Р Е Ш Е Н И Е

1156/2.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2768 по описа на ШРС за 2019 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.144 от Семейния кодекс.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от В.В.С. с ЕГН ********** *** срещу В.Д.С. с ЕГН ********** с адрес ***, завод „Хан Омуртаг“ АД. В исковата молба се излага, че ответникът е баща на ищеца. Преди навършване на пълнолетие синът получавал издръжка в размер на 130 лв. съгласно спогодба одобрена от съда по гр.д. № 2777/2013г. на ШРС. Ищеца е навършил пълнолетие и посещава ППМГ при редовна форма на обучение за учебната 2019/2020г. Майка му – Л.Х.М., е със 80 % намалена работоспособност и получава инвалидна пенсия, като се грижи и за сестрата на ищеца – Х., за която ответникът заплаща издръжка от 110 лв. Излага се, че към момента ответника реализира трудови месечни възнаграждения и размера на исканата издръжка няма да го затрудни. В заключение се моли за осъждане на ответника да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 200 лв., за срока на обучение на ищеца в средното учебно заведение, което посещава при редовна форма на обучение, с падеж 10 – то число на месеца, считано от 17.09.2019г. до навършване на 20 годишната му възраст, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и присъждане на направените по делото разноски.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в представения по делото писмен отговор се твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Сочи, че има финансови затруднения да заплаща претендираната издръжка, обосновавайки се с наложени запори върху трудовото му възнаграждение от различни кредитори, както и че изплаща издръжка за другото си дете – Х.. Моли искът да не бъде уважаван, като неоснователен, като му бъдат присъдени и разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, за него се явява адв. Х. от ШАК, която счита, че съществуват предпоставките за уважаване на иска, поради неговата основателност.

В съдебно заседание ответникът не се явява, за него се явява адв. Д.Е.от АК-Варна, която поддържа писмения отговор и подчертава, че ответникът осъзнава ролята си на родител и съответните задължения свързани с това, но към момента няма финансовата възможност да заплаща издръжка на сина си, без сам да изпадне в значително затруднение. В заключение оставят на преценка на съда, но считат, че искания размер на издръжката би бил непосилен за ответника.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ответникът В.Д.С. е баща на ищеца В.В.С., като с одобрена от съда спогодба с Определение от 29.11.2013г. по гр.д. № 2777/2013г. на ШРС е осъден да заплаща месечна издръжка на сина си в размер на 130 лв., считано от 24.09.2013г. до настъпване на основание за изменението или прекратяването ѝ, с падеж 30-то число на месеца, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. С горното Определение ответникът е осъден да заплаща издръжка за в бъдеще време и на другото си дете – Х., към момента ненавършила пълнолетие за сума от 110 лв.. Издаден е изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело за принудителното събиране на издръжките. Ищецът навършил пълнолетие на 15.06.2019 г., като към настоящия момент видно от представена по делото Служебна бележка № 604/16.09.2019г. е ученик от 12“в“ клас за учебната 2019/2020г. на ППМГ „Н.П.“ Шумен. Майката е с издадено Експертно решение № 2240, влязло в законна сила на 01.11.2017г., със срок за три години с поставена диагноза „параноидна шизофрения“ и е с 80% трайно намалена работоспособност. От представеното по делото Разпореждане № 27191826750/01.07.2019г. инвалидната пенсия на майката е в размер на 230.40 лв. Ищецът живее заедно с майка си и сестра си, като и двамата са ученици, а майката не работи поради заболяването си. Единствените им доходи остават инвалидната пенсия на майката и издръжката на сестра му. Предвид формата на обучението му, същия не може да реализира доходи от трудова заетост.

Ответникът представя от своя страна Удостоверение изх.№ ЧРА-339/15.10.2019г., от което е видно, че в периода месец март 2019г.-месец август 2019г. е реализирал брутно възнаграждение общо в размер на 7106.66 лв., като сумата от наложени запори е в размер на 2130 лв., а нетното възнаграждение е в размер на общо 3 384.63 лв. Изпълнителните дела срещу него били общо четири, като са представени запорните съобщения, като три от тях са по банкови институции във връзка с теглени кредити от ответника.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и приема от правна страна следното: Нормата на чл.144 от СК визира, че родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. В настоящия случай ищецът е навършил пълнолетие, и към момента е 12 клас. Следователно, същият завършва средната степен на образованието си и няма навършени 20 години. Затова се явява субект – носител на право на издръжка. Установи се безспорно, че същия не работи и няма собствени доходи, от които да се издържа. Това налага извода, че ищеца се нуждае от месечна издръжка докато продължава средното си образование, редовна форма на обучение. Що се отнася до размера на издръжката, същият следва да бъде съобразен с обичайните условия на живот за лицето, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение в конкретния случай. На следващо място, при определяне размера на издръжката се вземат предвид както нуждите на пълнолетното лице, така и възможностите на лицата, дължащи издръжка, тъй като същата не се явява безусловно задължение и присъждането ѝ зависи от преценката дали плащането ѝ няма да създаде особени затруднения за задължения родител. В този смисъл е Решение № 199 от 17.05.2011г. по гр.д. № 944/2010г. на ВКС, III г.о., Решение № 195 от 01.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 1424/2010г., III г.о., Решение № 469 от 26.10.2011г. на ВКС по гр.д. № 2/2011г. IV г.о. и други. В тях се сочи, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка , които да му позволяват да отделя без особено затруднение от имуществото си и от доходите си. Преценката във всеки един случай винаги е конкретна. В настоящия случай обаче, съдът намира, че са налице специфики, които не би следвало да подмине, а именно: Майката, която полага непосредствени грижи и за двете деца (чийто баща е ответникът) има здравословни проблеми, непозволяващи да полага труд и месечната ѝ пенсия е по-малко от половината от минималната за страната. Доходите на тримата са изключително ниски, а ищецът посещава гимназия, като завършването на тази степен ще подпомогне реализацията му в живота. Действително доходът на бащата не е толкова висок, но в случая следва да се погрижи за своят син, който следва да завърши училище. По отношение възражението му, че има наложени запори във връзка със задължения по сключени договори за потребителски кредити, същото е неоснователно. Това е така, защото чрез получените в миналото суми по договорите за кредит имуществото му се е увеличило, а не се е намалило. При това, касае се за облигационното задължение, което не се конкурира със задължението към пълнолетно лице, имащо право на издръжка. Отчитайки възможностите и на двамата родители, съдът приема, че общият размер на месечната издръжка следва да бъде 200 лв., от които всеки от двамата родители следва да участва - майката дължи такава в размер на 60 лв., тъй като ищецът живее при нея, а бащата следва да заплаща такава в размер на 140 лв., тъй като изплаща издръжка и за друго лице.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че иска с правно основание чл.144 от СК следва да бъде уважен до сумата от 140 лева и отхвърлен в останалата си част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан, като така определения размер на издръжката е дължим, считано от датата на подаване на настоящата искова молба – 17.09.2019 г. по банковата сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до десето число от месеца, за който се дължи.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от заплащане на държавни такси, ответникът следва да заплати държавна такса, съобразно уважения размер на издръжката в размер на 134.40 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА В.Д.С. с ЕГН ********** с адрес *** да заплаща на пълнолетния си син В.В.С. с ЕГН ********** с адрес *** месечна ИЗДРЪЖКА в размер на 140 лв. (сто и четиридесет лева), считано от 17.09.2019 г. до настъпване на причини изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до десето число от месеца, за който се дължи по банков път по сметка IBAN ***, находяща се в „Инвестбанк“ АД, с титуляр В.В.С. с ЕГН *********, като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в осъдителната му част относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА В.Д.С. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 134.40 лева (сто тридесет и четири лева и четиридесет стотинки), представляваща държавна такса по делото, съобразно уважения размер на издръжката, както и 5 лв.(пет лева) такса за издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, който започва да тече от 10.12.2019г. - датата на обявяването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: