О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

3229/10.10.2019г. , гр.Шумен

Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в закрито съдебно заседание, в следния състав:

Районен съдия: Мирослав Марков

като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело № 2553 по описа за 2019 г., намери следното:

Производството е образувано по искова молба от Е.Й. Г. с ЕГН **********, срещу, както е посочено: Прокурор: Д. А. от Окръжна прокуратура гр.Шумен, цена иска: 7000 лева.

В исковата молба и в допълнителното уточнение към същата, молителят прави искане да му бъде предоставена правна помощ, както и да бъде освободен на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащане на държавна такса.

По указания на съда, ищецът е представил декларация за материално и гражданско състояние, в която е посочил, че е неженен, няма деца, не получава никакви доходи, не притежава движимо и/или недвижимо имущество, не полага труд в затвора и оттам не реализира доходи. При тези обстоятелства съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК и ищецът следва да бъде освободен от заплащането на държавна такса.

Съдът намира предявената искова претенция за недопустима по следните съображения:

Ищецът е предявил иск, който изначално, с оглед на възможната правна квалификация, е недопустим.

Видно от исковата молба и от материалите по делото, ответник по настоящото производство е прокурор с месторабота Окръжна прокуратура - Шумен. Ищецът е описал подробно, че исковата му претенция е свързана с обвинителен акт и със служебни действия на прокурор от Окръжна прокуратура – гр.Шумен.

Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 Конституцията на РБ, при осъществяването на съдебната власт магистратите не носят гражданска отговорност за техните служебни действия, освен ако извършеното от тях не съставлява умишлено престъпление от общ характер. С тази конституционна разпоредба се урежда, т.нар. функционален имунитет на магистрата, който гарантира гражданската неотговорност на действащия съдия, прокурор или следовател за действия, извършени от него при изпълнение на служебните му задължения и за постановените от него актове, освен при изрично предвидени от закона изключения - извършеното да представлява умишлено престъпление от общ характер, като в такъв случай процесуалната реализация на отговорността по отношение на магистрата следва да се развие по общия ред. Съобразно цитираната конституционна разпоредба магистрат може да носи гражданска и имуществена отговорност на общо основание само за действия, извън кръга на служебните му ангажименти или ако отговорността е породена или е последица от действия, представляващи умишлено престъпление от общ характер.

Безалтернативно правната доктрина и съдебната практика приема, че по силата на чл. 5, ал. 2 от Конституцията конституционната норма може да намери пряко приложение при разрешаване на конкретен правен спор, когато от самото съдържание може да се изведе определено правило за поведение. Това означава, че съдът може да приложи Конституцията, а не закона, само ако нарушената конституционна разпоредба има непосредствено действие или възможност да произведе директен ефект, т. е. „да съдържа ясно определено и безусловно правило за поведение, което може да се приложи без необходимост от допълнително опосредяване, така че да може да се осигури принципът на законност при осъществяване на правосъдието“.

Функционалният имунитет по чл. 132, ал. 1 от Конституцията е пряко свързан с допустимостта на предявения иск. Имунитетът е процесуална пречка за разглеждане на иск за обезщетяване на вреди, когато те се твърдят като настъпили от действия на лицето в длъжностното му качество. Касае се за отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно и ако тя е налице, съдът е длъжен да прекрати делото.

Съдът, пред който е висящо делото, служебно преценява за наличието, съответно липсата на абсолютните процесуални предпоставки за съществуването и за упражняването на правото на иск. Когато има данни за недопустимост на иска, съдът се произнася с определение, с което прекратява производството по делото.

Посоченото, не е нарушение на изискването за независим и безпристрастен съд, нито противоречи на ЕКЗПЧС и Хартата на основните права на Европейския съюз. Съдът дължи произнасяне при редовно и допустимо сезиране и отказът да разгледа искане, което е недопустимо не съставлява лишаване от достъп до съд.

По молбата на ищеца за предоставяне на правна помощ, съдът намира следното:

Затрудненото материално положение на ищеца покрива предпоставките на чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ във връзка с искането за осигуряване на безплатна адвокатска защита по чл. 94 от ГПК, но съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение. Предвид чл. 24, т. 2 от Закона за правната помощ, такава не се предоставя в случай, че претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая съдът е сезиран с недопустима претенция, която и по същество е очевидно неоснователна, поради което не може да предостави правна помощ на ищеца.

Предвид гореизложеното, съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК Е.Й. Г. с ЕГН ********** от заплащане на държавна такса по гражданско дело № 2553 по описа за 2019 г. по описа на РС-Шумен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на Е.Й. Г. с ЕГН ********** за предоставяне на правна помощ на основание чл.94 от ГПК, във връзка с чл.23, ал.3 от ЗПП и чл.21, т.3 от ЗПП по гражданско дело № 2553 по описа за 2019 г. по описа на РС-Шумен.

ВРЪЩА исковата молба вх.№15112 от 23.08.2019г. от регистъра на РС-Шумен на Е.Й. Г. с ЕГН **********.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 2553 по описа за 2019 г. по описа на РС-Шумен.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд гр.Шумен от връчването му на ищеца.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: