Р
Е Ш Е
Н И Е
№451/14.5.2019г.
Шуменският районен съд,
в публичното заседание на единадесети април , през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: Зара Иванова
при секретаря А.П., като разгледа докладваното от
районният съдия гр.д. №2923 по описа за
2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Депозирана е искова молба от
“Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД , ЕИК *** , седалище
и адрес на управление : гр.София , бул***, представлявано от Т.Я.К.срещу М.Д.Б.
, ЕГН **********, адрес *** , в която
посочва , че на 20.02.2017г. между
„Изи Асет Мениджмънд“ АД и ответникът
бил сключен договор за паричен заем с № 27516600 за сума в размер на 750
лв., представляваща главница. Реда и условията при които бил отпуснат кредита
се уреждали от Договор и ОУ към него. Ответникът се е задължил да върне кредита
, чрез 17 седмични погасителни вноски , всяка в размер на 49,65 лева . На 30.01.2017г.
бил подписан Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ и Приложение 1 към от 01.04.2018г. , по силата на което описаното по-горе вземане
било прехвърлено на ищеца , ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Ответникът извършил частични
плащания , като общата сума , която е платил е в размер на 452,24 лева . Ищецът
претендира да бъде признато за
установено , че ответникът му дължи следните суми : 546,81 лева – главница ,
46,90 лева – договорна лихва за периода 09.03.2017г. до 19.10.2017г. , 287,65
лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение , 40,37 лева – мораторна лихва за неизпълнение
на парично задължение , за периода от 20.10.2017г. до 23.05.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на Заявлението
по чл.410 от ГПК, както и направените деловодни разноски , присъдени по
ч.гр.д.№1636/2018г. по описа на ШРС .
В отговора по чл.131 от ГПК и в
открито съдебно заседание , ответникът , чрез назначения особен представител
оспорва иска .
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№1636/2018г.
по описа на ШРС по описа на ШРС, съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение №781/05.06.2018 г., с която е разпоредено
длъжникът М.Д.Б. да заплати на
кредитора „Агенция за събиране на вземания” ООД гр. София, сумата 546,81
лева – главница, 46,90 лева – договорна лихва за периода 09.03.2017г. до 19.10.2017г.,
287,65 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 40,37 лева –
мораторна лихва за неизпълнение на парично задължение, за периода от
20.10.2017г. до 23.05.2018г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.06.2018 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане, както и сумата 25лева - разноски за държавна такса и 50.00
(петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца от завеждане, в срока по
чл. 415, ал.1 от ГПК, на настоящия установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК.
По
делото е представен Договор за паричен заем №
27516600 подписан между „Изи Асет Мениджмънт“
АД – праводател на ищеца и Х. Г. П., от който съдът приема за доказано, че е
възникнало облигацинно правотношение, по силата на което посоченото дружество е
предало в собственост на ответника парична сума в размер на 750 лева – паричен
заем, който заемателят се е задължил да върне при условията и сроковете на
подписания договор.
По
силата на подписан Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 01.03.2017 г. и Приложение 1 към от 01.04.2018г. , вземанията
на първоначалния кредитор , съобразно възможността предвидена в чл.99, ал.1 от
ЗЗД са прехвърлени (цедирани
) на ищеца , ведно с обезпеченията и привилегиите .
Ищецът не твърди , съответно не представя доказателства , че преди завеждане на
настоящото производство , длъжникът е
уведомен за цесията , съобразно изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Към исковата
молба е приложено Уведомление , изходящо
от ищеца , съдържащо съобщение до
ответника за извършената цесия . В съдебната практика е спорен въпросът , дали
когато ответникът участва в производството , чрез назначен от съда особен
представител е допустимо да се приеме , че с връчване на исковата молба и приложенията , съдържащи и уведомление по
чл.99, ал.3 от ЗЗД, настъпват материално-правните последици на цесията по
отношение на длъжника. По този въпрос няма постановена съдебна практика на ВКС
, но съдът намира , че по аналогия може да се възприеме становището изразено в Решение
№198/18.01.2019г. на ВКС по т.д.№193/2018г. I т.о. ТК , според което когато
исковата молба , която съдържа изявление за обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита се връчи на назначен особен представител на длъжника , следва да се
приеме кредиторът е изпълнил задължението да съобщи за обявяване на предсрочна
изискуемост. След като се приема , че
обявяването на предсрочната изискуемост може да се съобщи на длъжника , чрез
назначения му в съдебното производство особен представител , няма основание
тази възможност да бъде отречена по отношение на съобщаване на цесията . Касае
се за аналогични ситуации , в които съобщението на кредитора има
материално-правен ефект . Поради горното
, съдът приема , че с връчване на исковата молба и преписите към нея , следва
длъжникът да се счита за уведомен за извършената цесия .
Независимо от посоченото съдът намира , че искът се явява частично
основателен т.к. процесният договор за кредит не съдържа всички задължително
изискуеми от ЗПК елементи . Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. За разлика от унищожаемостта, която се
инициира от съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при
констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на
исковете.Съгласно чл. 11, ал.1, т.12 от ЗПК
погасителния план посочва дължимите плащания и сроковете и условията
за извършването на тези плащания, като планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент. Съгласно чл. 22 от ЗПК и когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, то договорът за
потребителски кредит е недействителен. В случая договорът е сключен в писмена
форма на хартиен носител и е представен по делото; в него е посочен общия
размер на кредита – 750 лева, както и условия по издължаване по
погасителен план с размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Действително погасителният план не в отделно приложение,
а е включен в съдържанието на договора, но последното не се явява нарушение на
правилата по ЗПК. Но погасителният план посочва единствено общия размер на
седмичната вноска, без да е посочен съответния размер главница и лихва, които
се погасяват, поради което следва да се приеме, че задължението по чл. 11,
ал.1, т.12 от ЗПК не е
изпълнено.
С
оглед гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор за
потребителски кредит между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД съдът счита, че
не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 12 от ЗПК, поради което
договорът за потребителски кредит е недействителен. За разлика от
унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът
следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при
обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците на тази
недействителност съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник по настоящото дело
дължи връщане на чистата стойност по кредита, но не дължи лихва или други разходи
по кредита. В случая чистата стойност на кредита представлява главницата в
размер на 750 лева . Съобразно твърденията на ищеца , ответникът е извършил
плащания в размер на 452,24 лева , които следва да се приспаднат от дължимата
главница , в резултат на което съдът приема , че задължението на ответника
възлиза на 297,76 лева, до която сума се явява основателна претенцията . За разликата от 297,76 лева, до пълния предявен размер на главницата от
546,81 лева, както и претенцията за 46,90 лева – договорна лихва за периода
09.03.2017г. до 19.10.2017г., 287,65 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, 40,37 лева – мораторна лихва за неизпълнение на парично
задължение, за периода от 20.10.2017г. до 23.05.2018г. се
явява неоснователна .
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ,
ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в исковата и заповедното
производство , съразмерно на уважената част от иска , в общ размер на
242,76 лева , от които 24,22 лева в заповедното производство и 242,28 лева в исковото
производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл. 422, ал. 1
от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Д.Б.
, ЕГН **********, адрес *** ДЪЛЖИ на “Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД , ЕИК *** , седалище и адрес на управление : гр.София , бул***,
представлявано от Т.Я.К., сумата от 297,76
( двеста деветдесет и седем
лева и седемдесет и шест ст.) лева – вземане за главница
по Договор за паричен заем № 27516600 , прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънд“
АД на ищеца с Рамков договор за цесия от
30.01.2017г. и Приложение №1 от 01.04.2018г. , ведно със законна лихва от 04.06.2018 г. , за която сума е издадена Заповед за
изпълнение №781/05.06.2018 г. по ч.гр.д.№1636/2018г.
по описа на ШРС .
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *** срещу М.Д.Б., ЕГН **********, иск по чл.422 , ал.1 от ГПК, за разликата за главницата от 297,76 лева, до пълния предявен размер от 546,81 лева, както и за сумите : 46,90 лева – договорна лихва за периода 09.03.2017г. до 19.10.2017г., 287,65 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 40,37 лева – мораторна лихва за неизпълнение на парично задължение, за периода от 20.10.2017г. до 23.05.2018г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА
М.Д.Б., ЕГН **********, да
заплати на “Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ***,
деловодни разноски съразмерно и съобразно уважените искове в общ размер на 242,76 (двеста четиридесет и два
лева и седемдесет и шест ст.) лева, от които 24,22 лева в заповедното
производство и 242,28 лева в исковото производство .
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: