Р Е Ш Е Н И Е

1123/22.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разглeда докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2618 по описа на ШРС за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК.

Производството по делото е образувано по повод иск от Н.Е. М. с ЕГН **********, в качеството ѝ на майка и законен представител на Е.Е.Ф.с ЕГН ********** и двете с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв. П. от ШАК предявен срещу Е.Ф.М. с ЕГН ********** ***. Правното основание на иска е по чл.150 от СК за увеличаване на присъдената месечна издръжка по гр.д.№ 2618/2019г. на ШРС от първоначално определения размер от 110 лв. на 200 лв.

В молбата се излага, че с Решение по гр.д. № 2700/2014г. на ШРС, ответника бил осъден да заплаща месечна издръжка по отношение на малолетното дете в размер на 110 лв. месечно. Оттогава досега обаче нуждите на детето нарастнали с оглед възрастта му, както и с оглед променената икономическа обстановка в страната. Детето към момента е на седем години, като през 2019/2020 ще бъде ученичка първи клас, като ще посещава и занималня. Излага се, че детето посещава извънкласни форми на обучение, като често и боледува. Поради това моли съда да се произнесе с решение, по силата на което ответника да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от подаване на исковата молба в съда до настъпване на законна причина, водеща до изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

В писмения отговор на ответника се сочи, че искът е допустим, но частично основателен, тъй като ответника има възможност да заплаща сума в размер на 150 лв., а не до претендирания размер от 200 лв. Представят се доказателства.

В съдебно заседание за ищцата се явява адв. П. от ШАК, която счита, че иска е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло, като се сочат подробни аргументи за горното.

В съдебно заседание ответника се явява лично, заедно с адв. Б. от ШАК, която поддържа писмения отговор. Моли за частично уважаване на иска до размера от 150 лв., излагайки аргументи за това. Моли се за присъждане на съдебни разноски.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Е.Е.Ф., родена на ***г. е дете на страните. Видно от приложеното по делото Решение № 86 от 02.02.2015г. по гр.д. № 2700/2014г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 02.02.2015г. брака между страните бил прекратен, упражняването на родителските права над Е.били предоставени на майката, като бил определен режим на лични контакти на детето с бащата и размера на месечна издръжка бил определен на 110 лв., считано от 02.02.2015г. платима на 5-то число от месеца, до настъпване на причини за изменение или прекратяване правото на издръжка, ведно с лихва за забава върху всяка просрочена вноска. Представено е служебна бележка от Начално училище „Княз Б. I“ – гр.Шумен изх.№ 299 от 12.08.2019г., от която се установява, че детето е записана за ученичка от първи клас за 2019/2020г. От удостоверение № 709/15.08.2019г. е видно, че ищцата е на длъжност „учител“ в ОУ „Х.Б.“ – с.Друмево и реализира нетно трудово възнаграждение в размер на общо 4985.60 лв. за периода от м.февруари 2019г. до м.юли 2019г. Има задължение за заплащане на заем към Банка „ДСК“ ЕАД отпуснат в размер на 25 000 лв. към 15.08.2011г. Представен е Нотариален акт за покупко-продажба № 137, том II, рег.№ 2805, н.д. № 259/17.03.2015г., от който се констатира, че бащата прехвърля на майката на Е.собствената си ½ ид.ч. от апартамент 23, находящ се на ул.*** в гр.Шумен за сумата от 8 000 лв., изплатена по банков път. Представена е медицинска документация за един продължителен период от време, съдържаща амбулаторни листове, резултати от образно изследване, рецепти и касови бележки към тях, основаващи твърдението, че разходите за медикаменти на малолетното дете са значителни предвид честите му боледувания. Ответника е представил Трудов договор № 87/13.08.2019г. с работодателя „БСД Логистик“ ЕООД – Шумен, при който е назначен на длъжност „работник склад“ при трудово възнаграждение от 665 лв. От представени преводни нареждания се установява, че месечната издръжка се изплаща по образувано изп.д. № 27/2015г.. Представени са касови бележки във връзка с твърдения, че ответникът прави и други разходи във връзка с издръжката на детето извън определения размер.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. З.Н.Х.– майка на ищцата, свид. Р.С.Р.– приятелка на ищцата, свид. Ф.М.Е.– баща на ответника и свид. Н.Н.Д.– приятел на ответника. Съдът кредитира показанията на свидетелите, отчитайки пряката им заинтересованост от изхода на делото, предвид роднинската или приятелската връзка със страните.

С оглед изяснената фактическа обстановка, при преценка на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, съдът намери от правна страна следното:

Предявеният иск с правно основание чл. 150 от СК е процесуално допустим.

По основателността на иска: С Постановление на Пленума на Върховния съд № 5 от 16.11.1970г., е прието, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените условия за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение за случая, като следва да се съобразят и възможностите на родителите. С ППВС № 5 от 30.11.1981г. се изменя и допълва Постановление 5/1970г. Цитираните ППВС представляват задължителна съдебна практика, която не е изгубила значението си, тъй като въпросите разгледани в тях по отношение на определяне на първоначална издръжка и нейното изменение в последствие са меродавни и към момента. Състави на ВКС развиват съдебната практика и в решенията си се позовават на посочените постановления, черпейки аргументи от мотивите изложени в тях. Така в Решение № 154 от 16.07.2013г. на ВКС по гр.д. № 1435/2012г. на ВКС се сочи, че при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл.150 от СК следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. В този смисъл са и Решение № 280 от 28.09.2011г. на ВКС по гр.д. № 1654/2010г. III г.о., Решение № 469/26.10.2011г. по гр.д. № 2/2011г. на ВКС, IV г.о. , Решение № 341 от 01.11.2011г. на ВКС по гр.д. № 147/2011г., III г.о.

В случая предходната издръжка на детето е била определена преди повече от четири години, като неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето, както с оглед на възрастта му, така и с оглед на икономическата обстановка в страната. Нараснали са нуждите му от храна, облекло и други текущи разходи. Необходими са вече и средства за учебни помагала и пособия, предвид че ще е ученичка първи клас. Само това е достатъчно основание за изменение на определената по-рано издръжка. Същевременно, с оглед отчитане спецификата на всеки отделен случай следва да се отбележи, че Е.е често боледуващо дете. Действително в нейната възраст повечето от децата имат същите здравословни проблеми, но предвид обемната медицинска документация за периода 2018-2019г., съдът прави извода, че Е.боледува повече от средностатистическо дете на нейната възраст. Този извод е направен и от лекуващият лекар д-р М.С.в изготвената от нея Етапна епикриза от 09.10.2019г. (лист 41 от делото). В тази връзка са несъстоятелни твърденията на ответната страна, че представената документация касае много предходен период и към момента Е.няма здравословни проблеми. Налице е промяна в обстоятелствата и при ответника, предвид, че същия реализира към момента трудов доход, считано от 14.08.2019г. (лист 27 от делото). Твърдението, че с по-голямата част от реализирания доход се заплаща горивото за автомобила му, тъй като местото му на работа е в друго населено място има житейска логика, но не са представени доказателства колко от този доход отива като разход за това перо от неговия бюджет. И двете страни имат подкрепата, както финансовата, така и в грижата за детето на своите семейства. Няма доказателства страните да имат други ненавършили пълнолетие деца, за които да изплащат издръжки. Затова съдът намира, че е налице изменение на нуждите на детето и издръжката следва да бъде увеличена, като определя общ размер от 300 лв., като ответникът следва да плаща 180 лв., а майката в останалата ѝ част до пълния размер. Размера на издръжката, дължима от майката е в по-нисък такъв, защото се отчита факта, че майката полага основно грижи за детето.

Ето защо съдът намира иска за основателен, но в посочения по – горе размер. Претендирания размер от 200 лв. от страна на ищцата не беше доказан по делото, тъй като заплащане на месечна такса от 25 лв. на месец за посещения за извънкласни форми не могат да обосновават увеличаване на размера на издръжката почти със 100%. Не се доказа и твърдението, че бащата е реализирал доход в чужбина, превишаващ значително стандарта на живот в страната. Обосноваването на извършването на значителни разходи от ищцата във връзка с изтеглен от нея кредит не следва да се обсъжда от съда, доколкото това не е ново обстоятелство, предвид, че такъв кредит е съществувал отпреди, както и предвид това, че родителите дължат издръжка на децата си, без значение че самите са се поставили в по-неизгодна икономически позиция.

Увеличения размер на издръжката следва да се дължи от 30.08.2019г. – датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, платима по посочената банкова сметка ***, за който се дължи.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение. По отношение на искането присъдената издръжка да се привежда по изпълнителното дело № 27/2015г. на ДСИ, то съдът намира искането за неоснователно, доколкото по изпълнителното дело се привеждат суми, за които има издаден изпълнителен лист.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ШРС държавна такса върху определения размер на издръжката по иска в размер на 100.80 лв. На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да заплати на ищцата направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 315 лв., съобразно уважената част от иска. Останалите претендирани от ищцата разноски за копирни услуги, не представляват съдебни разноски по смисъла на чл.78 от ГПК и не подлежат на присъждане. Предвид, че иска е уважен частично, то ищцата дължи на ответника направените от него разноски в размер на 30 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно адвокатско пълномощно.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК размера на постановената по гр.д.№ 2700/2014г. на ШРС издръжка, дължима от Е.Ф.М. с ЕГН ********** *** в полза на малолетната Е.Е.Ф.с ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА от 110 лв. (сто и десет лева) на 180 лв. (сто и осемдесет лева), считано от датата на предявяване на исковата молба - 30.08.2019г., платима по банкова сметка *** ***, находяща в Банка „ДСК“ ЕАД с титуляр майката Н.Е.М. с ЕГН ********** с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при забава, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 180 лв. до пълния му размер от 200 лв., като неоснователен и недоказан.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Е.Ф.М. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменски районен съд сума в размер на 100.80 лв. (сто лева и осемдесет стотинки), представляваща държавна такса върху изменения размер на издръжката, както и сумата от 5 (пет лева) при служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е.Ф.М. с ЕГН ********** да заплати на Н.Е.М. с ЕГН ********** сума в размер на 315 лв. (триста и петнадесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение по делото, съобразно уважената част от иска и представен списък за разноски.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Н.Е.М. с ЕГН ********** да заплати на Е.Ф.М. с ЕГН ********** сума в размер на 30 лв. (тридесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение по делото, съобразно отхвърлената част от иска и представен списък за разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от 26.11.2019г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: