Р Е Ш Е Н И Е

807/8.8.2019г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание на осми юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т. като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 2992/2018 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, чрез пълномощника юриск. Недков, против Н.С.Н. ***, в която са предявени, по реда на чл. 422 вр. 415 ГПК, в условията на първоначално обективно кумулативно съединение, положителни искове за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 594065683/14.10.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ и ответника, прехвърлен на 01.07.2017 г., с Договор за цесия от „Провидент Файненшъл България“ ООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, прехвърлен с Договор за цесия от 01.11.2017 г., като Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г. от „Изи Асет Мениджмънт АД на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за което по Заявление от последния има образувано заповедно производство - ЧГД № 2234/2018 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 1081/02.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание, както следва: чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 491.12 лева (четиристотин деветдесет и един лева и дванадесет стотинки) - непогасена главница, ведно с искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.08.2018 г. до окончателно плащане; чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 92.57 (деветдесет и два лева и петдесет и седем стотинки) лева - неплатена договорна лихва върху главницата за периода от 30.10.2016 г. до 10.12.2017 г.; чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 24.16 лв. (двадесет и четири лева и шестнадесет стотинки) – възнаграждение за договорена услуга „Оценка на досие”, разпределена за плащане през периода от 06.11.2016 г. до 10.12.2017 г.; чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. 99, ал. 4, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 123.69 лв. (сто двадесет и три лева и шестдесет и девет стотинки) - възнаграждение за договорена услуга за предоставяне на кредита по местоживеене на длъжника разпределена за плащане през периода от 06.11.2016 г. до 10.12.2017 г.; чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. 99, ал. 4 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 288.58 лв. (двеста осемдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки) - възнаграждение за договорена услуга за събиране на погасителните вноски по местоживеене на длъжника: „Кредит у дома“ разпределена за плащане през периода от 06.11.2016 г. до 10.12.2017 г.; чл. 86 ЗЗД и цена 59.13 лв. (петдесет и девет лева и тринадесет стотинки) - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода от 31.10.2016 г. до подаване на заявлението в съда 02.08.2018 г..

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 14.10.2016 г. ответницата в качеството на длъжник сключила с „Провидент Файненшъл България“ ООД Договор за потребителски паричен кредит № 594065683/14.10.2016 г., съгласно който кредиторът се задължил да предостави потребителски кредит за лични нужди в размер на 500.00 лева, в брой, чрез кредитен консултант, по местоживеенето. Твърди се, че с подписването на договора длъжницата потвърдила, че е получила сумата в пълен размер.

Страните договорили лихва в размер на 98.68 лв., с което общата сума по кредит възлязла на 598.63 лв., която длъжницата следвало да плаща на 60 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 9,98 лв., като падежът на първата погасителна вноска бил на 23.10.2016 г., а последната - 10.12.2017 г.

С подписването на Договора длъжницата се съгласила да плати такса за оценка на кредитно досие в размер на 25.00 лв., разпределена на 60 равни вноски - всяка по 0.42 лв., която била включена в седмичните погасителни вноски.

Между страните било договорено възнаграждение, в размер на 127.95 лв., за допълнителна услуга – „Доставка на заемната сума в брой“, по местоживеене на длъжника, разделена на 60 равни вноски, всяка по 2.13 лв., платими на падежните дати.

Договорено било и възнаграждение, в размер на 298.54 лв., за услуга „Кредит у дома“ – за седмично събиране на вноските по местоживеенето на длъжника, разделена на 60 равни вноски, всяка по 4.98 лв., платими на падежните дати.

Така общата сума, която при сключване на договора за кредит длъжницата се задължила да върне на кредитора била в размер на 1 050.12 лв., платима на 60 бр. равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 17.50 лева.

Твърди се, че длъжницата не изпълнила изцяло задължението си като платила само сума в размер на 30.00 лева, с която били частично погасени: услуга за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на длъжника - 4.26 лв.; услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене - 9.96 лв.; оценка на досие - 0.84 лв., договорна лихва - 6.06 лв. и главница - 8.88 лв.

Падежът за всички задължения по Договора настъпил на 10.12.2017 г.. Вземането не било обявено за предсрочно изискуемо.

Твърди се, че Договорът за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърля вземането си в полза на трети лица. На това основание на 01.07.2017 г., между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК ***и „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК ***/с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/, бил сключен Договор за цесия, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 594065683/14.10.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Н.Н. било прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително лихви, такси, комисионни и други разноски.

На 01.11.2017 г., между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, било подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., по силата на което „Изи Асет Мениджмънт“ АД прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземането, произтичащо от Договора за потребителски кредит № 594065683/14.10.2016 г, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.

Твърди се, че ищецът, в качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., имал право да изпраща Уведомления за извършената цесия съгласно изрично пълномощно от законния представител на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. По този ред на 23.11.2017 г., на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по постоянният адрес на ответника било изпратено Уведомително писмо изх № УПЦ-П-ИАМ-ФН/594065683 за станалата продажба на вземания на основание Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба на вземания от 16.11.2010 г.. На 23.11.2017 г. от „Провидент Файненшъл България“ ООД, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - в качеството на преупълномощено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД /пълномощник на „Файненшъл България“ ЕООД/, до ответника било изпратено Уведомително писмо изх. № ЛД-П-ИАМ-ФН/594065683, за извършената на 01.07.2017 г. цесия между „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Двете писма били изпратени едновременно до длъжника. Писмата се е върнали в цялост, тъй като получателят не бил открит на адреса. На 28.09.2018 г. ищцовото дружество изпратило второ писмо по настоящ адрес на ответника, съдържащо Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ИАМ-ФН/594065683 и Уведомително писмо изх. № ЛД-С-ИАМ-ФН/594065683, и двете с дата 28.09.2018 г., като обратна разписка била върната в цялост като невръчена, тъй като получателят не е намерен на посочения адрес. Във връзка с невъзможността за лично връчване на тези писма ищецът моли съдът да приеме като ирелевантно за основателността на предявените искове получаването на Уведомлението за извършена цесия лично от длъжника.

Ищецът начислил обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираните суми, за периода от 31.10.2016 г. до подаване на Заявление в съда в общ размер на 59.13 лв.

Ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което е образувано ЧГД № 2234/02.08.2018 г., по описа на РС Шумен. Съдът уважил претенция и по реда на чл. 410 ГПК, издал Заповед № 1081/02.08.2019 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение.

Длъжникът не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От справка на НАП е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

Ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи, както следва: 491.12 лева - главница по договор за кредит; 92.57 лева - договорна лихва за периода от 30.10.2016 г. до 10.12.2017 г.; 24.16 лева - за оценка на досие за периода от 6.11.2016 г. до 10.12.2017 г.; 123.69 лева – за услуга за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на длъжника за периода от 6.11.2016 г. до 10.12.2017 г.; 288.58 лева – за услуга „Кредит у дома“ по събиране на погасителните вноски по местоживеене на длъжника за периода от 6.11.2016 г. до 10.12.2017 г.; 59.13 лева - обезщетение за забава за периода от 31.10.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски производства.

В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника е подал писмен отговор. Намира исковете за допустими, но неоснователни. Счита, че Договорът за цесия не отговаря на законовите изисквания и не е съобщен на длъжника по предвидения ред. Оспорва изискуемостта на вземането, както и прави възражение за неравноправни клаузи в договора за кредит сключен с потребителя. Алтернативно, в случай, че се приеме, че платената сума е в размера посочен в исковата молба, моли съдът да приеме, че ответницата дължи сума в размер на 500 лв. - колкото е получила по договора за заем, без уговорена лихва и такси, от които е погасила сума в размер на 30 лв.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, с изрична молба, поддържа предявените искове, а особеният представител на ответника - отговора.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:

От приложеното ЧГД № 2234/2018 г., по описа на РС Шумен, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 1081/02.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която ответникът е осъден да плати на ищеца парични задължения произтичащи от Договор за потребителски кредит № 594065683/14.10.2016 г. с „Провидент Файненшъл България“ ООД, прехвърлени с Договор за цесия от 01.07.2017 г. на „Изи Асет Минджмънт“ АД, прехвърлени с Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. на ищеца - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, както следва: 491.12 лв. - главница; 92,57 лева – договорна лихва, за периода от 30.10.2016 г. до 10.12.2017 г.; 24,16 лева - такса за оценка на досие; 123,69 лева - такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя; 288,58 лева - такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя; 59,13 лева (петдесет и девет лева и тринадесет стотинки) - обезщетение за забава за периода от 31.10.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.08.2018 г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението – 02.08.2018 г. до окончателно плащане на вземането, както и сумата 75.00 лева - разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е дадена възможност да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, съобщението за което му е връчено на 21.09.2018г. и на 22.10.2018г. с писмо рег. № 16360/22.10.2018г., по описан на ШРС, е подадена настоящата искова молба, поради което производството се явява допустимо.

От приетия по делото Договор за потребителски кредит № 594065683/14.10.2016 г., /л. 4/, Формуляр за кандидатстване за кредит /л. 6/ и Стандартен европейски формуляр /л. 7/ еднозначно се установява, че кредиторът – „Провидент файненшъл България“ ООД е предоставил на длъжника - ответник в настоящото производство потребителски кредит в размер на 500 лв., при договорена фиксирана лихва в размер на 98.63 лева, равняваща се на 31.82 % годишно.

С чл. 3 от Договора заемателят се съгласил да плати такса за „Оценка на досие“ в размер на 25.00 лв., както и такса за услуга „Кредит у дома“ – чл. 25 от договора, в общ размер 426.49 лв., от които 30 % или 127.95 лева - за предоставяна на кредита в брой по местоживеене, а останалата част, в размер на 298.54 лева - за събиране на седмичните вноски в дома на заемателя.

Така общият размер на дължимата сума по договора при отпускане на кредита била в общ размер 1 050.12 лв., която Заемателят се задължил да върне на 60 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 17.51 лева, като падежът на първата бил 23.10.2016 г.. Договорен е ден, в който се дължат плащанията - неделя.

С подписването на Договора, Заемателят е удостоверил, че е получил от Заемодателя пълния размер на кредита – чл. 27 от Договора.

Съгласно чл. 22 от Договора за заем Заемодателят има право да прехвърля, изцяло или частично, правата си по този договор без съгласието на Заемателя като в последствие го информира. От представени по реда на чл. 192 ГПК писмени доказателства: Договор за цесия от 01.07.2017 г. /л. 108/, Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 113/, се установява, че Заемодателят „Провидент файненшъл България“ ООД е прехвърлил на „Изи Асет мениджмънт“ АД вземането срещу ответника по процесния Договор за потребителски кредит от 14.10.2016 г. в общ размер към 01.07.2017 г. от 829.99 лв., в което е включена главница от 500 лв. С Пълномощно от 04.07.2017 г. /л. 107/ цедентът „Файненшъл България“ ЕООД /с предишно наименование „Провидент файненшъл България“ ООД/ упълномощава цесионера „Изи Асет мениджмънт“ АД да уведоми от името на цедента длъжниците по сключените Договори за кредит за извършеното прехвърляне на вземанията с Договора за цесия от 01.07.2017 г. От приетите по делото Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. /л. 10/, Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) /л. 14/, Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 13/, Потвърждение от 01.11.2017 г. за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 16/, се установява, че „Изи Асет мениджмънт“ АД е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, вземането срещу длъжника по процесния Договор за потребителски кредит от 14.10.2016 г. с отпусната главница от 500 лв., в общ размер по кредита 1050.60 лв., и остатък към датата на засичане 01.11.2017 г. от 1040.77, в което е включена и лихва за просрочие в размер на 20.65 лева.

С клаузата на чл. 4 от Допълнителното споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), ищецът е преупълномощен с правата, които цедентът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощен от „Файненшъл България“ ЕООД по силата на Договор за цесия от 01.07.2017 г. и Пълномощно от 04.07.2017 г., а именно: да уведоми, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, всички длъжници по всички вземания възникнали по силата на сключени Договори за потребителски кредит, прехвърлени по силата на Договор за цесия от 01.07.2017 г., като цедентът се задължил да предостави на цесионера изрично пълномощно. Съгласно Пълномощно /л. 23/ „Изи Асет Мениджмънт“ АД преупълномощава „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от името на „Файненшъл България“ ЕООД („Провидент Файненшъл България“ ООД) да извършва уведомяване на всички длъжници по всички вземания на „Файненшъл България“ ЕООД възникнали по силата на сключения Договор за цесия от 01.07.2017 г.

Към исковата молба са приложени две писма: Уведомително писмо изх. № ЛД-П-ИАМ-ФН/594065683/23.11.2017 г. /л. 25/, от „Файненшъл България“ ЕООД („Провидент Файненшъл България“ ООД), чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за извършената на 01.07.2017 г. цесия между „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Уведомително писмо изх № УПЦ-П-ИАМ-ФН/594065683/23.11.2017 г. /л. 24/, от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за станалата продажба на вземания на основание Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба на вземания от 16.11.2010 г.. От Известие за доставяне /л. 26/ се установява, че Уведомително писмо изх. № УПЦ – П - ИАМ-ФН/594065683/23.11.2017 г. е изпратено на постоянния адреса на длъжника и е върнато в цялост, с отбелязване, че адресатът е преместен /стр. 28/. Второ писмо съдържащо Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ИАМ-ФН/594065683/28.09.2018 г. /л. 27/ и Уведомително писмо изх. № ЛД-С-ИАМ-ФН/594065683/28.09.2018 г. /л. 28/, със същото съдържание, са изпратени на 28.09.2018 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез куриер, до длъжника на адрес: гр. Шумен, ул. ***, като в Обратна разписка /л. 29/ е отбелязано, че получателят не е открит на адреса и не вдига телефон.

От Заключението на допуснатата по делото ССчЕ се установява, че за времето от 28.10.2016 г. до 21.12.2016 г. длъжникът е направил две вноски по кредита, в общ размер на 30 лв.: на 28.10.2016 г. – 20 лева и на 21.12.2016 г. – 10 лева, с която са погасени първите две вноски – 21.10.2016 г. и 28.10.2016 г. в частта такси и лихви и частично втората вноска за главница или погасени са такси - в размер на 15.06 лв. лихви - в размер на 6.06 лв. и главница - в размер на 8.88 лв. Други плащания по кредита не са правени. Падежът на договора, предвид крайния срок за изпълнението съгласно чл. 13, е настъпил на 10.12.2017 г.. Според заключението остатъчното задължение е сума в общ размер на 642.41 лева, както следва: главница - 491.12 лева; договорна (възнаградителна) лихва - 92.57 лева, лихва за забава - 58.72 лева.

От ответника не са ангажирани доказателства за погасяване на дълга, както и не са направени твърдения в посочения смисъл.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, ШРС – девети състав намира за установено от правна страна следното:

Относно възражението на особения представител на ответника, че длъжникът не е редовно уведомен за цесиите, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което цедираният длъжник не участва, тъй като при този договор промяната в облигационното правоотношение се отнася само до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или договора за това и естеството на вземането го позволява/. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. От доказателствата по делото еднозначно се установява, че фактически Уведомленията от цедентите не са връчвани на длъжника преди завеждане на иска. Съобразно съдебната практика обаче цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента Уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Изходящото от цедента, действащ чрез пълномощника си, Уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /в този смисъл са Р. № 123/24.06.2009 г. ТД № 12/2009 г., II т. о.; Р. № 78/09.07.2014 г., ТД № 2352/2013 г., II т. о.; Р. № 3/16.04.2014 г., ТД № 1711/2013 г., I т. о./. От една страна по делото са представени пълномощни, с което цедентите са упълномощили цесионера да уведомява длъжниците за сключените Договори за цесия, както и Уведомления, приложени към исковата молба на цесионера. От друга страна процесуалният закон предвижда ясни и изчерпателно изброени правила, приложими при връчване на съдебни книжа на ответника, а именно търсене на ответника от съответните длъжностни лица на отразения в НБД “Население“ постоянен и настоящ адрес или на посочения от ищеца адрес за призоваване, респ. по отразена в съответните регистри месторабота на ответника/длъжника/ или място на осъществявана от последния място на стопанска дейност. Разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК, тълкувана във взаимна и логическа връзка с останалите текстове от чл. 47, гласи, че съобщението, адресирано до ответника, връчено по реда на цитирания текст, се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, т. е. в случая прилагането на призовката или съобщението в цялост е приравнено от законодателя на връчване. В тези случаи с оглед допълнителна гаранции за защита правата на ответниците законодателят задължава съдът да им назначи особен представител /чл. 47, ал. 6 ГПК/, който следва да защити правата и интересите им в процеса. Водейки се от текстовете на процесуалния закон, съдът стига до извода, че особеният представител е процесуален представител на ответника в образуваното срещу него гражданско производство, който има право свободно да упражнява, респ. изпълнява всички права и задължения на ответника в процеса, с изключение на тези, за които се изисква изрично пълномощно, т. е има т. нар. общо пълномощие /арг. от чл. 29, ал. 5 ГПК/. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ГПК, общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване, като съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ГПК, за сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за получаване на пари или на други ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е необходимо изрично пълномощно. В случая действието по формалното получаване на книжата по делото, респ. на уведомленият за прехвърляне на вземанията на ищеца, не представлява действие, за което законодателят предвижда изрично овластяване /изрично пълномощно/. Както бе посочено по-горе, длъжникът е търсен на отразените в регистрите адреси и не е открит нито от заповедния съд, нито от настоящия, водещ исковото производство съд. Да се отрече възможността на цесионера да търси вземанията си, поради неоткриване на длъжника дори и в образувано срещу последния исково производство, би лишило кредитора от възможността да търси защита на нарушеното си право, което би противоречало на основни принципи на гражданското съдопроизводство. В процесния случай препис от исковата молба и приложенията към нея в това число Уведомителните писма от бившите кредитори, действащи чрез ищеца по силата на надлежно извършена упълномощителна сделка, са надлежно връчени на особения представител на ответника. Предвид сключените Договор за цесия и изричното уведомяване на ответника, в качеството му на цедиран длъжник, съдът приема, че по отношение на последния е настъпил прехвърлителния ефект на цесиите като в този смисъл носител на вземанията по процесния договор за кредит е ищецът. В този смисъл като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на Уведомленията от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК, което налага извода, че законовите изисквания, залегнали в разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, са спазени и длъжникът - настоящ ответник е уведомен редовно за извършените цесии, а възражението намира за неоснователно.

Основателността на претенцията за непогасена главница, с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 491.12 лева (четиристотин деветдесет и един лева и дванадесет стотинки), е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца: че по силата на сключен Договор за заем са се намирали във валидни облигационни правоотношения с ответника; че действително е предал договорената по кредита сума, както и че срокът за изпълнение на насрещната страна е изтекъл. От приетите по делото Договор за потребителски кредит № 594065683/14.10.2016 г., Формуляр за кандидатстване за кредит и Стандартен европейски формуляр, се установи, че на посочената дата - 14.10.2016 г., „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника са постигнали съглашение, по силата на което дружеството - кредитор предоставило на ответника паричен заем в размер на 500.00 лева, при насрещното задължение да върне сумата на 60 седмични погасителни вноски. Постигането на съгласие между страните относно предмета на заема и поемането на задължение за неговото връщане, както и предаването на сумата на ответника по делото се установяват по несъмнен и категоричен начин - по арг. от чл. 27 от Договор, според който длъжникът е декларирал, че с подписването е получил сумата по кредита. Самият договор има характер на разписка за предаване на средствата, поради което и други доказателства не са необходими. Следователно с подписване на Договора длъжникът удостоверил получаването на заемната сума в пълен размер. Длъжникът направил две вноски по кредита, в общ размер на 30 лв.: на 28.10.2016 г. – 20 лева и на 21.12.2016 г. – 10 лева. Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 10.12.2017 г., с което станал изискуем целият неизплатен остатък от главницата. Ответната страна не е представила доказателства за изпълнение на задължението. От приетото по делото Заключение по допуснатата ССчЕ се установява, че остатъчното задължение за главницата е в размер на 491.12 лева, поради което искът следва да бъде уважен в претендирания размер.

Основателността на претенцията за неплатени договорни лихви върху главницата, за периода от 30.05.2015 г. до 14.06.2015 г., с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 92.57 (деветдесет и два лева и петдесет и седем стотинки) лева, е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца: основанието, от което произтича вземането за възнаградителна лихва /наличие на валиден договор /клауза от договор/ за възнаградителна лихва/; размера на претенцията за претендираната възнаградителна лихва; настъпването на предпоставките за плащане на възнаградителна лихва. По своята правна същност лихвата по паричен кредит представлява, цената или възнаграждението, което заемателят е длъжен да плати на заемодетеля за ползването на предоставените му парични средства. Това е цената на капитала, който се отчуждава за временно ползване. В процесния случай съгласно клаузата на буква „В“ от процесния Договор за потребителски кредит № 594065683/14.10.2016 г., за предоставената сума от 500 лева длъжникът се съгласил да плати фиксирана лихва в размер на 98.63 лева, равняваща се на 31.82 % годишно, разпределена за плащане във всяка дължима седмична вноска - 60 броя. От приетото по делото Заключение по допуснатата ССчЕ се установява, че падежът на договора е настъпил на 10.12.2017 г., а след като длъжникът е направил две вноски по кредита, в общ размер на 30 лв., с част от които в размер на 6.06 лв. са погасени лихви, то остатъчното задължение за договорна (възнаградителна) лихва е в размер 92.57 лева, искът следва да бъде уважен в претендирания размер.

Основателността на претенцията за присъждане на възнаграждение за „Оценка на досие“ в размер на 25.00 лв., е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца: основанието, от което произтича претендираното вземание /наличие на валиден договор /клауза от договор//; размера на претенцията и настъпването на предпоставките за плащане. Както бе посочено с подписването на Договор за потребителски кредит № 594065683/14.10.2016 г., заедно със задължението за погасяване на заетата сума в размер на 500 лв. и договорната лихва в размер на 92.57 лева на 60 равни седмични погасителни вноски, заемателят се задължил да плати такса за „Оценка на досие“, разсрочена за плащане към всяка седмична вноска в размер на 0.42 лева – чл. 3 от Договора. Така договорена клаузата за плащане на възнаграждение /такса/ за „Оценка на досие“, понеже е свързана с усвояването на кредита подлежи на служебна преценка за неравноправност. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит и доколкото в процесния договор това не се установява, а доказателства за извършени конкретни действия от заемодателя по „Оценка на досие“ предхождащо отпускането на кредита не са представени, както и че договореното плащане е пряко свързано с усвояването на заема следва, че клаузата е неравнопрана, а искът неоснователен.

Съгласно чл. 25 от Договора заемателят се съгласил да плати такса за услуга „Кредит у дома“, в общ размер 426.49 лв., от които 30 % или 127.95 лева - за предоставяне на кредита в брой по местоживеене, а останалата част, в размер на 298.54 лева - за събиране на седмичните вноски в дома на заемателя. Двете суми са предявени, както със заявлението по чл. 410, така и с исковата молба. Както бе посочено по – горе съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В разглежданата хипотеза между страните са уговорени такива допълнителните услуги, които кредиторът е поел ангажимента да предоставя на длъжника /да предостави кредита в брой по местоживеене и да събира седмичните вноски в дома на заемателя/, при насрещния ангажимент длъжникът да плати възнаграждения и разноски, поради което тези клаузи са действителни, респ. пораждат предвидените права и задължения за страните. Основателността на тези искови претенции обаче е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца, както основанието, от което произтича всяко едно от претендираните вземания /наличие на валиден договор /клауза от договор// и размера на всяка от претенциите, така и настъпването на предпоставките за плащане на всяка от претенциите. Основанието, от които произтичат претендираните вземания са посочените по - горе договорни клаузи. Относно наличието на предпоставките за плащане на всяка от претенциите следва да бъдат представени доказателства за извършени конкретни фактически действия за изпълнение на поетите задължения, като: че кредиторът е предоставил кредита в брой по местоживеене, че е направил конкретни действия и/или разходи по събиране на вноски в дома на заемателя, каквито от ищеца не са представени, поради което претенциите се явяват недоказани, а исковете следва да бъдат отхвърлени като и неосноветелни.

Основателността на обуславящата искова претенция за непогасена главница, предпоставят основателност и на обусловената претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД и цена 59,13 лева - обезщетение за забава в размер законната лихва /мораторна лихва/, върху дължимата сума, за периода от 31.10.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.08.2018 г.. От приетото Заключение по допуснатата ССчЕ, което съдът намира за обективно и компетентно дадено, се установява, че лихвата за забава върху неизплатения остатък от главницата е в размер на 58.72 лева, поради което искът следва да бъде уважен да този размер и отхвърлен до окончателно претендирания размер от 59,13 лева, като неоснователен.

Относно възражението на особения представител на ответника, че претендираната лихва и ГПР по отпуснатия кредит заобикалят закона и противоречат на добрите нрави съдът намира следното: По процесния договор за потребителски кредит на ответника е предоставена в заем сума от 500.00 лева, при уговорена фиксирана лихва в общ размер на в размер на 98.63 лева, равняваща се на 31.82 % годишно, а ГПР е 48.1 % годишно. Лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадената парична сума. Към датата на сключване на процесния договор са действали разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни. Доколкото сумата в общ размер от 426.49 лв., е договорено възнаграждения за допълнителни услуги същата не следва да се включва в ГПР поради което съдът намира, че този показател не надхвърля петкратно размерa на законния такъв за времето на сключване на договора /определения от БНБ основен лихвен процент /0%/ и 10 пункта надбавка/.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете. Представя списък по чл. 80 ГПК съдържащ разноски в общ размер 1150 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа. Предвид изложеното, като съобрази, че делото е с малък материален интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се определи в общ размер на 150,00 лева, от които: 50,00 лева - за заповедното производство и 100,00 лева - за исковото производство. Към така определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде прибавена и внесените от ищеца: държавна такса в заповедното и исковото производство в общ размер на 300 лева; 150 лева – възнаграждение за вещо лице, както и 300 лева – възнаграждение за особен представител на ответника, като с оглед уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сума в общ размер на 535.52 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335, бул. „***, че ответникът Н.С.Н., с ЕГН ********** и адрес ***, дължи на ищеца сумата 491.12 лева (четиристотин деветдесет и един лева и дванадесет стотинки) - непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 594065683/14.10.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ и ответника, прехвърлен на 01.07.2017 г., с Договор за цесия от „Провидент Файненшъл България“ ООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, прехвърлен с Договор за цесия от 01.11.2017 г., като Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г. от „Изи Асет Мениджмънт АД на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, платима по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, ТБ „Обединена Българска Банка“ АД, клон България, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2018 г. /датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателно плащане, за което по Заявление от ищеца рег. № 12394/02.08.2019 г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство - ЧГД № 2234/2018 г., по описа на PC - Шумен, и срещу ответника е издадена Заповед № 1081/02.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД

Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335, бул. „***, че ответникът Н.С.Н., с ЕГН ********** и адрес ***, дължи на ищеца сумата 92.57 (деветдесет и два лева и петдесет и седем стотинки) лева - неплатена договорна лихва върху главницата за периода от 30.10.2016 г. до 10.12.2017 г. по Договор за потребителски кредит № 594065683/14.10.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ и ответника, прехвърлен на 01.07.2017 г., с Договор за цесия от „Провидент Файненшъл България“ ООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, прехвърлен с Договор за цесия от 01.11.2017 г., като Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г. от „Изи Асет Мениджмънт АД на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, платима по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, ТБ „Обединена Българска Банка“ АД, клон България, за което по Заявление от ищеца рег. № 12394/02.08.2019 г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство - ЧГД № 2234/2018 г., по описа на PC - Шумен, и срещу ответника е издадена Заповед № 1081/02.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335, бул. „***, че ответникът Н.С.Н., с ЕГН ********** и адрес ***, дължи на ищеца сумата 58.72 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода от 31.10.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.08.2018 г., по Договор за потребителски кредит № 594065683/14.10.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ и ответника, прехвърлен на 01.07.2017 г., с Договор за цесия от „Провидент Файненшъл България“ ООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, прехвърлен с Договор за цесия от 01.11.2017 г., като Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г. от „Изи Асет Мениджмънт АД на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, платима по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, ТБ „Обединена Българска Банка“ АД, клон България, за което по Заявление от ищеца рег. № 12394/02.08.2019 г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство - ЧГД № 2234/2018 г., по описа на PC - Шумен, и срещу ответника е издадена Заповед № 1081/02.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 86 ЗЗД, като до предявения размер 59,13 лева, отхвърля като неоснователен.

Отхвърля предявения, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, иск от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335, бул. „***, срещу Н.С.Н., с ЕГН ********** и адрес ***, за признаване като установено между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата 24.16 лв. (двадесет и четири лева и шестнадесет стотинки) - възнаграждение за договорена услуга „Оценка на досие”, разпределена за плащане през периода от 06.11.2016 г. до 10.12.2017 г., по Договор за потребителски кредит № 594065683/14.10.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ и ответника, прехвърлен на 01.07.2017 г., с Договор за цесия от „Провидент Файненшъл България“ ООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, прехвърлен с Договор за цесия от 01.11.2017 г., като Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г. от „Изи Асет Мениджмънт АД на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за което по Заявление от ищеца рег. № 12394/02.08.2019 г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство - ЧГД № 2234/2018 г., по описа на PC - Шумен, и срещу ответника е издадена Заповед № 1081/02.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като неоснователен.

Отхвърля предявения, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, иск от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335, бул. „***, срещу Н.С.Н., с ЕГН ********** и адрес ***, за признаване като установено между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата 123.69 лв. (сто двадесет и три лева и шестдесет и девет стотинки) - възнаграждение за договорена услуга за предоставяне на кредита по местоживеене на длъжника разпределена за плащане през периода от 06.11.2016 г. до 10.12.2017 г., по Договор за потребителски кредит № 594065683/14.10.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ и ответника, прехвърлен на 01.07.2017 г., с Договор за цесия от „Провидент Файненшъл България“ ООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, прехвърлен с Договор за цесия от 01.11.2017 г., като Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г. от „Изи Асет Мениджмънт АД на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за което по Заявление от ищеца рег. № 12394/02.08.2019 г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство - ЧГД № 2234/2018 г., по описа на PC - Шумен, и срещу ответника е издадена Заповед № 1081/02.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. 99, ал. 4, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като неоснователен.

Отхвърля предявения, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, иск от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335, бул. „***, срещу Н.С.Н., с ЕГН ********** и адрес ***, за признаване като установено между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата цена 288.58 лв. (двеста осемдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки) - възнаграждение за договорена услуга за събиране на погасителните вноски по местоживеене на длъжника: „Кредит у дома“ разпределена за плащане през периода от 06.11.2016 г. до 10.12.2017 г., по Договор за потребителски кредит № 594065683/14.10.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ и ответника, прехвърлен на 01.07.2017 г., с Договор за цесия от „Провидент Файненшъл България“ ООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, прехвърлен с Договор за цесия от 01.11.2017 г., като Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г. от „Изи Асет Мениджмънт АД на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за което по Заявление от ищеца рег. № 12394/02.08.2019 г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство - ЧГД № 2234/2018 г., по описа на PC - Шумен, и срещу ответника е издадена Заповед № 1081/02.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. 99, ал. 4 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като неоснователен.

Осъжда Н.С.Н., с ЕГН ********** и адрес ***, да плати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335, бул. „***, сумата 535.52 лева - разноски в заповедното и исковото производства, съразмерно уважената част от исковете, платима по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, „Обединена Българска Банка“ АД, клон България, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 2216/2018 г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.

Районен съдия: