Р Е Ш Е Н И Е
187/25.2.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На деветнадесети февруари, през две
хиляди и деветнадесета година,
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
като разгледа докладваното от
районния съдия
ГД №2925 по описа на
ШРС за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл. 239
от ГПК.
В
производството по настоящото дело съдът е сезиран с искове с правно основание чл.
422, ал. 1, вр.чл. 124 ал.1 от ГПК, вр. чл.
240 от ЗЗД, вр.чл. 99 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД, предявени при спазване на
срока по чл. 415 от ГПК от „К. Б.„ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул.“Ш. П.“ ***, п.к. ***, управител Р. В..Иска, като се
иска да бъде признато за установено, че ответникът К.С.К.,
ЕГН**********, дължи на ищеца следните суми:сума
в размер на 200,00
лв., представляваща главница по договор за кредит № ***,
сключен на ***г. между ответника и „Ф.“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови
услуги под търговска марка „В.“ ; сума в размер на 48,37лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода
от 16.09.2015г. до 31.01.2018г.
Ищцовото
дружество твърди, че на ***г. бил сключен
Договор за кредит № *** по реда на чл. 6 от ЗПФУР между ответника и „Ф.“ ЕООД, опериращо на пазара на
финансови услуги под търговска марка „В.“, оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ.
Кредитополучателят подал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в
системата на „В.“ на интернет страницата на кредитодателя. На посочената страница „В.“ предоставили Общите
си условия, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, съгласно изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката,
проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя, на интернет
страницата на „В.“. След подписване на договора от кредитополучателя чрез
натискане на бутона „Подпиши“, се считало, че се подписва всяка страница от
договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приел условията на Договора за
кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, желае да сключи договора
за кредит и се съгласява кредитодателят да преведе сумата по кредита по
описаната във формуляра за заявка в банкова сметка***.Твърди се, че на ***г.
страните са сключили договор за кредит,
фигуриращ в системата на „В.“ под № ***.
В заявката си ответникът К.С.К. заявил желание да му бъде отпусната сума в
размер 200лв. Кредитът е отпуснат за период от 26 дни, с падежна дата -
15.09.2015г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е
отпусната на името на кредитополучателя в „И.“, на същата дата - ***г. Ищецът
сочи, че с настъпване на падежа по договора - 15.09.2015г., кредитополучателят
не погасил дължимите суми и изпаднал в забава.Съгласно т. 13.3 от Общите
условия, от 16.09.2015г. „Ф.“ ЕООД (В.) започнал да начислява наказателна
лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ -
10,01% към договорния лихвен процент, посочен в специалните условия по договора
(в процесния случай 0%), върху неизплатената главница за периода на
просрочието. От „В.“ били изпратени три броя напомнителни писма до ответника на
адреса, посочен в договора за кредит, в които се съдържала информация
за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие,
начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към
Договор за кредит № ***, се таксуват по 10 лв. за всяко и са за сметка на
изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани, ответникът
не погасил вземанията си. Ищецът сочи, че на ***г. „Ф.“ ЕООД, в качеството си
на цедент, сключва с „К. Б." ЕООД, в качеството си на цесионер. Договор за
прехвърляне на вземания ***г.,
по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № ***:
главница - 200лв., наказателна лихва - 243,60 лв. за периода 16.09.2015г. до
31.01.2018г.; отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - 30,00лв.
Посочените вземания са подробно описани в Приложение № I, което е неразделна част
от Договора за прехвърляне на вземания.По силата на сключения договор за цесия,
в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява
длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно
предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
ищецът „К. Б.“ ЕOОД
изпраща уведомление за цесията с препоръчана пратка чрез „Български пощи“ ЕАД,
която е получена лично на ***г. от ответника. В изпълнение на Договора
за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „Ф.“ ЕООД предоставили на „К.
Б.“ ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. От сключването
на договора за цесия до настоящия момент ответникът не е платил задълженията. С
оглед на горното, на 12.07.2018г. ищецът „К. Б.” ЕООД подал Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Шумен
срещу К.С.К., в което се претендират следните суми - главница в размер 200лв. и наказателна лихва в размер 48,37лв. за
периода от 16.09.2015г. до 31.01.2018г., както и законна лихва от подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Образувано било ч.гр.д. № ***/2018г. по
описа на PC – Шумен и била
издадена Заповед за изпълнение № *** от ***г., която е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради изложеното, за „К. Б." ЕООД
възникнал правен интерес от завеждане на настоящите установителни искове. Ищецът
моли да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца 200 лв. неплатена главница и 48,37лв.
наказателна лихва за периода 16.09.2015г. до 31.01.2018г. по Договор за кредит
№ ***; Прилага писмени доказателства. Претендира за разноски
в заповедното производство.
Ответникът не изразява становище по
исковете, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави
искания, не се явява и не се представлява в първото по делото заседание. С
разпореждане, постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните,
вкл. на ответника, са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. В първото по делото
съдебно заседание, с молба, ищецът прави искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1
от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.
В първото съдебно заседание на ***г.,
съдът, с определение, е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, поради наличие на предпоставките по чл. 239, ал. 1 от ГПК.
В подкрепа на предявените искове,
ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: Договор
за кредит № ***/***г.; Общи условия към договора; разписка за извършено плащане
№ ***/***г.; Пълномощно; Приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания
от ***г.; Пълномощно от 02.02.2018г.; Известие за доставяне от ***г.;
Уведомление за прехвърляне на вземания; Пълномощно от 01.03.2018г.; Преводно
нареждане от ***г.; Извадка от търговски регистър.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното: Настоящият състав счита, че
изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенциите и
обосновават наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК. В конкретния
случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
уважаващо предявените искове – ответникът е бил редовно уведомяван и призован,
като последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му
били указани. Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни
облигационни правоотношения между страните в посочения от ищеца смисъл.
Установени са и размерите на дължимите плащания.
По
отношение искането за разноски в исковото производство, съдът намира за
основателно искането за юрисконсултско възнаграждение до размер от 100 лв., както и за сумата за платена държавна такса 75лв, общо 175лв., които следва да бъдат
заплатени от ответника на ищеца. На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените
и в заповедното производство разноски в размер на 25лв. - държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение, или дължат се общо за заповедното
производство разноски в общ размер на 75 лева.
Водим от
горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.С.К., ЕГН**********, с адрес: ***, дължи
на „К. Б. „ ЕООД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление :гр. С., бул.“Ш. П.“ ***, п.к. ***, управител Р.
В., сума в общ размер на 248,37 лв. /двеста четиридесет и осем
лева и тридесет и седем стотинки/, от която 200 лв. /двеста/ лева, представляваща главница по договор за кредит № ***,
сключен на ***г. между ответника и „Ф.“ ЕООД, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда и сума в размер на 48,37лв.(четиридесет
и осем лева и тридесет и седем стотинки), представляваща законна лихва върху главницата за периода от 16.09.2015г.
до 31.01.2018г., които вземания са прехвърлени на ищеца чрез Договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен на ***г. и за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***
от *** год. по ч.гр. дело № ***/2018 г. по описа на Районен съд Шумен.
ОСЪЖДА К.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „К.
Б.„ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“Ш. П.“ ***,
п.к. ***, управител Р. В., сума в общ
размер на 250,00 лв. /двеста и
петдесет/ лева, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно
уважената част от исковете, от която 75,00 лева, разноски, извършени в
заповедното производство и 175,00 лева, разноски, извършени в исковото
производство.
Решението,
на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :