Р Е Ш Е Н И Е

 

1019/28.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд                                                                          десети състав

На двадесет и втори октомври                                        две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:                     Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.  

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2662 по описа на ШРС за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Производството е образувано на основание чл.50 от Семейния кодекс.

            Депозирана е молба от Г.Г.А. с ЕГН ********** с адрес *** и Е.М.А. с ЕГН ********** с адрес ***. Молителите излагат, че са законни съпрузи, като от брака имат родени две пълнолетни деца. Поради фактическата им раздяла отпреди 19 години, то е настъпило пълно отчуждение помежду им и брачната връзка съществувала само формално. Това пораждало необходимостта да бъдат уредени всички въпроси относно семейното жилище, фамилното име на жената, издръжката помежду им. Молят съда да постанови решение, с което утвърди постигнатото между тях споразумение, съгласно чл.50 от СК.

Молителката се явява лично в съдебно заседание, заедно с адв. Н.К.от ШАК, като молят съда да утвърди споразумението и го поддържат изцяло.

Молителя се явява лично в съдебно заседание, заедно с адв. С.П.от ШАК, като молят съда да прекрати брака между страните и да утвърди споразумение, с което са уредили всички въпроси помежду си.

ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становището  на молителите, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Молителите са законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 09.03.1986 г. в гр.Шумен, за което бил съставен Акт за граждански брак № 96 от същата дата. От брака си нямат родени деца, които да не са навършили пълнолетие. Излагат, че не притежават общо движими вещи или МПС. Семейното жилище, е напуснато от молителят и същия няма претенции за ползването му. Запазва се предбрачното фамилно име на жената и след брака. Молителите нямат претенции и за издръжка помежду си. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване.    

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в депозираната молба, а така също и в съдебно заседание, се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище; относно издръжката между съпрузите, фамилното име на жената. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака,  е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Г. и Е. А.,  се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съдът констатира, че въпреки, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпрузите, то и двамата са в работоспособна възраст и намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. От материалите по делото се установява, че е заплатена отчасти от молителката в размер на 25 лв., като молителят следва да заплати такса в размер на 15 лв.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

  

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Е.М.А. с ЕГН ********** и Г.Г.А. с ЕГН **********,  сключен с Акт за граждански брак № 96/09.03.1986г., съставен от длъжностно лице по гражданското състояние при Община - Шумен ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

           І. Семейното жилище, находящо се в гр.***,  се предоставя за ползване на Г.Г.А. с ЕГН **********, като съпругът го е напуснал и няма претенции за ползването му.

           ІІ. Молителите декларират, че нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.  

          III. Молителката Г.Г.А. с ЕГН ********** декларира, че запазва брачното си фамилно име и след прекратяване на брака.

           ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 лв. (четиридесет лева).

ОСЪЖДА Г.Г.А. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 15 лв. (петнадесет лева), представляваща държавна такса за решаване на делото, както и 5 (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.  

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

            Съобщенията за изготвеното решение да се изпратят на посочените в молбата съдебни адреси.                                    

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: