Р Е Ш Е Н И Е

898/7.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На първи октомври две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2720 по описа на ШРС за 2019 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е искова молба от В.З.Ж. с ЕГН ********** с адрес *** и Ж.Х.Ж. с ЕГН ********** с адрес *** и двамата действащи чрез адв. С.С. ***, офис 12. Молителите излагат, че са законни съпрузи, като нямат родени от брака деца, не притежават недвижими имоти и движими вещи. Твърдят, че към настоящия момент взели взаимно решение за развод, като желанието им за това било твърдо и непоколебимо. Това пораждало необходимостта да бъдат уредени всички въпроси относно семейното жилище, фамилното име на жената, издръжката помежду им. Молят съда да постанови решение, с което утвърди постигнатото между тях споразумение, съгласно чл.50 от СК.

Молителката се явява в съдебно заседание лично, заедно с адв. С. от ШАК. Молителя редовно призован, не се явява, като за него се явява адв. С., който представя доказателства за уважителни причини за отсъствието му, а именно командировка извън пределите на Република България. Представя се и изрично пълномощно, в което се заявява твърдото желание за развод. Споразумението се поддържа изцяло от страните.

ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становището на молителите, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Молителите В. и Ж. Ж. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 15.07.1984 г. в гр. Шумен, за което бил издаден Акт за граждански брак № ***От брака си имали родени две деца, към момента навършили пълнолетие. Семейното жилище, собственост на родителите на жената било напуснато от молителя, който няма претенции за ползването му. Нямали общо придобити недвижими и движими вещи. В молбата се излага желание от молителката да й бъде възстановено предбрачното ѝ фамилно име – Т.. Молителите нямат претенции и за издръжка помежду си. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в депозираната молба, а така също и в съдебно заседание, се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище; относно издръжката между съпрузите, фамилното име на жената. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на В.Ж. и Ж.Ж., се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съдът констатира, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпрузите, но предвид, че и двамата са в трудоспособна възраст и няма данни за влошено здравословно състояние на някой от тях, намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. От материалите по делото се установява, че при завеждането му е заплатена държавна такса от молителката в размер на 25 лв. Поради това разликата до пълния определен от съда размер следва да се доплати от молителя. Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Ж.Х.Ж. с ЕГН ********** и В.З.Ж. с ЕГН ********** и двамата с адрес ***, сключен с Акт за граждански брак № ***от длъжностно лице по гражданско състояние към Община – гр.Шумен ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

І. Семейното жилище, находящо се в гр.***, собственост на родителите на молителката, се предоставя за ползване на В.З.Ж. с ЕГН **********, като молителят го е напуснал и няма претенции за ползването му.

ІІ. Молителите декларират, че не са придобивали в режим на семейна имуществена общност недвижими и движими вещи и общи парични влогове, като нямат претенции от имуществен характер един към друг за в бъдеще.

ІІІ. След прекратяване на брака молителката В.З.Ж. възстановява предбрачното си фамилното име Т..

ІV. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 (четиридесет) лева.

ОСЪЖДА Ж.Х.Ж. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменски районен съд, сумата от 15 лв. (петнадесет лева), представляваща държавна такса за решаване на делото, както и 5 (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: