бил уведомен за цесията в съответствие с
разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, като със споразумение, сключено на
26.04.2013 год., сключено между „***“
АДСИЦ и Н.М.Й., последната е признала съществуването на дълга си, чийто остатък
е бил в размер на 579.21 лева, като страните се съгласили задължението да бъде
редуцирано с 50 % в случай, че остатъкът от 289.61 лева бъде изплатен
еднократно в срок до 24.05.2013 год.
Тъй като ответницата не изплатила посочената сума
ищцовото дружество твърди, че задължението й следва да се счита в размер на
579.21 лева. Тъй като ответникът не
изплатил дължимата сума ищцовото дружество на основание чл.410 от ГПК подало в
Районен съд – гр.Шумен заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Й.,
в резултат на което било образувано ЧГД №1423/2018 год. по описа на ШРС. Тъй
като след издаване на заповедта за изпълнение ответникът не е бил намерен на
известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата
на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си
по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват два обективно
съединени положителни установителни иска с правно основание чл.422 от ГПК с
цена, както следва: 579.21 лева – дължима и непогасена главница по споразумение
от 26.04.2013 год. за признаване и разсрочване на задължение по договор за
издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE“ от 07.07.2005 год., сключен
с *** АД /ново наименование „***“ АД/, с ЕИК***, цедирано на „***“ АДСИЦ, с ЕИК***
/с ново наименование „***“ АДСИЦ/, с ЕИК***, съгласно Договор за прехвърляне на
вземания от 15.11.2007 год. и Приложение №1 към него, 176.58 лева - мораторна лихва, начислена за периода от
22.05.2015 год. до 22.05.2018 год., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 23.05.2018 год. до окончателното
изплащане на сумите. Молят също съдът
с решението си да осъди ответника да им заплати разноските по заповедното и
настоящото производство.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител.
От тяхно име е депозирана писмена молба на 13.03.2019 год., в която излагат
становище по даване ход на делото и по съществото на спора, като молят за
постановяване на неприсъствено решение, при неявяване на ответницата.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът
не се явява лично, не изпраща представител и не изразява становище по
съществото на спора.
Съдът като съобрази материалите по делото,
установи, че в срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на
исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с разпореждане на съда
от 11.10.2018 год. на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не са
налице пречките по чл.324, 334 и 339 от ГПК, при които съществува забрана за
постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното
искане от процесуалният представител на ищеца за произнасяне на съда с
неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са налице изискуемите
процесуално-правни предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.238, ал.1 и
чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като съобрази посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства: Заявление-договор за издаване на
EUROLINE кредитна карта, Общи условия, Договор за прехвърляне на вземания
№001/15.11.2007 год., Банково извлечение
Извлечение от Приложение №1 към Договор за прехвърляне на вземания, Извлечение
от сметка, Уведомление за прехвърляне на вземания, Споразумение от 26.04.2013
год., Справка за изчислена лихва, Пълномощно, Вносна бележка за заплатена
държавна такса, материалите, приложени по ЧГД №1423/2018 год. по описа на ШРС, както
и заключението на назначената и изготвена по делото съдебно-счетоводна
експертиза, счита така предявените искове за вероятно основателни по смисъла на
чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, поради което намира, че същите следва да бъдат
уважени в условията на постановеното неприсъствено решение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените от него разноски както в хода на заповедното
производство, така също и в настоящото в общ размер на 650 лева, включващи
държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.М.Й., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА “***” АДСИЦ /с предишно
наименование „***“ АДСИЦ/, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“***“ №43, представлявано от Г. А. Г. ,
чрез упълномощен представител – юрисконсулт Д. К. сумите от
579.21 лева /петстотин седемдесет и девет лева и двадесет и една стотинки/ – дължима и
непогасена главница по споразумение от 26.04.2013 год. за признаване и
разсрочване на задължение по договор за издаване и използване на кредитна карта
„EUROLINE“ от 07.07.2005 год., сключен с *** АД /ново наименование „***“ АД/, с
ЕИК***, цедирано на „***“ АДСИЦ, с ЕИК*** /с ново наименование „***“ АДСИЦ/, с
ЕИК***, съгласно Договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007 год. и
Приложение №1 към него, 176.58 лева /сто
седемдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/ - мораторна лихва, изчислена за периода от
22.05.2015 год. до 22.05.2018 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.05.2018 год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника Н.М.Й., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “***” АДСИЦ /с предишно
наименование „***“ АДСИЦ/, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“***“ №43, представлявано от Г. А. Г.,
чрез упълномощен представител – юрисконсулт Д. К. сумата от 650 лева /шестстотин и петдесет лева/, представляваща
направените от него разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение
за вещо лице в хода на заповедното и
исковото производство.
На основание разпоредбата
на чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
На основание разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК
препис от решението да се връчи на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: