Р Е Ш Е Н И Е

965/22.10.2019г. ,    гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав,

на седемнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година,

в публично заседание, в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД № 2425 по описа на ШРС за 2019 год.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 239 от ГПК.

Предявен е иск с правна квалификация по чл.128 от КТ, вр. чл. 244, ал.2 от КТ .

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от С.Б.С. с ЕГН ********** ***, срещу П. Е. Г. „Н. Й. В.“ гр. Шумен, адрес: гр. Шумен, бул. „М.“ ***, представлявано от Г. И. Г.. Ищцата обосновава правен интерес от провеждане на исков процес, посочвайки следните твърдения: Работи при ответника по трудово правоотношение на длъжност „учител по английски език“, със стаж по специалността след ******г., над 13 години.

Заявява, че директорът на училището, в съответствие на чл. 10 от Наредба № 1/2010г. за РЗ на персонала в звената в системата на народната просвета, както и след отмяната, съобразно чл. 22 от Наредба № 4 /***г. за нормите и заплащане на труда, периодично е утвърждавал вътрешни правила за работна заплата, в които винаги са определяни допълнителни възнаграждения на учителите за стаж по специалността и професионален опит. Размерът на тези допълнителни възнаграждения бил определян в различен диапазон, съобразно стажа. Сочи, че в Допълнителното й споразумение, подписано на ***.***г. с работодателя, при стаж под 15 години, е бил конкретизиран размерът на полагаемото й се допълнително възнаграждение /ДВ/ по чл. 17 от ВПРЗ, на 20 лв. Заявява, че към този момент са действали ВПРЗ, в сила от ***г., според които, при стаж от 10 години до 15 години, ДВ се определя в диапазон от 20 лв. до 60 лв. Допълнително възнаграждение в размер на 20 лв. било изплащано на ищцата до м. ноември ***г. След 01.10.***г./когато били увеличени учителските заплати/, на ищцата били удържани изплатените й суми на осн. чл. 17 от ВПРЗ за м. октомври и м. ноември, а след това работодателят престанал да й изплаща допълнително възнаграждение.

Със заповед № РД-***/***г. директорът отново утвърдил ВПРЗ в сила от ***г. Съгласно чл. 17, ал.3 от ВПРЗ било посочено, че при стаж от 10 години до 15 години ДВ е от 20 лв. до 60лв., а при стаж от 15 години до 20 години ДВ е в размер от 30 лв. до 80 лв.

Сочи, че в допълнителните споразумения към трудовия й договор, след приемане на ВПРЗ, няма изрична клауза относно допълнително възнаграждение, поради което счита, че й се дължи допълнително месечно възнаграждение в минималния размер от 20 лв. до ***.***г. и от ***.***г. до настоящия момент - по 30 лв.

Претендира изплащане на ДТВ за периода от 16.08.***г. до ***.***г. по 20 лв. и от ***.*** г. до 31.12.***г. по 30 лв., общо за периода от 16.08.***г.до 31.12.***г. - сума от 790 лв.

Иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответникът да й заплати сумата от 790 лв., представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение по чл. 17, ал.3 от ВПРЗ за периода от 16.08.***г. до 31.12.***г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както направените разноски по делото .

Прилага писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в предоставения по реда на чл. 131 от ГПК срок, не е депозиран писмен отговор.

Съдът намира, с оглед на направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 и ал.2 от ГПК.

В първото съдебно заседание, съдът с определение е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради наличие на предпоставките на чл. 239 ал.1 от ГПК -ответникът не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 16.08.2019 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и приложените писмени доказателства-Трудов договор № ***-***/******г.; Допълнителни споразумения към трудов договор от ***.***г.,***.***г., ***.***г.,***.***г.; Трудова книжка *** на С.С.; Вътрешни правила за работната заплата в ГПЧЕ, в сила от ***г. и от ***г., неоспорени от ответника, както и от назначената и приобщена по делото съдебно-счетоводна експертиза, искът е вероятно основателен.

Горният извод се подкрепя и от заключението на назначената ССЕ в която, експертът е констатирал, че ищцата има трудов стаж и професионален опит към ***.***г. - 14 години, а към ***.***г .– 15 години. За периода от м. август, ***г до м. декември, ***г., на ищцата не са изплащани суми за ДТВ на основание чл. 17, ал.3 от ВПРЗ, като за същия период са начислявани и изплащани такива на други учители. За периода от 16.08.***г. до ***.***г. размер на ДТВ възлиза на стойност от 130 лв. За периода от ***.***г. до 31.12.***г. размерът на ДТВ възлиза на стойност 660 лв. Общо дължимото и незаплатено ДТВ на ищцата по чл. 17, ал.3 от ВПРЗ за периода от 16.08.***г. до 31.12.***г., възлиза в размер на 790 лв. Поради изложеното предявеният иск следва да бъде уважен.

Настоящото неприсъствено решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за това. Доколкото настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, приложението на разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК регламентираща допускане на предварителното му изпълнение, се явява безпредметно.

Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати държавна такса върху присъдената сума по уважената искова претенция в размер на 50 лв., съобразно чл.1 от Тарифа за държавните такси, както и направените разноски от съда, за изготвяне на съдебно - счетоводна експертиза в размер на 100 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА П. Е. Г. „Н. Й. В.“ гр. Шумен, БУЛСТАТ: ***, адрес: гр. Шумен, бул. „М.“ ***, да заплати на С.Б.С., с ЕГН **********,***, сумата от 790лв.( седемстотин и деветдесет) лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит по чл. 17, ал.3 от ВПРЗ на П. Е. Г. „Н. Й. В.“ гр. Шумен, за периода от ***.***г. за 31.12.***г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане, на основание чл. 128, т.2 от КТ, вр. чл. 244, ал.2 от КТ.

ОСЪЖДА П. Е. Г. „Н. Й. В.“ гр. Шумен, БУЛСТАТ: ***, адрес: гр. Шумен, бул „М.“ ***, да заплати в полза на Районен съд гр.Шумен общо 150 лв.(сто и петдесет) лева направени по делото разноски, от които - държавна такса в размер на 50 лв. (петдесет) лева и 100лв.(сто) лева възнаграждение на вещо лице.

Решението не подлежи на въззивно обжалване, като на осн.чл.240, ал.1 от ГПК, ответникът може да иска отмяна на решението, ако е бил лишен от възможността да участва в делото.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: