О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

2457/9.8.2019г.  

Шуменският районен съд, единадесети състав

На девети август през две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание  в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик

ГД  №2586 по описа за 2018 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от М.Р.М., ЕГН**********,*** срещу Е.Т.М., ЕГН********** и И.М.Ц., ЕГН**********, с която са предявени два установителни иска с правно основание чл.26 от ЗЗД, от които втория в условията на евентуалност.  

Съдът, като съобрази депозираната молба и материалите по делото, намира така предявените искове за недопустими, поради следните правни съображения:

За да е налице правен интерес от установителен иск за нищожност на договор, то решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен интерес. Когато ищецът е трето на договора лице, той би имал правен интерес от обявяването му за нищожен, само ако атакуваният договор засяга конкретни негови материални права.

При сключване между съсобственик и трето лице на договор за замяна на недвижим имот с цел да се избегне приложението на чл.33, ал.1 от ЗС не е налице заобикаляне на закона и нищожност на договора за замяна по тази причина. Като основание за осъществяване правото по чл.33, ал.2 ЗС заинтересованите лица могат да сочат различни други основания за нищожност на договора за замяна с нарочен установителен иск, като преюдициален, съединен с иска за изкупуване, напр. че договорът за замяна е нищожен като привиден и прикрива договор за покупко-продажба. Това ще е така, когато съществува значителна разлика между стойността на заменяните вещи. За да се запази възмездният характер на отношенията, страните могат да предвидят доплащане на определена парична сума от заменителя, който получава вещта с по-голяма стойност. Тя обаче ще е уравнителна, а клаузата, която я урежда ще е с допълнителен, второстепенен характер, като уговорка в договора за замяна, когато не е значителна по размер. Когато разликата е съществена, то тя ще е индиция за прикрит договор за покупко-продажба. По същия начин ще стоят нещата и когато заменената вещ е родово определена, такава каквато може да се предложи на съсобственика от останалите съсобственици, а не само от лице, притежаващо имот, който другите съсобственици не могат да предоставят. При уважаване на този установителен иск ще може да се упражни правото на изкупуване. За съсобственика съществуват две възможности – да предяви нарочен установителен иск, съединен с иска за изкупуване или да повдигне преюдициален въпрос по отношение на иска за изкупуване. 

Съсобственикът обаче няма правен интерес да оспорва придобивната сделка, ако не е предявил срещу прехвърлилия бивш съсобственик иск по чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване. Интересът да оспори с иск сделката, в която не е участвал произтича от правото му на изкупуване. Ако то не бъде заявено, отпада и правният интерес да я оспорва.

Безспорно установено по делото е, че ищецът предявява два установителни иска с правно основание чл.26 от ЗЗД с искане за обявяване на сделката за нищожна на различно основание – по основния иск поради накърняване на добрите нрави, а по евентуалния – поради привидност на сделката, но не предявява иск за изкупуване по чл.33, ал.2 от ЗС. 

А с оглед липсата на предявен иск за изкупуване по чл.33, ал.2 от ЗС за ищеца не съществува правен интерес да оспорва придобивната сделка, сключена между двамата ответници по делото. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение №54 от 18.03.2013 год. на ВКС по ГД №627/2012 год., IV г.о., ГК, Решение №299 от 09.01.2012 год. на ВКС по ГД №1331/2010 год., II г.о., ГК, Тълкувателно решение №5 от 28.11.2012 год. на ВКС по тълк.дело №5/2012 год. на ОСГК и др.

При преценка допустимостта на предявените искове съдът съобрази и обстоятелството, че искът по чл.33, ал.2 от ЗС следва да бъде предявен в двумесечен срок от продажбата /сделката/. В исковата молба ищецът твърди, че е узнал за сделката през месец април 2018 год., като от материалите по делото се установява, че Договора за замяна, обективиран в Нотариален акт №114, том VII, рег.№6179, дело №910 от 09.11.2017 год. на Нотариус А. А. е бил сключен между страните по сделката на 09.11.2017 год. В  трайно установената съдебната практика се приема, че 2-месечният преклузивен срок по чл.33, ал.2 от ЗС започва да тече, не от извършването на сделката, а от узнаването й. С оглед твърдението на ищеца, че е узнал за сделката през м.април 2018 год., когато посетил имота, а след това извършил и справка в Службата по вписванията, се налага извода, че двумесечният преклузивен срок е изтекъл в края на м.юни 2018 год. Липсват каквито и да е доказателства ищецът, както в посочения срок така също и по-късно да е предявил иск по чл.33, ал.2 от ЗС, поради което се налага извода, че правовото му на такъв иск е преклудирано. А с преклудиране на потестативното право на изкупуване за ищеца отпада и правния интерес да оспорва с иск чужда сделка, каквато се явява атакуваната в настоящото производство сделка, обективирана в договор за замяна. В този смисъл е Решение №296 от 15.07.2011 год. на ВКС по ГД №179/2010 год., IV г.о., ГК и др.

Изложените съображения за липса на правен интерес от предявените установителни искове – абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск и оттам неговата недопустимост предпоставят недопустимостта на производството, образувано въз основа на депозираната искова молба и обуславят неговото прекратяване.

Водим от горното и на основание чл.130, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                       ОПРЕДЕЛИ:

 

            ВРЪЩА искова молба рег.№13923, предявена на 14.09.2018 год. от М.Р.М., ЕГН**********,*** срещу Е.Т.М., ЕГН********** и И.М.Ц., ЕГН**********, с която са предявени два установителни иска с правно основание чл.26 от ЗЗД, от които втория в условията на евентуалност.    

ПРЕКРАТЯВА производството по ГД №2586/2018 год. по описа на ШРС. 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ШОС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: