Р Е Ш Е Н И Е
927/14.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На двадесет
и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Н.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 2994 по описа на ШРС за 2018 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по иск с правна квалификация по чл.422 от
ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 59, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод искова
молба предявена от Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация по
фехтовка“ с ЕИК 121797803 със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Васил Левски“ № 75, ет.5, представлявано от В. Н. Х., чрез
адв. Д. С. от САК със съдебен адрес *** срещу М.П.М. в ЕГН **********
с адрес ***. В исковата молба се сочи, че във връзка с проведено Европейско
първенство по фехтовка за младежи и девойки до 23 години в периода 01-05 май
2016г. в гр.Пловдив, била събрана сума от 39 855 евро, равняваща се на
77 947.44 лв., представляваща сбора от събраните от участниците такси за
участие. Част от сумата, а именно 7 700 евро, равняваща се на
15 059.89 лв. била предадена на
ответника М.М., в качеството му на член на Управителния съвет на федерацията,
за да бъде внесена по сметка на федерацията. Ответникът с три превода привежда
само част от сумата, а именно 10 000 лв., а сума в размер на 2000 лв. се
внася от съпругата му. Остатъкът от 3 059.89 лв. е останала невнесена. На
събрание на федерацията проведено на 31.01.2018г. ответникът не отрекъл, че дължал пари на федерацията. Поради
неизпълнение на задължението по инициатива на ищеца било образувано ч.гр.д. №
2032/2018г., по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 968/13.07.2018г. В заключение се моли за съдебно решение, с което да се признае
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в
размер на 3 059.89 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
12.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането, като се претендират и
разноски.
В законоустановения едномесечен срок от страна на
ответника е депозиран писмен отговор. В него се оспорва изцяло исковата
претенция, като се твърди, че получените от него средства от федерацията са в
размер на 12 000 лв., а не на равностойността на 7 700 евро, като тази
сума е преведена и върната изцяло на федерацията. Оспорва се твърдението за
направено признание, че дължи сумата. Ответникът е извършил проверка в
счетоводната фирма обслужваща тогава федерацията и е получил отговор, че няма
получени и невърнати от него парични средства на федерацията. Останалите
твърдения, касаещи съдебното минало на ответника, счита, че не са релевантни за
настоящия спор. В заключение се моли за отхвърляне на претенцията и присъждане
на разноски.
В съдебно
заседание за ищеца се явява адв. Д. С. от АК-София, като поддържа исковата
молба и моли за уважаването на иска, като се излагат доводи в съдебните прения
и в представената по делото писмена защита.
В съдебно
заседание ответника се явява лично, заедно с адв. С. К. от ШАК, като поддържа писмения отговор и моли за отхвърляне
на претенцията, както и за присъждане на съдебните разноски. Представят се
писмени бележки по делото.
Съдът, след
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното: Между страните по делото не се спори, че в периода
от 01 май до 5 май 2016г. в гр.Пловдив е проведено Европейско първенство по фехтовка
за младежи и девойки до 23 години, като организацията на състезанието била
проведена от Българската федерация по фехтовка (БФФ). Видно от Удостоверение от
19.10.2016г., издадено от Софийски градски съд по ф.д.№ 9043/1991г. (лист 50 от
делото) през процесния период ответникът бил член на Управителния съвет на
федерацията. Практиката на БФФ при провеждането на състезания от такъв ранг била
в организацията на състезанията да се включват както служители на федерацията,
така и членове на Управителния съвет на БФФ. Предвид мащабността на конкретното
състезание през дните на провеждането му се включили и доброволци. Съобразно
правилата на Европейската конфедерация по фехтовка, участниците в състезанието заплащали такса за
участие, както и други такси на организатора на събитието, в случая БФФ.
Размерът на таксите се определял от Европейската конфедерация в евро и бил
еднакъв за всички държави. В случая част от таксите били заплатени по банков
път, но една по-голяма част от тях била събрана от участниците в брой през дните
на състезанието. „Такса участие“ била сума, която всеки участник в първенството
заплащал на организатора, за да има съдийско обслужване, медицинска помощ,
видеоконтрол и други съпътстващи първенството разходи. Отделно участниците
заплащали престоя си в хотел, както и трансфера от летище София до гр. Пловдив.
Практиката на БФФ била събраните суми през всеки от дните на състезанието да се
предават лично на председателя на БФФ В. Х., която ги внасяла в
банка или заплащала незабавно някой разход или се предавали на посочено от нея
лице. Приемо-предавателен протокол не се изготвял през дните на състезанието,
такъв се изготвял на финалния отчет след края на първенството, когато парите се
предавали в счетоводството заедно с разходните и приходните документи. В един
от дните на състезанието свид. А. Н. Н. предала в присъствието
на В. Х. и свид. В. Н. И. сумата от около 7-8
хиляди евро на ответника М.М.. Сумата била предадена по устното разпореждане на
председателя на БФФ, със задължението М. да я внесе в банка. В случая не бил изготвен
протокол за предаването и приемането им. В последствие ответника, видно от
преводни нареждания (лист 24 – лист 27 от делото) извършил плащане в полза на
БФФ, както следва – на 22.07.2016г. сума в размер на 3 000 лв., на
10.08.2016г. сума в размер на 3 000 лв., на 26.08.2016г. сума в размер на
4 000 лв. На 21.10.2016г. била внесена сума в размер на 2000лв. от лицето С. П. М.,
като това плащане не се оспорва от страните. Или общо внесената от М.М. сума
била 12 000 лв.
По делото е
представена счетоводна справка от 03.05.2016г.(лист 7 от делото), в която са
описани фактури за заплатени в брой такси от участниците в състезанието на
стойност 77 947.44 лв., представляваща приходите на БФФ постъпили от
европейското първенство. По делото са представени и доказателства за извършени
от БФФ разходи по организирането му, които са на обща стойност 21 689 евро
(формирана от разходи за екипировка, командировъчни на съдии) и 600 лева (за
осигуряване на линейка), като общо разходите са в левова равностойност на
43 020 лв. На 12.05.2016г. председателя на БФФ В. Х. привела по
сметка на федерацията сума в размер на 19 765 лв. Или общо приходите от
първенството били 77 947.44 лв., като сбора от внесените по банка суми и
направените разходи от БФФ били 74 785 лв., като имало разминаване между
сумите от 3 162.44 лв.
Представени
са и Протоколи от проведени събрания на Българската федерация по фехтовка от
05.12.2016г. и от 31.01.2018г., като в проведеното на 31.01.2018г. събрание
Председателя на БФФ е повдигнал въпроса за връщането на процесната сума, като
ответника е заявил, че за точния размер на предадената му сума липсват
документи и е върнал всичко на федерацията.
За
изясняване на фактическата обстановка по делото са събрани гласни доказателства
чрез разпита на две групи свидетели - свид. А. Н. Н. и
свид. В. Н. И. водени от ищеца, както и свид. К. Е. А., свид. Е. Л. П. и свид. В.Д.Н., разпитани по
искане на ответника. Съдът кредитира разпита на свидетелите в частта им относно
начина на организиране и провеждане на конкретното състезание, факта на
предаване на парични суми на ответника, обстоятелството, че същият е заплащал
разходи във връзка със състезанието от предадените му суми, както и начина на
водене на счетоводството на федерацията. В останалата им показанията на
свидетелите не се кредитира от съда доколкото са във връзка с излагане на
твърдения за междуличностни конфликти и несъгласия на членове на УС с
настоящото ръководство на федерацията, които
обаче не са във връзка с предмета на делото и не са във връзка с
разпределената доказателствена тежест.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на иска: Предявения иск е
допустим. Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид
наличие на образувано заповедно такова, по което срещу заповедта е входирано
възражение в срок и съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за
вземането си по заповедта.
По
основателността на иска: В настоящия случай основателността на претенцията е
предпоставена от пълното
и главно доказване
на реалното намаляване на имуществото на Българска федерация по фехтовка (осъществила организацията при провеждането
на Европейското първенство) и обогатяването на ответника. Съгласно разпоредбата
на чл.59, ал.1 от ЗЗД
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи връщане на
онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Или ищецът
следва да докаже, че ответникът се е обогатил със сума от 3 059.89 лв., а
БФФ съответно е обедняла. За доказването на този факт ищецът е представил
писмени документи – справка за постъпленията на федерацията и справка за
извършените разходи във връзка със състезанието. Представени са и вносни
бележки за приведени в полза на федерацията суми. Тези доказателства обаче не
са достатъчни за доказване размера на сумата, с която ответникът се е обогатил,
тъй като в тях не са включени извършените от него разходи по заплащането на храната
на доброволците (които според свид. Н. са били около 40 на брой), както
и кафета и служебни вечери на участващи в първенството служебни лица по време
на цялото състезание. Свид. Н., свид. И., свид. А. и свид. Н.
единодушно и безпротиворечиво сочат в показанията си, че М.М. е заплащал
храната на доброволците, като е извършвал и текущи разплащания по време на
състезанието, като конкретната сума на тези разходи не се установи по делото. Отделно
от това по отношение на спорния факт за размера на сумата, предадена на
ответника (която според ищецът е 7 700 евро), са събрани единствено гласни доказателства,
които обаче не установяват точния ѝ размер, тъй като се установи от показанията
на свид. И., че са предавани различни по размер суми на ответника и никой
от свидетелите не може с точност да потвърди размера, посочен в исковата молба.
Действително релевантен за спора факт може да бъде доказан и с косвени
доказателства, стига обаче да е по един небудещ съмнение начин. В настоящия
случай ищецът не е изпълнил това свое задължение, тъй като не са представени други
доказателства за размера на предадената сума, а показанията на свидетелите са
противоречиви.
Съдът не
възприема довода на ищеца развит в
писмената му защита, че ответникът не е въвел като възражение факта, че е
заплащал разходите по състезанието и поради това този факт не следва да се
обсъжда от съда. Съдът е длъжен да взема предвид всички факти по делото и да
обсъди в съвкупност всички доказателства. Доказателствата за извършване на
разходи от ответника се събраха от показанията на всички свидетели, включително
и на тези на страната на ищеца и съдът не би могъл да игнорира тези факти и да
ги счита за ненастъпили. Още повече, че в тежест на ищеца е да докаже
конкретния размер на сумата, с която е обедняла федерацията, което не беше
сторено. От друга страна се установи, че създадената практика на БФФ при
провеждането на тези състезания е била снабдяването с документи, извършването
на опис, изготвянето на протоколи за приемане и предаване на парични средства и
изобщо привеждането на действителното положение в съответствие със счетоводните
документи да се извършва след приключването на състезанието и да се контролира
от Председателя на БФФ. От това следва, че за сумите за извършени разходи от М.М.
е следвало да бъдат изискани съответните документи и да бъдат включени в описа
на разходите, изготвен след състезанието. Свид. Е. Л. П.
свидетелства, че първите две години счетоводната му къща обслужвала безплатно
счетоводството на федерацията. Твърди в показанията си, че документацията не
била водена дотогава редовно, била в насипно състояние и документите не
спазвали хронологията на заплащанията. За конкретното състезание имало разлика
от 3000 лв., която се дължала на непредставени за всичко документи. Приходните
документи били на стойност с 3 000 лв. повече, отколкото разходните, като
е следвало да са в касата на федерацията, но тъй като каса е нямало изобщо, то
той не би могъл да направи такава проверка. Счетоводното обслужване било
преустановено в първите месеци на 2017г., като не бил установил да липсват
парични средства. Съдът не споделя и довода, че с привеждането на сумата от
12 000 лв. в полза на БФФ от страна на ответника, същия е признал, че е
получил сума от 15 059.89 лв. От една страна ответникът не спори, че е
получил сума, но твърди, че получената от него сума е приведена изцяло. Липсата
на яснота около предадените и разходвани суми води до недоказаност на
претенцията на ищеца. В негова тежест беше да посочи точно с каква сума се е
обогатил ответника и е обедняла федерацията, което не беше успешно сторено. Поради всичко изложеното дотук, съдът намира, че искът
следва да бъде оставен без уважение, като недоказан.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени и направените от
ответника разноски в производството за заплатено възнаграждение за един
адвокат, съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК и пълномощно.
Сумата внесена като депозит за разпита на свидетел, не следва да се присъжда,
доколкото същата не е изплатена на лицето.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения от Сдружение с
нестопанска цел „Българска федерация по фехтовка“ с ЕИК 121797803 със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.“Васил Левски“ № 75, ет.5, представлявано
от В. Н. Х., чрез адв. Д. С. от САК със съдебен адрес
*** срещу М.П.М. в ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание по
чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.59, ал.1 от
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер на 3 059.89 лв., представляваща сумата, с
която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.07.2018г.
– датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, за което вземане
е издадена Заповед № 968 от 13.07.2018г. по гр.д. № 2032/2018г. на ШРС, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация по
фехтовка“ с ЕИК 121797803 да заплати на М.П.М. в ЕГН ********** сумата от 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева),
представляваща заплатено от ответника адвокатско възнаграждение, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: