Р
Е Ш
Е Н И Е
954/18.10.2019г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на четиринадесети октомври 2019
година
в публично
заседание в следния състав:
Секретар: Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 2964/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове,
за установяване съществуването на вземане, с правно основание чл. 422 от ГПК.
Искова молба от
пълномощник на „***“ ЕООД, ЕИК : ***,
със седалище и адрес на управление – ***, срещу П.Д.Д., ЕГН : **********,
с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 от ГПК и обща цена от 1301
лева.
Ищецът сочи, че
имал вземане срещу ответника, за сумата от 1301 лева, представляваща 773 лева
неплатен наем, за ползване на лек автомобил, по договор за наем, за периода
03.05.2018г. – 13.06.2018г. и 528 лева обезщетение за вреди, през време на
ползването. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК
поискал издаване на заповед за изпълнение. Издадената заповед по ЧГД №
1890/2018г., била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради изложеното,
ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане
и осъждане на ответника, да му заплати разноските в производствата.
В срока за отговор
на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, чрез особен представител,
подава отговор. Счита исковете допустими и неоснователни. Твърди, нищожност на
договора за наем, поради противоречие на закона и липса на съгласие. Отделно
счита, че вещта, не е предавана на ответника, а поправените вреди, не се дължат
на негово поведение, а произтичат от обикновено изхабяване.
В открито съдебно
заседание, страните редовно призовани, чрез представители, поддържа заявеното в
исковата молба и отговора.
Така предявената
молба се явява допустима, разгледана
по същество е частично основателна, по
следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
На 03.05.2018г.
страните сключили договор за наем на движима вещ – лек автомобил „Рено“ с ДКН :
***, за срок от 26 дни, считано от 03.05.2018г., при дневен наем от 33 лева.
Според удостоверение на СДВР – четвърто РУ, автомобилът, бил задържан, както и
ответника, след преследване от органите на МВР, в района на ж.к. „Стрелбище“,
гр. София. Бил изоставен, при бягство на ответника, в много лошо хигиенно
състояние, с механични щети по броните, джантите и с липсващи тасове на три от
тях. Задържането на автомобила от органите на МВР се наложило поради намерено в
него наркотично вещество. Върнат бил на едноличния собственик на капитала на
ищцовото дружество с разписка на 13.06.2018г.. Според показания на разпитаната
свидетелка, той, пътувал до София, за да прибере автомобила, като бил
ремонтиран в сервиз там, преди връщането му. Приложените писмени доказателства
сочат, че ищцовият представител разходвал сумата от 494,56 лева, за гориво,
ремонт на автомобила и пътуване до гр. София. Заявлението за издаване заповед
за изпълнение е подадено пред ШРС на 26.06.2018г..
Така установената
фактическа обстановка сочи наличието на всички предпоставки за основателност на
предявените искове, а именно – наличието на валидно правоотношение между
страните (валиден договор), за периода на претендирания
наем; размера на дължимото възнаграждение/наем/, за всеки от дните на исковият
период; предоставени на ответника вещи, за временно ползване; настъпил падеж на
всяко вземане; причинени по време на ползването от наемателя вреди на веща;
размер на обезщетението.
Ответните
възражения за нищожност на договора и на двете заявени основания са
неоснователни. Няма никакво значение, от кого е подписан договора, за
наемодателя, от пълномощник или от едноличния собственик на капитала на
ищцовото дружество, поради липса на спор, както, че е сключен между настоящите
страни, така и при липса на оспорване автентичността на договора като документ.
Това и соченото от свидетеля признание на ответника, че дължи сумите по
договора и ще ги плати изключват липса на съгласие. Същото важи и за
собствеността на автомобила. Дефиницията за наемен договор от чл. 228 ЗЗД, не
съдържа изискване за наемодателя да предостави за ползване собствена вещ, а е
посочено „една вещ“. Договора, не противоречи на норми от позитивното право.
Това, че нормативни актове предвиждат глоба и ПАМ, при управление на МПС, без
валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“, не значи че договор за
наем на МПС е нищожен, при липсата и. В настоящия договор, не е уговорено за
какво ще се ползва автомобила, но принципно липсата и е възможно да влияе върху
изпълнение на наемен договор, но не и на действителността му.
Изложеното налага
уважаване на предявените искове, този за заплащане на дължим наем, в предявения
размер от 773 лева, за периода на действие на договора, а този за обезщетение
за вреди, причинени по време на ползването за сумата от 494,56 лева. В останалата
му част, този иск, за сумата от 33,44 лева, следва да се отхвърли като
неоснователен. Първият иск е основателен в предявения размер, защото търсената
сума е по малка от дължимата, според писмените доказателства и приетото за
установено на тяхна база. Според записите на стр. първа от договора, на която
има подписи на двете страни, е уговорено и съдът е приел за установено дневно
възнаграждение от 33 лева. Автомобилът е бил ползван и задържан от органите на
МВР/по вина на ответника/, за период 42 дни и дължимото възнаграждение е в
размер на 1386 лева. От записите на същата страница следва, че ответникът е
платил на ищеца в деня на сключване на договора сумата от 480 лева/200 лева
депозит+280 лева наем/, при което остава задължен за сумата от 906 лева. По втория
иск липсват доказателства, за извършени разходи, до претендирания размер, за
споменатата сума свързани с отстраняване на вреди, в причинна връзка с ответно
поведение. Неоснователно, предвид описаното в удостоверението от СДВР, е
ответното възражение, че средствата са разходвани за текуща поддръжка на вещта.
Посочените увреждания на джанта и липсващи тасове на три други, получени при
полицейско преследване, изключват възможността, ответникът, да не отговаря за
наложилата се смяна на гуми и свързания с това баланс и проверка сходимоста на
преден мост, след удар, при който е увредена джанта.
На основание чл.
78, ал. 1, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски на
настоящата инстанция, по разглежданото, и по ЧГД № 1890/2018г., по описа на ШРС,
които съразмерно уважената част от исковете, възлизат на 686,88 лева.
Разноски от ответника не са претендирани и не му се присъждат.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО,
че в полза на „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и
адрес на управление – ***, срещу П.Д.Д.,
ЕГН : **********, с адрес ***, съществува вземане,
представляващо дължима сума, по договор за наем от 03.05.2018г.
в размер на 1267 лева, от които 773 лева наем за период от 42 дни и 494,56 лева
нанесени вреди по време на ползването на наетата вещ, в едно със законната
лихва върху главницата от 1267 лева, считано от 26.06.2018г., до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и
адрес на управление – ***, срещу П.Д.Д.,
ЕГН : **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да
се признае за установено съществуване на вземане в размер на 528 лева нанесени
вреди по време на ползване на наета вещ, по договор за наем от 03.05.2018г., в
останалата му част, до пълния предявен размер, за сумата от 33,44 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА П.Д.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 686,88 лева, представляващи направени по настоящото и по ЧГД № 1890/2018г., по описа на ШРС разноски, съразмерно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – гр. Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: