Р Е Ш Е Н И Е

1014/25.10.2019г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Шумен, девети състав, в публична заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: Д. Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа ГД № 2206/2016 г., по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано по искова молба, от Ц.Т.К., против Център за специална образователна подкрепа гр. Шумен, в която, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение, са предявени, както следва: 1/конститутивен обуславящ иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване прекратяването на трудовото правоотношение между страните за незаконно и отмяна на Заповед № РД 09-01-235/09.07.2019 г. на Директора на Център за специална образователна подкрепа гр. Шумен; 2/обусловен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност „Старши учител на деца с умствена изостаналост“ с място на работа „Център за специална образователна подкрепа гр. Шумен ул. ***“; 3/осъдителен иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за присъждане в тежест на ответника обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението за периода от 11.07.2019 г. до постановяване на решението, но за не повече от шест месеца, в размер на 8 332.26 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от датата на подаване на исковата молба – 18.07.2019 г. до окончателното плащане.

Ищеца обосновава исковата си претенция твърдейки, че от 1999 г. работил при ответника /бившето Помощно училище, сега Център за специална образователна подкрепа в град Шумен/, първоначално като възпитател, а в последствие като учител. На 09.07.2019 г. му била връчена Заповед № РД 09-01-235/09.07.2019 г. на Директора, за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - поради липса на необходимото образование и професионална квалификация, тъй като, считано от 04.07.2019 г., имало изменение в Щатното разписание. В Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение било записано, че за длъжността „Старши учител на деца с умствена изостаналост“ се изисквало образователно-квалификационна степен „Магистър“ по специалност „Специална педагогика“, каквато той не притежавал. Твърди, че е завършил висше образование, пет годишен курс на обучение по специалността „Специална – олигофренопедагогика“, която сега се наричала „Специална педагогика“. В този смисъл му било издадено Удостоверение изх. № РД - 09 - 538/10.07.2019 г., по описа на Шуменския университет, в което било записано, че придобитото от него през 1998 г. висше образование, специалност „Олигофренопедагогика“, към настоящия момент се признава за специалност „Специална педагогика“, област на висше образование, а именно, 1. Педагогически науки; Професионално направление 1.2. Педагогика, професионална квалификация „специален педагог, ресурсен учител, в специално училище. Намира този довод на Директора за незаконосъобразен като счита, че съобразно нормативната уредба, за заемане на длъжността „Старши учител“ е достатъчно да има бакалавърска степен на обучение и не било необходимо степента да е магистърска. Изискването за магистърска степен било единствено за длъжността „главен учител“ или „главен възпитател“, която съобразно чл. 72 от Наредба № 12/01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, се заемала от лица със завършено висше образование на образователно - квалификационна степен „магистър“ и професионална квалификация „учител“. Счита за недопустимо Директорът, с изменение на щатното разписание, да поставя по-високи изисквания за заемане на дадена длъжност от тези, които нормативната уредба изисква за същата, както и, че съгласно параграф 3 от Наредба № 12 „лицата, заварени на длъжност педагогически специалист, които не отговарят на изискванията на тази наредба, следва да запазят трудовото си правоотношение, ако са имали право да заемат съответната длъжност към момента на възникване на правоотношението“. Според ищеца вероятно поради грешка в дипломата му за висше образование е записано степен „бакалавър“, въпреки че бил завършил петгодишен курс на обучение, като счита, че при петгодишен курс завършилите през 1998 г., получавали образователна степен „магистър“. По този въпрос направил запитване до Шуменския университет, издал дипломата му, но му било отговорено, че тъй като учил задочно, издадената му диплома е за „бакалавър“. Намира, че за неговия случай следва да се приложи параграф 9 ЗВО, съгласно който „Студенти, приети до влизането на този закон в сила, продължават обучението си и получават образователна и квалификационна степен в зависимост от сроковете на обучение и учебния план, по които се обучават“. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде отменена Заповед № РД 09-01-235/09.07.2019 г., а уволнението му да бъде признато за незаконосъобразно; да бъде възстановен на заеманата длъжност „Старши учител на деца с умствена изостаналост“ при ЦСОП гр. Шумен; да бъде осъден ответникът да му плати обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати, за периода от 11.07.2019 г. до 11.01.2020 г., като сумата за обезщетение определя на 8332,26 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В писмен отговор на исковата молба, ответникът оспорва изцяло насочените срещу него искове, навеждайки доводи за неоснователност. Счита, че изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт, щатното разписание или в длъжностната характеристика. Когато изискванията са предвидени в закон или друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика. Намира, че с оглед спецификата на работата и нуждите, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност, след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в Щатното разписание и/или Длъжностната характеристика. Това правомощие било въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежало на съдебен контрол. В случая с изменение на Щатното разписание на ЦСОП от 04.07.2019 г., предвид спецификата, работодателят преценил, че в интерес и за нуждите на работата с деца и ученици със СОП, както и с оглед предоставянето на по-добри образователни услуги на тази категория, за длъжността „Старши учител на деца с умствена изостаналост“ да се изисква образователно-квалификационна степен „Магистър“. Тъй като ищецът не притежавал тази образователна - квалификационна степен, а по-ниска /„бакалавър“/ работодателят прекратил трудовото правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 вр. чл. 326, ал. 2 КТ. Намира за неоснователни доводите на ищеца, че вероятно поради грешка в дипломата му за висше образование е записано степен „бакалавър“, въпреки че бил завършил 5-годишен курс на обучение. В този смисъл счита, че не следвало да бъдат обсъждани и да бъдат вземани предвид при разглеждане на делото, както и че работодателят не е длъжен да изследва и да открива евентуални и предполагаеми грешки в представените от служителите документи, удостоверяващи тяхното образование и/или квалификация. Претендира разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, както и в представените по делото писмени защити, по реда и в срока по чл. 149, ал. 3 ГПК, страните, чрез процесуалните си представители, поддържат изразените становеща.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника, както и че трудовия договор между страните е прекратен със Заповед № РД 09-01-235/09.07.2019 г. на Директора на ЦСОП гр. Шумен, без предизвестие, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - поради липса на необходимото образование и професионална квалификация.

От представената Трудова книжка /л. 16 - 24/ се установява, че от 25.04.1994 г. до прекратяване на трудовото провоотношение - 10.07.2019 г., ищецът е заемал различни длъжности първоначално в Помощно училище „Васил Друмев“ гр. Шумен, като от 01.01.1999 г. е бил на длъжности: възпитател; учител, старши възпитател и старши учител.

От представената Диплома № ***, издадена на 12.02.1998 г. /л. 13/ за висше образование се установява, че ищецът е завършил Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Педагогически факултет, образователна - квалификационна степен „бакалавър“, пет годишен курс на обучение, по специалност „Специална-олигофренопедагогика“, като с Решение на държавна изпитна комисия /протокол № 90/11.01.1997 г./ му е признато „Висше образование“ и присъдена квалификация „Олигофренопедагог – учител по трудово обучение в помощно училище“.

От Писмо изх. № РД-09-538/10.07.2019 г., по описа на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ /л. 15/ се установява че придобитото през 1998 г. висше образование, специалност „Олигофренопедагогика“ към настоящия момент се признава за специалност „Специална педагогика“, Област на висше образование 1. Педагогически науки; Професионално направление 1.2. Педагогика, професионлана квалификация „специален педагог, ресурсен учител, учител в специално училище” /съгласно Класификатора на областите на виеше образование и професионалните направления, Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени “бакалавър”, “магистър” и “специалист”, ДВ бр. 79/05.09.2003 г. и Квалификационната характеристика на специалност Специална педагогика/. От Удостоверение изх. № 194/14.10.2019 г. /л. 67/ издадено от Шумески университет, се установява, че ищецът се е обучавал, в задочна форма, за бакалавър, по учебен план с продължителност 5 учебни години, по специалост „Олигофренопадагогика“.

Със Заповед № РД-08-250/04.07.2019 г. на Директора /л. 50/, считано от 04.07.2019 г. се извършва промяна на Щатното длъжностно разписание на ЦСОП Шумен /л. 51 - 52/, като за длъжността „Старши учител на деца с умствена изостаналост“, код по НКП „23525011“, се въвежда изисквания за образование - „висше, магистър“, специалност по „Специална педагогика“.

С Писмо вх. № РД-26-1114/10.07.2019 г., по описа на ЦСОП, /л. 25/ ищецът предложил на Директора да отмети издадената Заповед за освобождаване от работа.

Представени са Удостоверения и Сертификати /л. 26 – л. 39/ за участие на ищеца в обучения, квалификационни курсове и изложби.

От Експертно решение на ТЕЛК /л. 40/ се установява, че считано от 28.06.2017 г., ищецът е с 44 % трайно намалена работоспособност със срок три години, а от Заключение на „СТМ – Шумен” ООД /л. 41/, че е пригоден да изпълнява длъжността „учител, без тежък физически труд и наблагоприятни климатични фактори”.

От представено Насочващо писмо от Агенция по заетостта, бюро по труда гр. Шумен /л. 68/, се установява, че ищецът е кандидатствал за длъжност „Директор училище“, но след извършен подбор от работодателя между повече кандидати не е одобрен

От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата по делото ССЕ се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ месеца на прекратяването на трудовото правоотношение е в размер на 1403.28 лв., като размерът на изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за един календарен месец следва да бъде брутна сума в размер на 1 375.21 лв. и сумарно за шест календарни месеца в размер на 8 251.26 лв., след приспадане на дължимия данък чистото обезщетение е в размер на 7 426.13 лв.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира за установено от правна страна следното:

Относно обуславящият иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

По общо правило при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, в тежест на ищеца е да установи, сключване на трудов договор с ответника и че трудовото правоотношение е прекратено с обжалваната заповед. В тежест на ответника е да установи, че заповедта му е законосъобразна - че са били налице материално – правните предпоставки, както и че са спазени всички процедурни правила за прекратяване на трудовото правоотношение.

В настоящото производство е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника, както и че трудовият договор между страните е прекратен, без предизвестие, със Заповед № РД 09-01-235/09.07.2019 г. на Директора на Център за специална образователна подкрепа гр. Шумен, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 вр. чл. 326, ал. 2 КТ - липса на необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната работа, поради изменение в Щатното разписание на Центъра, считано от 04.07.2019 г..

По общо правило уволнението на всички основания по чл. 328 КТ, в това число и поради липса на необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, следва да се извършва след отправяне на писмено предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ. Предизвестието се отправя с цел да бъде отработено, но при липса на интерес или възможност за ефективно отработване, работодателят може да прекрати трудовия договор преди да изтече срокът на предизвестието, като в този случай дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестието, както е в настоящия случай. Неотправянето на предизвестиене обаче, както е в настоящия случай, не води до незаконност на уволнението и не е основание за отмяната му. Това създава облигационно правоотношение - задължение за работодателя да изплати обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ. /в този смисъл е Р. № 664/15.11.2010 г., ГД № 192/09 г., т. 2, IV г. о. на ВКС/

Основанията за едностранното прекратяване на трудов договор от работодателя, по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, са работникът или служителят да не притежава необходимото образование или да не притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа. Разпоредбата съдържа две отделни /алтернативни/ основания, като в заповедта за уволнение следва да се посочи кой от двата фактически състава е причина за прекратяване на трудовия договор, но е възможно да се посочат и двете основания. Основанието „да не притежава необходимото образование за изпълняваната работа” е предпоставено от изискване за друго завършено образование - по вид /начално, основно, средно, висше и др./, степен /специалист, бакалавър, магистър, доктор/ или специалност /медицина, фолология, икономика, право и др./. Основанието „да не притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа” е предпоставено от изискването за други степен на знание и умение по дадена професия /учител, лекар, счетоводител и др./ или специалност. В диспозитива на обжалваната заповед двете основания са посочени кумулативно, но в мотивите само едното: „служителят не притежава необходимата образователно – квалификационно степен на висше образонание „Магистър“ по специалност „Специална педагогика“”. Настоящият съдебен състав намира, че липсата на мотиви относно основанието: „служителят не притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа”, не води до незаконност на уволнението и не е основание за отмяната му. В този смисъл следва да се приеме, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношението между страните с процесната заповед е, че ищецът не притежава необходимото образование за изпълняваната работа, поради липса на изискуема степен на висше образование. Това е и един от спорните между страните въпроси: ищецът счита, че притежава образователно – квалификационно степен на висше образование „Магистър“ по специалност „Специална педагогика“, но поради грешка в дипломата му за висше образование било записано „Бакалавър“, въпреки че бил завършил петгодишен курс на обучение, като намира, че завършилите през 1998 г., при петгодишен курс, получавали по – високата образователна степен. Настоящият съдебен състав намира, че нито продължителността на периода обучение, нито времето на завършване, нито сходството в учебните планове на двете образователно-квалификационни степени на висше образование, биха могли да обосноват извод, че ищецът е придобил по - високата, тъй като по арг. от разпоредбата на чл. 34 Наредба № 12/01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педогогически служители, издадена от МОН, обн. ДВ. бр. 75/2016 г., в сила от 27.09.2016 г., завършеното образование, придобитата специалност и присъдената или допълнително придобита професионална квалификация се удостоверяват с диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование и свидетелство за професионална квалификация и/или други документи, определени с държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища. Твърдяната от ищеца грешка в дипломата му за висше образование, би могла да бъде поправена по предвиден в закона ред, а и по този въпрос страните не са поискали съдът да се произнесе в настоящия процес. Събраните по делото писмени доказателства: Диплома № ***, издадена на 12.02.1998 г., Писмо изх. № РД-09-538/10.07.2019 г. и Удостоверение изх. № 194/14.10.2019 г., издадени от ШУ „Епископ Константин Преславски“, еднозначно сочат, че ищецът се е обучавал, в задочна форма, по учебен план с продължителност 5 учебни години, като е придобил образователно – квалификационно степен на висше образование „Бакалавър“, по специалост „Олигофренопадагогика“, която към настоящият момент се признава за специалност „Специална педагогика“, област на висше образование 1. Педагогически науки; Професионално направление 1.2. Педагогика, професионална квалификация „специален педагог, ресурсен учител, учител в специално училище“.

Специфичните правила за преценка законосъобразността при едностранно прекратяване на трудов договор от работодателя, по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, са свързани, както с обема, източниците и момента на промяната в изискванията за изпълняваната работа, така и със съдебния контрол върху преценката на работодателя, какви промени да въведе.

Промяната в изискванията за изпълняваната работа е налице само при запазване на длъжността, както е в процесния случай, тъй като, когато се променят съществени трудови функции, макар и наименованието на длъжността да е запазено, се създава нова длъжност и е налице съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а не промяната в изискванията за изпълняваната работа по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.

Промяната в изискванията за изпълняваната работа може да произтича от разпоредба на нормативен акт или от волята на работодателя - с длъжностна характеристика или с щатно разписание. Настоящият състав сподела съдебната практика, според която ако изисквания за образование и квалификация са въведени едностранно от работодателя, с щатно разписание или длъжностна характеристика и не произтичат от разпоредба на нормативен акт, щом като работникът или служителят нямат изискуемото се образование или квалификация, работодателят може едностранно да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. В този смисъл са Р. № 436/23.08.2010 г., ГД № 441/2009 г. ІV г. о., на ВКС; Р. № 1185/05 г., ГД № 718/03 г. ІІІ г. о. на ВКС.

Настоящият състав сподела и съдебната практика, според която работодателят може едностранно да прекрати трудовото правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, щом като работникът или служителят няма изискуемото се образование или квалификация, както когато повишаването на изискванията е настъпило след сключването на трудовия договор, така и когато още при сключване на трудовия договор работникът или служителят не е отговарял на изискванията за образование или професионална квалификация за заемане на длъжността, а не само когато повишаването на изискванията е настъпило след сключването на трудовия договор. В този смисъл са Р. № 436/23.08.2010 г., ГД № 441/2009 г. ІV г. о. на ВКС; Р. № 1185/2005 г., ГД № 718/2003 г., 1 ІІІ г. о., на ВКС.

Относно възможността за съдебен контрол върху преценката на работодателя, какви промени в изисквания за длъжността да въведе, следва да се има предвид, че когато същите не са определени с нормативен акт, работодателят има право да променя изискванията, като преценката е по целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. В тази случаи при произнасяне по иска за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът не може да изследва въпроса дали е съществувала обективна необходимост или не от въведената от работодателя промяна в изискванията за заемане на определени длъжности. В този смисъл са Р. № 3/20.01.2011 г., ГД № 621/2010 г., III г. о. на ВКС; Р. № 92/10.5.2003 г., ГД № 2752/2001 г., III г. о. на ВКС; Р. № 1671/30.01.2004 г., ГД № 968/2002 г., III г. о., на ВКС, а такива са и възраженията на ответника. От друга страна работодателят няма право да променя изискванията за длъжността, когато същите са определени с нормативен акт, както и когато са произволни, не са свързани с характера на работата и нуждите на производството, а сочат на злоупотреба с право в нарушение на изискването за добросъвестно упражняване на правата по трудовото правоотношение. В настоящата хипотеза изискванията за заеманата до уволнението от ищеца длъжност „Старши учител на деца с умствена изостаналост“ са законово регламентирани от подзаконов нормативен акт: Наредба № 12/01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педогогически служители, издадена от МОН, обн. ДВ. бр. 75/2016 г., в сила от 27.09.2016 г.. С тази Наредба е регламентиран държавният образователен стандарт, който определя, както функциите, така и необходимата за заемане професионална квалификация от педагогическите специалисти и техните длъжности в институциите от системата на предучилищното и училищното образование – арг. чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 71 от Наредбата длъжностите „Старши учител” или „Старши възпитател”, се заемат от лица, които имат завършено висше образование, а съгласно разпоредбата на чл. 72 от същата Наредба, длъжността „Главен учител” или „Главен възпитател” се заема от лица със завършено висше образование на образователно-квалификационна степен „Магистър” и професионална квалификация „Учител”. От систематичното тълкуването на двете разпоредби, по арг. от противното, се налага извода, че за заемане на длъжността „Старши учител”, на каквато е бил назначен преди уволнението ищецът, нормативната уредба не изисква да е придобил образователно-квалификационна степен, а само да има завършено висше образование. Въведеното от ответника изискване за придобита образователно-квалификационна степен на висше образование „Магистър” , по целесъобразност със Заповед № РД-08-250/04.07.2019 г., предвид че не е в съответствие с определеното в подзаконовия нормативен акт, се явява незаконосъобразно, тъй като работодателят е бил длъжен да съобрази изменението на Щатното разписание на ЦСОП от 04.07.2019 г., с тези нормативни изисквания. В този смисъл възражението на ответника, че работодателят може, с оглед спецификата на работата и нуждите, да въведе по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност, след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в Щатното разписание и/или Длъжностната характеристика и това правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, тъй като не е от компетентност на съда да се произнася каква квалификация налагат нуждите на работата за дадена длъжност и дали промяната в изискванията за квалификация е наложена от обективна необходимост, в общия случай е правилно, но в настоящият случай съдът намира за незаконосъобразно.

От друга страна по делото не бяха представени никакви доказателства за наличие на изменение в нуждите на работата с деца и ученици със специални образователни потребности, различни от тези до изменението на Щатното разписание на от 04.07.2019 г., поради което предоставянето на по-добри образователни услуги на тази категория ученици, по никакъв начин не е обосновано с повишаване изискванията за образователно-квалификационна степен за длъжността „Старши учител на деца с умствена изостаналост“ в ЦСОП – Шумен от „Бакалавър” на „Магистър“ по специалност „Специална педагогика“. Липсата на аргументи в мотивите на заповедта в тази насока сочи на злоупотреба с право и в нарушение на изискването за добросъвестно упражняване на правата по трудовото правоотношение, което е основание искът да бъде уважен, като основателен.

Поради всичко изложено съдът намира, че уволнението на ищеца се явява незаконосъобразно и Заповед № РД 09-01-235/09.07.2019 г. на Директора на Център за специална образователна подкрепа гр. Шумен следва да бъде отменена, а главният иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, се явява основателен, поради което следва да бъде постановено решение, с каето същия да бъде уважен.

Относно наличието на предпоставки за закрила във връзка, с което от ищеца са представени доказателства за захарна болест и 44 % трайно намалена работоспособност, считано от 28.06.2017 г., със срок три години, съгласно Експертно решение на ТЕЛК и Заключение на „СТМ – Шумен” ООД. Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят може да уволни трудоустроен работник или служител само с предварително разрешение на Инспекцията по труда за всеки отделен случай. Доколкото основанието за уволнение на ищеца е по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, което е извън приложното поле на защита по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, твърдението е неоснователно и не подлежи на съдебна преценка.

Произнасянето по обусловените искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, е предпоставено от решаването на спора по искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като поради неговата основателност следва, че същите следва да бъдат уважени. По отношение на искът, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. 225 КТ, обезщетение следва да се присъди за срока от датата на незаконното уволнение – 11.07.2019 г. до датата на съдебното заседание – 14.10.2019 г. в общ размер на 4 125.63 лв., съобразно приетото по делото заключение на ССчЕ, като в останалата част, до пълния предявен размер от 8 332.26 лв., за времето от 14.10.2019 г. до 11.01.2020 г., претенцията следва да бъде отхвърлена поради обстоятелството, че целият подлежащ на обезщетяване шестмесечен период от време до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция не е изтекъл.

Относно разноските по делото:

При този изход на спора, в полза на ищцата следва да се присъдят направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция, в претендирания размер от 800 /осемстотин лева/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен с IBAN *** „Алианц България“ АД – Шумен, общо сумата 365.03, държавни такси и разноски по производството, от които 100 лв. - възнаграждение на вещото лице платено от бюджета на съда и 265.03 лв. - държавни такси, по трите кумулативно предявени искове, от които 100 лв. по двата неоценяеми иска и 165.03 лв. по осъдителния иск за обезщетение, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Признава уволнението на Ц.Т.К., с ЕГН: ********** ***, за незаконно и отменя Заповед № РД-09-01-235/09.07.2019 г. на Директора на Център за специална образователна подкрепа гр. Шумен, с която, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - „поради липса на необходимото образование и професионална квалификация“, трудовото правоотношение е прекратено, като незаконосъобразна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Възстановява Ц.Т.К., с ЕГН: ********** ***, на заеманата от него длъжност „Старши учител на деца с умствена изостаналост“ в Център за специална образователна подкрепа гр. Шумен, представлявано от Директора, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

Осъжда Център за специална образователна подкрепа гр. Шумен, да плати на Ц.Т.К., с ЕГН: ********** ***, сумата 4 125.63 лева (четири хиляди сто двадесет и пет лева и шестдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, за времето от 11.07.2019 г., до датата на съдебното заседание – 14.10.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано 18.07.2019 г., до окончателно плащане, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. 225, ал. 1 КТ, като за разликата от 4 125.63 лв. до пълния предявен размер от 8 332.26 лв., за периода 14.10.2019 г. до 11.01.2020 г., отхвърля иска като неоснователен.

Осъжда Център за специална образователна подкрепа гр. Шумен, да плати на Ц.Т.К., с ЕГН: ********** ***, сумата 800.00 лева (осемстотин лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Осъжда Център за специална образователна подкрепа гр. Шумен, да плати, в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 365.03 лева (триста шестдесети пет лева и три стотинки), държавни такси и разноски по производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, и 5.00 (пет) лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок считано от 28.10.2019 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.

Районен съдия: