Р
Е Ш Е Н И Е
280/28.3.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд,
в публичното заседание, на шести март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№2894/2018 г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск, с правно
основание чл.403, ал.1 от ГПК.
В исковата си молба до съда ищецът „БИО“
ООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, представлявано от С.С.,
със съдебен адрес: ***, чрез адв. М. П. от АК – Добрич, излага, че по молба на
ответника „МЕГГЛЕ България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Н.П.Н., по реда на чл.390 от ГПК, било образувано
производство за допускане на обезпечение на бъдещи искове, предевими срещу
ищеца и други посочени лица, с правно основание чл. 55, чл.86 и чл.92 от ЗЗД. С
Определение №261/18.09.2017 г., постановено по т.д.№10/2017 г. по описа на ШОС,
съдът е допуснал обезпечение на предявените от ответника осъдителни искове,
чрез налагане на възбрана върху недвижим имот- земя, с площ от 1919 кв.м.,
прилежаща част от „силажовместилище“, представляваща имот №410041 по
устройствения план в цифров вид на „Стопански двор 2“ в землището на с. П.,
общ. Добрич и земя, с площ от 12 764 кв.м., прилежаща част на недвижими
имоти „железарна“, „водоем“, „школа СМЖ“, представляваща имот №410009 в
землището на с. Паскалево, общ. Добрич, собствени на ищцовото дружество.
Посоченото определение е обжалвано от ищеца пред ВАС, като с Определение №12/09.01.2018
г. по в.ч.т. №647/2017 г. Апелативен съд Варна е отменил така допуснатото
обезпечение. Ищецът твърди, че основната дейност на дружеството е свързана с
обработка на земя, отглеждане на култури, животновъдство, млекодобив. От
началото на 2017 г. дружеството било в преговори с потенциални купувачи за
продажба на част от имуществото си, тъй като голяма част от активите му са с
отпаднала необходимост. Имотите, които били възбранени с отмененото определение
били включени в оферта за продажба и на 14.03.2017 г. с ЕТ „Д.Д.Б.“, ЕИК ***
бил подписан предварителен договор за продажба на имотите на дружеството.
Срокът на сключване на окончателния договор бил определен до 30.09.2017 г. След
допускане на обезпечението, купувачът отказал да придобие имотите и съгласно
условията на предварителния договор ищцовото дружество следвало да понесе
отговорността си за заплащане на купувача по предварителния договор на неустойка,
в размер на 10 000 лева. Ищецът твърди, че наложената обезпечителна мярка
възпрепятствала реализирането на запланувани проекти, причинила имуществени
вреди, изразяващи се в неизпълнение на поети задължения към трети лица,
забавяне на плащания, както и влошаване доброто име на дружеството. Сочи се, че
в конкретния случай дружеството не е можело да разполага със собствения си
актив, който да използва за извършване на дейността си за получаване на
допълнителни средства от залагането на този актив, ако той би бил свободен от
тежести, възбрани и вписани искови молби. Поради изложеното, моли съда да
постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 1 500.00 лева, част от претенция в размер на
10 000.00 лева, представляваща обезщетение за вреди, настъпили в следствие
на допуснато по търг.д.№10/2017 г. обезпечение на бъдещи искове, които са
отхвърлени, и причинени за периода от 18.09.2017 г. до 09.01.2018 г. Претендира
и разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на претенцията, за което излага
аргументи. Моли искът да бъде отхвърлен.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът, от фактическа страна,
установи следното: Не се спори между страните, а се установява и от събраните
по делото писмени доказателства, че с Определение №261/18.09.2017 г.,
постановено по т.д.№10/2017 г. по описа на ШОС, съдът е допуснал обезпечение на
предявените по горецитираното търговско дело от ответника срещу ищеца и други
лица осъдителни искове, с правно основание чл. 55, чл.86 и чл.92 от ЗЗД, чрез
налагане на възбрана върху недвижими имоти, в това число - земя, с площ от 1919
кв.м., прилежаща част от „силажовместилище“, представляваща имот №410041 по
устройствения план в цифров вид на „Стопански двор 2“ в землището на с.
Паскалево, общ. Добрич и земя, с площ от 12 764 кв.м., прилежаща част на
недвижими имоти „Железарна“, „водоем“, „школа СМЖ“, представляваща имот №410009
в землището на с. П., общ. Добрич, собствени на ищцовото дружество. Соченото
определение е обжалвано от ищеца и още един ответник пред ВАС, като с
Определение №12/09.01.2018 г. по в.ч.т.д. №13/2018 г. Апелативен съд Варна е
отменил така допуснатото обезпечение. Няма спор, че първоначално обезпечените
искове на ответника срещу ищеца са отхвърлени. От приложените документи се
установява, че възбраната е вписана в съответната служба по вписвания на
18.10.2017 г. Няма спор, а се установява и от приложените към делото писмени
доказателства, че на 14.03.2017 г. между ищеца и ЕТ „Д.Д.Б.“, ЕИК *** е
подписан предварителен договор за покупко-продажба, по силата но който страните
са се уговорили ищецът да продаде на другия търговец описани в договора вещи и имоти,
в това число „Силажовместилище“ в имот №410041, с площ 1 919 кв.м., с
вместимост 3 000 тона силаж. Срокът, до който е следвало да се сключи
окончателният договор е до 30.09.2017 г. Уговорено е, че имотите, предмет на
предварителния договор, при сключване на окончателната сделка не следва да са
обременени от вещни тежести, искови молби, възбрани или други обременителни
задължения. Предвидена е възможност, при обективни и доказуеми причини, за
продължаване срока на договора за не повече от 14 календарни дни от всяка една
от страните с писмено предизвестие, адресирано до насрещната страна. В т.10 от
договора страните са уговорили в случай, че продавачът се откаже от
прехвърлянето на имотите по причини, които не са породени от виновно действие
или бездействие от страна на купувача, същият да дължи неустойка в размер на
10 000.00 лева. Предвидено е също отговорност на продавача за заплащане на
неустойка в същия размер, в случай, че при изтичане на уговорения срок за
прехвърляне на имотите, същите се окажат обременени от вещни тежести, искови
молби, възбрани или други обременителни задължения на продавача. Няма спор, а
се установява и от приложените писмени доказателства, че ЕТ „Д.Д.Б.“ е предявил
иск срещу ищцовото дружество за заплащане на неустойка в размер на
10 000.00 лева за неизпълнение на сключения между тези търговци
предварителен договор. В исковата молба на соченото лице са изложени факти и
обстоятелства, сочещи неизпълнение на договорни задължения на ищеца, а именно-
неизпълнение задължение на продавача по предварителния договор да прехвърли
имотите, предмет на договора, без вписани тежести върху същите. По делото е
изслушан и свидетел , воден от ищеца,
който заяви, че с оглед допуснатото обезпечение не е сключена окончателна
сделка по процесния предварителен договор.
От така изнесената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.403, ал.1
ГПК, ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не
бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено,
ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на
обезпечението вреди. Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е специфична,
безвиновна, деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато
обезпечение на иск, като на обезвреда подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от обезпечението /чл.
51, ал. 1 ЗЗД/. От текста на горецитираната разпоредба следва, че
ответникът по обезпечителното производство може да претендира обезщетение за
вреди от наложеното обезпечение в три изчерпателно изброени от законодателя
хипотези: ако обезпеченият иск бъде отхвърлен, ако не бъде предявен в дадения
на молителя по обезпечението срок или ако исковото производство по обезпечения
иск бъде прекратено. Извън хипотезите на чл. 403, ал. 1 ГПК увреденият от
обезпечението може да търси обезщетение за вреди само при злоупотреба с права
от страна на молителя в обезпечителното производство, каквато в разглеждания
случай нито се твърди, нито се установява по делото. В настоящия казус
безспорно се установи, че обезпечението на предявените от ответника срещу ищеца
искове е отменено, като исковете са отхвърлени, т.е. за ищеца възниква
възможността да претендира обезщетение за вреди, настъпили вследствие на
отмененото обезпечение. Но за да възникне отговорността на ответника в
настоящото производство, в тежест на ищеца е да установи, при условията на
главно и пълно доказване, че действително е претърпял някакви вреди, като
следва да установи и размера на последните. В случая за определяне вида и
размера на вредите е приложим гражданския закон /ЗЗД/. Съгласно чл.
51, ал. 1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Следователно, на обезщетяване подлежат
както претърпените загуби, така и пропуснатите ползи. В случая ищецът излага
твърдения за възможността да понесе имуществена вреда от категорията на
претърпяна загуба, в размер на 10 000.00 лева, представляваща неустойка,
претендирана от трето лице по сключен между ищеца и това трето лице
предварителен договор. По дефиниция претърпяната загуба най- общо представлява
намаляване имуществото на увреденото лице. За да е налице такова намаляване
следва вредите да са настъпили, т.е. да е налице причинно-следствения резултат
от разглежданото действие /отмененото обезпечение/. Предвид установената
фактическа обстановка, съдът стига до извода, че в случая ищецът не е претърпял
имуществени вреди от категорията на претърпяна загуба, изразяващи се в
намаляване на имуществото му със сума от 10 000.00 лева, представляваща
предвидена в предварителния договор, сключен с третото лице компесаторна
неустойка. Съдът счита, че в случая твърдените вреди не са настъпили. Безспорно
се установи, че купувачът по предварителния договор единствено е заявил
претенция за заплащане на уговорената неустойка, като няма данни ищецът реално
да е удовлетворил така заявената от лицето парична претенция. На следващо
място, от представените по делото доказателства, се установи, че към датата на
приключване на устните състезания, делото, по което ЕТ „Д.Д.Б.“ е предявил
претенция за неустойка срещу ищеца, все още във фаза по отстраняване
нередовности на исковата молба, т.е. производството по този иск не е приключило
и в този смисъл вземането е спорно и не е възникнало действително задължение на
ищеца за заплащане на парична сума в
посочения размер на третото лице. Не са представени доказателства за
наличието и на други, твърдени вреди от ищеца, настъпили вследствие отмененото
обезпечение. Ищецът не ангажира каквито и да било други доказателства,
установяващи, че вследствие на обезпечението е възпрепятствано нормалното
осъществяване дейността на дружеството и същото е понесло големи загуби. В
случая в тежест на ищеца бе да установи настъпването на реални, а не
хипотетични вреди, което в хода на делото не бе сторено. Поради изложеното
заключава, че така предявеният иск е изцяло неоснователен и недоказан, и следва
да се отхвърли.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БИО“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ж.В., срещу „МЕГГЛЕ България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н.П.Н., осъдителен иск, с правно основание чл.403, ал.1 от ГПК, за заплащане на сумата от 1 500.00 лева /хиляда и петстотин лева/, част от претенция в размер на 10 000.00 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за вреди, настъпили в следствие на допуснато по търг.д.№10/2017 г. по описа на Окръжен съд Шумен обезпечение на предявени искове, които са отхвърлени, и причинени за периода от 18.09.2017 г. до 09.01.2018 г., като неоснователен.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: