О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2529/16.8.2019г. гр., Шумен

Районен съд Шумен, девети състав, в закрито заседание, проведено на шестнадесети август, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2279/2019 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по иск от С.Ж.Г., чрез пълномощник адв. Митков от АК Добрич, против А.В.К., *** А. К., представлявана от А.В.К. и **** представлявана от А.В.К. и ****, иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.

С Разпореждане № 3637/05.08.2019 г. исковата молба е оставена без движение, като на ищеца е дадена възможност да посочи цена на иска като представи данъчна оценка на процесния имот. В указания срок с молба рег. № 14693/15.08.2019 г. ищецът уточнява, че цената на иска е 41 407.80 лв.. Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ГПК съдът служебно следи за родовата подсъдност на делото. Така посочена от ищеца цена на иска е над предвидените като горна граница 25 000 лв. в разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК, поради което съдът намира, че не е родово компетентен и делото следва да бъде разгледано от Окръжен съд – Шумен, тъй като искът с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване относителна недействителност на договор с предмет вещни права върху недвижим имот не е вещен, а облигационен - същият не попада в хипотезата на чл. 104, т. 3 ГПК, тъй като няма за предмет право на собственост или други вещни права върху имот. В подкрепа на горното са мотивите на ТР № 4/14.03.2016 г., ТД № 4/2014 г., т. 1Б, ОСГК, където е посочено, че съгласно стенограмата на Народното събрание от пленарни заседания на 19.06.2007 г. и на 21.06.2007 г., при обсъждане на проекта за ГПК на второ четене е било предложено разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, регламентираща размера на цената на вещните искове, приложима по силата на препращащата норма на т. 4 и за облигационните искове с предмет вещни права върху имот, да бъде променена с добавяне на израза „една четвърт“. По съображения, че предложената промяна би довела до промяна философията на новия ГПК по подсъдността на делата и обжалваемостта на решенията /които се определят от цената на иска/, е взето решение вместо да се променя цената на исковете по чл. 69, ал. 1, т. 2, респ. т. 4 ГПК, да се създаде алинея 2 на чл. 71 ГПК, като се предвиди само събирането на по-ниска държавна такса за тези искове. По този начин законодателят е приел тези искове да се таксуват идентично с ГПК от 1952 г., но без да се променя цената на исковете, която е от съществено значение за подсъдността им и за допустимостта до касационно обжалване. От така изложените съображения в тълкувателното решение следва изводът, че при разпоредбите по чл. 104, т. 3 и т. 4 ГПК за родова подсъдност, за разлика от тези по чл. 71 ГПК за държавната такса, законодателят е имал целта да обвърже подсъдността с цената на иска при строго разграничение на вещни и облигационни искове, което изключва корективно тълкуване чл. 104, т. 3 ГПК, каквото е направено по отношение разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК с цитираното тълкувателно решение.

Предвид изложеното съдът намира, че делото, което е започнато пред него, не му е подсъдно, производството следва да се прекрати, а делото – да се изпрати по подсъдност на Окръжен съд Шумен.

Водим от горното

О П Р Е Д Е Л И:

Прекратява производството по ГД № 2279/2019 г. по описа на Районен съд Шумен.

Изпраща делото на Окръжен съд Шумен по подсъдност.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Шуменски окръжен съд, в едноседмичен срок от връчване на съобщението за постановяване от ищеца, на основание чл. 121 ГПК.

Районен съдия: