Р Е Ш Е Н И Е

1218/16.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На десети декември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2016 по описа на ШРС за 2019 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл.124 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от В.Я. К. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. С.Г., съдебен адрес *** срещу Ж.С.Д. с ЕГН ********** с адрес ***. В исковата молба се сочи, че ищецът е наследник на притежаваният от родителите му по силата на Нотариален акт № 123/1957г. и № 13/1966г. недвижим имот, а именно ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 83510.662.465. Другата ½ ид.ч. от имота е собственост на бащата на ответника. Съсобствениците на земята построили в имота триетажна сграда, като с Договор за доброволна делба разделили трите самостоятелни обекта в сградата, като запазили съсобствеността върху земята. В поземления имот били построени и два гаража, чийто собственици били наследодателите на страните. С. С. през 1979г. продал 1/3 ид.ч. от собствената си идеална част от дворното място на В.К.Д., а през 1992г. той и съпругата му продали на сина си 2/6 ид.ч. от общия двор. Към този момент обаче те не били собственици на 2/6 ид.ч. от двора, а само на 1/6 ид.ч. от него, поради което и техния син – ответника Ж.Д. не станал собственик на 1/6 ид.ч. от имота. През 2019г. при проверка в СГКК ищеца установил, че ответника е записан като собственик на 1/3 ид.ч. от имота, а не на 1/6 ид.ч. от имота, като поради това възникнал и правния му интерес за водене на настоящото производство. В заключение се моли за уважаването на иска, а именно да се признае за установено, че ответника не е собственик на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 83510.662.465 по кадастралната карта на гр.Шумен. Моли се и за присъждане на разноските в производството.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответника. В законоустановения срок постъпил писмен отговор, в който се сочи, че искът е недопустим, тъй като ищецът нямал правен интерес от водене на настоящото производство. Твърди се, че искът е неоснователен, тъй като праводателите на ответника били собственици на процесното място. В заключение се моли в условията на евентуалност да се отхвърли искът.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, заедно с адв.С.Г., като поддържат исковата молба и оспорват писмения отговор. В хода на съдебните прения се излагат аргументи за основателността на иска и се моли за неговото уважаване.

В съдебно заседание ответникът се явява лично, заедно с адв. С.Т., като поддържат писмения отговор. Отново навеждат твърдения, че искът е недопустим, поради липсата на правен интерес ищецът да го предявява, както и поради неучастието в производството на третия съсобственик. Прави се възражение за придобивна давност върху процесния имот, както и доказателствени искания във връзка с възражението. В хода на съдебните прения се излагат съображения за недопустимостта и неоснователността на иска. Прави се възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С.Ж.К.и Я.В.К. са родители на ищеца В.Я. К., който след смъртта им останал единствен законен наследник.

Видно от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 123, том III, н.д. № 704/1957г. на Коларовградски народен съдия, С.Ж.К.и С. Д.С. (баща на ответника) станали собственици на следните имоти: Къща в гр.*** от 127 кв.м. застроено и незастроено дворно място; Празно дворно място от 108 кв.м. в гр.Коларовград, в кв. 135; Празно дворно място от 16 кв.м. в същия град и квартал и Празно дворно място от 24 кв.м. в същия град и квартал.

От нотариален акт за дарение на покрит недвижим имот № 13, том II, н.д. № 505/1966г. се установява, че С.Ж.К.подарила на съпруга си Я.В.К. ¼ ид.ч. от къща, със застроено и незастроено дворно място от 251 кв.м., за който имот е образуван парцел VIII в кв. 135, при граници – ул.“Росица“, наследниците на П.П., М.В., Я.и С.Я., който имот представлявал парцел XVI – 3158 в кв. 135 в гр. Шумен.

В последствие с Договор за доброволна делба на съсобствен покрит недвижим имот от 15.09.1966г. родителите на ищеца и С. Д.С. се договорили реално да разделят съсобствените си недвижими имот, както следва: Първи жилищен етаж , заедно с югоизточното избено помещение и североизточното избено помещение с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, в които части влиза и тавана на сградата и ½ ид.ч. от дворното място, съставляващ парцел XVI-3158 в кв.135 по плана на гр.Шумен. Втория и третия жилищен етажи, заедно с южното избено помещение и двете северни избени помещения, заедно с 2/3 ид.ч. от общите части на сградата и ½ ид.ч. от дворното място, съставляващ парцел XVI-3158 в кв.135 по плана на гр.Шумен.

Видно от Нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез ОНС № 53, том III, н.д. № 901/1979г. на Шуменски районен съдия (лист 11 от делото), С. Д.С. продал на В.К.Д. 1/3 ид.ч. от дворно място от 350 кв.м. съставляващо парцел IX-3138, в кв. 135 в гр.Шумен, заедно с трети жилищен етаж, ведно с 1/3 ид.ч. от стълбище, изба от 23.62 кв.м., таван от 2804 куб.м. и подобрения.

На 27.02.1992г. С. С. и съпругата му К.Ж.С.ва продали на сина си Ж.С.Д. собствеността на втори жилищен етаж, таванско помещение в североизточната част на тавана, гаражна клетка построена в североизточната част на двора и 2/6 ид.ч. от общия двор от 350 кв.м., съставляващ парцел VI – 3138 в кв. 135 по плана на гр.Шумен, за което се съставя Нотариален акт № 59, том II, н.д. № 373/1992г. на Нотариус К.М..

От представените Удостоверения за наследници № 004888 от 22.10.2007г. и № 000034 от 07.01.2008г. се установява, че С.Ж.К.е починала на 08.10.2007г., Я.В.К. е починал на 05.01.2008г., като единствен техен наследник е ищеца.

Представените по делото Нотариална покана от 02.11.2006г. и жалба до Районна прокуратура от 04.06.2019г. се кредитират от съда единствено като удостоверяващи обстоятелството, че спорните въпроси между страните относно реалното ползване на съсобственото им дворно място, както и влошените им отношения датират от повече от тринадесет години.

При така установената фактическа обстановка, съдът, приема от правна страна следното:

По отношение допустимостта на предявения иск по чл.124 от ГПК: Установителния иск по чл.124 от ГПК цели да разреши със сила на присъдено нещо възникнал между две или повече лица спор за собственост. Целта на производството е да се установи действителното правно отношение между страните. Съдът намира, че в конкретния случай е налице извънсъдебно оспорване на правата на ищеца, предвид, че ответникът е придобил собствеността върху 2/6 ид.ч.от съсобствен на страните имот. По отношение на твърдението, че производството е недопустимо, тъй като в него не участва третия съсобственик, съдът намира следното: Когато ищецът и ответникът са съсобственици на имот, заедно с трето лице, то това трето лице не е необходим и задължителен другар на ответника в процеса, тъй като е възможно той да не оспорва правата на ищеца в собствеността, поради което по отношение на него ищецът няма правен интерес от завеждане на установителен иск за собственост. В случая именно тази хипотеза е налице, поради което и съдът намира направеното възражение за недопустимост на иска, поради неучастието на третия съсобственик в производството, за неоснователно.

По отношение основателността на предявения иск по чл.124 от ГПК: Основния аргумент на ответника развит в производството е, че в Нотариалния акт от 27.09.1979г. е посочено, че се продава 1/3 ид.ч. от цялото дворно място от 350 кв.м., а не на от притежаваната ½ ид.ч. от него, собственост на бащата на ответника. Така при деривативно прехвърляне, каквото било договорното прехвърляне ответникът станал собственик на 2/6 ид.ч. от двора. В хода на производството се въвежда и възражението, че собствеността на 1/6 ид.ч. от дворното място е възникнала на основание изтекла придобивна давност в полза на ответника, при знанието и липсата на противопоставяне от ищеца. В съдебните прения се сочи, че прехвърлянето на чужда част от имота не прави сделката нищожна, като от 1992г. досега е изтекла погасителната давност и ответникът е собственик на това правно основание.

При отрицателния установителен иск за собственост, предмет на доказване е правото на собственост на ответника върху имота. В тежест на ответника е да докаже това свое право. Доказателствените средства за това зависят от твърдяното от ответника основание за придобиване на собствеността върху имота. Ищецът от своя страна може да обори това негово твърдение като докаже насрещни свои права.

В случая ответника не успя да проведе успешно доказване на правото си на собственост върху притежаваната от него 1/6 ид.ч. от процесния имот. Това е така, защото като основание за придобиване на собствеността върху 2/6 ид.ч. от дворното място ответникът сочи сделка, оформена с Нотариален акт № 59, том II, н.д. № 373/1992г. на Нотариус К.М.. Към момента на прехвърлянето обаче праводателите на ответника не са притежавали 2/6 ид.ч. от дворното място, а вече само общо 1/6 ид.ч. от него, поради извършено от тях предходно разпореждане със идеални части от дворното място. Съдът споделя изложеното от процесуалния представител на ответника твърдение, че когато сделката има за предмет недвижим имот, който прехвърлителя не притежава, тя не е недействителна. Действително такава сделка не е недействителна, но не може да породи транслативния си вещноправен ефект в полза на преобретателя или при прехвърлянето на 2/6 ид.ч. в действителност ответника е придобил собствеността върху 1/6 ид.ч. от дворното място.

По отношение на въведеното едва в първото заседание по делото възражение за придобивна давност: С точка 4 на Тълкувателно Решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че възражението за придобивна давност на ответника срещу предявения иск поначало се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 от ГПК. В този смисъл възражението за придобивна давност заявено след това, а именно в първото по делото заседание, не е прието от съда, като несвоевременно и не е станало част от предмета по делото, поради което за съда не възниква задължение да се произнесе по него.

Предвид този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски. По отношение на направеното възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ищеца, съдът намира, че същото е неоснователно, доколкото възнаграждението е малко над минимума определен в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така ответникът следва да заплати разноски на ищеца в общ размер на 750 лв., от които 50 лв. държавна такса и 700 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Я. К. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. С.Г. от ШАК, че ответника Ж.С.Д. с ЕГН ********** с адрес *** не е собственик на 1/6 ид.ч. от дворно място цялото от 350 кв.м. с идентификатор 83510.662.465 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Шумен, съставляващо парцел VI-3138 в квартал 135 по плана на гр.Шумен, , при съседи: 83510.662.464, 83510.662.461, 83510.662.467, 83510.662.539, 83510.662.463.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника Ж.С.Д. с ЕГН ********** да заплати на В.Я. К. с ЕГН **********, направените в производството разноски в общ размер на 750 лв., съгласно списък и пълномощно.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: