Р Е Ш Е Н И Е

 

1215/16.12.2019г.

 

16.12.2019г., гр.Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

    Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на   деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

Районен съдия: М. Марков

    

при секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдията,

гражданско дело №2035 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството по делото е образувано, след постъпване по подсъдност на искова молба депозирана в СРС от М.П.М., с ЕГН:**********,***, чрез адв. К.А.С. – САК, с адрес за съобщения: град София, ул. *** против „Кредит Инкасо Инвестментс БГ“ ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: град София, бул. ***, представлявано от Й.О. и З.Н.Д., в която е предявен иск, с посочено правно основание чл. 124, ал.1, вр. с 439, ал.1 от ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

М.П.М. е длъжник по  ИД №*** по описа на ЧСИ Я.Д. при ШОС, образувано на 01.06.2009г. Делото е образувано на основание изпълнителен лист, издаден на 06.04.2009г. по ч.гр. д. №455/2009г., по описа на PC - Шумен, по силата, на който ищцата е осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“: сумата в размер на 892,46 лева - главница по договор за потребителски кредит, сумата в размер на 263,25 лева - договорна лихва за периода 15.09.2006г. - 15.01.2008г., сума в размер на 339,56 лева - неустойка за периода 13.10.2006г. - 09.02.2009г., както и сумата в размер на 75,00 лева, представляваща направени разноски по делото. С разпореждане на ЧСИ Я. Д. в хода на делото, на мястото на „БНП Париба Пърсъиъл Файненс“ ЕАД, като взискател е конституирано ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестментс БГ“ ЕАД.

Ищецът твърди, че не дължи на „Кредит Инкасо Инвестментс БГ“ сумите по изпълнителния лист, поради това, че вземането се явява погасено по давност.

След образуване на изпълнителното дело са извършвани действия по него, които според ищеца, не съставляват същински изпълнителни действия, а само обезпечават успешното провеждане на изпълнението. Твърди, че давността, с която се погасява вземането, е давността, установена за самото вземане, т.е.  в случая е петгодишна, тъй като се касае за вземане, произтичащо по силата на сключен договор за потребителски кредит. Посочва, че последното валидно изпълнително действие е предприето на 08.10.2009 год., когато е постъпила сума от наложен запор върху банкови сметки на ищцата и след тази дата няма предприемани други валидни изпълнителни действия. Посочва, че след тази дата, в течение на повече от две години не са били извършвани никакви валидни изпълнителни действия, поради което на 08.10.2011 год. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона. Едновременно с това, давността, с която се погасява задължението в случая е петгодишна, тъй като се касае за вземане, произтичащо по силата на сключен договор за кредит. В подкрепа  на становището си цитира т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.       Обективира искане  за постановяване на положително решение по делото, с което да се признае за установено, че не дължи на ответника сумата по изпълнителното дело, на основание чл.439, ал.2 от ГПК, поради изтекла абсолютна давност.  

Възражения на ответната страна:

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез процесуален представител е подал отговор на исковата молба, като изразява становище, че предявеният иск по същество е допустим, но изцяло неоснователен. Ответникът е изразил становище по обстоятелствата, на които се основава искът и възраженията си срещу него. Твърди, че твърденията на ищеца за погасяване на вземанията, описани в исковата молба, по давност са неправилни и неоснователни, тъй като предвидената в чл. 110 от ЗЗД обща петгодишна давност не е изтекла.

Предвид Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, по отношение на въпросите за спиране и прекъсване на погасителната давност в изпълнителното производство посочва, че с него се отменя като загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г. постановено по чл. 58, т. 1 ЗУС (отм.), с което е постановено, че образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече.

Обосновава тезата си, че в случая от значение е какво действие във времето имат тълкувателните актове на ВКС и относимите в случая ТР на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК и ППВС №3/18.11.1980 г. Твърди, че за действието във времето на тълкувателните актове липсва законова уредба, но е налице постановена съдебна практика - решение № 170 по реда на чл. 290 ГПК, по гр. д. № 2382/2017, IV Г.О. на ВКС, с председател Б.Б..

Цитира това решение. Подробно обосновава тезата си, че от образуване на изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Я.Д. на 29.05.2009 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г.  и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент, от който започва да тече погасителна давност е датата на постановяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. Изчислява, че датата, на която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020 г.

В условията на евентуалност, иска от съда да приеме, че по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Я.Д. са извършвани множество валидни изпълнителни действия, които прекъсват давността и по делото не са налице основания нито за прекратяване на делото по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК (перемпция), нито общата погасителна давност е изтекла.

При преценката на доказателствата, съдът взе предвид представените с исковата молба писмени доказателства, неоспорени от страните, както следва: изпълнителен лист от 06.04.2019 г. по ч.гр.д. №455/2009 г. на ШРС, молба до ЧСИ Я.Д. от 28.05.2009 г., покана за доброволно изпълнение до М.М. от ЧСИ Я.Д.; представените с отговора писмени доказателства: удостоверение изх. № 20190620102421/ 20.06.2019 г. на Агенция по вписванията – София, договор за кредит за покупка на стоки или услуги №CREX-01125179/21.02.2006 г., декларация от М.М., протокол за продажба, известие за доставяне, уведомление за извършено прехвърляне на вземания до М.М., договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г., приложение №1, потвърждение за извършена цесия, както и ксерокопие на изп. дело №*** на ЧСИ Я.Д. ведно с писмо изх. №5237/07.10.2019 г. на ЧСИ Я.Д..

Фактически констатации:

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 16.06.2009 г., ищецът е получил покана за доброволно изпълнение на парично задължение по ИД №***  по описа на ЧСИ Я.Д. при ШОС.  Към поканата бил приложен изпълнителен лист от 06.04.2009г., издаден на основание заповед на РС-Шумен по ч.гр.д №455/2009 г. по описа на РС-Шумен.

По делото не се спори, че по молба на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е инициирано ч.гр.дело в РС-Шумен за издаване на изпълнителен лист в полза на молителя. Бил издаден изпълнителен лист посочен по-горе. Посредством молба от кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД от 01.06.2009г. по описаното задължение, е образувано изпълнителното дело при ЧСИ Я.Д. при ШОС. След първоначалните действия по делото, е наложен запор и е започнало изпълнение на задължението. С молба от 23.06.2009г. е поискано спиране на производството от страна на длъжника, поради внасяне на 30% от задължението. С разпореждане на ЧСИ от същата дата делото е спряно на основание чл.454, ал.1 от ГПК /в сила към 23.06.2009г./.

 В молбата за спиране, длъжникът е декларирал, че ще внася 10% ежемесечно от остатъка. От материалите на изпълнителното дело е видно, че са продължили плащанията по задължението. На 09.07.2009 г., 06.08.2009 г., 16.09.2009 г. и на 08.10.2009 г. са постъпвали суми по делото,  последната, от които е преведена на взискателя на 14.10.2009г. След това плащанията са спрени, поради наличие на болничен лист за временна неработоспособност за бременност и раждане.

На *** г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с универсален правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България - Цедент и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД - Цесионер, по силата на който е прехвърлен пакет от вземания, сред които и процесното задължение на М.П.М..

Впоследствие, след молба от 17.07.2015г., дружеството „Кредит Инкасо Инвестменс БГ“ ЕАД е поискало да бъде конституирано като взискател по делото, във връзка с договор за прехвърляне на вземания между „БНП Париба пърсънъл Файненс“ ЕАД и молителя.  Производството по делото е възобновено от ЧСИ на 23.07.2015г. След възобновяване на производството в периода след 23.09.2015г. по искане на новия взискател са направени справки в НАП и в регистъра на БНБ по отношение на длъжника. Със запорно съобщение от 07.09.2016г. е наложен запор на длъжника на негова сметка в „Банка ДСК“, а по-късно на 21.02.2018г. в „Алианц банк България“.  До подаване на исковата по настоящото дело са продължили действията по изпълнителното дело.

Правни изводи:

Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца са предявен отрицателен установителен иск, с който ищецът иска да реализира защита срещу материалноправна незаконосъобразност на принудителното изпълнение по посоченото изпълнително дело, като бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи по изпълнителното дело търсената парична сума.

        Предявеният отрицателен установителен иск, съдът е приел за допустим. Ищецът следва да установи и да докаже, че фактите, на които основава твърдяното в исковата молба основание за оспорване на вземането са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Правният интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава с твърденията за изтекла погасителна давност. Давността като материалноправен институт, може и следва да бъде навеждана като процесуален довод или възражение, само в рамките на съдебно производство, при участието на двете страни, което законодателят е предоставил на длъжника чрез предявяване на иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

По съществото на спора, съдът формира следното мнение:

Основните въпроси, по които спорят страните е приложението на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, т.н. преклузивен срок по перемция и приложението за чл.110 от ЗЗД, т.н. погасителна давност.

Според настоящият съдебен състав, релевантно в случая е и обстоятелството, че в периода от 23.06.2009г. до 23.07.2015г. изпълнението по изпълнителното дело е спряно на основание чл.454, ал.1 от ГПК по искане на длъжника. От материалите по изпълнителното дело не се установява спирането в този период  да е отменено, респ. да е възобновено изпълнението или изпълнителният лист да е обезсилен. Съгласно съдебната практика срокът за прекратяване на делото по перемпция не тече през времето, когато изпълнителното производство е спряно, тъй като кредиторът е възпрепятстван да иска извършване на изпълнителни действия.  Налице е изключение от това правило - в случаите, в които производството е било спряно по искане на длъжника, в която хипотеза попада процесният случай.

Предвид императивният текст на чл.454, ал.2 от ГПК - ако длъжникът не плати някоя от вноските по ал. 1, съдебният изпълнител по молба на всеки от взискателите продължава изпълнението, без длъжникът да може да иска ново спиране. Настоящият състав приема, че при спряно изпълнение по реда на чл.454, ал.1 от ГПК, в предвиденият в нормата на чл.433, ал.1 т.8 от ГПК двугодишен срок, следва да се вземе предвид периодът от време, през който изпълнението е спряно. Както беше посочено по-горе, срокът за прекратяване на делото по перемпция не тече през времето, когато изпълнителното производство е спряно, когато е налице принципът, че кредиторът е възпрепятстван   да  иска извършване на изпълнителни действия. В случая това не е така. На 09.07.2009 г., 06.08.2009 г., 16.09.2009 г. и на 08.10.2009 г., длъжникът е плащал редовно ежемесечно вноските си по реда на чл.454, ал.1 от ГПК.  Последната вноска е била преведена на взискателя на 14.10.2009г. След месец октомври 2009г., длъжникът е спрял плащането на вноските си, като причината за това не е относима към спора. Предвид разпоредбата на чл.454, ал.2 от ГПК, взискателят по никакъв начин, след 30.11.2009г. /до когато е следвало да бъде следващата месечна вноска за м. ноември 2009г./, не е бил възпрепятстван да поиска възобновяване на производството, като това е сторено на 23.07.2015г.

Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване.  Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение. Изпълнителният процес съществува само и доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи, а взискателят е длъжен да поддържа висящността му като предприема съответните изпълнителни действия.

Перемцията е обусловена от активността на взискателя. В изпълнителният процес, кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по право, без значение  дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение.

В конкретният случай, давността ще тече от датата, когато е следвало да бъде предприето  последното по време валидно изпълнително действие от страна на взискателя, а именно 01.12.2009г. Противното би означавало, че се кредитира бездействието на взискателя,  във връзка с приложението на чл.454, ал.2 от ГПК.

От материалите по изпълнително дело ИД №***  по описа на ЧСИ Я.Д. при ШОС, образувано на 29.05.2009 г. е видно, че след 30.11.2009г., до когато е следвало да бъде внесена следващата периодична месечна вноска, предвид чл.454, ал.2 от ГПК, взискателят не е бил възпрепятстван да подаде молба за продължаване на изпълнението, като това е сторено едва на 23.07.2015г. След 30.11.2011г. са изтекли повече от две години, поради което останалите действия извършени след тази дата са без  правно значение, вкл. и прекратяването на делото, което е станало по силата на закона, с изтичането на т.н. преклузивен срок по перемция.

Едновременно с посоченото по горе, съдът приема, че давността, предвид  приложението за чл.110 от ЗЗД не е прекъсвана и спирана след 01.12.2009г. Същата е изтекла на 01.12.2014г., затова и настоящият състав приема, че давността за принудителното събиране на вземането по издадения изпълнителен лист е изтекла, на тази дата.

Според чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността: започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо; прекъсва се с предприемане на действия за принудително изпълнение; спира се, докато трае съдебният процес за вземането. Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.  Действително, законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл.116, б“в“ от ЗЗД. В случая, с възобновянето на  23.07.2015г. на изпълнителното дело, давността не е прекъсната, тъй като тя вече е била изтекла на 01.12.2014г.

Съдът не споделя мнението на процесуалният представител на ответната страна, което е изразявано от представителите на т.н. „колектори“, по отношение на ТР на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК и ППВС № 3/18.11.1980 г. Накратко, безспорно е, че е налице Решение № 170 по реда на чл. 290 ГПК, по гр. д. № 2382/2017, IV Г.О. на ВКС, с председател Б.Б. и докладчик съдията Д.Д..  Това решение е било предмет на обсъждане от същинската съдебна практика. Същото е инцидентно, самостоятелно и отделно.  Преобладаващото споделено мнение, че същото е неправилно, като постановено в противоречие най-малкото на чл.130, ал.2 от ЗСВ и чл.50 от ЗНА. В последната норма се сочи, че тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува /в случая ГПК и ЗЗД/, както и това, че по изключение органът, издал акта за тълкуване, може да даде на тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие може да създаде усложнения. С ТР на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, това не е сторено, като за пълнота следва да се отбележи, че докладчикът по това дело е председател на състава по цитираното от ответната страна решение.

 Предвид гореизложеното съдът приема, че по отношение на вземането, възлизащо в размер на 892,46 лева - главница по договор за потребителски кредит, сумата в размер на 263,25 лева - договорна лихва за периода 15.09.2006г. - 15.01.2008г., сума в размер на 339,56 лева - неустойка за периода 13.10.2006г. - 09.02.20091., както и сумата в размер на 75,00 лева, представляваща направени разноски по делото, се е осъществил фактическия състав на погасителната давност през периода от 01.12.2009г. до 01.12.2014г.

Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен. Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски направени в настоящето производство, както следва – за държавна такса в размер на 73,99 лв., както и с оглед представените доказателства за действително извършени разноски за защита и съдействие от един адвокат в размер но 460,00 лева. Така платеното възнаграждение за адвокат не е прекомерно, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че М.П.М., с ЕГН:**********, с адрес: ***, чрез адв. К.А.С. – САК, с адрес за съобщения: град София, ул. ***, не дължи  поради погасено по давност право на принудително изпълнение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ***, чрез пълномощника З.Н.Д. - прокурист, упълномощена от Я.Й.О. и П.Я.П. - в качеството им на представляващи дружеството, чрез пълномощника си юрисконсулт М.С.М., на вземане: сума в размер на 892,46 лева - главница по договор за потребителски кредит, сума в размер на 263,25 лева - договорна лихва за периода 15.09.2006г. - 15.01.2008г., сума в размер на 339,56 лева - неустойка за периода 13.10.2006г. - 09.02.2009г., както и сумата в размер на 75,00 лева - разноски, за което има издаден изпълнителен лист от 06.04.2009г., на основание заповед на РС-Шумен по ч.гр.д №455/2009 г. по описа на РС-Шумен, като се е осъществил фактическият състав на погасителната давност през периода от 01.12.2009г. до 01.12.2014г., на основание чл. 439, във вр. с вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ***, чрез пълномощника З.Н.Д. - прокурист, упълномощена от Я.Й.О. и П.Я.П. - в качеството им на представляващи Дружеството, чрез пълномощника си юрисконсулт М.С.М. ДА ЗАПЛАТИ на М.П.М., с ЕГН:**********, с адрес: ***, чрез адв. К.А.С. – САК, с адрес за съобщения: град София, ул. *** сумата от 533,99 лева /петстотин и тридесет и три лева и 99 ст./, представляваща направени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Шумен в двуседмичен срок от връчването му от страните.

 

 

РАЙОНЕН   СЪДИЯ: