Р Е Ш Е Н И Е

1186/9.12.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Шумен                                                                              седми  състав

На 05 (пети) декември                                                                              Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                       Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2627 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:           

            Производство по чл. 239 от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от Закона за енергетиката и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

            В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба ищецът  „Енерго-про продажби” АД гр. Варна твърди, че през периода от 14.01.2019 г. до 15.04.2019 г., изпълнило задълженията си по договор за продажба на електрическа енергия при общи условия. От друга страна, ответникът П.С.Н., който бил клиент на дружеството с клиентски № ***, за обект с абонатен номер ***, находящ се в гр. Шумен, не заплатил възникналите задължения в сроковете, уговорени между страните и останал задължен към ищеца в качеството му на продавач (краен снабдител на електрическа енергия) за сумата 751,39 лева. Забавата на ответника основавала и дължимостта на парично обезщетение в размер на законната лихва като за конкретната забава, същият му дължал сума в размер на 11,97 лева. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 1454/2019 г. по описа на съда. Заповедта била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на ответника да бъде признато за установено, че съществуват вземанията на ищцовото дружество в посочените размери, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата, като претендира и разноските по настоящото исково производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК и по заповедното производство.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба.

                В съдебно заседание на 05.12.2019 г., пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

            Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.

            В първото по делото заседание на 21.06.2018 г., съдът с определение е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:

            – по чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответникът не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 05.12.2019 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

                – по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: извлечение от сметка към 09.05.2019 г. изд. от „Енерго-Про Продажби“ АД, фактури №№ 0275355084/14.01.2019 г., 0276530406/13.02.2019 г., 3301433351/18.03.2019 г., 0277669610/13.03.2019 г.,  0278892351/15.04.2019 г., изд. от „Енерго-Про Продажби“ АД, справка за потреблението от 02.08.2019 г., извлечение за фактури и плащания от 02.08.2019 г., изд. от „Енерго-Про Продажби“ АД, Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби“ АД, Решение № ОУ-061 от                07.11.2007 г., копие от в. “Черноморие“ на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби“ АД, копие от в. „Варна“ на Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електро разпределителната мрежа на „Енерго-Про-Продажби“ АД и заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.

            При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

            По допустимостта на исковете:

            Исковете са предявени от „Енерго-про продажби” АД гр. Варна по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника П.С.Н. качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 723/23.05.2019 г. по ч.гр.д. № 1454/2019 г. на ШРС, и след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

            По основателността на исковете:

            Настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенциите по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Тоест, предявените искове са вероятно основателни, което обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че исковете се явяват основателни и доказани. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че: 1. съществува вземане на „Енерго-про продажби” АД гр. Варна от П.С.Н. за парична сума в размер на 751,39 лв., представляваща задължение за плащане на консумирана електрическа енергия по клиентски номер *** за периода от 14.01.2019 г. до 15.04.2019 г. за обект с абонатен номер ***, находящ се в гр. Шумен, местност „С“ № 615, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.05.2019 г. до окончателното ѝ изплащане; 2. съществува вземане „Енерго-про продажби” АД гр. Варна от П.С.Н. от ответника за парична сума в размер на 11,97 лв., представляваща сбора от лихвите за забава, дължими поотделно, считано от датата, следваща падежа по всяка от фактурите, издадени от ищцовото дружество, до 09.05.2019 г.

            На осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП, като съобрази вида и количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство, съдът приема, че при направеното искане, в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв.

            При направеното искане от ищеца, с приложен списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Енерго-про продажби” АД направените разноски в настоящото исково производство в размер на 355,00 лв., както и разноските по заповедното производство в размер на 75,00 лева.

            Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът 

Р   Е   Ш   И   :

 

            На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от Закона за енергетиката, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.С.Н. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и „ЕНЕРГО-ПРО  ПРОДАЖБИ” АД със седалище гр. Варна, ЕИК ***, адрес на управление: гр. Варна 9009, общ. Варна, обл. Варна, район „В.В.”, бул. „В.В.” № 258, „Варна Тауърс – Г”, представляван по закон от Я.Д., Г.К. и П.С.С., че съществува вземане на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД от П.С.Н. в размер на 751,39 лв. (седемстотин петдесет и един лева и 39 стотинки), представляващо парично задължение за плащане на консумирана електрическа енергия по клиентски номер *** за периода от 14.01.2019 г. до 15.04.2019 г. за обект с абонатен номер ***, находящ се в гр. Шумен, местност „С“  № 615, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.05.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 410 от ГПК № 723/23.05.2019 г. по ч.гр.д. № 1454/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен.

            На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.С.Н. с ЕГН ********** и „ЕНЕРГО-ПРО  ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна, ЕИК ***, че съществува вземане на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД от П.С.Н. в размер на 11,97 лв. (единадесет лева и 97 стотинки), представляващо обезщетение за неплатено парично задължение – сбор от лихвите за забава, дължими поотделно, считано от датата, следваща падежа по всяка от фактурите до 09.05.2019 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 410 от ГПК № 723/23.05.2019 г. по ч.гр.д. № 1454/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен.

            ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца „Енерго-про продажби“ АД гр. Варна, разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв. (сто лева).

            ОСЪЖДА П.С.Н. да заплати на „Енерго-про продажби“ АД гр. Варна, направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 355,00 лв. (триста петдесет и пет лева).

            ОСЪЖДА П.С.Н. да заплати на „Енерго-про продажби“ АД гр. Варна, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 1454/2019 г. по описа на ШРС в размер на 75,00 лв.

            Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

            В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от въззивния Шуменски окръжен съд, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.           

           

                                                                                              Районен съдия: