МОТИВИ:

Молба за защита  от лице по чл. 3, т. 6 от ЗЗДН.

        Твърди се акт на домашно насилие на 23.08.2019 г., когато ответникът посетил обитавания дом от молителката и отправил заплахи  и закани към нея и други присъстващи лица.

         Ответникът признава, че на посочената дата и време е посетил дома на молителката, като твърди, че това му посещение е провокирано от  агресивно поведение на съжителстващ с  М.С. мъж, който му изпратил клип с обидно съдържание съдържащ псувни и заплахи за нанасяне на телесни увреждания. Не отрича, че е заплашил молителката със саморазправа, като и поставил условие до 10 минути да пусне дома който обитава. 

         Така предявената молба е допустима и предвид събраните писмени  и гласни  доказателствени  средства  основателна  по следните съображения. Изложеното в декларацията по чл. 9 и първоначалната молба се подкрепя от събраните в днешно съдебно заседание гласни док. средства,  като съдът не намери  причина да не даде вяра на показанията на разпитаните свидетели,  независимо от тяхната заинтересованост от изхода на делото.  И двете установиха  твърденията на ищцата и ответника, а именно, че след като получил по телефона си клип с  агресивно съдържание отв. Ж.А. отишъл в дома на М.С. и оправил заплахи,  които не били осъществени и до момента, нито в момента на посещението. Така приетото за установено сочи на извършен акт на домашно насилие във форма на психическо такова, поради което и на извършителя следва да бъдат наложени част от предвидени в закона мерки, но за минималния възможен според него срок, а именно, за срок от 3 месеца. Същият следва да понесе и предвидената в закона  глоба, също в най-ниския възможен размер, тъй като същата задължително се налага при уважаване на молба с такъв характер на основание чл.5, ал. 4 от закона, а  именно в размер на 200 лв. Мерките следва да бъдат задължаване на извършителя  да се  въздържа от извършване  на домашно насилие над молителката и забрана на същият да приближава обитаваното от нея  жилище,  местата й за социални контакти и отдих, когато тя пребивава там, за срок от  3 месеца.

Върху извършителя следва да бъдат възложени разноски в производството, а именно, 25 лв.

 Разноски между страните не са претендирани, поради което не следва да се присъждат.

По изложените съображения:

 

Р Е Ш И :

№ 842/16.09.2019 г.

          Да се издаде заповед за защита, по силата на която:

ЗАДЪЛЖАВА Ж.М.А., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ над М.А.С., ЕГН:  **********, с адрес ***.

ЗАБРАНЯВА на Ж.М.А., ЕГН: **********, с адрес ***, да приближава обитаваното от М.А.С., ЕГН : **********,***, нея и местата и за социални контакти и отдих, за срок от  3 (три) месеца.

ОСЪЖДА Ж.М.А., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати по сметка на ШРС дължимата държавна такса в производството в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева).

НАЛАГА на Ж.М.А., ЕГН: ********** , с адрес *** на основание чл. 5, ал. 4, ГЛОБА в размер на 200.00 лв. (двеста лева).

В заповедта да се отбележи, че при неизпълнение на същата съобразно чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН нарушителят може да бъде задържан.

Препис от заповедта да се връчи на страните и да се изпрати на РУ на МВР - гр. Шумен за сведение.

Решението подлежи на обжалване в седемдневен срок от връчването на страните, пред ШОС, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.