Р Е Ш Е Н И Е

479/21.5.2019г. , гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на седми май през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

Районен съдия: М. Марков

при секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдията,

гражданско дело №2957 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод предявен от “КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ***, представлявано от Р.В. , срещу Д.В.М., ЕГН ********** с адрес ***, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищцовото дружество суми съгласно сключен договор за кредит от 02.09.2015г., както следва: 200,00 лева – неплатена главница по договор за кредит №9973861006, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 234,92 лева – наказателна лихва, за периода от 17.10.2015г. до 31.01.2018г. Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения:

На 02.09.2015 г., между ответника Д.М. и трето лице – кредитор „4финанс” ЕООД, е сключен Договор за кредит № 9973861006, въз основа на който дружеството е предоставило заем в размер на 200 лв. Третото лице е изпълнило задълженията си по договора, като е предоставило на кредитополучателя горната сума. Кредитът бил изцяло усвоен. По силата на договора кредитополучателят се задължил да върне сумата в срок от 30 дни с падежна дата 02.10.2015г. Срока за връщане на кредита бил удължен до 16.10.2015г., като и в този срок плащане не постъпило. На 01.02.2018 г. между кредитора „4финанс” ЕООД и ищеца бил сключен договор за цесия, по силата на който ищецът придобил вземанията по договора спрямо ответника.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба. На същия са му изпратени и е получил лично исковата молба, с всички приложения към нея. Не се явява или представлява в съдебно заседание. Не сочи доказателства.

Ищецът чрез процесуалния си представител, в хода на делото депозира Споразумение за уреждане на парично задължение № 9360217/ 19.04.2019г. подписано между страните. Моли да бъде прекратено съдебното дирене и да бъде постановено решение на основание чл.237 от ГПК.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ *** срещу Д.В.М., ЕГН ********** с адрес ***, с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 200,00 лева – неплатена главница по договор за кредит №9973861006, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 234,92 лева – наказателна лихва, за периода от 17.10.2015г. до 31.01.2018г.

С изрична молба ищецът моли да бъде постановено решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл.237 ГПК, като съдът намира, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда.

В съдебно заседание съдът е уважил искането за постановяване на решение при признание на иска, тъй като са налице предпоставките за това.

На основание чл.78 ал.1 ГПК искането на ищеца за присъждане на разноски, е основателно, поради което следва да бъде уважено.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Д.В.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.София, ***, представлявано от Р.В. , следните суми:

200,00 лева – неплатена главница по Договор за кредит №9973861006,

234,92 лева – наказателна лихва, за периода от 17.10.2015г. до 31.01.2018г.,

ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2018 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Д.В.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Шандор Петьофи“ №10, п.к.1606, представлявано от Р.В. - сума в общ размер на 460,00 лева, от които 360,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение и 100,00 лeва - разноски за платена държавна такса.

Настоящото решение е взето при участието на трето лице-помагач: „4финанс“ЕООД, с ЕИК ***, опериращо под търговска марка „Вивус“, със седалище гр.София 1700, ***, представлявано от З.С. и Р. и Е.Б.М..

Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: