Р Е Ш Е Н И Е

429/9.5.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2958 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са два обективно съединени положителни установителни иска с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК и чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК, във вр. с чл.86 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “***” ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”***” №33, представлявано от В. В., чрез юрисконсулт Е. Р.срещу С.Б.С., с ЕГН**********,***. Ищцовото дружество “***” ООД твърди, че ответникът е техен клиент и в качеството си на потребител на В и К услуги притежава за имота, находящ се в гр.Варна, местност ***, ПИ №1308, ап.6 абонатен номер 1755795. Като абонат на услугата ответникът следвало да заплаща потребените услуги в 30-дневен срок от датата на издаване на съответната фактура, съгласно чл.33, ал.2 от ОУ на ВиК оператора. По издадените фактури за периода от 09.09.2014 год. до 18.06.2018 год. неплатените в срок задължения били в общ размер на 1221.00 лева, като същите представлявали потребени В и К услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отечтния период 09.09.2014 год. – 18.06.2018 год. В същото време считат, че с оглед забава в плащането на същите ответникът им дължи и сумата от 214.01 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 21.12.2014 год. до 27.06.2018 год., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.Тъй като в предоставения му срок за доброволно изпълнение ответникът не изплатил дължимата сума ищцовото дружество на основание чл.410 от ГПК подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С., в резултат на което било образувано ЧГД №2096/2018 год. по описа на ШРС. Тъй като издадената заповед за изпълнение за посочените по-горе суми била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя било указано да предяви иск за вземането си, което поражда необходимостта от завеждане на настоящия иск.

С настоящата искова молба предявяват два положителни установителни иска, като молят съда да признае за установено, че ответникът дължи на “***” ООД, гр.Варна сумата от 1221.00 лева, представляваща потребени В и К услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отечтния период 09.09.2014 год. – 18.06.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 214.01 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 21.12.2014 год. до 27.06.2018 год.. Молят също съдът с решението си да осъди ответника да им заплати разноските по заповедното и настоящото производство.

В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 15.04.2019 год., в която поддържат изцяло предявените искове и молят същите да бъдат уважени изцяло.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на ответника особен представител не е бил депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание за ответникът се явява назначения му особен представител – адв.И.Б.И. от ШАК, като прави възражения за изтекла погасителна давност и моли предявените искове да бъдат отхвърлели частично.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцовото дружество “***” ООД и ответникът С.Б.С. били в облигационни отношения, по силата на които ответникът в качеството си на потребител на В и К услуги притежава за имота, находящ се в гр.Варна, местност ***, ПИ №1308, ап.6 абонатен номер 1755795. Във връзка с потребените от ответника услуги за периода от 09.09.2014 год. до 18.06.2018 год. му били издадени фактури, съгласно които неплатените в срок задължения били в общ размер на 1221.00 лева, като същите представлявали потребени В и К услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отечтния период 09.09.2014 год. – 18.06.2018 год. Тъй като ответникът забавил плащането на задължението си и не заплатил същото и в предоставения му срок за доброволно изпълнение ищцовото дружество на основание чл.410 от ГПК подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С., в резултат на което било образувано ЧГД №2096/2018 год. по описа на ШРС. По същото била претендирана и сумата от 214.01 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 21.12.2014 год. до 27.06.2018 год., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Тъй като издадената заповед за изпълнение за посочените по-горе суми била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя било указано да предяви иск за вземането си, което поражда необходимостта от завеждане на настоящия иск.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “***” ООД, Решение №ОУ-09/11.08.2014 год., Решение №Ц-9 от 28.01.2013 год., Решение №Ц-23 от 30.06.2016 год., решение №БП-Ц-3 от 28.04.2017 год. Решение №Ц-34 от 15.12.2017 год., Пълномощно, Справка, материалите, приложени по ЧГД №2096/2018 год. по описа на ШРС.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че общия размер на задължението на ответника до 27.06.2018 год. е в размер на 1235.09 лева, че размера на лихвата за забава, изчислена считано от датата на падежа на всяка една от фактурите до 27.06.2018 год. е в размер на 222.85 лева, че имота, по отношение на който е открита партидата е собственост на ответника, че по фактура №1132900050/21.11.2014 год. има постъпило частично плащане от страна на ответника на 16.07.2015 год. в размер на 18.49 лева, с която се погасява главница в размер на 14.09 лева и лихва в размер на 4.40 лева, както и че размера на общо неплатената сума по издадените в периода 09.09.2014 год. – 18.06.3018 год. фактури е 1221 лева, а дължимата лихва е в размер на 218.45 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От представените с исковата молба писмени доказателства се установява по безспорен начин, че ищцовото дружество е доставяло на ответника услугата водоснабдяване и канализация. Въпреки, че по делото не е представен писмен договор, сключен между страните, от събраните по делото доказателства се установява, че страните са били в облигационни отношения, по силата на които ищцовото дружество му е предоставило посочените услуги, които са били регламентирани от Общите условия, приети и одобрени от ищцовото дружество, които са публично обявени и известни на потребителите. Това обстоятелство не се оспорва и от ответната страна по делото. В подкрепа на този извод е и факта, че ответникът е заплащал дължимите от него страна суми за доставени и консумирани В и К услуги, като последното постъпило от негова страна плащане е било на 16.07.2015 год., когато е била заплатена сумата от 18.49 лева и с нея е било погасено част от задължението по фактура №1132900050/21.11.2014 год.

Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи - услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. В същото време разпоредбата на чл.32 от публично известните общи условия на ВиК, доставянето на питейна вода, пречистване, или отвеждане на отпадъчни води, се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Видно от представените по делото карнети в същите фигурира подпис на потребител и същите са послужили при изготвяне на представените по делото и неоспорени фактури. Следователно, по делото е безспорно установено изпълнението на задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния период, преминала през инсталацията, което от своя страна е основание за ангажиране на отговорността на ответника, в качеството му на потребител, да заплати извършената ВиК услуга.

Съгласно чл.33 от Общите условия на ВиК, операторът издава ежемесечни фактури, следователно за всеки месец, в който е извършено отчитане следва да бъде фактурирана цена, съобразно определената от регулатора към този момент. При изследване на въпроса за количеството на начислената, респективно изразходвана вода от страна на ответника съдът кредитира напълно представените по делото счетоводни документи от страна на ищцовото дружество, а именно – справка и фактури, отразяващи изразходваното от ответника количество вода. По делото не се спори, че отчетеното количество вода е била начислена по цени определени в съответствие с изискванията на ДКЕВР. С оглед представените фактури и справки съдът намира, че стойността на отчетеното количество доставена, отведена и пречистена вода през отчетния период 09.09.2014 год. – 18.06.2018 год. възлиза общо на 1235.09 лева. В същото време от заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че с постъпилото на 16.07.2015 год. плащане на сумата от 18.49 лева е била заплатена част от дължимата сума по фактура №1132900050/21.11.2014 год. /14.09 лева главница и 4.40 лева – лихва/, поради което дължимата и незаплатена от ответника сума за посочения период е в размер на 1221.00 лева.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че първият обективно съединен положителен установителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло именно за сумата от 1221.00 лева.

Доколкото от материалите по делото се установява, че длъжникът не е заплатил посоченото по-горе задължение, то същият на основание разпоредбата на чл.44 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор “***” ООД дължи и обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа на задължението. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че падежът на задължението е визиран в разпоредбата на чл.33, ал.2 от Общите условия, съгласно който Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. В настоящия случай ищцовото дружество претендира заплащане на законна лихва за период съответно от 21.12.2014 год. до 27.06.2018 год. по отношение на дължимата лихва, изчислена върху главниците по всяка една от издадените на ответника фактури, доколкото с оглед на обстоятелството, че първата фактура с №1132900050 е издадена на 21.11.2014 год. то падежът на същата е настъпил на 21.12.2014 год.

Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза размерът на законната лихва за забава плащането на дължимата главница в размер на 1221 лева за периода от 21.12.2014 год. до 27.06.2018 год. е в общ размер на 222.85 лева. В същото време обаче, доколкото ищцовото дружество претендира сума в размер на 214.01 лева, като липсва искане за изменение на иска в тази насока, то съдът намира, че вторият обективно съединен положителен установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата от 214.01 лева, представляваща претендирана лихва за забава плащането на дължимата главница в размер на 1221 лева за периода от 21.12.2014 год. до 27.06.2018 год.

Ответникът дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.06.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът дължи заплащане и на направените разноски в хода на заповедното и настоящото производство в общ размер на 970 лева, включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за назначения особен представител на ответника и възнаграждение за вещо лице, съгласно представен списък.

По отношение направеното в съдебно заседание възражение за изтекла погасителна давност съдът намира същото за преклудирано. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че ответникът е длъжен в срока за отговор на исковата молба да направи своите доказателствени искания и становища, включително и възраженията си, като същевременно представи доказателствата, с които разполага. Законът и константната съдебна практика има предвид възраженията, които изискват разглеждане и произнасяне по спорния предмет - като правото на задържане или възражение за прихващане, възражения, основани на факти, които ответникът твърди и навежда по делото, включително правопогасяващите възражения, каквото е възражението за изтекла погасителна давност. В този смисъл, доколкото от страна на особения представител на ответника и от него самия не е бил депозиран писмен отговор и с него не е направено подобно възражение, то същото е направено след визирания в закона преклузивен срок и не следва да бъде обсъждано. В подкрепа на този извод е константната съдебна практика и по-конкретно разясненията, дадени в т.4 на Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013 год. на ВКС по тълк. д. №1/2013 год. на ОСГТК, Решение №358 от 18.06.2010 год. на ВКС по гр. д. №1183/2009 год., III г.о., ГК и др.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Б.С., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА “***” ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”***” №33, представлявано от управителя В. В., чрез юрисконсулт Е. Р.сумата от 1221.00 лева /хиляда двеста двадесет и един лева/ – главница, представляваща изразходвана и незаплатена вода за имот с абонатен номер 1755795 по издадени фактури за отчетния период от 09.09.2014 год. – 18.06.2018 год. и сумата от 214.01 лева /двеста и четиринадесет лева и една стотинка/ – общ размер на дължимото обезщетение за забава върху посочената главница за периода от 21.12.2014 год. до 27.06.2018 год., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.06.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА С.Б.С., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “***” ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”***” №33, представлявано от В. В., чрез юрисконсулт Е. Р.сумата от 970 лева /деветстотин и седемдесет лева/, включваща държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за назначения особен представител на ответника и възнаграждение за вещо лице, съгласно представен списък.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: