Р Е Ш Е Н И Е

 

856/19.9.2019г. ,          Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Районен съд – Шумен                                                                   седми състав

На 19 (деветнадесети) септември                                                Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2195 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

                Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

            В молбата си до съда молителите Б. (Б) И.Б. и М.А.Б. излагат, че са съпрузи от 12.03.1986 г. По време на брака си имали родени две деца, понастоящем пълнолетни. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да утвърди представеното споразумение.

            В съдебно заседание молителката Б. се явява лично, а молителят Б. се представлява от пълномощник с изрично пълномощно, и всеки от тях, по реда на чл. 330, ал. 3 от ГПК, потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 12.03.1986 г., когато с акт № 101/12.03.1986 г. на Община Шумен сключват граждански брак. От брака си имат родени две деца – С.М.А., роден на *** г. и М.М.А., роден на *** г. (видно от служебно изисканите справки от Регистър „НБД“).

            Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

            На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв., която следва да се възложи поравно на молителите.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

            ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 12.03.1986 г. с акт за граждански брак №*** от 12.03.1986 г., съставен от Община Шумен, между М.А.Б. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. В.П. от ШАК, гр. Шумен, ул. „Д.В.“ № 17, офис 2 и Б. (Б) И.Б. с ЕГН **********,***,  ПО ВЗАИМНО  СЪГЛАСИЕ.

            УТВЪРЖДАВА постигнатото между М.А.Б. и Б. (Б) И.Б. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

            1. След прекратяването на брака Б. (Б) И.Б. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – Х.

            2. Молителите не си дължат издръжка взаимно след прекратяването на брака.

            3. Семейното жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. „Т” № 23 е напуснато от двамата молители.

4. Молителите заявяват, че не притежават имущество в режим на съпружеска имуществена общност.

            5. Молителите приемат в отношенията помежду си, че държавната такса по делото, както и съдебно-деловодните разноски, окончателните държавни такси и адвокатски хонорар, ще бъдат поети така, както са направени от молителите.  

     ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв. (четиридесет лева), като ОСЪЖДА М.А.Б. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 лева и Б. (Б) И. Х. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 лева.

            Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите.

            Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

 

                                                                                  Районен съдия: