Р Е Ш Е Н И Е

 

            797/6.8.2019г.  ,                         гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми  състав,

на шести август, през две хиляди и деветнадесета година,

в публично заседание, в следния състав:  

                                                                            Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2213 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

            В молбата си до съда, Н.С.Г., ЕГН ********** и В.Б.Г., ЕГН **********, с правно основание чл. 50 от СК излагат, че са съпрузи от ***година. От брака си нямат родени деца.

Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие и да одобри представеното споразумение.В съдебно заседание молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от ***година, когато сключват граждански брак, за което бил съставен Акт за граждански брак № ***/***г., от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Шумен. Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

            На осн. чл. 6, т. 2 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер на 40,00лв., която се поема по равно от молителите, съобразно заявеното от страните в съдебно заседание.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът  

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на ***година, с акт № ***/***г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Шумен, между Н.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ, на основание чл. 50 от СК .

            УТВЪРЖДАВА постигнатото между Н.С.Г., ЕГН ********** и В.Б.Г., ЕГН **********, споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

            Страните заявяват, че семейното жилище, находящо се в гр. Шумен, на ул. „М.“ ***,***,***, *** - собственост на сестрата на съпруга, е напуснато и от двамата молители и страните нямат претенции за ползването му.

            В ДЯЛ на Н.С.Г., ЕГН **********, се поставя и става нейна изключителна собственост л.а. „М.“, М., рама ***, двигател № ***, с ДК № Н ***. Застрахователната стойност на МПС е 1200 лв., съгласно удостоверение за застрахователна стойност на МПС №***/***г., издадено от „Д. З.“ АД.

Молителят В.Б.Г., ЕГН ********** заявява, че не желае уравняване на дяловете.

ОБЯВЯВА, че за в бъдеще молителите не си дължат взаимно издръжка.

След прекратяване на брака, молителката Н.С.Г., ЕГН **********, си запазва брачното фамилно име Г..

Молителите декларират и се съгласяват, че по време на брака не са придобили недвижими имоти, които са съпружеска имуществена общност.

Молителите декларират, че не притежават акции и дялове в търговски дружества, придобити по време на брака.

Молителите декларират,че нямат взаимни претенции към притежаваните от всеки от тях банкови сметки .

Молителите декларират, че движимите вещи са поделили доброволно и извънсъдебно помежду си и нямат взаимни претенции от имуществен характер.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 40,00 лв.(четиридесет)лева.

ОСЪЖДА Н.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС на основание чл.7, т.1 от Тарифа за ДТ по ГПК, сума в размер на 24,00 лв.(двадесет и четири ) лева,както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сума в размер на 20лв./двадесет/лева, на основание чл. 6, т.3 от Тарифа за ДТ по ГПК.

ОСЪЖДА В.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сума в размер на 20лв./двадесет/лева, на основание чл. 6, т.3 от Тарифа за ДТ по ГПК.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.  

 

                                                                                          Районен съдия: