Р Е Ш Е Н И Е

 

975/23.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На втори октомври през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                            Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2760 по описа на ШРС за 2019 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

            Депозирана е молба от С.Р.С., ЕГН**********,*** и Е.Д. С., с ЕГН**********,***, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения между тях.  Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

            Молителят С.Р.С. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител – адв.Е. Х.от ШАК, като поддържа молбата за прекратяване на брака и изложеното в нея споразумение по чл.51 от СК. Моли съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

Молителката Е.Д.Г. в съдебно заседание също се явява лично и с упълномощен представител – адв.Е. Х.от ШАК, като поддържа молбата си за прекратяване на брака и изложеното  споразумение.

            ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите С.Р.С. и Е.Д. С. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 13.09.2014 год. в гр.Шумен, за което бил издаден Акт за граждански брак №0350/13.09.2014 год. От брака си имали родено едно дете – М.С. Р., с ЕГН**********, роден на *** год. Двамата живеели в семейно жилище, намиращо се в гр.Шумен, ул.“***“ №3, собственост на родителите на молителя. В исковата молба страните заявяват, че са постигнали съгласие същото за в бъдеще да се ползва от молителя, като молителката го е напуснала.  В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си. По отношение на придобитото по време на брака МПС са постигнали съгласие лек автомобил марка „***“, с рег.№***, с рама №JMZGG12F68171406 да остане в дял на молителя С.Р.С., като за уравнение на дяловете молителката няма да получи дял. Молителите заявяват, че нямат претенции един спрямо друг за изплащане на издръжка. Молителката след прекратяване на брака възстановява предбрачното си фамилно име Г..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Удостоверение за раждане №8351150223,  Служебна бележка от 16.09.2019 год., Свидетелство за регистрация – част I, Удостоверение по чл.33, ал.4 от ЗМДТ, Удостоверение за сключен граждански брак, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Вносна бележка за заплатена държавна такса от 16.09.2019 год..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно местоживеенето на детето, относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето, както и относно семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, ведно с направените в съдебно заседание уточнения, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на С.Р.С. и Е.Д. С. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съобразявайки материалите по делото, липсата на доказателства относно доходите на съпрузите, тяхното здравословно състояние, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде в размер на 40 лева. В същото време от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото молителят е заплатил държавна такса в размер на 25 лева, която следва да бъде приспадната от общо дължимата държавна такса, като следва молителката да бъде осъдена да доплати разликата до пълния, определен от съда размер на държавната такса. В тази връзка при преценка на въпроса за разноските съдът съобрази обстоятелството, че страните не са изложили конкретно постигнатото между тях споразумение относно разноските, поради което същите следва да бъдат разпределени между двамата.

 Молителят С.Р.С. дължи държавна такса върху присъдения размер на издръжката по отношение на детето М.в размер на 144 лева.

В същото време молителят С.Р.С. дължи  държавна такса върху полученото в дял имущество в размер на 126 лева, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

При определяне размера на дължимата държавна такса върху дяловете съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Определение №686 от 05.10.2012 год. на ВКС по ч.гр.дело №579/2012 год., IV г.о., ГК, Определение №270 от 04.05.2011 год. на ВКС по ч.гр.дело №214/2011 год., IV г.о., ГК и др..

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

 

РЕШИ

  

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между С.Р.С., ЕГН**********,*** и Е.Д. С., с ЕГН**********,***, сключен с Акт за граждански брак №0350/13.09.2014 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между С.Р.С. и Е.Д. С. споразумение в следния смисъл:

І. Местоживеенето на роденото от брака дете – М.С. Р., с ЕГН********** за в бъдеще ще бъде при майката - Е.Д. С., с ЕГН********** на адрес: ***.

ІІ. Родителските права върху роденото от брака дете - М.С. Р., с ЕГН********** се предоставят на майката Е.Д. С., с ЕГН**********, като бащата С.Р.С., ЕГН********** ще има право на лични контакти с детето всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 09.00 часа в събота до 08.00 часа в понеделник, с приспиване; двадесет дни през лятото, през месеците юли и август и десет дни през зимата по споразумение между родителите; по един ден за Коледа, Нова година и Великден по споразумение между родителите; за рождения ден на детето двамата родители ще организират общо тържество, на което ще присъстват и двамата родители.

ІІІ. Бащата С.Р.С., ЕГН********** ще заплаща месечна издръжка на малолетното си дете М.С. Р., с ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Е.Д. С., с ЕГН********** в размер на 200 /двеста/ лева месечно, платими до 10-то число на месеца, за който се отнасят, по банков път по сметка на майката в ***АД с IBAN ***, считано от 01.09.2019 год.  до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ІV. Семейното жилище, намиращо се на адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №3, собственост на родителите на молителя се предоставя за ползване на молителя, като съдът констатира, че молителката и детето са го напуснали.

V. След прекратяване на брака молителката Е.Д. С., с ЕГН********** възстановява предбрачното си фамилно име Г..

VІ. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

VІІ. В дял на молителя С.Р.С., ЕГН********** се предоставя и същият става изключителен собственик на следното МПС – лек автомобил марка „„***“, с рег.№***, с рама №JMZGG12F68171406 със застрахователна стойност 6300 /шест хиляди и триста/ лева.

За уравнение на дяловете молителите не си дължат пари.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА Е.Д. С., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 15.00 лева /петнадесет лева/, представляваща държавна такса до пълния определен от съда размер, както и  5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.  

ОСЪЖДА С.Р.С., ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 270 лева /двеста и седемдесет лева/, представляваща общ размер на дължимата държавна такса върху присъденото в дял имущество и върху определения размер на издръжката по отношение на детето Михаела, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.  

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: