Р Е Ш Е Н И Е
1170/4.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2767 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация
чл.150 от СК, във вр. с чл.143 от СК.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от Л.Х.М., с ЕГН**********, действаща в качеството си на майка и
законен представител на малолетното дете Х. В. С. , с ЕГН**********, и двете с
постоянен адрес: *** срещу В.Д.С., с ЕГН**********, с адрес за призоваване по
месторабота: гр.Шумен, ул.“***“, завод „***“ АД /KAI GROUP/.
Ищцата твърди, че с влязло в сила определение на
ШРС по ГД №2777/2013 год. била одобрена спогодба между нея и ответника, по
силата на която ответникът бил осъден да заплаща на малолетната им дъщеря Х.месечна
издръжка в размер на 110 лева. Счита, че от посочената дата е изминал период от
време, през който обстоятелствата и нуждите на детето значително са се
променили. Твърди, че поради заболяване е с 80% намалена трудоспособност и
получава инвалидна пенсия в размер на 230.40 лева. В исковата молба излага, че
с ответника имат още едно дете – син В., който понастоящем е ученик в
дванадесети клас. Поради ниските си доходи не била в състояние да задоволи
нуждите на децата за храна, отопление, дрехи, средства за училище и др. В
същото време твърди, че ответникът работи и получава добри трудови доходи, поради което счита, че е в състояние да
заплаща на детето Х.издръжка в размер на 180 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да измени
размера на месечната издръжка, изплащана от ответника В.Д.С., с ЕГН********** на детето Х. В. С. , с ЕГН**********, чрез
неговата майка и законен представител Л.Х.М., с ЕГН********** от 110 на 180 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска с падеж
10-то число на месеца за който се отнася до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание ищцата Л.Х.М. се явява лично и
с упълномощен представител – адв.Е. Х.от
ШАК, като поддържат предявения иск.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били изпратени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от
негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът не оспорва
изложената фактическа обстановка. В същото време обаче оспорва претендирания
размер на издръжката, като излага, че освен издръжката на детето Х.изплаща
издръжка и на другото си дете, както и че има множество удръжки от трудовото
възнаграждение за различни наложени запори. Счита, че исканият размер на
издръжката от 180 лева значително би го затруднил и материалното му състояние
не би позволило изплащането на издръжка в посочения размер. Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен като неоснователен и необоснован. В условията на
евентуалност, в случай, че искът бъде уважен, моли размерът на издръжката да
бъде увеличен до сумата от 140 лева.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично.
За него се явява упълномощен представител – адв.Д. Е.от ВАК, който поддържа отговора
на исковата молба.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищцата Л.Х.М. и ответникът В.Д.С. съжителствали на семейни
начала, като от съвместното си съжителство имат родени две деца - Х. В. С. , с
ЕГН********** и В. В.С., с ЕГН**********. По силата на сключено между страните
споразумение, одобрено с определение о влязло в сила определение на ШРС по ГД
№2777/2013 год. родителските права върху двете деца били предоставени на
майката Л.Х.М., като бащата бил осъден да заплаща на децата месечна издръжка,
като по отношение на детето Х.месечната издръжка била в размер на 110 лева.
Към настоящия момент детето е ученичка в седми клас
на II ОУ
„Доктор Петър Берон“, гр.Шумен. Ищцата страда от психично заболяване –
Параноидна шизофрения, поради което е с 80% намалена трудоспособност и получава
инвалидна пенсия в размер на 230.40 лева. Второто дете на страните В. понастоящем е ученик в дванадесети клас. Ответникът
работи в „***“ АД, като получава брутно трудово възнаграждение в размер средно
на 1184.44 лева. След направените удръжки за осигуровки, данъци, включително и
на удържаните му запори /в това число и
дължимите суми за издръжки в общ размер на 240 лева/ получава нетно трудово
възнаграждение средно в размер на 564.11 лева.
Т.е. нетната сума, която ответникът получава преди удръжките на
наложените му запори е в размер на 919 лева.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално
от: Удостоверение за раждане, Изпълнителен лист от 10.12.2013 год., Експертно
решение №2240/162/05.10.2017 год., Разпореждане №27191826750/01.07.2019 год.,
Документ за банкова сметка, ***, приложени по ГД №2777/2013 год. по отписа на
ШРС, Удостоверение изх.№ЧРА-339/15.10.2019 год., Запорно съобщение-4 бр., Писмо
от ДСИ-2 бр., Справка за данни за физическо лице от Агенция по вписванията, Социален
доклад, изготвен от Дирекция “Социално подпомагане”, гр.Шумен и Удостоверение
изх.№5711/24.10.2019 год..
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че от датата, към която е била определена предишната издръжка
на детето Х.до настоящия момент е изминал период от около близо шест години.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка може да бъде изменена, а изменение на обстоятелствата е
налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна
съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението
на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно
посочените предпоставки.
В настоящия случай от материалите по делото и
по-конкретно от събраните в хода на производството писмени доказателства се
установява по безспорен начин, че детето Х.през учебната 2019/2020 год. е ученик
във седми клас. Изминалият период от около шест години, считано от определяне
на предишната издръжка сам по себе си показва, че са нараснали нуждите на детето
от допълнителни средства за учебни пособия, тетрадки и допълнителни учебни
принадлежности. В същото време с оглед възрастта на детето и факта, че същото е
момиче и изминалия период от време от около шест години следва да се приеме, че
са нараснали, както нейните ежедневни, а така също и специфични потребности от
храна, облекло и други необходими. Нуждите на детето следва да бъдат преценени
с оглед обичайно необходимото за деца на същата възраст, като се съобрази
нуждата от средства за храна, облекло, учебни пособия, помагала, за
интелектуално и културно развитие.
От материалите по делото се установява, че
ответникът работи по трудово правоотношение, като реализира трудови доходи в
размер бруто на 1184.44 лева средно. Към настоящия момент от тази сума чу се
удържат освен задълженията за издръжка на двете в общ размер на 240 лева също
така и суми по други запори в размер на 115 лева, като след удръжките получава
нетно трудово възнаграждение в размер на 564.11 лева средно. Т.е. нетната сума,
която ответникът получава преди удръжките на наложените му запори е в размер на
919 лева. По делото липсват доказателства същият да има други алиментни
задължения за издръжка на други деца, като следва да бъде съобразен и факта, че
детето Виктор вече е навършил пълнолетие, като евентуална издръжка на същия би
се дължала при преценка на предпоставките по чл.144 от СК.
В същото време майката на детето поради заболяване
не реализира трудови доходи, като същата е с 80% намалена трудоспособност и
получава инвалидна пенсия в размер на 230.40 лева. Разчита на помощ от страна
на своята майка, при която живеят и която реализира трудови доходи в минимален
размер.
Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на
чл.27, т.2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от
Република България и е част от вътрешното ни право, съгласно която родителите
имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с
оглед на описаните нужди на децата от издръжка и очертаното фактическо
материално състояние на техните родители, съдът намира, че общата ежемесечна
издръжка по отношение на детето Х.следва да бъде в размер на 250 лева. Съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между
родителите, съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от страна на майката
и получаваните от нея месечни помощи за дете. Имайки предвид изложеното относно
доходите на ответника, съдът намира, че бащата
следва да участва в издръжката на детето със сума в размер на 170 лева, който
размер е съобразен с възможностите му и няма да затрудни неговата собствена
издръжка. Останалата част от издръжката в размер на 80 лева следва да се поеме от майката, доколкото ще
продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
При определяне размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на чл.142,
ал.2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата, а съгласно Постановление на
МС №320 от 20.12.2018 год. от 01.01.2019 год. е определен размер на минималната
месечна работна заплата за страната в размер на 560 лева. В същото време
ноторно известен факт е, че в Постановление на МС е заложен проект за
увеличение на същата, считано от 01.01.2020
год. на 610 лева.
В този смисъл съдът съобрази и Постановление №170
на МС от 17.08.2018 год. за определяне размера на линията на бедност
за страната за 2019 год., съгласно което считано от 01.01.2019 год. е определен
размер на линията на бедност за страната 348 лева. Въпреки, че с Постановление №241 на МС от 24.09.2019
год. е приета нова Методика за определяне на линията на бедност за страната и
съгласно §3 от същото линията на бедност за страната за 2020 год. следваше да
бъде определена в двумесечен срок след влизането в сила на Методиката за
определяне на линията на бедност за страната, все още такава не е приета и
обнародвана, но така определеният по-горе размер на издръжката по отношение на
детето Х.е значително под определения за
2019 година размер, поради което се потвърждава извода, че лицето има право на
издръжка в определения му размер.
В останалата си част до пълния претендиран размер
от 180 лева искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Така определеният размер на издръжката по
отношение на детето Х.е дължим, считано от датата на предявяване на иска – 17.09.2019
год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до 10-то
число на текущия месец, до настъпване на законни причини, изменящи или
прекратяващи правото на издръжка.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса върху увеличения размер на издръжката по отношение на детето Х.в размер
на 86.40 лева.
Доколкото никоя от страните по делото не е
представила доказателства за направени разноски, а и липсва заявена претенция в
този смисъл, то такива не се дължат, независимо от изхода и естеството на
правния спор.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Определение от
29.11.2013год., с което е одобрено споразумение по ГД №2777/2013 год. по описа
на ШОС ИЗДРЪЖКА, дължима от В.Д.С.,
с ЕГН**********, с адрес за призоваване по месторабота: гр.Шумен, ул.“***“,
завод „***“ АД /KAI GROUP/ в полза на
малолетната си дъщеря Х. В. С. , с ЕГН**********,
действаща чрез своята майка и законен представител Л.Х.М., с ЕГН**********, и
двете с постоянен адрес: *** КАТО Я
УВЕЛИЧАВА от 110 лева /сто и десет лева/ на 170 /сто и седемдесет/ лева
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.09.2019 год. до
настъпване на причини изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до десето число от
месеца, за който се отнася, като
отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 180 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.Д.С., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 86.40 лева
/осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/, представляваща държавна такса
върху увеличения размер на издръжката по отношение на детето Х., както и 5 лева
/пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска
предварително изпълнение на решението
само в частта относно присъдената издръжка.
Така измененият размер на издръжката следва да
бъде заплащан по посочена от ищцата банкова сметка *** *** АД, с титуляр Л.Х.М., с ЕГН**********.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните – 11.12.2019
год.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: