Р Е Ш Е Н И Е

1217/16.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На десети декември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2492 по описа на ШРС за 2019 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по иск с правна квалификация чл. 55, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.30 от Конвенцията на Организацията на Обединените нации относно договорите за международната продажба на стоки от 1980г.

Производството по делото е образувано по искова молба от „Про Е Дисконт“, симплицирано акционерно дружество, със седалище и адрес на управление Франция, гр.***, регистрирано при Регистъра на търговците и дружествата под № 533 336 996, представлявано от М.Л., чрез адв. Т.И.И.от АК-Бургас, със съдебен адрес ***, преупълномощен от адв. С.Ч.от АК – Бургас срещу „Лордекс България“ ЕООД с ЕИК 201515336, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от В.Х.Я.. В исковата молба се сочи, че страните били в трайни търговски отношения помежду си, като комуникацията помежду им се водила по електронна поща. Ответникът предлагал на ищеца стоки, основно под търговската марка „My Domo“, като при приемане на офертата ищецът заплащал изцяло авансово цената на стоките, съгласно издавана проформа фактура. Последната оферта била за 12 палета прахосмукачки My Domo, общо 648 броя на обща стойност 10 692 евро или левова равностойност 20 911.73 лв. Продавача „Лордекс България“ ЕООД издал проформа фактура от 27.03.2018г. с № R27032018, като ищецът заплатил цената от 10 692 евро на 28.03.2018г. по посочената банкова сметка. *** транспорт от Гданск, Полша до Сан Приест, Франция, който следвало да бъде организиран и платен от купувача. Натоварването било уговорено да е след плащането, а доставката 5-6 работни дни след натоварване. През периода от 16.04. – 24.05.2018г. ответникът отговарял, че има проблем при товаренето, като в периода от 21.06.-23.08.2018г. се съгласява да върне сумата, но и така не е сторено до момента. Следват преговори доставката да бъде удължена с краен срок до 15.01.2019г. С писмо от 25.02.2019г. до „Лордекс България“ ЕООД ищецът категорично заявил, че желае връщане на платената сума, предлагайки разсрочване на плащанията. Ответникът предложил изпращането на заместваща стока, като страните не успели да постигнат съгласие относно продажната цена на заместващите стоки. Поради неизпълнението ищецът е предприел действия за обезпечаване на бъдещия си иск, чрез образуване на обезпечително производство пред СРС, като било заведено гр.д. № 42769/2019г. по описа на СРС. В заключение се иска осъждането на ответника да заплати сумата от 10 692 евро, представляваща авансово плащане извършено по Проформа фактура от 27.03.2018г., издадена от продавача „Лордекс България“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като платена на отпаднало основание, а в условията на евентуалност при изначална липса на основание. Претендират се разноските по обезпечителното и настоящото производство.

В депозирания писмен отговор се твърди, че исковата молба е недопустима, доколкото не е посочена изрично законовата норма от френското законодателство, нарушена от него, за да може да организира защитата си. Твърди се, че следва да бъде приложено международното частно право и Конвенцията на ООН относно международната продажба на стоки, като отново във връзка с това, ищецът обаче трябва да посочи коя разпоредба е нарушена. Излагат се подробни доводи за неоснователността на претенцията, като основния такъв е, че приложената кореспонденция е между френското дружество и трето лице. Това лице нито е служител на дружеството, нито е пълномощник на ответника, като във връзка с това се иска кореспонденцията да не бъде прилагана. Тъй като цената е уговорена EXW (Ex Works) или „Франко завода“, то термина съобразно правилата „Инкотермс“ означава, че продавачът е изпълнил задължението си по доставка, като е предоставил стоките в разпореждане на купувача в свое предприятие или друго учредено място, като не е задължен за натоварването им. В конкретния случай френското дружество е носило отговорността за митническото освобождаване на стоката и натоварването им към Франция, като не е било налично никакво друго писмено споразумение. Моли съда да приеме, че искът е недопустим и да прекрати производството или да го отхвърли като неоснователен.

В съдебно заседание за ищецът се явява преупълномощения адв. Т.И.от АК-Бургас, който поддържа исковата молба, като прави корекция на твърдението, че транспорта бил за сметка на купувача, като моли да се счита за техническа грешка и вместо това да се счита, че транспорта е за сметка на продавача. В хода на съдебните прения моли съда да уважи претенцията, като представя писмени бележки, в които са развити обстойно доводите за основателността на иска.

В съдебното заседание, представляващия ответното дружество не се явява лично, не изпраща и представител. Депозирана е молба за отлагане на делото, поради причини от строго личен характер, като съдът не е уважил искането. Доводите на съда са изложени в протоколното му определение, като основния от тях е, че доколкото не се сочи конкретната причина за отсъствието на страната, то съдът не би могъл да извърши преценката дали препятствието е внезапно възникнало и дали е преодолимо или не, от което да се направи извода, че сочените причини за уважителни и делото да бъде отложено. В останалата част мотивите са изложени по делото и не следва да се приповтарят.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните, както и приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не се спори, че между тях са съществували трайни търговски отношения. По делото е представена комуникация между „Про Е Дисконт“ и Д.Д.и И.Р., посочени като представители на „My Domo“, част от BigDeal group във връзка с офериране на продукти – прахосмукачки, с марката „My Domo“. На 27.03.2018г. от „Лордекс България“ ЕООД се издава проформа фактура № R27032018 (лист 30 от делото) за предлаганата оферта към ищеца за продажбата на 648 броя прахосмукачки „My Domo HS 308“, общо 12 палета, с посочена единична цена от 16.50 евро и на обща стойност 10 692 евро. Във фактурата се сочи, че транспорта следва да се извърши с камион след плащане на цената за срок от 5-6 дена от завод в Гданск, Полша до Сан Приест, Франция. В условията на доставката е посочено, че е Франко завода в Гданск. Като продавач в проформа фактурата е посочен „Лордекс България“ЕООД, а купувач „Про Е Дисконт“ симплицирано акционерно дружество. Плащането следвало да се извърши с банков трансфер по посочена банкова сметка *** ***. След заплащането на посочената в проформа фактурата цена обаче, купените стоки не били доставени на купувача. Последвали разговори между страните, с цел да уредят отношенията си във връзка с продажбата, като обаче, до решаване на спорните въпроси не се стигнало. Във връзка с изясняване фактическата обстановка, съдът служебно е назначил съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която изцяло се кредитира от съда, като пълно, компетентно и обосновано дадено. Видно от него на 28.03.2018г. от ищеца – купувач е наредена в полза на „Мy Domo“ сума в размер на 10 692 евро. При направена справка в счетоводството на ответника е установено, че тази сума в левова равностойност от 20 911.73 лв. е получена по сметката, посочена във проформа фактурата от ответника „Лордекс Е България“ ЕООД и счетоводно е отразена от него в сметка „Вземания от клиенти“ на 28.03.2018г. По същата сметка е имало получено предходно плащане от 20.03.2018г., по отношение на друга сделка, сключена между страните, която не е предмет на настоящото производство.

По делото няма представени доказателства процесните стоки да са били доставени на купувача в последствие или процесната сума да е била върната на нейния платец.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

По допустимостта на иска: Предявения иск е допустим, налице са абсолютните положителни предпоставки за предявяването му, като липсват отрицателни такива. Настоящия казус безспорно е с международен елемент, доколкото седалищата на страните са в различни страни – членки на ЕС. Така също доставката на стоката е следвало да бъде извършена от Полша до Франция. Въпросите относно определяне на компетентния съд по дела свързани с договори с международен елемент са решени с Регламент (ЕС) 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. С Регламента се въвежда общото правило, че исковете се предявяват пред съдилищата на тази държава членка където е местоживеенето (седалището) на ответника. В Раздел 2 е определена „Специална компетентност“, като с разпоредбата на чл.7, б.“а“ се предвижда, че по дела свързани с договор могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка – в съдилищата по мястото на изпълнение. В случая обаче тази хипотеза не е налице, тъй като в настоящия случай ответникът е дружество със седалище в България и искът е предявен пред български съд. Поради това съдът е намерил, че е международно и родово компетентен да се произнесе по спора.

По основателността на иска: Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, полученото без основание или на отпаднало основание подлежи на връщане. За успешното провеждане на иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи факта на разместването на имуществени блага между него и ответника, което в случая се явява реалното плащане на процесната сума. От своя страна ответникът следва да докаже, че същата е платена на годно основание, а именно, че в качеството му на продавач на процесните стоки – 648 броя прахосмукачки е доставил посоченото в проформа фактурата количество.

От представените доказателства по делото безспорно се установява, че ищецът е заплатил по банков път сумата от 10 692 евро, като сумата е заплатена по сметката и постъпила в счетоводството на ответника. Ответникът от своя страна аргументира, че претенцията за връщане на сумата е неоснователна, доколкото кореспонденцията между страните е водена между купувача и трето лице, което няма връзка с ответното дружество и нито е служител, нито пълномощник на ответника.

В Решение № 249 от 4.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 55/2010 г., II т. о., ТК, се сочи, че договорът за международна продажба на стоки не е обвързан със спазване на определена форма, но сключването му е обусловено от две предпоставки – отправено предложение до едно или повече лица, с характеристиките на чл.14, ал.1 от Конвенцията и приемане на предложението от насрещната страна по начина и в сроковете, указани в чл.18 от конвенцията. Съгласно чл.14, ал.1 от Конвенцията, предлагането да се сключи договор, отправено до едно или повече конкретни лица, представлява предложение, ако е достатъчно определено и изразява намерението на предлагащия да бъде обвързан при приемане. Предлагането е достатъчно определено, ако в него е посочена стоката и изрично или мълчаливо се определят количеството и цената или се предвижда редът, по който те да бъдат определени. Приемането по смисъла на чл.18, ал.1 от Конвенцията, предполага волеизявление или друго поведение на адресата, което указва на съгласие с предложението. Съгласието може да е изразено не само изрично, но и с конклудентни действия, както в настоящия случай, а именно плащането на цената. Договорът за продажба се счита за сключен в момента, когато приемането на предложението породи действие според разпоредбите на Конвенцията. В този момент се пораждат задължения за продавача да достави стоката, да прехвърли собствеността и да връчи отнасящите се до стоката документи и насрещни задължения за купувача да плати уговорената или мълчаливо определена цена и да приеме доставката. В настоящия случай са изпълнени всички посочени по-горе предпоставки за сключването на договора, поради което и съдът намира, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения, въз основан на неформален договор за търговска продажба с международен елемент от 28.03.2018г.(датата на плащането). Предвид, че в настоящия случай безспорно се установи, че стоката е заплатена от ищеца, но не е доставена от продавача, то получената продажна цена следва да се върне на изправната страна по договора.

По отношение на твърдението, че комуникацията с ищеца се е водила от трето лице, нямащо общо с ответното дружество, съдът намира следното: Преддоговорните отношения, изразяващи се в размяна на кореспонденция по електронен път между ищеца и И.Р. са релеватни в случая, само по отношение на уговорките за доставката на стоката. По отношение на обвързването на страните по делото в облигационни отношения те са ирелевантни, доколкото тези отношения са възникнали въз основа на неформалния договор, който се счита за сключен от момента на извършеното плащане. Въпреки това за пълнота, съдът следва да отбележи, че видно от направена служебна справка от Търговски регистър, едноличен собственик на капитала на „Лордекс България“ ЕООД е „Май Домо Хоум Ейплиънс С.Р.Л.“ , чуждестранно юридическо лице, държава Румъния. От интернет страницата на дружеството става ясно, че служител в него на длъжност „акаунт мениджър Европа“ е Д.Д.до която И.Р. е изпращала копие от всяко писмо до ищеца. От това следва извода, че възраженията на ответника, че лицата водещи кореспонденцията с купувача са трети, непознати за фирмата лица са неоснователни. Или ответника е обвързан с договора, който е следвало да изпълни. Липсват и доказателства да е налице противопоставяне от негова страна или разваляне на договора, съгласно чл.27 от Конвенцията.

Възражението, че доставката е следвало да бъде организирана от страна на купувача, съдът намира същото за недоказано. Задължението на продавача е да достави стоката, съгласно чл.30 от Конвенцията. В чл.31 и сл. от Раздел I на Конвенцията озаглавен „Доставка на стока и връчване на документи“ са уредени различните хипотези, възникващи при доставката на стока. В чл.33, б.“а“ от Конвенцията се сочи, че продавачът трябва да достави стоката, ако в договора е определена дата или тя може да се изведе от него - на тази дата. В проформа фактурата е посочено, че доставката се извършва с камион 5-6 дни след товарене от завод в Гданск, Полша до Сан Приест, Франция, като товаренето е след потвърждение на плащането. Тъй като плащането е извършено на 28.03.2018г. и е постъпило по сметката на ответника на тази дата, то доставката е следвало да бъде извършена до 6 дена след това. От кореспонденцията водена между страните обаче, се установява, че към 02.10.2018г. - почти седем месеца по-късно от сключването на договора, продукта, който е следвало купувача да получи, още не е произведен. До него е изпратено писмо от 02.10.2018г. (лист 6 от делото), че прахосмукачката вече е на производствената линия и веднага, щом е произведена, ще му изпратят информация кога да я очаква. Така че, дори уговорките на страните да са били доставката да е за сметка на купувача или организирана от него, то същите са безпредметни, ако продукта, който е следвало да получи не е бил наличен към момента на сключване на сделката и още седем месеца по-късно. За пълнота следва да се отбележи, че чл.31, б.“а“ от Конвенцията, гласи, че ако продавачът не е длъжен да достави стоката на някакво друго място, неговото задължение за доставка се състои в предаване на стоката на първия превозвач за препращане на купувача (което и е мястото за изпълнение), ако договорът за продажба налага превоз на стоката. Това задължение не е изпълнено от продавача, поради което и възраженията му са неоснователни.

Поради всичко изложеното дотук, съдът намира, че исковата претенция беше доказана и като такава следва да бъде уважена изцяло, като сума дължима на отпаднало основание.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и направените от ищеца разноски в производството в общ размер на 3 520.97 лв., от които 2014.50 лв., представляваща левовата равностойност за заплатено адвокатско възнаграждение от 1030 евро, сумата от 430 лв., представляващи разноски в хода на изпълнително производство по обезпечението с № 20198760400609, сумата от 40 лв. – държавна такса по обезпечителното производство, 200 лв. възнаграждение за вещо лице, както и 836.47 лв. заплатена държавна такса в настоящото производство, съгласно представено адвокатско пълномощно и списък за разноски. По отношение на направените разходи за превод от английски на български и френски език, съдът намира, че не следва да са за сметка на ответника, тъй като нямат характер на съдебни и деловодни разноски.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА „ЛОРДЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 201515336, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от В.Х.Я., в качеството му на управител да заплати на „ПРО Е ДИСКОНТ“, симплицирано акционерно дружество, със седалище и адрес на управление Франция, гр.***, регистрирано при Регистъра на търговците и дружествата под № 533 336 996, представлявано от М.Л. сумата от 10 692 евро (десет хиляди шестстотин деветдесет и две евро), представляваща платена от ищеца на ответника на отпаднало основание сума по неформален договор за търговска продажба с международен елемент от 28.03.2018г., сключен между страните за продажба на 648 броя прахосмукачки „ My Domo HS 308“ .

ОСЪЖДА „Лордекс България“ ЕООД с ЕИК 201515336 да заплати на „Про Е Дисконт“, симплицирано акционерно дружество на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата общо от 3 520.97 лв.(три хиляди петстотин и двадесет лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща направените от ищеца разноски по делото, съгласно представен списък за разноски и пълномощно.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: