Р Е Ш Е Н И Е
856/19.9.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми състав
На
19 (деветнадесети) септември Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2195
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 330
от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50
от СК.
В
молбата си до съда молителите Б. (Б) И.Б. и М.А.Б. излагат, че са съпрузи от 12.03.1986
г. По време на брака си имали родени две деца, понастоящем пълнолетни. Твърдят,
че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.
Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от
тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови
решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват
мотивите за прекратяването на брака и да утвърди представеното споразумение.
В
съдебно заседание молителката Б. се явява лично, а молителят Б. се представлява
от пълномощник с изрично пълномощно, и всеки от тях, по реда на чл. 330, ал. 3
от ГПК, потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 12.03.1986 г.,
когато с акт № 101/12.03.1986 г. на Община Шумен сключват граждански брак. От
брака си имат родени две деца – С.М.А., роден на *** г. и М.М.А.,
роден на *** г. (видно от служебно изисканите справки от Регистър „НБД“).
Предвид
изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на
брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира,
че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50
от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите
споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на
закона, поради което следва да бъде утвърдено.
На основание чл. 6, т. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по
делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер
на 40,00 лв., която следва да се възложи поравно на молителите.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
гражданския брак, сключен на 12.03.1986 г. с акт за граждански брак №*** от 12.03.1986
г., съставен
от Община Шумен, между М.А.Б. с ЕГН **********,***, със съдебен
адресат – адв. В.П. от ШАК, гр. Шумен, ул. „Д.В.“ № 17, офис 2 и Б. (Б) И.Б. с
ЕГН **********,***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА
постигнатото между М.А.Б. и Б. (Б) И.Б. споразумение по чл. 51, ал. 1 от
Семейния кодекс, както следва:
1. След прекратяването на брака Б. (Б) И.Б. ВЪЗСТАНОВЯВА
предбрачното си фамилно име – Х.
2. Молителите не си дължат издръжка взаимно след
прекратяването на брака.
3. Семейното жилище, представляващо апартамент,
находящ се в гр. Шумен, ул. „Т” № 23 е напуснато от двамата молители.
4. Молителите
заявяват, че не притежават имущество в режим на съпружеска имуществена общност.
5. Молителите
приемат в отношенията помежду си, че държавната такса по делото, както и
съдебно-деловодните разноски, окончателните държавни такси и адвокатски
хонорар, ще бъдат поети така, както са направени от молителите.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв. (четиридесет
лева), като ОСЪЖДА М.А.Б. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ШРС сума в размер на 20,00 лева и Б. (Б) И. Х. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 лева.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите.
Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи
на обжалване.
Районен съдия: