Р Е Ш Е Н И Е

260/25.3.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На шести март през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил. Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2932 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.49 от Семейния кодекс.

Депозирана е искова молба от С.В.Ш., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, пл.“***“ №1, офис 101, чрез адв.С. Г.от ШАК срещу М.Е.Х., с ЕГН**********,***, в която излага, че брака им е дълбоко и непоправимо разстроен и моли същият да бъде прекратен.

В първото съдебно заседание по делото двамата съпрузи постигнаха споразумение по чл.51 от СК, в което са уредили личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

Съдът на основание разпоредбата на чл.321, ал.5 от ГПК е допуснал изменение на иска от чл.49 от СК, в такъв по чл.50 от СК.

Ищецът С.В.Ш. в съдебно заседание също се явява лично и с упълномощен представител – адв.С. Г.от ШАК, като заявява, че е съгласен брака им да бъде прекратен при договорените в споразумението условия.

Ответницата М.Е.Х. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител – адв.Г.С. от ШАК, като поддържат молбата за прекратяване на брака и изложеното споразумение. Молят съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите С.В.Ш. и М.Е. Ш.сключили граждански брак на 04.05.2013 год. в гр.Каолиново, като от брака си имали родено едно дете- С.С. В., с ЕГН**********. Двамата живеели в семейно жилище, намиращо се на адрес: с.***, община Каолиново, област Шумен, ул.“***“ №2. Същото било напуснато и от двамата, като заявяват, че за в бъдеще никоя от страните няма претенции за неговото ползване. При сключване на брака молителката е приела фамилното име Ш., като желае за в бъдеще да възстанови предбрачното си фамилно име Х..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Удостоверение за сключен граждански брак №3607130053, Удостоверение за раждане №8351141231, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №128, том IX, рег.№12686, дело №2597 от 2009 год., Операционни бележки от и формуляря за получен паричен превод, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, вносна бележка за заплатена държавна такса, Разпечатка от фейсбук страница, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, вносна бележка за заплатена държавна такса, Социален доклад.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба и в насрещната искова молба и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно ползването на семейното жилище, родителските права и местоживеенето на детето, издръжката на детето и между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака е пълно, защитава интересите на детето, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на С.В.Ш. и М.Е.Х. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Имайки предвид липсата на представени по делото доказателства относно доходите на съпрузите и обстоятелството, че и двамата са в добро здравословно състояние, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. В същото време видно от материалите по делото, при завеждане на делото ищецът е внесъл държавна такса в размер на 25 лева, като такава е била внесена и от ответника при завеждане на насрещната искова молба.

В същото време с оглед постигнатото между страните споразумение и направеното от тяхна страна искане в тази насока следва на основание разпоредбата на чл.78, ал.9 от ГПК на всяка от страните да бъде върната половината от заплатената от тях държавна такса в размер на по 12.50 лева.

В същото време ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху определения размер на издръжката по отношение на детето С.в размер на 172.80 лева, както и държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

РЕШИ

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между С.В.Ш., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, пл.“***“ №1, офис 101, чрез адв.С. Г.от ШАК и М.Е. Ш., с ЕГН**********,***, сключен с Акт за граждански брак №0053/04.05.2013 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между С.В.Ш. и М.Е. Ш.споразумение в следния смисъл:

І. Местоживеенето на детето – С.С. В., с ЕГН********** за в бъдеще ще бъде при майката - М.Е. Ш., с ЕГН********** на адрес: ***.

ІІ. Родителските права върху детето - С.С. В., с ЕГН********** се предоставят на майката М.Е. Ш., с ЕГН**********, като бащата С.В.Ш., с ЕГН********** ще има право на лични контакти с детето, както следва: до 01.09.2019 год. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа до 17.00 часа, без приспиване и в присъствие на майката на детето; след 01.09.2019 год. всяка първа и трета събота и неделя от месеца с приспиване от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

ІІІ. Бащата С.В.Ш., с ЕГН********** ще заплаща месечна издръжка на детето С.С. В., с ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител М.Е. Ш., с ЕГН********** в размер на по 180 /сто и осемдесет/ лева месечно, платими на 05-то число на месеца, за който се отнасят, считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.10.2018 год., до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ІV. Бащата С.В.Ш., с ЕГН********** се задължава да заплати на детето С.С. В., с ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител М.Е. Ш., с ЕГН********** издръжка за минамло време за период от една година преди датата на завеждане на исковата молба, а именно за периода от 15.10.2017 год. до 15.10.2018 год. в размер на по 180 /сто и осемдесет/ лева месечно или общо сумата в размер на 2160 лева /две хиляди сто и шестдесет лева/, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане.

V.Семейното жилище, намиращо се на адрес: с.***, община Каолиново, област Шумен, ул.“***“ №2 е напуснато и от двамата молители и за в бъдеще никой от тях няма претенции за неговото ползване.

VІ.След прекратяване на брака молителката М.Е. Ш., с ЕГН********** възстановява предбрачното си фамилно име Х..

VІI. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

VІІI. Разноските по делото се поемат от молителите, така както са направени.

ОСЪЖДА С.В.Ш., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 172.80 лева /сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката по отношение на детето С.С. В., както и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

С оглед постиганото споразумение на основание разпоредбата на чл.78, ал.9 от ГПК на всяка от страните да се върне половината от заплатената държавна такса в размер на по 12.50 лева /дванадесет лева и петдесет стотинки/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: