Р Е Ш Е Н И Е

213/12.3.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2976 по описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по повод предявен от А.В.С. с ЕГН ********** с адрес ***, действащ чрез пълномощника си адв. С.Т.от ШАК със съдебен адрес *** срещу А.А.М. с ЕГН ********** с адрес ***, п.к. 7915 иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК във връзка с чл. 143, ал.2 от СК и иск по чл.149 от СК.

В исковата молба се сочи, че страните са родители на А. А.В., роден на ***г., като нямали сключен граждански брак помежду си. Страните живяли в с. Осеновец, при родителите на мъжа, като обитавали отделна постройка. След раждането ищецът разбрал за заболяване на ответницата, довело до 100 % слепота, като до този момент тя го убеждавала, че вижда и може да се грижи за детето и домакинството. Проблемите помежду им започнали след раждането на детето и били предизвикани от поведението на ответницата, която изчезвала от семейното жилище за по няколко дена, като понякога вземала и детето с нея, като най-дългото отсъствие било около два месеца. Ищецът полагал старания за запазване на семейството, но в началото на 2018г. ответницата отново изчезнала с детето, като мъжът от близки разбрал, че е в с. Иваново, където живеела с друг мъж – Д., в дома на неговата майка. С помощта на социалните органи и кмета на селото, ищецът прибрал сина си, като здравословното му състояние не било добро. Оттогава единствените грижи за детето полага бащата. В заключение се моли родителските права да бъдат присъдени на него, като бъде определен режим на лични контакти на майката с детето всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа, на първия ден на празниците Байрям и Рамазан от 10.00 ч. до 14.00 ч. и първия ден през новогодишните празници от 10.00 часа до 14.00 часа, като на срещите присъства бащата и се провеждат в жилището, което той обитава. Прави се искане за осъждане на ответницата да заплаща издръжка за бъдеще време в размер на 130 лв., с падеж до 5 – то число на текущия месец, превеждана по банкова сметка ***, както и издръжка за минало време за периода от 23.02.2018г. до 18.10.2018г. в общ размер на 1010 лева. С исковата молба се прави особено искане за привременни мерки относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето, както и осъждане на ответника за заплащане на издръжка в размерите посочени по горе.

По така направеното искане съдът се е произнесъл в протоколно определение в открито съдебно заседание на 20.11.2018г., като е предоставил упражняването на родителските права върху малолетното дете на бащата, като е определил местоживеенето на детето да бъде на неговия адрес, определил е режим на лични контакти всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 сутринта до 16.00 часа с преспиване и е осъдил ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 127.50 лв., считано от 20.11.2018г. Постановил е, че мерките важат до влизане в сила на решението на съда по предявените с исковата молба искове.

В законоустановения месечен срок за писмен отговор от страна на ответницата бил депозиран насрещен иск. Сочи се, че причините за неразбирателството между страните били тежкия характер на бащата и кавгите с неговото семейство. Затова тя напуснала дома им и отишла при своята баба. В последствие заживяла с мъж на име Д., който първоначално приемал детето, после обаче решил, че бащата трябва да се грижи за него и против волята на майката детето било предадено на баща му. Сочи се, че майката има помощ от близките си, както финансова, така в отглеждането на детето. Същата получавала инвалидна пенсия, която я осигурявала. Излага се, че връзката между майката и детето не трябва да бъде прекъсвана, тъй като това ще нанесе поражение върху неговата психика. Моли се упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, като бащата упражнява лични контакти с детето всяка неделя от 10.00 ч. до 14.00 часа до навършване на 4 годишна възраст на детето и всяка събота и неделя от 10.00 ч. до 16.00 ч. след навършване на тази възраст. Бащата да бъде осъден да заплаща 140 лв. месечно, считано от датата на предаване на детето, както и издръжка от 130 лева за минало време – 01.01.2018г. до 23.02.2018г. В насрещния иск се прави искане за постановяване на привременни мерки, по допустимостта на които съдът се е произнесъл в открито съдебно заседание.

На ищеца по първоначалния иск били изпратени препис от насрещния иск, като в срока за отговор бил депозиран такъв чрез адв. С.Т.от ШАК. В отговора се опровергават фактите, изложени в насрещната искова молба. Правят се доказателствени искания и се моли да бъдат отхвърлени предявените насрещни искове.

В съдебно заседание ищеца се явява лично, заедно с адв. С.Т.от ШАК, като поддържа иска и се моли за уважаването на исковете, като се навеждат доводи за основателността им.

Ответницата се явява лично в съдебно заседание, заедно с адв. Г.Ц.от АК – Търговище, като твърди, че исковете на ищеца по първоначалния иск са неоснователни, а съдът следва да уважи тези предявени с насрещната искова молба, излагайки аргументи за това.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните се запознали в социалните мрежи, като живяли заедно няколко години в дома на родителите на ответника в с. Осеновец, в самостоятелна постройка. От съвместния им живост се родило общото им дете – А. А.В., роден ***г. Съвместния живот на страните не протичал гладко, като на няколко пъти майката напускала семейното жилище. През месец януари 2018г., заедно с детето, окончателно напуснала дома на бащата и заминала при своята баба в с. Вардун. Няколко седмици след това заживяла с мъж на име Д. Р. в с. Иваново, като обитавали общ дом заедно с неговата майка. През това време бащата на детето се опитвал да се свържи с нея, а след като научил къде се намира тя, с помощта на социални работници и кмета на с. Иваново на 23.02.2018г. прибрал детето при себе си, където то се намира и понастоящем.

От социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – Созопол се установява, че ответницата се разделила с Д. и заминала при майка си в с. Станец. Малко след това се запознала с Д.Д., като от месец юни 2018г. живее с него на семейни начала. Към датата на изготвяне на социалния доклад двамата обитавали постройка, находяща се в с. Ясна поляна, община Приморско, където Д. работел като пастир във фермата на приятеля си Б. където отглеждал овце. Д. имал три деца от предишна връзка, които били при майката. Към момента А. е бременна, но не представила медицински документи.

От социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – Венец се излага, че във връзка с постъпил сигнал от бащата на 28.02.2018г. било направено проучване, което установило, че детето се отглеждало при лоши хигиенно-битови условия от напълно незрящата си майка, която не можела да полага адекватни грижи за него без помощта на своите близки. Съществувал риск за живота и здравето на детето, което при предаването на бащата било с въшки, цялото му тяло било ухапано от бълхи и по главата и тялото имало кървящи рани. Веднага било прегледано от лекар, тъй като кашляло и било хремаво. За около месец и половина бащата преминал на намалено работно време и с помощта на близките си успели да подобрят здравословното състояние на детето. Жилището на бащата имало ел.енергия и течаща топла вода, като били осигурени и основните потребности на детето. Между двамата имало силна емоционална връзка, като можел да разчита на помощта на своите близки – основно своята майка и сестра.

Видно от представено по делото Експертно решение № 3262/166 от 27.10.2011г. майката е с водеща диагноза „други вродени аномалии (пороци на развитието ) на окото“, като в графа Общо заболяване е посочено „Ниридия конгенита ок.утр.глаукома секундария ок.утр.мегалокорнея ок.утр.левкома корнее ок.утр.“ В експертното решение се сочи, че от ранна детска възраст е установено, че не вижда с двете очи, заради вродено очно заболяване, като не е възможно самообслужване и се нуждае от чужда помощ. Срока на експертното решение е пожизнен.

По делото се установи, че майката до момента не е изплащала издръжка на детето, включително и тази определена по привременните мерки, както и не е осъществявала определения от съда режим на лични контакти.

По делото в хода на привременните мерки са разпитани свидетели, чиито показания съдът е взел предвид, при постановяване на определението си, като в основното исково производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. Ш.О.А.– кмет на с. Осеновец, свид. Н.А.С.– колега на бащата и свид. Н.Г.Х.– приятелка на майката. Съдът кредитира разпита на всички свидетели, предвид, че кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, като са и вътрешно безпротиворечиви. Свид. А. и свид. С.свидетелстват за състоянието на детето към момента и грижите, които се полагат за него, а също, че и когато бащата е на работа за детето се грижат неговата баба и леля по бащина линия. Свид. Х. разказва, че майката може да се грижи сама за детето си и за себе си. Сочи, че към момента А. живее в гр.Бургас с новия си мъж Д...

В съдебно заседание и двете страни твърдят, че могат и искат да се грижат за малолетното си дете. Майката твърди, че ще се премести отново да живее в с. Станец, за да е по-близо до детето.

Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени и гласни доказателства по делото и обосновава следните правни изводи:

Настоящия спор е относно това кой да упражнява родителските права над малолетното дете, неговото местоживеене, режима на лични контакти на детето и издръжката му. Поради това и съдебното решение следва да замести споразумението между страните относно тези въпроси.

Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/1974г. на Пленума на ВС (което не е изгубило значението си и е задължително за приложение от съдебния състав), съдът определя родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като основно държи сметка за интересите на детето, но и при преценка на отделни групи обстоятелства - родителските и моралните качества на всеки родител, социалната среда на родителите, битовите условия, с които всеки родител разполага, възраст и пол на детето, привързаността на детето към родителя, включително и обстоятелството за наличие на помощ от трети лица. В Постановлението се сочат отделни белези на всяка една група обстоятелства, които следва да се разгледат от съда поотделно, като съвкупността на всички е от значение за изхода на делото.

Съдът констатира, че към момента в интерес на детето е родителските права да бъдат присъдени на неговия баща, като в тази част претенцията се оспорва от ответника чрез предявяване на насрещен иск. Съображенията на съда са, че упражняването на родителските права от бащата е в интерес на детето. Майката не е осъществявала контакт с детето от месец февруари 2018г. до месец октомври 2018г., което се установява от нейните обяснения в съдебно заседание. Причината, която се сочи от нея е, че не е могла да отиде до с. Осеновец. През месец ноември 2018г. е проведена една среща с детето (когато е заседанието по привременните мерки и детето е доведено от бащата в съда), като оттогава досега бащата я уведомява по телефона за състоянието на А.. Налице е и промяна на обстоятелствата, предвид констатираната от социалните служители бременност на А., за което обаче липсва медицинска документация. Липсата на медицинска документация следва да се обясни с факта, че бременността на ответницата не се проследява от лекар, което е доказателство за безотговорното поведение на бъдещата майка. Друго основание за липсата на отговорност освен към бъдещото дете, а и към двугодишния А. е честата смяна на адреса на местоживеене на майката. В период от около две години същата живее на няколко различни места – с. Вардун, с. Иваново, с. Станец, с. Ясна поляна, общ. Поморие и към момента гр.Бургас, като е заявено желание да живее отново в с. Станец. През този период е била с двама различни съжителя, като промяната на местоживеенето е продиктувана от промяната в работата на съжителите й. Това не е поведение, което да гарантира безопасността и сигурността на двугодишно дете, което освен, че има нужда от здрава семейна среда, има нужда и от предоставяне на компетентни медицински грижи, а и в скоро време му предстои задължително посещение в детска градина. Следва да се отбележи, че майката освен, че не упражнява лични контакти с детето, така също и не заплаща присъдената от съда месечна издръжка в производството по привременни мерки. Същата не е подпомагала отглеждането на детето и преди този период, като единствената грижа е упражнявал бащата. Всички тези доводи обосновават решението, че родителските права над детето следва да се упражняват от бащата.

Неоснователно е възражението на ответницата, че грижи за детето всъщност полага майката и сестрата на бащата, а тя като майка е лишена от това право. Обстоятелството, че докато бащата е на работа грижи за детето полагат други членове на семейството показва единствено, че бащата има силна подкрепяща среда и може да разчита на помощта на други лица. През времето, когато майката е отглеждала детето, помощ са оказвали същите лица.

Аргументите и на двете страни във връзка със здравословното състояние на майката и дали може да се грижи сама за себе си и малко дете, съдът не разглежда, доколкото съдебното решение се основава на други групи обстоятелства, свързани с личността на родителите и качествата им да полагат адекватни грижи за детето.

По отношение режима на лични контакти на майката с детето: При определяне на режима на лични отношения, същия следва да бъде съобразен с интереса на детето. Интересът на детето налага осигуряването на възможност за най-пълноценни контакти и с двамата родители, независимо, че същите не полагат съвместни грижи за него в едно домакинство. Родителят, който не упражнява непосредствено родителските права, не е лишен от тях и също следва да има възможност пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага грижи. Поради това съдът намира, че е удачно майката да има възможност да взема А. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 16 часа в неделя, с преспиване, първия ден от празниците Курбан и Рамазан Байрам и един ден от Новогодишните празници от 10.00 часа до 16.00 часа. Ищецът по първоначалния иск е поискал по-ограничен режим на лични контакти с аргумента, че детето се е отчуждило от майката и му трябва време да свикне отново с нея. Съдът не възприема този аргумент, доколкото предвид ниската възраст на детето майката следва да контактува с него възможно повече време, а същевременно при по-ограничен режим емоционалната привързаност на детето с майката би се намалила, което не е в интерес на детето. По отношение на искането режима на лични контакти да се осъществява в присъствието на бащата, съдът го намира за неоснователно, предвид определения от съда режим с преспиване.

По отношение на издръжката на детето: Разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на ненавършилото пълнолетие дете да получи издръжка е безусловно. Размерът на издръжката, съгласно чл.142, ал.1 от СК, се определя в зависимост от нуждите на детето, както и възможностите на родителя, който я дължи. За нуждите на детето, което на около две и половина, цялостната издръжка съдът определя в размер на 230 лева. Родителят, комуто е предоставено упражняването на родителските права, следва да поеме по-малък размер от общата месечната издръжка на детето, доколкото той дава част от издръжката в натура, а и неизбежно върху него в случая ляга тежестта от възпитанието и ежедневните грижи за детето. Така майката предвид липсата на друг доход освен получаваната пенсия по болест, следва да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на 140 лв., което е минимума на издръжката към момента на постановяване на съдебното решение, предвид приетия с Постановление № 320 от 20.12.2018г. размер на минималната работна заплата от 560 лв. Издръжката се дължи до 5 число на текущия месец, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, като остатъка до пълния размер следва да се поеме от бащата.

По отношение на иска по чл.149 от СК, а именно иск за издръжка за минал период от време: Възможността да се иска издръжка “за минало време” обхваща периода, за който такава издръжка не е определена, като законодателят е ограничил този период до една година преди предявяване на иска за определяне на издръжка. Безспорно е по делото и още, че майката не е полагала грижи и дори не е виждала сина си в периода от 23.02.2018г. до 18.10.2018г. – датата на подаване на исковата молба, поради което размерът на дължимата от нея издръжка следва да се определи в размер на 130 лв., което и минимума на издръжката в този период. Поради изложеното искът по чл.149 от ГПК се явява основателен и доказан в пълен размер.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта, досежно издръжките.

Ответницата дължи държавна такса върху присъдените размери на издръжката общо в размер на 243.20 лв., както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Предвид, че е направено искане от ищеца за присъждане на разноските по делото, то ответницата следва да бъде осъдена да заплати направените от ищеца разноски в общ размер на 430 лв., от които 30 лв. заплатена държавна такса и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето А. А.В. с ЕГН ********** на бащата А.В.С. с ЕГН **********, като определя местоживеенето на детето да е при бащата на адрес с. ***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето А. А.В. с ЕГН ********** с майката А.А.М. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 16 часа в неделя, с преспиване; първия ден от празниците Курбан и Рамазан Байрам и един ден от Новогодишните празници от 10.00 часа до 16.00 часа.

ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК А.А.М. с ЕГН ********** да заплати на малолетното си дете А. А.В. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 130 лв.(сто и тридесет лева), за периода от 23.02.2018г. до 18.10.2018г. по банкова сметка *** ***, находяща се в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр неговия баща и законен представител А.В.С. с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА А.А.М. с ЕГН ********** на основание чл.143 от СК да заплаща на малолетното си дете А. А.В. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 140 лв.(сто и четиридесет лева), платима до 5 – то число на текущия месец по банкова сметка *** ***, находяща се в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр А.В.С. с ЕГН **********, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 18.10.2018г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

ОСЪЖДА А.А.М. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 243.20 лв. (двеста четиридесет и три лева и двадесет стотинки), представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката, както и 5 (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА А.А.М. с ЕГН ********** да заплати на А.В.С. с ЕГН ********** сумата от 430 лв.(четиристотин и тридесет лева), представляваща направени от ищеца разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му на присъдените издръжки, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: