МОТИВИ:
Молба за защита 
от лице по чл. 3, т. 6 от ЗЗДН.
        Твърди
се акт на домашно насилие на 23.08.2019 г., когато ответникът посетил
обитавания дом от молителката и отправил заплахи  и закани към нея и други присъстващи лица. 
        
Ответникът признава, че на посочената дата и време е посетил дома на
молителката, като твърди, че това му посещение е провокирано от  агресивно поведение на съжителстващ с  М.С. мъж, който му изпратил клип с обидно
съдържание съдържащ псувни и заплахи за нанасяне на телесни увреждания. Не
отрича, че е заплашил молителката със саморазправа, като и поставил условие до
10 минути да пусне дома който обитава.  
         Така
предявената молба е допустима и предвид събраните писмени  и гласни 
доказателствени  средства  основателна 
по следните съображения. Изложеното в декларацията по чл. 9 и
първоначалната молба се подкрепя от събраните в днешно съдебно заседание гласни
док. средства,  като съдът не намери  причина да не даде вяра на показанията на
разпитаните свидетели,  независимо от
тяхната заинтересованост от изхода на делото. 
И двете установиха  твърденията на
ищцата и ответника, а именно, че след като получил по телефона си клип с  агресивно съдържание отв. Ж.А. отишъл в дома
на М.С. и оправил заплахи,  които не били
осъществени и до момента, нито в момента на посещението. Така приетото за
установено сочи на извършен акт на домашно насилие във форма на психическо
такова, поради което и на извършителя следва да бъдат наложени част от
предвидени в закона мерки, но за минималния възможен според него срок, а
именно, за срок от 3 месеца. Същият следва да понесе и предвидената в
закона  глоба, също в най-ниския възможен
размер, тъй като същата задължително се налага при уважаване на молба с такъв
характер на основание чл.5, ал. 4 от закона, а 
именно в размер на 200 лв. Мерките следва да бъдат задължаване на
извършителя  да се  въздържа от извършване  на домашно насилие над молителката и забрана
на същият да приближава обитаваното от нея 
жилище,  местата й за социални
контакти и отдих, когато тя пребивава там, за срок от  3 месеца. 
Върху
извършителя следва да бъдат възложени разноски в производството, а именно, 25
лв.
 Разноски между страните не са претендирани,
поради което не следва да се присъждат.
По
изложените съображения: 
Р Е Ш И :
№ 842/16.09.2019 г. 
         
Да се издаде заповед за защита, по силата на която:
ЗАДЪЛЖАВА Ж.М.А., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ над М.А.С., ЕГН:  **********, с адрес ***.
ЗАБРАНЯВА на Ж.М.А., ЕГН: **********, с адрес ***, да приближава
обитаваното от М.А.С., ЕГН : **********,***, нея и местата и за социални
контакти и отдих, за срок от  3 (три)
месеца.
ОСЪЖДА Ж.М.А., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати по сметка
на ШРС дължимата държавна такса в производството в размер на 25.00 лв.
(двадесет и пет лева).
НАЛАГА на Ж.М.А., ЕГН: ********** , с адрес *** на основание чл. 5,
ал. 4, ГЛОБА в размер на 200.00 лв. (двеста лева).
В заповедта да се отбележи, че при неизпълнение
на същата съобразно чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН нарушителят може да бъде задържан.
Препис от заповедта да се връчи на страните и
да се изпрати на РУ на МВР - гр. Шумен за сведение.
Решението подлежи на обжалване в седемдневен
срок от връчването на страните, пред ШОС, като обжалването не спира
изпълнението на заповедта.