Р Е Ш Е Н И Е

 

979/24.10.2019г. , гр.Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

    Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

                                                        Районен съдия: Мирослав Марков    

при секретаря М. Н., като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 2986 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано по искова молба от  “Кредитреформ България“ ЕООД , ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.***, представлявано от Р.В. , срещу Г.В.В., с ЕГН **********, адрес: *** съединени обективно и субективно осъдителни искове, с които се иска да бъде осъден ответника да плати суми съгласно сключен договор за кредит от 02.08.2015г., както следва: 400,00 лева - главница по договор за кредит, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 478,24 лева – наказателна лихва, за периода от 26.10.2015г. до 31.01.2018г. и 50,47 лева - такса за експресно разглеждане.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от завеждане на исковата претенция, навеждайки следните фактически твърдения:

На 02.08.2015г. дружеството „4финанс“ЕООД, опериращо под търговска марка „Вивус“ предоставило паричен заем на ответника, за който бил сключен договор. Сочи, че между „4финанс“ЕООД  в качеството му на цедент и “Кредитреформ България“ ЕООД е сключен Договор за прехвърляне на вземания, по силата, на който са прехвърлени и вземанията по посочения Договор за потребителки кредит. Моли ответникът да бъде осъден за посочените задължения. Претендира разноски.

На основание чл.219, ал. 1 от ГПК е привлечено и конституирано дружеството „4финанс“ЕООД, с ЕИК ***, опериращо под търговска марка „Вивус“, със седалище гр.София 1700, ***, представлявано от З.С.Р. и Е.Б.М., като трето лице - помагач на ищеца “Кредитреформ България“ ЕООД , ЕИК ***, седалище и адрес на управление : гр.София , бул.*** , п.к.1606 , представлявано от Р.В., срещу ответника Г.В.В., с адрес ***, като същото не е представило становище по делото, както и не изпраща представител в съдебно заседание.

Ищецът не се явява и не изпраща процесуалния си представител в съдебно заседание. В писмено становище, моли да бъде уважен предявения иск и да се приеме за установено, че ответникът дължи на дружеството претендираните суми.

Възражения на ответната страна:

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, който в законоустановеният едномесечен срок е депозирал писмен отговор. Сочи, че няма договорни задължения с ищеца “Кредитреформ България“ ЕООД , ЕИК ***, както и в приложените към исковата молба договори с „4финанс" ЕООД няма положен негов подпис. Претендира, че е нарушен ЗПК.

В съдебно заседание по същество на делото не се явява и не взема отношение.  

При преценката на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като относими по делото представените писмени доказателства, с исковата молба:

договор за кредит №***003/02.08.2015 г., договор за кредит №***003/16.08.2015 г.,  общи условия на договора за кредит, разписка за извършено плащане №2000000087088836/02.08.2015 г., разписка за извършено плащане №2000000087841688/16.08.2015 г., договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-005/01.02.2018 г., Приложение №1 към Договор за прехвърляне на вземания, потвърждение за прехвърляне на вземания, пълномощно, уведомление за прехвърляне на вземания изх. №5343/14.02.2018 г., 2 бр. известия за доставяне, пълномощно, справка от търговски регистър; разписка за извършено плащане №2000000087088836 от 02.08.2015 г. и на сумата от 300.00 лв., извършено с разписка за извършено плащане №2000000087841688 от 16.08.2015 г.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза. Същата е дала заключение, че в информационната система на "4финанс" ЕООД се съдържат данни за регистрация на потребител с имена "Г.В.В.". Същият има уникален за системата номер "***" Налични са също така данни за ЕГН (**********), мобилен телефон (***), адрес на електронна пощенска кутия (***), дата на раждане (***), възраст (26), финансова институция (EasyPay) и адрес. Едновременно с това в информационната система на "4финанс" ЕООД са налични данни за договор с номер ***, сключен на 02.08.2015г. за сумата 100 лв. с увеличаване на сумата до 400 лв. на 16.08.2015г. Договорът е свързан с профил "Г.В.В." с номер в системата "***" като съгласно приетата практика в "4финанс" ЕООД номерът на договора е формиран от номера на клиента "***" и добавен към него пореден номер на сключен договор за конкретния клиент, в случая "***".      В системата на "4финанс" ЕООД са налични данни за сключване на договор с номер ***, с дата 02.08.2015г. и час 14:35. Експертизата заключава, че такова отразяване се извършва в момента на натискане на бутон "подпиши" от потребител.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните фактически констатации:

На 02.08.2015г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и Г.В.В. е сключен Договор за кредит № ***, по реда на чл. 6 от ЗПФУР, т.е. договор  за предоставяне на финансови услуги от разстояние.  Процедурата по сключването на договора за кредит е описана в Общите условия на „4финанс“ ЕООД. Ищецът е подал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус“ , а по-късно подписва  договора, чрез натискане на бутон „Подпиши“.

Кредитът в размер на 100,00 лева, е отпуснат чрез паричен превод посредством „Изипей“ на 02.08.2015г., за период oт 30 дни, с падежна дата 01.09.2015г. Към уговорената дата на връщане на сумата, кредитополучателят се задължил да плати на „4финанс“ ЕООД сума в общ размер на 119,00 лв., от които: 100,00 (сто лева) - главница; 15,64 лева - такса за експресно разглеждане и 3,36 лева - договорна лихва за периода на кредита.

На 16.08.2015г., Г.В. подава заявка да отпускане на допълнителен кредит в размер 300,00 лева, ведно с услугата за експресно разглеждане, която също е отпусната на ответника чрез паричен превод „Изипей“. Падежната дата останала непроменена, като към 01.09.2015г., кредитополучателят се задължил да върне сума в общ размер 459,20 лева, от които: 400,00 лева - главница; 50,47 лева - такси за експресно разреждане и 8,73 лева - договорна лихва за периода на отпускане на кредита.

Кредитополучателят се възползвал от възможността за удължаване срока за връщане на сумата по договора, като е определил нова падежна дата 25.10.2015г.

С настъпване на падежа по договора обаче Г.В. не погасява дължимите суми и изпада в забава. Във връзка с неизпълнението, кредиторът започнал  да начислява наказателна лихва върху непогасената главница.

От страна на кредитора до длъжника са изпратени три броя напомнителни писма. Ответникът не погасил просрочените задължения.

На 01.02.2018г. „4финапс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията си по Договор № ***, в общ размер на 967,44 лева, от които: главница - 400,00 лева; договорна лихва за периода на отпускане на кредита - 8,73 лева; наказателна лихва - BGN 478,24 лева за периода от 26.10.2015г. до 31.01.2018г.; такси за експресно разглеждане - BGN 50,47 лева; отписани такси за събиране - общо 30,00 лева. Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“ ЕООД изпратил уведомление за цесията чрез препоръчано писмо, което не било получено от ответника.

От момента на сключване на договора, длъжникът не е погасявал задълженията си.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за установени следните правни изводи:

Правно основание на исковата претенция е  чл. 79, ал. 1, от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД и във вр. с чл. 99 от ЗЗД.

Ищецът претендира осъждане на ответника за сума общо в размер на 928,71 (деветстотин двадесет и осем лева и 71 стотинки), от които: 400,00 (четиристотин лева) - главница; 478,24 (четиристотин седемдесет и осем лева и 24 стотинки) - наказателна лихва и 50,47 (петдесет лева и 47 стотинки) - такси за експресно разглеждане.

Ответната страна възразява срещу активната легитимация на ищеца, като сочи, че няма договорни отношения е дружеството-ищец и не е давал съгласие за прехвърляне на задълженията. Съдът намира тези възражения за са неоснователни. По делото е установено, че е налице договор за цесия, като за това не се изисква съгласие на длъжника. Длъжникът е уведомен за цесията с получаване на исковата молба.

След анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че по силата на сключен Договор за кредит № ***, по реда на чл. 6 от ЗПФУР, между страните са възникнали облигационни правоотношения, които валидно ги обвързват. Съдът приема за доказан факта, че  заемодателят е изпълнил задължението си по договора, като е предоставил в брой на ответника общо сума от 400,00 лв. От своя страна, ответникът е поел задължение да върне отпуснатата сума, което не е сторил до датата на падежа, а и след нея. Кредитът, е отпуснат и усвоен посредством системата „Изипей“.

Съдът кредитира назначената и приета съдебно-техническа експертиза. Същата безспорно установява, че Г.В.В., чрез интернет-страницата на заемодателя е сключил договора за кредит и е получил парите, чрез системата на „Изипей“АД.

Относно главницата:

Претендира се неплатена главница в размер на 400 лв., като се твърди, че ответникът не е извършвал плащания по договора. Размерът на общо предоставената главница по договора е 400 лв., предадена на ответника. В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни твърдения не са ангажирани. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради което искът за главница е основателен в пълния си размер. Като последица, следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 19.10.2018 г. до окончателното изплащане.

Относно лихвата за забава:

Страните са уговорили, че с настъпване на падежа по договора, ако не се погасяват дължимите суми, длъжникът изпада в забава. Съгласно клаузите на договора, при забава на плащането, кредиторът започва да начислява наказателна лихва върху непогасената главница, като същата се формира от сбора на лихвения процент, определен в специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие.

Претендираното обезщетение за забава е в размер на 478,24 лева, което е коректно изчислено за периода, от денят следващ падежа - 26.10.2015г., до денят преди цесията - 31.01.2018г. Ето защо,  тази искова претенция, следва да бъде уважена  в пълен размер.

Относно таксата за експресно разглеждане на документи:

Съгласно договора за заем и предложението за сключване на договора за паричен заем, таксата следва да се заплати при експресно разглеждане на заявката за отпускане на паричен заем до 20 мин.

Съдът е на мнение, че клауза за плащане на такса експресно обслужване попада в хипотезата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Така предвидената клауза очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса експресно разглеждане при разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 мин. след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса.  Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Липсва еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. В чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 от ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът е потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП. Ищецът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в предвидения  в договора размер. Оттук така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на ЗЗП.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена за претендираната главница и обезщетение за забава, а за претенциите за такса за експресно разглеждане на документи - отхвърлена.

 Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.

Относно разноските:

Разноски са дължими и на двете страни по съразмерност, но се претендират единствено от ищеца.

В производство са представени доказателства за направата на разноските за ДТ в размер на 150,00 лв. и за експертиза в размер на 200,00 лева. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150,00 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК /в сила от 28.01.2017 г./, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП.

    По изложените съображения, съдът  

Р    Е    Ш    И :

      ОСЪЖДА  Г.В.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 79, ал. 1, от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД и във вр. с чл. 99 от ЗЗД,  ДА ЗАПЛАТИ    на  “Кредитреформ България“ ЕООД , ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.***, представлявано от Р.В. - сумата от 400,00 /четиристотин/ лева - главница дължима по договор за кредит, с падеж за плащане 25.10.2015г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба - 19.10.2018г. до окончателното им изплащане.

      ОСЪЖДА  Г.В.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД,  ДА ЗАПЛАТИ    на  “Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.***, представлявано от Р.В., сумата от 478,24 (четиристотин седемдесет и осем лева и 24 стотинки) - представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода от 26.10.2015г. до 31.01.2018г.

      ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление : гр.София , бул.***, представлявано от Р.В., иск за осъждане на Г.В.В., ЕГН **********, с адрес: *** - за сумата от 50,47 (петдесет лева и 47 стотинки) – такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит, като неоснователен.

      ОСЪЖДА  Г.В.В. , ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ    на  Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление : гр.София , бул.***, представлявано от Р.В. сума в размер на 500,00 лева, за  направените по делото разноски.

      Настоящото решение е взето при участието на трето лице-помагач: „4финанс“ЕООД, с ЕИК ***, опериращо под търговска марка „Вивус“, със седалище гр.София 1700, ***, представлявано от З.С.Р. и Е.Б.М..

    Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от страните.

 

                            РАЙОНЕН   СЪДИЯ: