Р Е Ш Е Н И Е

940/17.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2349 по описа на ШРС за 2019 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от С.С.Р. с ЕГН ********** *** и Р.Р.Р. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, кантора № 14, чрез адв.А.А. от ШАК. Молителите излагат, че са законни съпрузи, като от брака си имат родени две деца, към момента навършили пълнолетие. Поради несходство в характерите било невъзможно запазването на брачната връзка. Твърдят, че към настоящия момент взели взаимно решение за развод, като желанието им за това било твърдо и непоколебимо. Това пораждало необходимостта да бъдат уредени всички въпроси относно семейното жилище, фамилното име на жената, издръжката помежду им. Молят съда да постанови решение, с което утвърди постигнатото между тях споразумение, съгласно чл.50 от СК.

Страните, призовани на съдебния адрес по делото не се явяват лично, за тях се явява упълномощения им представител – адв. А.А. от ШАК. За отсъствието на страните се излага, че същите постоянно пребивават в чужбина, където и работят. За горното се представят и писмени доказателства. Съдът е счел, че постоянното пребиваване на лицата в чужбина ( където полагат и труд) се явява уважителна причина за неприсъствието им в заседанието. По делото е представено изрично пълномощно, което възпроизвежда параметрите на споразумението, като с подписването му от молителите, същите са изразили категоричната си и безсъмнена воля за развода си. Така е осъществено тяхното процесуално представителство по делото в пълна степен. Адвоката им потвърждава споразумението и моли съда да го утвърди, като излага основанията си за това в съдебните прения.

ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становището на молителите, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Молителите били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 27.02.1983г. в гр. Провадия, за което бил издаден Акт за граждански брак № 0012 от същата дата. От брака си имат родени две деца, към момента навършили пълнолетие. Не притежавали общо движими вещи или МПС. Семейното жилище, находящо се в с. *** е напуснато от молителката и ще се ползва от молителя. В молбата има искане за произнасяне по отношение на фамилното име на жената. Молителите нямат претенции и за издръжка помежду си. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в депозираната молба, а така също и в съдебно заседание, се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище; относно издръжката между съпрузите и фамилното име на жената. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на С.Р. и Р.Р., се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съдът констатира, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпрузите, но предвид, че и двамата са в трудоспособна възраст и няма данни за влошено здравословно състояние на някой от тях, намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. От материалите по делото се установява, че при завеждането му е заплатена държавна такса от молителя в размер на 25 лв., затова и разликата до пълния определен от съда размер следва да се доплати от молителката.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между С.С.Р. с ЕГН ********** *** и Р.Р.Р. с ЕГН ********** ***, сключен с Акт за граждански брак № 0012/27.02.1983г. от длъжностно лице по гражданско състояние към Община – гр. Провадия ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

І. Молителите декларират, че притежаваното от тях семейно жилище, находящо се в с. *** ще се ползва от молителя С.С.Р. с ЕГН **********, като е напуснато от молителката и същата няма претенции за ползването му.

ІІ. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

III. След прекратяване на брака съпругата Р.Р.Р. с ЕГН ********** въстановява предбрачното си фамилно име – О..

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 (четиридесет) лева.

ОСЪЖДА Р.Р.Р. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 15 лв. (петнадесет лева), представляваща държавна такса за завеждане на делото, както и 5 лв. (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Решението да се връчи на молителите на съдебен адрес.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: