Р
Е Ш Е Н И Е
979/24.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно
заседание, проведено на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година,
в следния състав:
Районен
съдия: Мирослав Марков
при
секретаря М. Н., като разгледа докладваното от съдията
гр.дело
№ 2986 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано по искова молба от
“Кредитреформ България“ ЕООД , ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.***, представлявано от Р.В. , срещу Г.В.В., с ЕГН **********, адрес: ***
съединени обективно и субективно осъдителни искове, с които се иска да бъде
осъден ответника да плати суми съгласно сключен договор за кредит от
02.08.2015г., както следва: 400,00 лева - главница по договор за кредит, ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане; 478,24 лева – наказателна лихва, за периода от
26.10.2015г. до 31.01.2018г. и 50,47 лева - такса за експресно разглеждане.
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен интерес от завеждане на исковата претенция,
навеждайки следните фактически твърдения:
На
02.08.2015г. дружеството „4финанс“ЕООД, опериращо под търговска марка „Вивус“
предоставило паричен заем на ответника, за който бил сключен договор. Сочи, че
между „4финанс“ЕООД в качеството му на
цедент и “Кредитреформ България“ ЕООД е сключен Договор за прехвърляне на
вземания, по силата, на който са прехвърлени и вземанията по посочения Договор
за потребителки кредит. Моли ответникът да бъде осъден за посочените
задължения. Претендира разноски.
На основание чл.219, ал. 1 от ГПК е
привлечено и конституирано дружеството „4финанс“ЕООД, с ЕИК ***, опериращо под
търговска марка „Вивус“, със седалище гр.София 1700, ***, представлявано от З.С.Р.
и Е.Б.М., като трето лице - помагач на ищеца “Кредитреформ България“ ЕООД , ЕИК
***, седалище и адрес на управление : гр.София , бул.*** , п.к.1606 ,
представлявано от Р.В., срещу
ответника Г.В.В., с адрес ***, като същото не е представило становище по делото,
както и не изпраща представител в съдебно заседание.
Ищецът не се явява и не изпраща
процесуалния си представител в съдебно заседание. В писмено становище, моли да бъде
уважен предявения иск и да се приеме за установено, че ответникът дължи на
дружеството претендираните суми.
Възражения
на ответната страна:
Препис
от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, който в законоустановеният едномесечен срок е депозирал писмен
отговор. Сочи, че няма договорни задължения с ищеца “Кредитреформ
България“ ЕООД , ЕИК ***, както и в приложените към исковата молба договори с
„4финанс" ЕООД няма положен негов подпис. Претендира, че е нарушен ЗПК.
В
съдебно заседание по същество на делото не се явява и не взема отношение.
При
преценката на доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като
относими по делото представените писмени доказателства, с
исковата молба:
договор
за кредит №***003/02.08.2015 г., договор за кредит №***003/16.08.2015 г., общи условия на договора за кредит, разписка
за извършено плащане №2000000087088836/02.08.2015 г., разписка за извършено
плащане №2000000087841688/16.08.2015 г., договор за прехвърляне на вземания
№BGF-2018-005/01.02.2018 г., Приложение №1 към Договор за прехвърляне на
вземания, потвърждение за прехвърляне на вземания, пълномощно, уведомление за
прехвърляне на вземания изх. №5343/14.02.2018 г., 2 бр. известия за доставяне,
пълномощно, справка от търговски регистър; разписка за извършено плащане
№2000000087088836 от 02.08.2015 г. и на сумата от 300.00 лв., извършено с
разписка за извършено плащане №2000000087841688 от 16.08.2015 г.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа
експертиза. Същата е дала заключение, че в информационната система на
"4финанс" ЕООД се съдържат данни за регистрация на потребител с имена
"Г.В.В.". Същият има уникален за системата номер "***"
Налични са също така данни за ЕГН (**********), мобилен телефон (***), адрес на
електронна пощенска кутия (***), дата на раждане (***), възраст (26), финансова
институция (EasyPay) и адрес. Едновременно с това в информационната система на
"4финанс" ЕООД са налични данни за договор с номер ***, сключен на
02.08.2015г. за сумата 100 лв. с увеличаване на сумата до 400 лв. на
16.08.2015г. Договорът е свързан с профил "Г.В.В." с номер в
системата "***" като съгласно приетата практика в "4финанс"
ЕООД номерът на договора е формиран от номера на клиента "***" и
добавен към него пореден номер на сключен договор за конкретния клиент, в
случая "***". В системата
на "4финанс" ЕООД са налични данни за сключване на договор с номер ***,
с дата 02.08.2015г. и час 14:35. Експертизата заключава, че такова отразяване
се извършва в момента на натискане на бутон "подпиши" от потребител.
Настоящият съдебен състав, след като взе
предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните фактически
констатации:
На
02.08.2015г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка „Вивус“ и Г.В.В. е сключен Договор за кредит № ***, по
реда на чл. 6 от ЗПФУР, т.е. договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Процедурата по сключването на договора за
кредит е описана в Общите условия на „4финанс“ ЕООД. Ищецът е подал заявка за
отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус“ , а по-късно подписва
договора, чрез натискане на бутон
„Подпиши“.
Кредитът
в размер на 100,00 лева, е отпуснат чрез паричен превод посредством „Изипей“ на
02.08.2015г., за период oт 30 дни, с падежна дата 01.09.2015г. Към уговорената
дата на връщане на сумата, кредитополучателят се задължил да плати на „4финанс“
ЕООД сума в общ размер на 119,00 лв., от които: 100,00 (сто лева) - главница;
15,64 лева - такса за експресно разглеждане и 3,36 лева - договорна лихва за
периода на кредита.
На
16.08.2015г., Г.В. подава заявка да отпускане на допълнителен кредит в размер
300,00 лева, ведно с услугата за експресно разглеждане, която също е отпусната
на ответника чрез паричен превод „Изипей“. Падежната дата останала непроменена,
като към 01.09.2015г., кредитополучателят се задължил да върне сума в общ
размер 459,20 лева, от които: 400,00 лева - главница; 50,47 лева - такси за
експресно разреждане и 8,73 лева - договорна лихва за периода на отпускане на
кредита.
Кредитополучателят
се възползвал от възможността за удължаване срока за връщане на сумата по
договора, като е определил нова падежна дата 25.10.2015г.
С
настъпване на падежа по договора обаче Г.В. не погасява дължимите суми и изпада
в забава. Във връзка с неизпълнението, кредиторът започнал да начислява наказателна лихва върху
непогасената главница.
От
страна на кредитора до длъжника са изпратени три броя напомнителни писма. Ответникът
не погасил просрочените задължения.
На
01.02.2018г. „4финапс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с „Кредитреформ
България“ ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания,
по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията си по Договор № ***,
в общ размер на 967,44 лева, от които: главница - 400,00 лева; договорна лихва
за периода на отпускане на кредита - 8,73 лева; наказателна лихва - BGN 478,24
лева за периода от 26.10.2015г. до 31.01.2018г.; такси за експресно разглеждане
- BGN 50,47 лева; отписани такси за събиране - общо 30,00 лева. Съгласно чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“ ЕООД изпратил уведомление за цесията
чрез препоръчано писмо, което не било получено от ответника.
От
момента на сключване на договора, длъжникът не е погасявал задълженията си.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установени следните правни изводи:
Правно
основание на исковата претенция е чл. 79,
ал. 1, от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД и във вр. с
чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът
претендира осъждане на ответника за сума общо в размер на 928,71 (деветстотин
двадесет и осем лева и 71 стотинки), от които: 400,00 (четиристотин лева) -
главница; 478,24 (четиристотин седемдесет и осем лева и 24 стотинки) -
наказателна лихва и 50,47 (петдесет лева и 47 стотинки) - такси за експресно
разглеждане.
Ответната
страна възразява срещу активната легитимация на ищеца, като сочи, че няма
договорни отношения е дружеството-ищец и не е давал съгласие за прехвърляне на
задълженията. Съдът намира тези възражения за са неоснователни. По делото е
установено, че е налице договор за цесия, като за това не се изисква съгласие
на длъжника. Длъжникът е уведомен за цесията с получаване на исковата молба.
След
анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че по силата на сключен
Договор за кредит № ***, по реда на чл. 6 от ЗПФУР, между страните са
възникнали облигационни правоотношения, които валидно ги обвързват. Съдът приема
за доказан факта, че заемодателят е
изпълнил задължението си по договора, като е предоставил в брой на ответника общо
сума от 400,00 лв. От своя страна, ответникът е поел задължение да върне
отпуснатата сума, което не е сторил до датата на падежа, а и след нея. Кредитът,
е отпуснат и усвоен посредством системата „Изипей“.
Съдът
кредитира назначената и приета съдебно-техническа експертиза. Същата безспорно
установява, че Г.В.В., чрез интернет-страницата на заемодателя е сключил договора
за кредит и е получил парите, чрез системата на „Изипей“АД.
Относно
главницата:
Претендира
се неплатена главница в размер на 400 лв., като се твърди, че ответникът не е
извършвал плащания по договора. Размерът на общо предоставената главница по
договора е 400 лв., предадена на ответника. В тежест на ответника е да докаже
плащане на претендираната сума. Подобни твърдения не са ангажирани.
Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника, поради което искът за главница е основателен в
пълния си размер. Като последица, следва да се присъди и законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 19.10.2018 г. до окончателното
изплащане.
Относно
лихвата за забава:
Страните
са уговорили, че с настъпване на падежа по договора, ако не се погасяват
дължимите суми, длъжникът изпада в забава. Съгласно клаузите на договора, при
забава на плащането, кредиторът започва да начислява наказателна лихва върху
непогасената главница, като същата се формира от сбора на лихвения процент,
определен в специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен
лихвен процент за просрочие.
Претендираното
обезщетение за забава е в размер на 478,24 лева, което е коректно изчислено за
периода, от денят следващ падежа - 26.10.2015г., до денят преди цесията - 31.01.2018г.
Ето защо, тази искова претенция, следва
да бъде уважена в пълен размер.
Относно
таксата за експресно разглеждане на документи:
Съгласно
договора за заем и предложението за сключване на договора за паричен заем,
таксата следва да се заплати при експресно разглеждане на заявката за отпускане
на паричен заем до 20 мин.
Съдът
е на мнение, че клауза за плащане на такса експресно обслужване попада в
хипотезата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Така предвидената клауза очевидно заобикаля
закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение.
Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно
разглеждане и плащане такса експресно разглеждане при разглеждане на заявката и
получаване на становище до 20 мин. след подаване на предложението за сключване
на договор за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да
вземе становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане
на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно
разглеждане. Липсва еквивалентност между таксата и извършената услуга от
заемодателя. В чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл.
146, ал. 2 от ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не
е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът е потребител на
финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП. Ищецът не доказва, а и не
твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно
разглеждане на документи в предвидения в
договора размер. Оттук така предвидената клауза според настоящия съдебен състав
има и неравноправен характер по смисъла на ЗЗП.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че исковата претенция е основателна и следва да
бъде уважена за претендираната главница и обезщетение за забава, а за
претенциите за такса за експресно разглеждане на документи - отхвърлена.
Съдът основава
решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и
върху закона.
Относно
разноските:
Разноски
са дължими и на двете страни по съразмерност, но се претендират единствено от
ищеца.
В
производство са представени доказателства за направата на разноските за ДТ в
размер на 150,00 лв. и за експертиза в размер на 200,00 лева. Претендира се и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150,00 лв.,
съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК /в сила от 28.01.2017 г./, във вр. с чл. 37 ЗПП във
вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Г.В.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 79, ал. 1, от ЗЗД, във вр. с
чл. 240 от ЗЗД и във вр. с чл. 99 от ЗЗД,
ДА ЗАПЛАТИ на “Кредитреформ
България“ ЕООД , ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.***,
представлявано от Р.В. - сумата от 400,00
/четиристотин/ лева - главница дължима по договор
за кредит, с падеж за плащане 25.10.2015г., ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба - 19.10.2018г.
до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Г.В.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД,
ДА ЗАПЛАТИ на “Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.***,
представлявано от Р.В., сумата от 478,24 (четиристотин седемдесет и осем лева и 24 стотинки) -
представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода от 26.10.2015г. до 31.01.2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление : гр.София , бул.***, представлявано от Р.В., иск
за осъждане на Г.В.В., ЕГН **********, с адрес: *** - за сумата от 50,47 (петдесет
лева и 47 стотинки) – такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на
кредит, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.В.В. , ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление : гр.София , бул.***,
представлявано от Р.В. сума в размер на 500,00 лева, за
направените по делото разноски.
Настоящото решение е взето при участието
на трето лице-помагач: „4финанс“ЕООД, с ЕИК ***, опериращо под търговска марка
„Вивус“, със седалище гр.София 1700, ***, представлявано от З.С.Р. и Е.Б.М..
Решението може да бъде обжалвано пред ОС -
Шумен в двуседмичен срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: