Р Е Ш Е Н И Е
967/22.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като
разгледа докладваното от съдията ГД №
2092/2019 г., по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск, с правно основание чл. 150 СК, от С. П. К., действащ със знанието
и съгласието на своята майка и законен представител – В.П.Ж., против П.К.Ж., с
правно основание чл. 150 СК, за увеличаване на присъдена месечна издръжка, от
100 лева на 170 лева месечно, с падеж първо число на месеца, считано от датата
на предявяване на исковата молба – 18.07.2019 г. до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва от
падежа на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес
от провеждане на осъдителния иск, твърдейки, че с влязло в законна сила съдебно
Решение постановено по ГД № 2341/2015
г., по описа на РС Шумен, ответникът бил осъден да му плаща месечна издръжка в
размер на 100 лв., чрез неговата майка и законен представител, която
упражнявала и родителските права. Твърди, че от определяне на тази издръжка са
минали повече от три години, ответникът не го подпомагал финансово и не полагал
никакви грижи към него, а контактите им били инцидентни. Майка му поемала
всички разходи по дрехи, обувки, учебни пособия, работела на трудов договор и
реализирала нетни месечни доходи около минималната за страната работна заплата.
Намира, че през този тригодишен период са се увеличили потребностите му. В
момента бил ученик в десети клас. Твърди, че ответникът работел, нямал
алиментни задължения към други деца и можел да плаща издръжка в по-висок
размер. Моли съдът да постанови решение с което да увеличи постановената с
Решение по ГД № 2341/2015 г., по описа на ШРС, издръжка от 100 лв. на 170 лв.,
платима чрез неговата майка и законен представител, считано от
датата на депозиране на исковата молба, ведно със законовата лихва за всяка
закъсняла вноска, до настъпване на законови основания за изменение или
прекратяване па издръжката. Претендира разноски.
В
срока и по реда на чл. 131 ГПК, препис от исковата
молба и приложенията не са връчени на ответника. По данни на длъжностното лице
по връчване на книжа, лицето отказва да ги получи.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез представителя
си, поддържа исковата молба, а ответникът излага становище, че не е в състояние
да плаща искания размер издръжка. Контролиращата страна Д „СП“ Шумен, не се
явява и не се представлява.
Съдът, след като взе предвид допуснатите
и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от Удостоверение за раждане,
издадено въз основа на Акт за раждане № ***. /л. 5/ се установява, че родители
на ищеца са: В. П. Ж. – майка и П.К.Ж. – баща. С Решение № 1913/16.12.2015 г.,
по ГД № 2341/2015 г., по описа на РС Шумен, бракът между родителите на ищеца е
прекратен, като родителските права върху малолетното тогава дете са предоставени на
майката, а бащата е осъден да плаща месечна издръжка в размер на 100 лв. /л. 3/ Ищецът е навършил 17 години, като
през учебната 2018/2019 г. е ученик в десети клас, установимо от служебна
бележка № 1572/12.07.2019 г. /л. 6/. От приетата по делото Справка за актуално
състояние на трудови договори, издадена от ТД НАП гр. Варна, се установява, че
към 01.09.2019 г. родителите на ищеца се осигуряват върху средно месечно
трудово възнаграждение в размер на 546 лв. По делото е разпитана Т. П. –баба на
ищеца, чиито показания съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, с оглед
евентуална заинтересованост, която твърди, че за детето основно грижи полага майката.
Ответникът се обаждал на детето, но не го подпомагал със средства. Не знае
ответника да има задължения към трети лица. Детето нямало възможност да
посещава извънкласни занимания и екскурзии, защото майката нямала възможност да
ги заплаща.
Представени са и други
неотносими към правния спор писмени доказателства
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Изменение на предходно определената издръжка следва да
бъде допуснато само при наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на
които е присъдена в определен размер. Следователно основателността на
предявената искова претенция, с правно основание чл. 150 СК, се обуславя от
настъпването, след определяне на предходната издръжка, на трайни съществени
промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител,
като се отчетат и възможностите на родителя, полагащ грижи за детето. В
разглеждания случай, от присъждането на издръжката до иницииране на настоящото
производство е изминал период от около три години, през който, с оглед
възрастта и променената икономическа конюнктура в страната, неминуемо са
настъпили изменения в нуждите, при които е присъдена предходната издръжка на
детето. Предвид нарасналата му възраст е нараснала и нуждата му от облекло, храна
и други текущи разходи, налагани от ежедневието на дете от неговата възраст.
Несъмнено детето има нужда от средства за образование, което е предпоставка и
база за неговото пълноценно развитие, поради което са необходими повече
средства за учебни помагала и мероприятия. Предвид изложеното следва да се
приеме, че е налице съществена промяна в обстоятелствата, при които е бил
определен размера на досегашната издръжка, поради което само на това основание
съдът приема, че предявеният иск се явява доказан по основание.
Размерът на
издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, се определя от нуждите
на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи.
С Постановление на
Министерски съвет № 170/17.08.2018 г. /обн. ДВ бр.70/24.08.2018 г./ за
определяне размера на линията на бедност в страната за 2019 г. е определен праг
в размер на 348 лв. месечно. От този размер нагоре следва да бъде определен
размерът на издръжката за едно дете, съобразно Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на
20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от
23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. В същата е признато правото на всяко дете на жизнен
стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно,
морално и социално развитие. В чл. 27 ал. 2 от същата е посочено, че
родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна
отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности
условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията
задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите
първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на
неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с
осигуряване на развитие на детето. Съдът намира, че постановлението за
определяне на праг на бедност, макар да не може да служи, като база за
определяне на количеството средства, нужни на едно дете, тъй като този
показател не е съобразен с изискванията на Конвенцията за правата на детето, все пак е минимума, необходим за едно
лице за физическото му оцеляване.
От приетите по делото писмени доказателства се установява,
че ответникът реализира доход около 546 лв., трудоспособен е в състояние да
поеме по-висок от предходно определения размер. При това положение, предвид
възрастта на детето и неговите нужди, както и материалните възможности на
родителите, съдът намира, че за издръжката на детето е необходима минимум
сумата 320 лв. месечно, от която бащата, следва да плаща претендирания размер
от 170 лв., а останалата част, ведно с непосредствените грижи, да се поеме от
майката. Съдът намира, че подобен размер на издръжка няма да представлява
затруднение за ответника. Увеличеният размер на издръжката следва да се дължи,
считано от датата на предявяване на иска – 18.07.2019 год. С оглед изложеното съдът намира, че
искът е основателен по размер.
Възражението на ответника за недължимост на
претендирания размер обосновано с невъзможност да дава тази издръжка,
настоящият състав на ШРС намира за несъстоятелни – твърденията на ответника за
невъзможност без представяне на доказателства не е основание да се приеме, че
ответникът е във финансова невъзможност доколкото същият е в трудоспособна
възраст, а съобразно задължителните разяснения в ППВС № 5/16.XI.1970 г., т. 11,
обобщаващо практиката по въпросите на задълженията за издръжка: „Не се
освобождават от задължението за издръжка лицата, които неоправдано не работят,
макар и да са трудоспособни. Възможността им се определя съобразно с
квалификацията им и другите обстоятелства, които са от значение за случая.
Възразяващият, че е в обективна невъзможност да дава издръжка, е длъжен да установи
причините извън неговата воля“. В процесния случай доказателства за наличието
на такива причини не са представени.
Относно разноските.
При този изход на делото, относно искът, с правно
основание чл. 150 СК, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл.
1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като
иск за периодични платежи за неопределено време, дължимата държавна такса е в
размер на 4 % върху увеличения размер на платежите за три години. В процесния случай
в тежест на ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на
Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***,
при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, общо сумата 100.80 лева, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК и 5 лева такса в случай на служебно
издаване на изпълнителни листи.
Искането на ищцата, за присъждане на разноски по
делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива под
формата платено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат в размер
на 200 лева, за което има представен списък по чл. 80 ГПК, е основателно, поради което следва да бъде уважено, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
На основание 242, ал. 1 ГПК,
съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, в частта
относно присъдените издръжки.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Изменя
размера на постановената по ГД № 2341/2015 год., по описа на Районен съд - гр. Шумен издръжка, дължима от П.К.Ж., с ЕГН: **********
и адрес: ***, в полза на непълнолетното
дете С. П. К., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител В.П.Ж., с ЕГН **********, като
я увеличава от 100,00 лв. (сто лева) на 170,00 лв. (сто и
седемдесет лева), считано от датата на предявяване
на исковата молба – 18.07.2019
год., с
падеж - първо число на текущия месец, за който се дължи издръжката, по банкова
сметка: ***, Код на банката: UBBS BGSF
в „Обединена българска банка“ АД с титуляр В.П.Ж., ведно със законната лихва при
забава, до настъпването на законно основание за нейното изменяване или
прекратяване, на основание чл.150 вр. чл.143, ал.2 от СК.
Осъжда П.К.Ж., с ЕГН: ********** и
адрес: ***, да плати в полза В.П.Ж., с ЕГН **********, разноски за платено възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат, в размер на 200.00 лв.(двеста лева), за
което има представен списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда П.К.Ж., с ЕГН: ********** и
адрес: ***, да плати в полза на
Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***,
при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, общо сумата 100.80 лева (сто лева и осемдесет стотинки), на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Постановява предварително изпълнение на решението, в
частта относно присъдената издръжка, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд, в двуседмичен срок от 28.10.2019 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Районен съдия: