Р Е
Ш Е Н
И Е
251/21.3.2019г.
Шуменски районен съд в публичното заседание , на двадесет и първи март , през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Съдия: Зара Иванова
при
секретаря А.П. като
разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. №2937 по описа за
2018 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.127,ал.2 от
СК .
Депозирана
е искова молба от Б.Й.Б. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен
адрес ***, срещу И.Б.М. , ЕГН ********** , адрес ***, , в която посочва , че с ответницата са
живеели
на семейни начала от началото на 2009 г. до 03.08.2018 г„ като по време на
съвместното им съжителство се ражда дъщеря им – Б.Б.Й., родена на *** г., с ЕГН
**********.
Първоначално страните са живели
при родителите на ищеца, след което през месец септември 2011 г. си купили самостоятелно жилище в гр. Шумен, ул.“***,
където живели до фактическата си раздяла. Ищецът твърди, че до края на м. юли 2018 г. нямали
проблеми, живеели в разбирателство, взаимно отглеждали дъщеря си, която била силно привързана и към двамата.
На 03.08.2018 г. ответницата заявила, че си тръгва от ищеца с детето и отива да живее
при друг мъж, като му заявила, че вече
има нов мъж в живота си и била категорична, че ще живее с него, а дъщеря им
нямало проблем да идва и да остава при баща си. За да не травмира детето ищецът се съгласил дъщеря му да тръгне с майка си,
защото уговорката им била, след около
седмица ответницата да му я върне и тя да остане при него и родителите му и село Дибич, където след
раздялата ищецът се установил да
живее. На 06.08.2018 г. ответницата се
обадила на ищеца и го с помолила да
вземе при него детето, което до към края на месец август било при
него в село Дибич, като страните
се уговорили, за да не се губи връзката между детето и майката, през почивните
дни то да бъде връщано при ответницата. Ищецът твърди, че от 09.09.2018 г., след като завел детето при
майка му, не му било разрешавано да
вижда детето си. Същият правил многократни опити да се свърже с
ответницата, но тя или му е отхвърляла обажданията или блокирала номера му, за
да осуети контакта с него. По същия начин е било положението и с телефона на
детето. Ищецът направил опит да види дъщеря си в училище, като на 19.09.2018 г. около 16.00 - 16.30
часа. отишъл в ІІІ ОУ „Д. Б.“ - гр. Шумен и в коридора срещнал детето, което го
прегърнало, но било много притеснено от срещата. Ищецът твърди, че е направил
опит да разговаря с ответницата, но поради невъзможност за връзка с нея,
благодарение на съдействието на ръководството на училището на 25.09.2018 г.
между него и майката, в присъствието на директора на училището, зам. директор
по административната част, педагогически съветник и психолог е проведена такава
среща. На нея майката е обещала да коригира поведението си и всяка седмица, от
петък след часовете до неделя вечерта, детето да бъде при баща си, като нямало
да позволи намесата на трето лице в отношенията между баща и дъщеря. Въпреки
поетото обещание, уговорка не е спазена. Ищецът прави искане да му бъде предоставено упражняването на родителските права върху малолетното дете
- Б.Б.Й., родена на *** г., с ЕГН ********** на
него, на адрес при бащата - село
Дибич, общ. Шумен, обл. Шумен, ул. ***” № 6. Майката да бъде осъдена да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 130 лева, до 15
число на месеца, за който се дължи, считано от датата на завеждане на
исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на законовите основания за изменение или прекратяване на така
присъдените издръжки. Да бъде определен режим на лични контакти на майката с
детето както следва: всяка първа, трета и четвърта събота
и неделя от месеца 09.00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване; 30 дни през лятото /разделени на две половини
по 15 дни, съответно през месец юли и през месец август/, когато бащата не е в
платен годишен отпуск; 5 дни през
пролетната ваканция на детето /с преспиване/; всяка
нечетна година на Коледните празници от 18.00 часа на 24 декември до 18.00 часа
на 27 декември /с преспиване/, всяка четна Нова година от 18.00 часа на 30
декември до 18.00 часа на 01 януари с преспиване; всеки
първи ден от официално приетите дни за празника Великден от 09.00 часа до 17.00
часа; всяка година на рождения ден на детето - 25
януари от 17:00 часа до 20:00 часа; всяка година
на рождения ден на майката - 19 януари за времето от 17.00 часа до 20.00 часа,
като при осъществяване на режим за контакти детето следва да бъде вземано и
връщано от жилището, което обитава с бащата. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответницата депозира отговор, в който заявява, че предявените искове са
допустими, но счита същите за изцяло неоснователни. Едновременно с това
предявява насрещен иск , в който твърди , че изложената фактическа обстановка в
исковата молба е невярна и неточна. Не оспорва , че са разделени с ищеца , като
тя го напуснала , защото живеела и
нездрава среда с бащата на детето и неговите родители. След установяването им в гр. Шумен
записала детето в ОУ „Д.Б." гр. Шумен, като детето редовно посещавало учебните занятия и добре
се справяло с учебния материал. Проблемите им възникнали след започването
на учебната година, тъй като ищецът в произволно избрано от него време започнал
да безпокои детето в училището, като ответницата твърди, че започнал да
настройва детето против нея. Ответницата излага, че зачитали интересите на
детето, като отделяли достатъчно внимание за нормалното и спокойно израстване в
здрава и спокойна среда. Посещавала училището, родителските срещи, като
учителите били доволни от детето. В жилището на родителите на ответника детето
не се чувствало добре, то било травмирано, защото родителите на ответника
ежедневно тормозили както нея, така и детето ми. Твърди, че не е препятствала детето да се
вижда с баща си, но не желаела тези срещи да се правели в учебно време, а също
така изразила съгласие срещите между
бащата и детето да бъдели само при изрично съгласие на детето. Ответницата
твърди, че има издадена заповед за незабавна защита по гр.д. №2921/2018г. по
описа на ШРС , като ищецът и неговите родители били задължени да се
въздържат от извършване на домашно насилие над нея и детето ми Б. Б. Й.. Моли
да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен и да бъде постановено решение с което да и бъде предоставено упражняването на
родителските права над малолетното дете, като бъде определено местоживеене на
детето на нейния адрес гр.Шумен, м-т *** № 296 - жилище собственост на Р. С. Г.
- лице с което живее на семейни начала заедно с детето, да бъде определен режим на лични контакти на бащата и с детето
- всяка първа и трета събота от 10,00 часа до 17,00 часа и 15 дни през лятото,
когато майката не ползва годишен отпуск, да бъде осъден бащата да заплаща
ежемесечна издръжка на детето в размер
на 130 лева платими считано от датата на подаване на отговора на исковата молба
насрещен иск до 5-то число на съответния месец, ведно със законна лихва при
просрочие до възникване на условия за изменение и прекратяване даване на
издръжка, чрез нея в качеството й на майка с пощенски записи. Претендира
присъждане на разноски
В срока по чл. 131 от ГПК ищецът по първоначалната
искова молба депозира отговор на предявената насрещна искова молба, в който
заявява, че исковете са допустими,
но по същество неоснователни.
Заявява, че твърденията изложени в нея не отговаряли на истината. Твърди, че от м. септември 2018г.
до настоящия момент е видял детето си
само 3 пъти, като и трите пъти е било с много усилия и съдействие на различни
институции и лица. Към момента същият ползва услугите на отдел „Закрила на
детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Шумен. Претендира насрещната
искова молба да бъде оставена без уважение, като бъде уважена претенцията по
основната искова молба.
Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
прие за установено от фактическа и правна страна следното :
От представените и приети като
доказателство удостоверение
за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № *** г. на Община Шумен се доказва , че
страните са родители на малолетното дете Б.Б.Й., родена на *** г., с ЕГН **********, родена по време на съвместното им съжителство
. Не е спорно обстоятелство , а се установява и от събраните гласни
доказателства , че родителите са
разделени считано от началото на месец август 2018г. Също не е налице спор относно обстоятелството
, че в момента детето живее заедно с
майка си и настоящият и съпруг Р. Г. , в дома на последния , находящ се в гр.Шумен
, местност „***“ . Всяка от страните претендира присъждането на родителските
права по отношение на детето , определяне на режим на лични контакти и
присъждане на издръжка .
По делото са разпитани свидетели по искане на двете страни , които в
голямата си част са противоречиви
относно едни и същи обстоятелства . Общото впечатление на съда е , че
показанията на никой от свидетелите не са изцяло обективни . Съдът ги приема за
частично достоверни , а именно счита , че от тях се доказва , че преди раздялата на страните , детето е
било обичано и обгрижвано от двамата си родители . То е било привързано както
към родителите си , така и към разширения семеен кръг на бащата – неговите
родители и семейството на сестра му . От
гласните и от другите доказателства , не се доказаха твърденията на ответницата
, че по време на съвместното съжителство ищецът е упражнявал психически и
физически тормоз спрямо майката и детето и детето . Не е спорно и се доказва от
гласните доказателства , че по време на съвместното си съжителство с ищеца ,
ответницата се запознала със св.Р.Г. , с когото от август 2018г. живеят заедно
, а към настоящият момент са съпрузи , при тях живее и детето Б. . Първоначално
ответницата разрешавала личните контакти между Б. и баща и , но впоследствие непрекъснато се
създавали пречки детето да се вижда с
баща си . Според съда ответницата не формулира ясно и категорични причините
довели до промяна в поведението и
мотивира отказа си да разрешава контактите с нежеланието на детето .
Тези твърдения са житейски нелогични и недоказани . Както беше посочено по-горе
, детето е имало силна връзка с баща си , не са налице доказателства за
поведение на бащата , което да обясни
промяната в отношението на детето
. Напротив и след раздялата на
родителите , ищецът е проявявал силна заинтересованост и внимание към дъщеря си
. След като срещите им били осуетени ,
той е възприел адекватни и съобразени със закона действия – потърсил е съдействие от АСП – Отдел
„Закрила на детето „ -Шумен . Междувременно детето продължило да се отчуждава
от баща си , той вече е наричан по име – Б. , а съжителят и настоящ съпруг на
майката – „тати Р.“ . Тези обстоятелства
са отразени в изготвената по делото „Оценка на дете , участник в правни
процедури „ Оценката е възложена във
връзка с направено искане за изслушване на детето и на основание чл.15 от Закона
за закрила на детето и въпреки , че
същата няма характер на експертиза , съдът намира , че нейната доказателствена
стойност , в частта относно възприетите от С. Г. –социален работник и З. Й. –
психолог -изготвили оценката , факти и обстоятелства , не може да се отрече ,
доколкото представлява официален документ по смисъла на чл..179 от ГПК . За да
изготвят оценката , специалистите са направили пълно и подробно изследване на
обстоятелствата свързани с раздялата на
родителите и са описали хронологията и наблюденията върху психическото
състояние на детето . В документа е
отразено , че при разговор с детето във
връзка с родителите и , се наблюдава силно притеснение , то се затваря и не
желае да говори за баща си . Аналогична е ситуацията и при разговор за
настоящият съпруг на майката . Подобно поведение съдът наблюдава и при
изслушване на детето по реда на чл.15 от Закона за закрила на детето ,
проведено в Отдел „Закрила на детето“ , в т.нар. „Синя стая „ Въпреки усилията
на социалния работник , детето отказа да комуникира и да отговори на въпросите
свързани с баща , а в повечето случаи и тези касаещи „тати Р.“ . Детето прояви
силно притеснение и затваряне при опит да се разбере дали има желание да се
вижда с баща си .
Въпреки липсата на СПЕ , съдът счита ,
че е компетентен , въз основа на събраните доказателства и най-вече посочената
по-горе „Оценка „ , в чието изготвяне е участвал психолог , да прецени , че при
детето се наблюдава начална фаза на „Синдром на родителско отчуждение“ . Детето е безкрайно объркано от ситуцаията
между двамата и родители , както и новата семейна среда , налице е конфликт на
лоялност . Предвид по-силната емоционална връзка с майката , дори и детето да
има желание да осъществи контакт с баща си , съзнава , че тези желания не биват
одобрявани . Детето се опитва да изключи баща си от семейния кръг и го нарича
по име . При извършване на оценката , детето е споделило , че родителите и не
са говорили с нея защо са се разделили , ето защо детето не може да осъзнае
причините за промяната . Това води до тревожност , не знае ако изрази
собствените си желания и потребности какво ще последва и затова реагира
подчиняемо и подтиска собствените си желания .
При определяне на начина на
упражняване на родителските права съдът следва да се ръководи от интереса на
детето , съдебното решение следва да
осуети предпоставки за бъдещи емоционални травми и едновременно с това да създаде условия за
нейното благополучие . В областта на
психологията специалистите безпротиворечиво приемат , че в тежката форма на СРО
, единственият вариант да се предотвратят негативните последици от СРО е да се
преустанови влиянието на отчуждаващия родител . В настоящият случай , въпреки ,
че родителският качества на майката са компрометирани до известна степен от поведението и след раздялата с ответника , според съда доколкото не е налице все още
тежката форма на СРО , не е в интерес на детето да се промени настоящото фактическо положение
, т.е. счита , че упражняването на родителските права следва да се предостави на майката . За да се
предотврати настъпването на тежката форма на СРО е задължително да се
възстановят контактите с бащата , чрез разширен режим на лични контакти . Липсата на близост между баща –дете , при
условие , че бащата не е способствал с поведението си за настъпилото
отчуждаване е в противоречие с висшите
интереси на малолетната Б. и крие
рискове за нейното правилно развитие и успешна социална реализация в бъдеще. При
по- продължителен личен контакт, детето
отново ще може да изгради собствени нагласи , да ги изразява и с течение на
времето да се еманципира от вменените му
негативни чувства спрямо бащата . Ако майката и нейният съпруг осъзнаят , че отчуждаването е форма на
емоционално насилие над детето и
променят нагласата си към контактите с бащата ,
значително ще се намали риска от
последствията от СРО – поведенчески разстройства , детски неврози и др. От
друга страна бащата следва да положи усилия да създаде у детето чувство на
спокойствие и сигурност , да покаже емоционална подкрепа и разбиране и да не
индуцира у детето негативно мнение по
отношение на най-близкия и човек – нейната майка . Според
съда личните контакти с бащата е удачно
да са в следния вариант : всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца , от
10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя , с преспиване , всяко първа и трета
събота от месеца , от 10,00 до 17,00 часа , 30
дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, първите
5 дни през всяка пролетна ваканция (с преспиване) от
09.00 часа на първия ден до 18.00 часа на петия ден; всяка нечетна година на рождения ден на детето от 11,00
часа до 18:00 часа, ако е почивен ден. В случай, че рожденият ден е в работен
ден - в първата следваща го неделя, за от 11,00 до 18,00 часа , по време на Коледните и Новогодишни
празници, както следва: На нечетна година - всички Коледни празници - от 09:00
часа на първия неработен ден до 18:00 до последния официално обявен за
неработен ден с преспиване. На четна година - всички Новогодишни празнини - от
09:00 часа на първия неработен ден до 18:00 до последния официално обявен за
неработен ден с преспиване.
Относно издръжката на детето , претенцията е за сума от 130 лева , към постановяване на решението МРЗ е в размер на 560 лева или съобразно чл.142,ал.2 от СК , минималната издръжка е в размер на 140 лева . Поради посоченото , независимо , че искът е под този размер , с оглед охраняване интересите на детето , съдът следва да присъди минималната издръжка от 140 лева , дължима считано от датата на подаване на насрещната искова молба , платимо до пето число на месеца за който се дължи .
Относно
исканията на страните за присъждане на разноски , съдът намира , че следва да
бъдат оставени без уважение , тъй като в спорната съдебна администрация , какъвто е настоящият случай, липсва типичната за исковия процес
квалификация на страните като ищец и ответник. В тях не се признава или отрича
съществуването на материални права, а само се оказва съдействие от страна на
съда за тяхното упражняване, поради което разпоредбата на чл.78 ГПК за
присъждане на разноските съобразно изхода на спора, не намира автоматично
приложение. В този смисъл е налице и задължителната съдебна практика – пр.
Определение постановено по реда на чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК с № 385/25.08.2015г.
по гр.д. № 3423/2015г. на ВКС според която „Правилото за присъждане на разноски
съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал.
2 СК пред първата инстанция. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да
понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.” .
На
основание чл.78,ал.6 от ГПК , ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса върху уважения размер на издръжката , в размер на 201,60 лева .
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето
Б.Б.Й.,
родена на *** г., с ЕГН ********** на нейната майка И.Б.М. , ЕГН ********** , адрес ***, като ОПРЕДЕЛЯ
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО и при нея на настоящ адрес .
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между детето Б.Б.Й., с ЕГН ********** и нейния баща Б.Й.Б. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес ***, к.23 , както следва : всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца , от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в
неделя , с преспиване , всяко първа и трета събота от месеца , от 10,00 до
17,00 часа , 30 дни през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск, първите 5
дни през всяка пролетна ваканция (с преспиване) от
09.00 часа на първия ден до 18.00 часа на петия ден; всяка нечетна година на рождения ден на детето от 11,00 часа до 18:00 часа, ако е почивен
ден. В случай, че рожденият ден е в работен ден - в първата следваща го неделя,
за от 11,00 до 18,00 часа , по време на
Коледните и Новогодишни празници, както следва: На нечетна година - всички
Коледни празници - от 09:00 часа на първия неработен ден до 18:00 до последния
официално обявен за неработен ден с преспиване. На четна година - всички
Новогодишни празнини - от 09:00 часа на първия неработен ден до 18:00 до
последния официално обявен за неработен ден с преспиване.
На основание
чл.143 от СК, ОСЪЖДА Б.Й.Б. , ЕГН ********** да заплаща на малолетното си дете Б.Б.Й., с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител
И.Б.М. , ЕГН ********** ,
месечна издръжка в размер на 140 ( сто и
четиридесет ) лева , считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 11.01.2019г. , до настъпване на причини за
нейното изменение или прекратяване , ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, с падеж – първо число на месеца за който се дължи .
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, в осъдителната му част решението подлежи на
предварително изпълнение.
ОСЪЖДА Б.Й.Б. , ЕГН **********
да заплати в полза на Бюджета на СВ , по сметка на ШРС ,
сумата 201,60 ( двеста и един лева и
шестдесет ст.) лева – държавна такса върху
размера на присъдените издръжки .
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок , от съобщаването му на страните , пред ШОС
СЪДИЯ: