Р Е Ш Е Н И Е

 

1222/16.12.2019г. ,        Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

Районен съд – Шумен                                              седми  състав

На 12 (дванадесети) декември                                Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                     Председател Теодора Йорданова- Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2372 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

         В исковата си молба ищецът М.И.И. твърди, че с ответницата В.Р.И. са съпрузи от 12.03.1992 година. От брака си имали родено едно дете, понастоящем пълнолетно. През 2007 г. ищецът получил тежък инсулт и след този момент настъпил обрат в отношенията между съпрузите. Ответницата (която била значително по-млада от И.) започнала да излиза често от дома, да не се прибира и да не полага грижи за болното им пълнолетно дете. Ищецът моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, като му бъде предоставено ползването на семейното жилище. Не предявява претенция за издръжка между бивши съпрузи. Не прави искане за присъждане на направените от него деловодни разноски.

         Ответницата не подава отговор на исковата молба.

         Никоя от страните-съпрузи не прави искане съдът да се произнесе относно вината за разстройството на брака.

         От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: страните са съпрузи от 12.03.1992 г., когато с акт №***/12.03.1992 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен сключват граждански брак. По време на брака си имат родено едно дете – З.М.И., понастоящем пълнолетна (видно от служебно изисканата справка от Регистър „НБД“). Разпитаният в съдебно заседание свидетел И.Е. излага, че страните живеят съвместно, но отношенията им били лоши. Ответницата често не се прибирала, като получавала любовни съобщения от други мъже. Предвид установеното чрез събраните безпротиворечиви гласни и писмени доказателства, съдът счита, че се доказа липсата на разбирателство, взаимно уважение, привързаност и другарски отношения между съпрузите. Налице е ненормално протичане на брачните отношения. Предвид изложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.

         По делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 лв., която, при непроизнасянето на съда по въпроса за вината за разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, следва да се възложи поравно на страните.

         На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, предвид непроизнасянето по въпроса за вината, разноските по делото следва да останат в тежест на всяка от страните, така както ги е направила.

         Водим от горното, съдът  

Р   Е   Ш  И :

 

         ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 12.03.1992 г. с акт №***/12.03.1992 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен между М.И.И. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. С.И. *** и В.Р.И. с ЕГН **********,***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО  РАЗСТРОЕН.

         ПРЕДОСТАВЯ на М.И.И. ползването на семейното жилище – къща, находяща се в гр. Шумен, ул. „Г.П.” № 16а.

         ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 лв. (тридесет лева).

         На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА М.И.И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен 15,00 лв. (петнадесет лева), представляващи съответната му част от държавната такса при решаване на делото.

         На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА В.р.И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен 15,00 лв. (петнадесет лева), представляващи съответната ѝ част от държавната такса при решаване на делото.

         На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, направените от М.И.И. деловодни разноски в размер на 25,00 лв. остават в негова тежест, така както ги е направил.

         Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.        

 

                Районен съдия: