Р Е Ш Е Н И Е

848/17.9.2019г.

Шуменският районен съд десети състав

На седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав: Председател: Ж.Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик

Гр.д. № 2573 по описа за 2019 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.12 и сл. от Закона за закрила от домашно насилие.

Делото е образувано по молба от Е.М.Х. с ЕГН ********** ***, сграда ХЕИ, ет.2 срещу Х.М.Х. с ЕГН ********** с адрес ***, в която се прави искане за налагане на мерки по ЗЗДН спрямо ответника. В молбата се излага, че страните са съпрузи, като съпругата била малтретирана от много време. Последния случай бил на 19.08.2019г., когато в семейното жилище, след употреба на алкохол, съпругът отново направил скандал и в полунощ започнал да ѝ нанася удари в областта на главата и цялото тяло. Продължил да я бие с дръжката на метла, както и да души. В момента, в който спрял и легнал на дивана, молителката успяла да стигне до банята да се измие и след това се обадила за помощ на дъщеря си. На следващата сутрин полицаи посетили дома им, като след като видели състоянието на молителката и казали да си приготви багаж и изчакали пристигането на дъщеря ѝ, при която и е към момента. Посетили съдебен лекар в МБАЛ „Св.Анна – Варна“ АД, за което било издадено медицинско удостоверение № 830/21.08.2019г. В молбата се прави искане за издаване на заповед за незабавна защита, като съдът с Определение № 2621 от 29.08.2019г. издал такава.

В съдебно заседание молителката се явява лично, заедно с адв. С.С.от ШАК, като поддържат молбата на изложените в нея основания. Твърдят, че датата на която е упражнено домашното насилие е 20.08.2019г.

Ответникът, редовно призован, се явява в съдебно заседание, като не оспорва изложеното в молбата.

Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителката и ответника са съпрузи, като двамата сключили граждански брак на 18.07.1973г. в гр.Шумен, видно от направената по делото служебна справка. От брака имат две деца, понастоящем пълнолетни. Съпрузите живеят в семейно жилище находящо се в гр.***. В семейството отдавна има скандали и напрежение, като на 20.08.2019г. двамата отново се скарали и ответникът започнал да обижда и удря съпругата си. След като той заспал, тя успяла да се обади на дъщеря си, като на сутринта жилището било посетено от органите на полицията, уведомени от децата на молителката за инцидента. След като на място пристигнала и дъщерята на пострадалата, те заминали за с. Цонево, където живее и до момента. След посещение при съдебен лекар при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД на 21.08.2019г. било издадено медицинско удостоверение № 830/2019г., в което като заключение се посочва, че се касае за контузия на главата, контузия на гръдния кош, травматични отоци и кръвонасядания в тези области, който били в резултат на тъпи, твърди предмети и отговарят да бъдат получени в указаните място и време от лицето.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От сочено в молбата и от материалите по делото е видно, че ответникът е съпруг на ищцата, поради което последната се явява лице от категорията на посочените в разпоредбата на чл.3, т.1 от ЗЗДН. Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, доколкото се сочи, че действията на ответника са извършени на 20.08.2019г., т.е. преди изтичане на срока, визиран в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че молбата се явява процесуално допустима.

Изложените в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН обстоятелства съдържат данни за осъществено спрямо молителката домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Описаните действия, извършени от страна на ответника, обективирани в отправяне на обидни думи и заплахи и физическо посегателство, могат да бъдат характеризирани като физическо и психическо насилие спрямо молителката. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Или декларацията е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие (доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН) и същата е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, само когато няма други събрани доказателства, какъвто е настоящия случай. В този случай в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила. В тази насока ответника не е провел такова насрещно доказване, а напротив признава че на същата дата и по описания от молителката начин е извършил спрямо нея акт на домашно насилие, като ѝ нанесъл побой. Признава, че е извършил същото от ревност, като от 15 години смята, че тя поддържа връзка с други мъже. В случая обаче са събрани и писмени доказателства, а именно съдебномедицинско удостоверение, издадено от съдебен лекар, че на посочената от молителката дата, ответника ѝ е нанесъл побой, от който е настъпили травматични увреждания, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота ѝ.

Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното спрямо молителката домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответникът да упражнява такова и за в бъдеще. С оглед характера на упражненото спрямо нея домашно насилие и искането формулирано от страната в конкретния случай, съдът намира, че подходящи мерки в настоящия случай са мерките, конкретизирани в чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, а срока на мерките следва да бъде над минималния предвиден в разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН размер, а именно десет месеца. Освен това съдът съобрази обстоятелството, че на основание разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН на нарушителя следва да бъде наложена и съответна по размер глоба. В настоящия случай съдът намира, че е справедливо и съответно на извършеното на Х. да бъде наложена глоба в размер на минималния, предвиден в закона, а именно 200 лева. При определяне размера на глобата съдът съобрази обстоятелството, че по делото липсват данни, какви доходи реализира ответника, но същевременно същия е в трудоспособна възраст.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата сума в размер на 25 лв. държавна такса за завеждане на делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, по силата на която:

1. ЗАДЪЛЖАВА Х.М.Х. с ЕГН ********** с адрес *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Е.М.Х. с ЕГН ********** с адрес ***.

2. ЗАБРАНЯВА на Х.М.Х. с ЕГН ********** да се доближава до Е.М.Х. с ЕГН ********** и о обитаваното от нея жилище, находящо се в с. *** за срок от 10 (десет) месеца.

На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на Х.М.Х. с ЕГН ********** ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лева.

ОСЪЖДА Х.М.Х. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна такса в размер на 25 лева (двадесет и пет лева), както и 5 лева (пет лева) такса при издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Х.М.Х. с ЕГН ********** да заплати на молителката Е.М.Х. с ЕГН ********** направените от нея разноски в размер на 400 лв. (четиристотин лева).

В заповедта за изпълнение да се посочат последиците от неизпълнението й по смисъла на чл.21, ал.3 от ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУП към ОД на МВР - гр.Шумен.

Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУП към ОД на МВР – гр.Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: