Р Е Ш Е Н И Е
1091/14.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 07 (седми) ноември Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора
Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2031 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 239 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР.
В исковата молба, ищецът „Кредитреформ България” ЕООД гр.
София твърди, че на 09.07.2015 г. между „4финанс“ ЕООД и ответника Г.М.М. бил
сключен договор за кредит № 9975193004, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Била изцяло
изпълнена процедурата за сключване на договор за кредит от разстояние, като на
същата дата заявената сума в размер на 750,00 лв. била платена чрез банковата
сметка на заемателя. Кредитополучателят се съгласил да заплати договорна лихва.
С настъпване на уговорения падеж – 08.08.2015 г., М. не погасил задълженията си
и „4финанс“ ЕООД започнало да начислява наказателна лихва в размер на 40,99%
върху неплатената главница. На
01.02.2018 г. между ищеца и „4финанс“ ЕООД бил сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания, по силата на който последното дружество прехвърлило на
„Кредитреформ България“ ЕООД вземанията си по цитирания договор за кредит срещу
М.. В съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, последният бил
уведомен за извършеното прехвърляне. Моли съда да постанови решение, по силата
на което моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника Г.М.
да му заплати сума в размер на 750,00
лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 9975193004/09.07.2015
г., сключен между „4финанс“
ЕООД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 01.02.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска,
както и разноските по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение
Ответникът
не изразява становище по иска, не представя в срок писмен отговор на исковата
молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по делото
заседание.
В писмена молба,
пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно
основателен.
В първото по делото
заседание на 07.11.2019 г., съдът с определение е допуснал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки
по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
– по чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответникът не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 22.07.2019 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
– по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявения иск, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: договор за кредит № 9975193004/09.07.2015 г., общи условия на договора за кредит, преводно нареждане от 09.07.2015 г., договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г., ведно с приложение № 1, потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г., пълномощно от 02.02.2018 г., уведомление за прехвърляне на вземания от 05.02.2018 г., известие за доставяне, извлечение от интернет-страницата на ТР по партидата на ищеца.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
Настоящият
състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на
претенцията по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 6 от ЗПФУР.
Тоест, предявеният иск е вероятно основателен, което обосновава наличието на
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Предвид
гореизложеното, искът следва да бъде изцяло уважен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сума в размер на 750,00 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска – 15.07.2019 г. до окончателното ѝ изплащане..
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност,
извършена по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при
осъществяване на процесуално представителство, съдът приема, че при направеното
искане, в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски
в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт,
в размер на 100,00 лв.
При
направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски по делото в размер на 150,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.М.М.
с ЕГН **********,*** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ***,
със седалище гр. София, адрес на управление гр. София 1606, обл. София, район
Красно село, ул. ***, представлявано от Р. Х. В., на основание чл. 240, ал. 1 от
ЗЗД вр. чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, по банкова сметка ***, сума в
размер на 750,00 лв. (седемстотин и
петдесет лева), представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 9975193004/09.07.2015 г.,
сключен между „4финанс“ ЕООД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен
договор за цесия от 01.02.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 15.07.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД гр. София, разноски в настоящото производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв. (сто лева).
ОСЪЖДА Г.М.М. да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД гр. София, направените по настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лева).
Настоящото
неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от
ГПК.
В
едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът
може да поиска неговата отмяна от въззивния Окръжен съд – Шумен, ако е бил
лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240,
ал. 1 от ГПК.
Районен съдия: