Р Е Ш Е Н И Е

№ 1143/27.11.2019г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

на двадесет и първи ноември, през две хиляди и деветнадесета година,

в публично заседание, в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2298 по описа на ШРС за 2019 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 143 от СК и по чл. 149 от СК.

Ищцата основава исковата си претенция като твърди, че е родена от съвместното съжителство на семейни начала на майка си Б.Е.М., ЕГН ********** и ответника Б.Д.Г. ЕГН **********. Твърди, че от 2013г. родителите й са във фактическа раздяла. От раздялата само майката се е грижила за Д., с помощта на нейната майка и баба на ищцата. Заявява, че ответникът не е давал средства за издръжка, че работи в К.. Твърди, че е ученичка в редовна форма на обучение и през учебната 2018г. -2019г. е била в 10 клас, както и че предстоят две учебни години, през които трябва да се подготви за кандидатстване във ВУЗ, което е свързано с допълнителни разходи за посещаване на курсове, за облекло и храна.

С горните твърдения ищцата обосновава и правния си интерес за претендиране на издръжка за бъдеще време в размер на 200лв. месечно и издръжка за минало време за периода от една година назад от завеждане на делото, в размер на по 150 лв.

Моли ответникът да бъде осъден да заплати издръжка за минало време за детето Д. Б. Г., ЕГН **********, за период от една година назад от датата на подаване на исковата молба, в размер на по 150 лв., както и да бъде осъден да заплаща издръжка за бъдеще време за детето Д. Б. Г., по 200 лв. месечно, платима на 3 число, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, от датата на подаване на исковата молба до възникване на обстоятелства, водещи до изменение на издръжката.Претендира разноски. Прави доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично, изпраща процесуален представител адв. Н. при РАК.

В предоставения на основание чл. 131 от ГПК срок, особеният представител, назначен на ответника, депозира отговор на исковата молба.

В отговора заявява, че исковете са допустими. Твърди, че са частично основателни и излага мотиви в тази насока. Моли съда да определи издръжка за минало време в размер на 140лв. месечно, а издръжката за бъдеще време да бъде в размер на 160 лв. месечно.

В съдебно заседание особеният представител заявява, че поддържа отговора си.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

От съвместното съжителство на ответника с Б.Е.М., имат дъщеря - Д. Б. Г., ЕГН **********. Видно от приложеното по делото Удостоверение за раждане на Д. Б. Г., ЕГН **********, родена на ***г., на 17 навършени години е, че ответникът е неин баща. От представената служебна бележка № *** от ***г. се установява, че ищцата е редовна ученичка в 10в клас през учебната 2018/2019г.

От служебна бележка № *** от ***г се установява, че ищцата е редовна ученичка в 11в клас, през учебната 2019/2020г.

От изслушването на соц. работник М.А. се установява, че детето живее заедно с баба си и по -голямата си сестра,майката е заминала за К. поради липса на доходи. Към момента детето живее само с баба си и по - голямата си сестра.

Разпитаната в съдебно заседание на 19.11.2019г. свидетелка Д. Й. сочи, че :“ ………Разделиха се с майка ми от около шест години. През този период грижи за Д. полагаше майка ми. Помагахме й баба ми и аз, когато започнах да работя. Майка ми е в К.. Замина преди два месеца, за да работи там. ………….. Ще се прибере за Коледните празници. За тези шест години Д. е осъществявала срещи с баща си, но много рядко. ……... През това време баща й е давал 20 – 30 – 50 евро, но само тогава, когато са се виждали. Последно това лято й е дал. Не знам колко точно …………... Той живее с друга жена. Знам, че работи в К., занимава се със строителство. Той няма други деца, освен сестра ми. Сестра ми …………се насочи към мениджмънт………….. Сестра ми ходи на уроци по български и математика. За това плаща или баба ми, или майка, или аз. Откакто е заминала, майка е изпращала пари.“

Разпитаният в съдебно заседание свидетел Р. И. сочи :

„ Живея на семейни начала с бабата на Д. от 1993г. Б. се раздели с бащата на Д. през 2013г. От тогава Д. и Б. живеят на „С. В.“ ***. В този период основно средствата за издръжката й са от майка й Б., ние помагаме и сестра й Д. също. През този период Д. рядко се е виждала с баща си - един път или два пъти в годината. Срещите са били по инициатива на Д.. Той не й се е обаждал. Тя го е търсила. След раздялата на родителите, Б. не е давал средства за издръжка. Давал й е някой лев, но малки суми и то само при техните срещи. Ежемесечно не е давал пари за детето. Бащата работи в К., в строителна фирма, като бояджия.Той е в К., още като се разделиха………………“

По делото не се представиха доказателства относно получаваното месечно трудово възнаграждение на бащата. Не се представиха и конкретни доказателства относно получаваното от майката трудово възнаграждение.

Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:

Относно иска по чл. 143 от СК:

Размерът на издръжката се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, т. е. задължението за издръжка е безусловно. За да бъдат установени елементите от състава на този иск, следва да се установи както, че детето е низходящо на ответника, така и да се докажат нуждите от издръжка и възможностите на родителя да дава такава.

Нуждите на детето, съобразно твърденията в исковата молба, са в рамките на нормалните за възрастта разходи. Д. е на 17 години и съдът съобрази, че безспорно е налице необходимост от допълнителни финансови средства, предвид желанието на детето и нуждата от подготовка за кандидатстване във ВУЗ. Съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, а когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката.

От показанията на разпитаните свидетели се установи, че бащата не е заплащал издръжка на детето Д.. Срещите им са били редки -един път годишно и по искане на детето. От събраните по делото писмени доказателства не се установи размерът на доходите, получавани както от бащата, така и на доходите, получавани от майката.

При преценка доходите на ответника, съдът, поради липса на доказателства относно неговия размер, приема, че доколкото по делото се установи, че същият работи в чужбина от няколко години, намира се в трудоспособна възраст, то същият следва да реализира доходи в размер на минималната работна заплата за страната. По делото липсват данни за задължения на ответника към други ненавършили пълнолетие деца.

При преценка на доходите на майката и поради липса на представени доказателства относно размера на доходите, съдът приема, че доколкото по делото се установи, че от няколко месеца майката работи в чужбина, тя е в работоспособна възраст, то следва да реализира доходи в размер на минималната работна заплата за страната.

За да определи размера на месечната издръжка на детето, съдът прецени потребностите му, съобразно неговата възраст - 17 г., от средства за прехрана, облекло, учебни пособия, както и нуждата от средства за допълнителни уроци свързани с подготовката за кандидатстване във ВУЗ. При определяне размера на издръжката, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, съобразно ПМС № 320/20.12.2018 г., а именно 560лв., т.е. минималният размер на издръжката е 140 лв.

За преценката на размера на издръжката не без значение е обективният факт, че детето е на 17- годишна възраст, който факт сам по себе си обосновава по-големи разходи за обучение и средства за допълнително обучение. Съобразявайки горното и при така преценените потребности на детето и с оглед възможностите на страните, съдът определя обща месечна издръжка на Д. в размер на 320.00 лв, от която бащата следва да заплаща 180.00 лв., като разликата следва да се поеме от майката. Приоритетното парично участие на бащата е обусловено от факта, че в тежест на майката е самостоятелното непосредствено полагане на грижите за отглеждането и възпитанието на детето и осигуряване на елементарните й жилищно - битови потребности. Действително липсват данни за специфични нужди, но предвид възрастта на Д., издръжка в размер на определения е съвсем реалистичен и необходим, с оглед покриване на базисните нужди всеки месец. Искът за издръжка над сумата от 180 лв. до предявения размер 200лв., следва да се отхвърли.

Относно иска по чл. 149 от СК.

Съобразно чл. 149 от СК може да се търси и издръжка за минало време (до една година преди предявяването на иска). В настоящия случай се търси издръжка за период от 1 година - от 01.08.2018 г. до 31.07.2019 г. за минало време. Съдът, съобразявайки изложения отговор на особения представител на ответника, приема за безспорно установено, че се дължи издръжка на детето за претендирания период, като по делото не се представиха доказателства да е давана такава. Относно конкретния дължим размер на претендираната издръжката за минало време - от 01.08.2018 г. до 31.07.2019 г., съдът прецени като относим размера на 150 лв. за месец.

В този смисъл предявеният иск за издръжка за минало време следва да се уважи до пълния предявен размер от 150 лв.

По разноските - Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по искове за периодични платежи за неопределено време, каквито са исковете с правно основание чл. 143 от СК, дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сбора на платежите за издръжките на двете деца, за три години.

Относно иска за издръжка за минало време, се дължи държавна такса в размер на 72 лв. съобразно чл.1 от ТДТГПК. В този смисъл, в тежест на ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Шумен, сумата 259,20 лева, сумата от 72,00 лева и 5,00 лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Ответникът следва да заплати по сметка на РС - Шумен и възнаграждението на особения представител - 300лв.

Ответникът следва да заплати на ищцата и разноските за авдокатско възнаграждение, съобразно уважената част от единия иск и уважения изцяло втори иск. В този смисъл дължимото адвокатско възнаграждение от ответника на процесуалния представител на ищцата, възлиза в размер на 380лв.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдените издръжки.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Б.Д.Г., ЕГН **********, да заплаща в полза на детето Д. Б. Г., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Б.Е.М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 180,00 лв./сто и осемдесет /лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.08.2019г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж до 3-то число на съответния месец, до настъпването на законово основание за изменение или прекратяванена издръжката, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 180 лв. до пълния му размер от 200 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Б.Д.Г. ЕГН, **********,***, да заплаща в полза на детето Д. Б. Г., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Б.Е.М., ЕГН **********, месечна издръжка за минало време, в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет/ лева, считано от 01.08.2018г. до 31.07.2019г., ведно със законната лихва, до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Б.Д.Г., ЕГН **********,***, да плати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Шумен, с IBAN ***, при ТБ „А. Б.“ АД – Шумен, следните суми: 259,20лв./двеста петдесет и девет лева и 20 ст./, представляваща държавна такса, съразмерно уважената част от иска; сумата от 72,00лв. /седемдесет и два/ лева- на основание чл. 1 от ТДТГПК; сумата от 300,00лв./ триста/ лева - възнаграждение на особен представител; 5.00лв./пет/лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

ОСЪЖДА Б.Д.Г., ЕГН **********,***, да плати на Б.Е.М. разноските, направени за адвокатско възнаграждение по делото, в размер от 380,00 лв. (триста и осемдесет) лева, съразмерно уважената част на исковете.

Постановява предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните – 05.12.2019 год.

Районен съдия: